Решение по дело №189/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 285 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерството на правосъдието, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р. и от Д. С. П., понастоящем в Затвора-гр. Ловеч чрез адвокат В. С., срещу Решение № 753/07.12.2023 г. по адм. дело № 623/2023 г. на Административен съд-Пазарджик. И в двете касационни жалби са релевирани доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се иска отмяната му в обжалваните части. Процесуалният представител на Д. П. претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационните жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Д. С. П. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с искане ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, ведно със законната лихва от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че вредите са настъпили в резултат на престоя му в Затвора-гр. Пловдив от 01.11.2018 г. до 18.12.2018 г; от 01.02.2020 г. до 30.08.2020 г.; от 21.09.2020 г. до 21.11.2020 г.; от 21.11.2020 г. до 21.01.2022 г.; от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г., както и в Затвора-гр. Смолян от 18.12.2018 г. до 31.01.2020 г. и в Затвора-гр. Пазарджик от 01.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба. В исковата молба е посочено, че условията, при които е бил настанен лишеният от свобода са жестоки и унизителни – пренаселени килии с чиста жилищна площ по-малко от 3 кв.м. на човек, с много лоша хигиена, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, без санитарен възел и течаща топла вода. Неимуществените вреди са определени от ищеца като обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на волята му.

С решението си Административен съд-Пазарджик, III–ти състав е осъдил ГДИН да заплати на Д. П. сума в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 13.12.2018 г. до 18.12.2018 г., от 04.02.2020 г. до 27.08.2020 г., от 23.09.2020 г. до 16.12.2020 г. и от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за останалите периоди над размера от 3 000 лв. до предявения размер от 70 000 лв.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че Д. П. реално е пребивавал в Затвора-гр. Пловдив в периодите от 13.12.2018 г. до 18.12.2018 г., от 23.09.2020 г. до 16.12.2020 г. и от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г., за което време по делото не са представени данни за настаняването на лицето, въпреки дадените от съда указания. В тази връзка е приложена разпоредбата на чл. 284, ал. 3, пр. 2 ЗИНЗС, като съдът е приел, че по отношение оплакването от пренаселеност за периода, следва да се приемат за установени твърденията на ищеца касателно посочените от него неблагоприятни условия по изтърпяване на наказание лишаване от свобода и е уважил иска в тази му част.

По отношение на заявения в исковата молба период от 01.02.2020 г. до 30.08.2020 г. в Затвора-гр. Пловдив, съдът е приел за установено, че ищецът реално е пребивавал на територията на затвора в периода от 04.02.2020 г. до 27.08.2020 г., като от представената от администрацията справка е видно, че Д. П. е бил настанен в помещения, в които не е имало изискуемата се жизнена площ по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС от 4 кв.м. на човек. Приел е, че условията при които е изтърпявал наказанието си в тези периоди могат да бъдат квалифицирани като нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗИНЗС, тъй като жилищната площ на помещенията спрямо настанените в тях лица сочи пренаселеност и липса на минимално нормативно необходимото жизнено пространство. Приел е, че са налице установени и доказани обстоятелства, които да водят до създадено за ищеца неудобство със степен и интензитет, позволяващи да бъде квалифицирано като причиняващо страдание и унижаващо човешкото достойнство. Приел е за доказано бездействие от страна на администрацията на Затвора-гр. Пловдив да изпълни вменени му в нормативен акт задължения, с което искът за настъпили неимуществени вреди от това бездействие, съобразно правилото на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е приет за доказан и е уважен за периода от 04.02.2020 г. до 27.08.2020 г., а искът за периода от 01.02.2020 до 03.02.2020 г. включително и от 28.08.2020 г. до 30.08.2020 г. включително е отхвърлен.

За да приеме за недоказан искът на Д. П. за периода от 01.05.2022 г. до 27.06.2023 г. в Затвора-гр. Пазарджик съдът е посочил, че ищецът е преведен от Затвора гр. Пловдив в Пазарджик на 19.04.2023 г., като за установения период от време е бил настанен първоначално за шест дни в приемно отделение и след това в помещение № 402 до края на периода, като по отношение на това помещение изобщо не е бил надвишаван капацитетът на стаята, съобразяващ изискуемата разполагаема площ на един лишен от свобода от 4 кв.м. По време на престоя на ищеца в Затвора-гр. Пазарджик за всеки лишен от свобода, включително и за ищеца, имало осигурено легло, като след ремонта обзавеждането на спалните помещения е съгласно изискванията за минимум обзавеждане, като били подменени изцяло подовите настилки, поставили се нова боя и дограма. Всички санитарни помещения били обособени такива към всяко от спалните помещения, а топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на затвора, съгласно утвърдени графици за използването по два пъти седмично.

Съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца, свързани с неосигуряване на достатъчно вентилация в местата за лишаване от свобода, както и тези за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на хлебарки, дървеници и гризачи. От събраните доказателства е приел, че за периодите на престой на ищеца в местата за лишаване от свобода са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода, на които се предоставят препарати и пособия за почистване. Установено е от представените писмени доказателства, че по няколко пъти в годината са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на пенитенциарните заведения, включително и спалните такива.

Съдът, отчитайки времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство – 356 дни, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, е уважил иска в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част същият е отхвърлен.

Така постановеното решение е правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно е отхвърлена претенцията на ищеца за периодите, в които не e установено същият да е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство. Правилно е установено, че в Затвора-гр. Смолян и в Затвора-гр. Пазарджик Д. П. не е бил поставен в условия на пренаселеност и е разполагал с необходимото жизнено пространство. От приложените по делото доказателства се установява, че затворническата администрация, чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация на затворническите помещения. Също така е била създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение и на самите лишени от свобода. Установено е, че помещенията са били със сменена дограма, осветени и проветрени. При наличието на писмени доказателства в подкрепа на отречените от ищеца положителни факти и липсата на успешно проведено насрещно доказване, съдът правилно е приел за недоказана претенцията в тези й части. Правните изводи на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Тази правна регламентация, съотнесена към безспорно установената липса на минимално обитаемо пространство в Затвора-гр. Пловдив, обосновава правилност на изводите на административния съд, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявената искова молба за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите, през които е пребивавал в затвора в гр. Пловдив. В тази връзка е неоснователно твърдението на процесуалния представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че по делото не били доказани реално претърпените вреди, които да са в резултат на бездействията на администрацията в затвора. Съгласно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самият факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.

Не може да бъде споделено и изложеното в касационната жалба от процесуалния представител на ГДИН твърдение, че в пенитенциарните заведения не бива да се очаква удовлетворяване на индивидуални битови навици и предпочитания на лишените от свобода. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора-гр. Пловдив, където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на затворническата администрация не водят до неоснователност на предявения иск при условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Изключителната пренаселеност, несъмнено предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.

Съдът е взел предвид характера на вредите, периода, в който са понасяни, а също и икономическия стандарт, които в съвкупност, обосновават размера на обезщетението, който е съобразен с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база. В случая, претенцията на ищеца се явява доказана за 356 дни, поради което доводите, изложени в касационната жалба на Д. П. са неоснователни.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски не се дължат, поради което и съдът не присъжда такива с настоящото решение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, X – състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 753/07.12.2023 г. по адм. дело № 623/2023 г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.