Решение по дело №149/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 31/18.10.2012г., постановено по гр.д. № 2467/2011г., К.йският районен съд отхвърлил предявения от „М. Ф.” Е., гр. К. срещу Т. И. К. от гр. К. иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляваща авансово платено възнаграждение по договор за проектиране, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане и за сумата от 396.71 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение за времето от 12.08.2011г. до 29.12.2011г. С решението съдът осъдил „М. Ф.” Е., гр. К. да заплати на Т. И. К. от гр. К. сумата в размер на 750 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „М. Ф.” Е., гр. К. чрез представител по пълномощие. Същото се обжалва като неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства по делото, и необосновано. Изводът на съда, че не било доказано, че възложената работа не е извършена, бил неправилен. За противния извод били налице безспорни писмени доказателства, от които било видно, че внесеният проект за одобрение в Община К. не е одобрен именно поради това, че не са спазени разпоредбите на ЗУТ при изготвянето на проекта. Това съставлявало лошо изпълнениена договора, приравнено от закона към неизпълнение. Освен това липсвало приемане на извършената работа по смисъла на чл.264 от ЗЗД, тъй като когато се касаело за СМР, такова приемане можело да е налице само с издаването на необходимите официални документи за одобряването на извършените СМР-та, в случая одобряване от страна на главния архитект на Община К.. Освен това с подаването на жалба в РП К., възложителят ясно показал, че не е съгласен с изработеното. По изложените съображения жалбодателят моли да бъде отменено обжалваното решение, вместо което да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД, както и акцесорният такъв по чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание жалбодателят чрез представителя си по пълномощие поддържа въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба не е представил отговор на същата. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Видно от приетата като доказателство заглавна страница на проектна документация за обект “Реконструкция и преустройство на съществуваща сграда в многофункционална сграда в УПИ І-5497, кв.52, Г., част: АС, фаза: ТП, инвеститор “М. Ф.” ООД и проектант арх. Т.К. и обяснителна записка към проекта за същия обект, съставена от арх. Т.К., последната като изпълнител е изготвила архитектурната част, фаза технически проект на обект „Реконструкция и преустройство на съществуваща сграда”, възложено й от инвеститора „М. Ф.” ООД. Установява се по делото, че за същия обект били изготвени и коструктивна част, фаза технически проект, от инж. Д. Катранджиев, както и ел. и В и К части.

С молба вх. № А С-ОП-265/06.08.2008 г. от “М. Ф.” ООД, Г., представлявано от И.А.Д., били внесени за одобрение в Техническа служба на Община К. проекти за строеж (надстройка, постройка, преустройство) на многофункционална сграда в парцел 5497, кв.*, Г., бУ.Б.”. Към молбата били приложени ДС и три комплекта – арх., констр., ел., и В и К. Въз основа на молбата и приложените проекти главният архитект на Община К. издал отказ за одобряване на инвестиционен проект изх. № АС-ОП-1265-12/28.10.2008 г., с който отказал одобряването на проект за “Реконструкция и преустройство на съществуваща сграда в многофункционална сграда в УПИ І-5497, кв.52 по плана на Г.”. Отказът бил постановен, тъй като било констатирано, че проектът не отговаря на издадената скица с указания начин на застрояване и пар. 5 т.44 от ДР на ЗУТ.

От приетото като доказателство по делото заверено копие от разходен касов ордер с дата 23.02.2007 г., се установява, че З.Л. получил сумата в размер на 10 000 лв., представляващи аванс за проектиране. Видно от постановление за отказ да се образува наказателно производство с дата 24.09.2009 г., РП – К. отказала да образува наказателно производство срещу Т. И. К. – Л. за извършено престъпление от общ характер по чл.209, ал.1 от НК и срещу З.К.Л. за извършено престъпление от общ характер по чл.313, ал.2, във вр. ал.1 от НК поради липса на престъпление.

С нотариална покана, връчена на арх. К. на 09.08.2011г., ищцовото дружество заявило, че счита устния договор за инвестиционно проектиране за развален, поради отказа на Община К. да го одобри, поради което поканила изпълнителя да върне дадената авансово сума от 10 000 лв.

За да установи относимите към изясняване на спора фактически обстоятелства, съдът изцяло кредитира и обсъжда по-долу показанията на св. Т., които счита за обективни и непредубени. Тези показания, освен това, се подкрепят от показанията на св. Д. К. и в известна степен от тези на св. Д. и св. П. Така, установява се по делото, че от първоначалното намерение на възложителя и свързаното с това изработване на няколко идейни проекта от страна на арх. К. за „преустр¯йство на съществуваща сграда в шивашки цех с магазини на партерния етаж и два апартамента в подпокривното пространство”, в крайна сметка се стигнало до възлагане изработване на инвестиционен проект за „преустройство на съществуваща сграда в сграда с многофункционално предназначение /първоначално с жилищна площ, впоследствие за фитнес, магазини и офиси/, какъвто бил изработен в посочените му по-горе части. Установява се освен това, че проблемът със съществуващата съсобственост на поземления имот, в който се намирала сградата, предмет на реконструкция и преустройство, възникнал още в процеса на уточняване на проекта, като възложителят бил наясно с него, но уверявал изпълнителя, че е в преговори със съсобствениците и нещата ще бъдат решени благоприятно за осъществяване на проекта.

Установява се по делото, че след изготвяне на проекта, същият е предаден на възложителя. Не се установява по делото обаче, възложителят и изпълнителят да се уговорили окончателното и пълно заплащане на изработката на проекта да бъде извършено само при одобрението му от страна на Община К., както и не се установява изпълнителят да е имал задължение съгласно устно постигнатите уговорки, да внесе проекта в общината за одобрение.

При така установените факти по делото, предявеният иск по чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД е неоснователен и недоказан. Между страните бил сключен устен договор за изработка – изготвяне на проект за реконструкция и преустройство на съществуваща сграда в многофункционална сграда в УПИ І-5497 кв. 58 гр. К.. В случая от значение за този извод на съда е, че изпълнителят е изготвил инвестиционен проект в съответствие с уговореното с възложителя; както и обстоятелството, че не се установява между страните да е било уговорено проектът да бъде внесен за одобрение в Община К. от изпълнителя, като окончателното заплащане по договора да зависи от одобрението или неодобрението на проекта. Ето защо не може да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя, ерго че се дължи връщане на сумата от 10 000 лв., авансово платена, поради отпаднало основание – разваляне на договора. Фактът, че проектът не е одобрен от главния архитект на Община К. не води автоматично до извода, че е налице такова неизпълнение, както се твърди от жалбодателя, тъй като проектът е бил изработен съгласно неговите изисквания, и същевременно причината за неодобряването стои извън проекта и изпълнителя, а е в самия възложител. Първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи, които въззивната инстанция споделя напълно и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на решението му.

С оглед на изложеното, въззивната жалба е неоснователна. Следва обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

При този изход на делото на въззиваемият се дължат направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31/18.10.2012, постановено по гр.дело № 2467/2011 година по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА „М. Ф.” Е., гр. К., бул. „Б.”, бл. *, ап.*, ЕИК * да заплати на Т. И. К.- Л. от гр. К., ЕГН * направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.