Определение по дело №5333/2018 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .........                                   17.05.2019 г.                         Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На седемнадесети май                                           2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 5333 по описа за 2018 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

 Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения„ ООД гр. София, в която твърдят, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на С.Т.К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството.

Твърдят, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № 315393 от 02 ноември 2015 г. между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и С.Т.К. като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.

Съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.

Твърдят, че със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата била приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

По силата на сключения Договор за кредит № 315393 от 02 ноември 2015 г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 700 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 59.29 лева, за срок от 120 дни.

Твърдят, че поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България” ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк” ЕООД, което дружество било одоборено от Кредитора и същото фигурирало под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 02 ноември 2015 г. между С.Т.К. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД /Гарант/ се е сключил Договор за гаранция с № 315393, по силата на който Гарантът се е задължил в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор имало право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.

Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 333116, сключен между С.Т.К. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция била 276.71 лв.

Заявяват, че С.Т.К. не изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк” ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

Следвало да се има предвид, че датата на последна вноска по кредита била на 01 март 2016 г., респективно вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.

Твърдят, че в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т. 1 - т. 8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпаднел в забава и не върнел която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 100 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.

Заявяват, че на 1.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк” ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По договора за кредит, ответникът не извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът бил в общ размер на 901.67 лв., от които главница: 567.9 лв., договорна лихва: 35.66 лв. за периода от датата на първа вноска 02 декември 2015 г. до 01 март 2016 г. - датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 100 лв.; такса за гаранция: 173.14 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 24.97 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 02 март 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Молят съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу С.Т.К. по Договор за кредит № 315393 от 02 ноември 2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 02 ноември 2015 г.: 567.9 лв. главница; 35.66 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 02 декември 2015 г. до 01 март 2016 г. - датата на последната вноска; 100 лв. административна такса за събиране на вземането; 173.14 лв. такса за гаранция; 24.97 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 02 март 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Молят съда да осъди С.Т.К. да им заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 7,8 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника в който твърди, че предявените обективно съединени искове са недопустими.

Твърди, че съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съгласно съдебната практика, връчването на исковата молба, заедно с уведомление от цедента до длъжника, следвало да се счита за съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Счита, че същата не може да намери приложение в процесния случай, тъй като връчването не било лично на длъжника, нито на упълномощено от него или по силата на закона лице, а на назначен от съда особен представител, който не разполагал с пълна представителна власт и не можел да приеме такова уведомление редовно.

Заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което ги оспорва по основание и размер. По отношение на иска за заплащане на главница в размер на сумата от 567,90 лв., представляваща остатък от предоставен заем по Договор за кредит N 315393/02.11.2015г., сключен между ответника и „Фератум България" ЕООД, счита, че ищецът не е представил никакви доказателства за съществуването на посочения договор, предоставянето на средствата в полза на ответницата и извършването на частични плащания по него. Към исковата молба не били приложени нито процесния Договор за кредит, нито Договора за гаранция. Имало приложена справка - информация за кредит, за която нямало данни за съставител, поради което не съставлява годен писмен документ.

Също така, счита, че по отношение на иска за заплащане на сумата от сумата от 35,66 лв. - неизплатен остатък от договорна лихва в общ размер на 59,29 лв. за периода от датата на първата вноска 02.12.2015 г., до датата на последната вноска – 01.03.2016 г., ищецът не представил никакви доказателства за правното основание на тази си претенция. Към исковата молба не приложен процесния Договор за кредит. Намира, че приложената справка - информация за кредит, за която нямало данни за съставител, не съставлявала годен писмен документ.

По отношение на иска за заплащане на сумата от 100,00 лв. - административна такса за събиране на вземането, счита че така предявения иск е неоснователен, тъй като липсвало правно основание за дължимостта й. Ищецът основавал тази си претенция на чл. 10 (т. 1-8) от Общите условия, които приложил към исковата си молба. В посочените разпоредби обаче не се съдържало такова задължение за кредитополучателя. В същите се установявало общо задължение за заплащане на разноските, направени от заемодателя за събиране на заема за телекомуникационни услуги, писма и др., но без да се посочвал техния размер. Смята, че това е така защото, стойността на извършените от заемодателя разходи за извънсъдебно събиране на вземанията си не би могла да се определи предварително. Посочените суми са по-скоро такси, които заемателят следвало да заплати, ако желае отлагане на една или друга процедура, но не и дължими разноски. Счита така предявения иск и за недоказан, поради липса на доказателства за размера на реално претърпените вреди и причинната им връзка с неизпълнението, за което се претендирали - от една страна; както и поради липса на изрични договорки за дължимост на претендираната сума като неустойка за неизпълнение на договорно задължение (т.е. без необходимост от доказване на претърпените от неизпълнението вреди) - от друга страна.

По отношение на иска за 173,14 лв. - остатък от такса за гаранция в общ размер на 276,71 лв., счита че същият е неоснователен и недоказан поради липса на правно основание за дължимостта на сумата. Заявява, че ищецът не е представил никакви доказателства за правното основание и на тази си претенция. Към исковата молба не бил приложен нито Договор за кредит, нито Договор за гаранция. Имало приложена справка - информация за кредит, за която нямало данни за съставител, поради което, смята че не съставлява годен писмен документ. По отношение на посочено, че сумата била дължима съобразно чл. 5 от ОУ, намира, че същата разпоредба липсва уговорено между страните парично задължение „такса за гаранция" в размер на 276,71 лв.

Възразява срещу претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото и в заповедното производство като прекомерни.

Моли съда да се произнесете с решение, с което да остави предявените искове без разглеждане като недопустими и прекрати производството по делото, а в случай че приеме същите за редовни - да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2725/2018 г. по описа на СтРС  съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането.

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

         НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

           

        ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Копие на Договор за гаранция № 315393 от 02 ноември 2015 г., ведно с Общи условия; Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк” ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251 ведно с Потвърждение за извършената цеесия; Уведомление за цесията както и пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи договор за кредит с ответницата  и договор за гаранция.

 

ПРИЛАГА гр.д. № 2725/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСТАВЯ без уважение искането за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове, тъй като наведените доводи от страна на назначения особен представител на ответницата касаят съществото на спора.

УКАЗВА на пълномощника на ищеца да подпише исковата молба до насроченото съдебно заседание, като в противен случай исковата молба ще бъде върната на ищеца, а производството по делото ще бъде прекратено.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 2.07.2019 г. от 10.10 ч., за която дата да се призоват страните. На ищеца да се изпрати препис от отговора на ответника.

        

         ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

         Разпореждането не подлежи на обжалване.   

        

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: