Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград,
24.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в публично заседание на 18.09.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря
АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 92/ 2020г. по описа на съда, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
В
исковата молба се сочи, че на
01.10.2018г. е бил подписан Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
между „Креди Йес" ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, по силата на който вземанията на „Креди Йес" ООД срещу
Е.Е.Х., произтичащи от Договор за паричен заем № 30213 от дата 26.09.2017г. са
били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е бил уведомен за станалата
продажба на вземането от страна на „Креди Йес" ООД с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне. Ищцовото дружество посочва също така, че
„Креди Йес" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
01.10.2018г. да уведомява длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99
ал.3 от ЗЗД до ответника е било изпратено уведомително писмо за станалата
продажба на вземания от страна на „Креди Йес" ООД, ведно с покана за
доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. №
УПЦ-П-КРЙ/ 30213 от 17.10.2018 г., чрез Български пощи с известие за доставяне
на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Заявяват, че писмото е
останало непотърсено от ответника.
На 22.01.2020г. ищцовото дружество е изпратило
отново писмо до длъжника, съдържащо информация за извършената цесия от страна
на „Креди Йес" ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение, с изх. №
УПЦ-С-КРЙ/ 30213 от 22.01.2020г. чрез куриер, като от обратна разписка към товарителница №
68740797, е било видно, че писмото
отново не е било получено от длъжника.
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2017г. между „Креди Йес" ООД, като
Заемодател, и ответника, като Заемополучател, е бил сключен договор за паричен
заем с № 30213 при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите
и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключеният договор за паричен заем
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемополучателя под формата на заем
парична сума в размер на 700,00 лв., представляваща главница и чиста стойност
на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". Редът и
условията, при които Заемодателят е отпуснал заема се уреждали от Договора и
Общите условия на договора за заем, с разпоредбите на които Заемополучателят се
е запознал и съгласил изрично и безусловно, като е удостоверил това
обстоятелство с полагането на подписа си върху договора за заем. С полагането
на подписа си на Договора Заемополучателят е удостоверил, че е получил заемната
сума в брой. Погасителните вноски, които се е задължил да изплаща на
Заемодателя, съставлявли изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на
разходите по заема е бил фиксиран за срока на Договора, като съгласно
разпоредбите на приложимите Общи условия същият не можел да бъде променян
едностранно от страна на Заемодателя. В исковата молба са посочените конкретните размери на
договорените плащания по заема, и който е следвало да се върне в срок до
22.05.2018 г., на 34 броя равни седмични погасителни вноски. Твърди се, че
срокът на договора е бил изтекъл на 22.05.2018г. с последната погасителна
вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно клаузите на сключения
договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на
договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: 1/ издаването на запис на заповед от
страна на Заемателя; 2/предоставяне на безусловна банкова гаранция; 3/ поръчителство на едно или две физически лица,
които да отговарят на съответни условия: С подписването на договора за заем,
Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен
срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното
обезпечение, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Така, поради неизпълнение на
цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните,
на същия е начислена неустойка за неизпълнение в съответен размер, която е
разсрочена на 34 равни вноски, всяка в съответен размер, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Ищецът посочва, че съгласно Общите условия към
договора, в случай на забава в плащането на дължима погасителна вноска се дължи
на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в посоченият размер и
за съответен период, което е било съвкупност от обезщетенията за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска. Сочи се, че
заемополучателят не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е била погасена до момента, е била в
размер на 481,06 лв., с която са били погасени:неустойка: 199,36 лв., договорна
лихва: 48,37 лв., главница: 233,33 лв.
В тази връзка за "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Сочи се ,че съдът е уважил претенцията
им за сумите общо в размер на 1 007,66 лева, от които главница 466,67 лева,
договорна лихва 49,77 лева, неустойка 362,5 лева, ведно със законната лихва за
забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за
забава в размер на 128,72 лева, по образуваното ч. гр. д. № 371/ 2019 г. по
описа на Районен съд- Момчилград и е била издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът не е бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от
своя страна обуславя правният интерес от подаването на настоящата искова молба.
