Р Е Ш Е Н И Е
№ 260035
гр. Нови пазар, 11.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на първи март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Галина Николова
при секретар протоколиста Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 1259 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по
предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.
Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 355,98 лв. главница – неплатени абонаментна такса, използвани далекосъобщителни услуги, неплатени лизингови вноски и разлика в цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за сумата от 47,51лв., представляваща договорна неустойка.
Предявените искове са спрямо ответника З.Х.И., която е уведомена за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи, че по силата на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***г. между ищеца и ответника и договор за лизинг от ***г. на ответника са предоставени мобилен телефонен апарат ***.
Ищецът сочи, че по договора за мобилни услуги ответницата дължи месечен абонамент в размер на 30,99лв., като същата не е изпълнила задълженията си по договора за периода от 01.10.2018 г—31.10.2018 г. За неизпълнението е начислена неустойка в размер на 47,51 лв.
По договора за лизинг, ответницата не е изпълнила според ищеца задълженията си в размер на 134,26 лв. за периода от 01.10.2018 г—31.10.2018 г. и включващи 9,59 лв. лизингова вноска в пълен размер и 124,67лв – 12 лизингови вноски, съгл. чл. 12 от ОУ към договорите и 1 лизингова вноска, съгл. чл. 1, ал. 3 от договора.
Освен това, ответницата дължала и разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг в размер на 190,28лв.
Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги, но не е изпълнил своите парични задължения, начислени му в 2 бр. фактури.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземанията по заповедта за изпълнение за сумите от 355,98 лв. главница – неплатени абонаментна такса, използвани далекосъобщителни услуги, неплатени лизингови вноски и разлика в цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, както и иск за заплащане на сумата от 41,51лв., представляваща договорна неустойка от 04.09.2020 г. до изплащане на вземането, съществуват.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото
производство и тези по заповедното.
Ответникът не е изпратил писмен отговор по иска. Същия е запознат с неблагоприятните последици от неподаването на писмен отговор.
С писмена молба по делото ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответникът не представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В конкретния случай на ответника са били дадени указания, че при неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, както и при наличие на предпоставките на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът може да постанови неприсъствено решение.
Исковете по делото се доказват от ищеца с представените от него писмени доказателства – договор за мобилни услуги ***г; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***г.; договор за лизинг от ***г. за мобилен телефонен апарат ***; фактури с №№ ***; ***.
Съдът преценени съобразно разпоредбата на чл.239, ал.1 т.2 във вр. чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства и намери исковете за доказани от фактическа и правна страна, поради което спрямо ответника следва да се признае, че вземането на ищеца по иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 355,98 лв. главница – неплатени абонаментна такса, използвани далекосъобщителни услуги, неплатени лизингови вноски и разлика в цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена и по иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за сумата от 47,51лв., представляваща договорна неустойка. Съществува.
Съдът намира, че не се претендират суми, основани на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето
дело разноски, както и тези по заповедното производство.
По исковото производство ищецът е направил
разноски в общ размер на 75лв. за държавна такса. Освен тях ищецът претендира и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. Общо се претендират 435лв.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
Претенциите на ищеца за разноски са
основателни и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се уважат.
По исковото производство следва да му се присъдят разноски в размер на 435лв.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното
производство, които са в общ размер на 25лв. за ДТ и 360лв. възнаграждение за
юрисконсулт. Общо разноски в размер на 385лв. Претенциите на ищеца са
основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо З.Х.И. с ЕГН ********** ***, че вземането на от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, за сумата от 355,98 лв. (триста петдесет и пет лева деветдесет и осем ст.) главница – неплатени абонаментна такса, използвани далекосъобщителни услуги, неплатени лизингови вноски и разлика в цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № 496/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 898/20г. на НПРС – 04.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД, спрямо З.Х.И. с ЕГН ********** ***, че вземането на от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, за сумата от 47,51лв. (четиридесет и седем лева петдесет и една ст.), представляваща договорна неустойка, за което е издадена Заповед за изпълнение № 496/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 898/20г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК З.Х.И. с
ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕАД, с ЕИК:*********, направените по делото разноски в размер на 435лв.
(четиристотин тридесет и пет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС З.Х.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, сумата от 385лв. (триста осемдесет и пет лева), представляваща разноски, направени по заповедното производство по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 898/20г. на НПРС.
Неприсъственото решение на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от постановяването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено може да поиска от Окръжен съд Шумен неговата отмяна, при наличието на предпоставките по чл.140 от ГПК.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Районен съдия: …………………………
Галина Николова