Предвид горното ищецът моли съдът да постанови
съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на
длъжника Е.Е.Х. с ЕГН- **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД сумите както следва: сумата от 466,67 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем; сумата от 49,77
лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.12.2017г. до 22.05.2018г.
/падежа на последна погасителна вноска/; сумата от 362,50 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.12.2017г. до
22.05.2018г. /падежа на последна погасителна вноска/; и сумата от 128,72лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.12.2017г. /датата, на
която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират и разноските, направени в хода на заповедното производство, както и
разноските, направени в хода на настоящото производство- заплатената от
ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лева.
В
съдебно заседание, ищцовото дружество не се представлява, като от юрисконсулт е
постъпило писмено становище, с което се изразява желание, при наличие на
предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК да се постанови неприсъствено решение.
Ответникът, редовно
призован /при условията на чл.41 ал.2 вр.ал.1 от ГПК/, в указания му от съда едномесечен срок по
смисъла на чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор, не се е явил, нито е
изпратил представител в съдебно заседание, който да го представлява. Не на
последно място не е сезирал съда с искане делото да се разгледа в негово
отсъствие.
Съдът е счел, че са налице
условията на чл. 238 ал. 1 вр. чл.239
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което е приключил
съдебното дирене и е обявил делото за решаване.
След
като съобрази исковата молба и представените с нея писмени доказателства, съдът
направи следните фактически и правни изводи:
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, както и направеното искане, намира, че са
налице процесуалните предпоставки по чл.238 и чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение- тъй като на ответника са указани
последиците от неподаване на писмен отговор, от неявяването му в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в неговото
отсъствие, и ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение. Освен изложеното съдът приема, че са налице и предпоставките по чл.239
ал.1 т.2 от ГПК- искът е вероятно основателен
с оглед на представените доказателства. Налице са процесуалните и
материални предпоставки на чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. На ответника са изпратени преписи от исковата молба и
всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно правилата на ГПК, му
е указан срок да депозира писмен отговор, който да съдържа становище по
допустимостта и основателността на претенциите, предявени срещу него, указани
са и последиците от неподаването на отговор и неявяването в съдебно заседание.
Страната е редовно призована за открито съдебно заседание на посочения в
исковата молба адрес, при условията на чл. 142 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 41 ал.2
вр.ал.1 от ГПК- като същият не е намерен на адреса, където при условията на
чл.45 ал.1 ГПК /лично/ му е връчен препис от исковата молба.
Всички фактически
обстоятелства, описани в исковата молба и представените с нея писмени
доказателства, сочат на вероятна основателност на претенциите. Представените
писмени доказателства- ч.гр.д. № 371/ 2019г. /и постановеновената по Заповед за
изпълнение на парично задължение № 167/ 31.07.2019г., договор за паричен заем
от 26.09.2017г. и общи условия към него, както и погасителен план; договор за
цесия от 01.10.2018г. и извлечение от приложение №1 към този договор; пълномощно и уведомителни писма,
са годни и относими към предмета на делото.
Същите сочат на извода, че към датата на завеждане на
исковата молба ответникът не е изплатил ищцовото дружество сумата в общ размер
на 1 007,66 лева, от която главница в размер на 559 лева- представляваща
неизплатен остатък от договора за кредит от 18.05.2008г., надбавка по чл.2 от
Договора в размер на 30,78 лева, и лихва за забава в размер на 150 лева за
периода от 30.04.2009г. до 02.09.2011г., както и законната лихва, считано от
датата на предявяване на иск в съда-05.12.2011г. до окончателното изплащате на
сумата- и тази сума е предмет на Заповед за изпълнение № 167/ 31.07.2019г.,
издадена по ч.гр. д. № 371/ 2019г. на РС-Момчилград.
Извършената
преценка на доказателствата като годни, относими и значими за установяване на
наведените с исковата молба факти и обстоятелства, налагат извода на съда за
доказаност по основание и размер на претенциите на ищеца за заплащане на
неизплатен 6 месечни вноски в общ размер на 559 лева, надбавка по чл.2 от
договора за кредит в размер на 30,78 лева, както и размера на претендираната мораторна
лихва за посочения по- горе период възлизаща на 150 лева.
От изложеното по-горе
се налага следният правен извод- исковата претенция
за
заплащане на сумата в общ
размер на 1 007,66 лева,
от която сумата от 466,67 лева, представляваща главница по договор за паричен заем
от 26.09.2017г.; сумата от 49,77 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 26.12.2017г. до 22.05.2018г. /падежа на последна погасителна
вноска/; сумата от 362,50 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
26.12.2017г. до 22.05.2018г. /падежа на последна погасителна вноска/; и сумата от 128,72 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
26.12.2017г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до
датата на подаване на заявлението в съда, както и както и законната
лихва, считано от датата на предявяване на иск в съда- 14.02.2020г. до
окончателното изплащате на сумата, е основателна.
От събраните по делото доказателства-
посочени по-горе, се установява по един категоричен начин обстоятелството, че
между страните облигационни отношения, изразяващи се предоставяне на
кредит- заем, на определена парична сума- посочена по- горе, по силата на
които ответникът, като заемател е получил тази
сума, предоставена му от заемодателя, със задължението да върне същата на равни
месечни вноски- цитираните по-горе. Заемадателят е изпълнил своите задължения
със предоставяне на тази сума, а задължението на ответника е останало
неизпълнено в цялост- последният е изплатил само част от дължимите месечни
вноски и останал да дължи исковата сума /главница, договорна лихва, неустойка,
и обезщетение/.
По делото се установи, че заематодателят е прехвърлил
своето вземане чрез договор за цесия на ищцовото дружество, и последното е
встъпило в правата на първото дружество по отношение на задълженията на
заемателя- ответник в настоящото производство. За извършената цесия на
заемателя са изпратени съответни уведомителни писма по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД /които останали непотърсени от адресата/.
Със представените доказателства се установява вероятната
основателност на иска. Предвид на гореизложеното, съдът приема, че фактите, посочени
във исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, както и
събраните във съдебно заседание доказателства, обосновават основателността на
исковата претенция, така, както е предявена.
Съобразно това съдът приема установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 1 007,66 лева,
от която сумата от 466,67 лева, представляваща главница по договор за паричен заем
от 26.09.2017г.; сумата от 49,77 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 26.12.2017г. до 22.05.2018г. /падежа на последна погасителна вноска/;
сумата от 362,50 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
26.12.2017г. до 22.05.2018г. /падежа на последна погасителна вноска/; и сумата от 128,72 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
26.12.2017г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до
датата на подаване на заявлението в съда, предмет на Заповед за
изпълнение № 167/ 31.07.2019г., издадена по ч.гр. д. № 371/ 2019г. на
РС-Момчилград, както и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
в съда- 14.02.220г. до окончателното изплащане на сумата.
Следва при този изход на делото ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 75 лева- разноски по Заповед за
изпълнение № 167/ 31.07.2019г., издадена по ч.гр. д. № 371/ 2019г. на
РС-Момчилград, както и сумата от 435 лева- направени в хода съдебно
производство разноски- заплатена държавна такса по смисъла на чл.415 ал.,1 от ГПК в размер на 25 лева, 60 лева- връчване на книжа чрез ЧСИ, и 350 лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Е.Е.Х. с ЕГН- **********,
че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД- София, С ЕИК- *********, с
пълномощник- юрисконсулт П.Г.Б. в общ размер на 1 007,66 лева, от която сумата от
466,67 лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
26.09.2017г.; сумата от 49,77 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 26.12.2017г. до 22.05.2018г. /падежа на последна погасителна
вноска/; сумата от 362,50 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 26.12.2017г. до 22.05.2018г. /падежа на последна погасителна вноска/; и сумата от 128,72 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
26.12.2017г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до
датата на подаване на заявлението в съда, предмет на Заповед за
изпълнение № 167/ 31.07.2019г., издадена по ч.гр. д. № 371/ 2019г. на
РС-Момчилград, както и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
в съда- 14.02.220г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Е.Е.Х. с ЕГН- **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД- София, С ЕИК- *********,
сумата в размер на 510 лева- представляваща направени по делото /в т.ч. и в
заповедното производство/ разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: