РЕШЕНИЕ
№ 1755
гр. Варна, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110110118 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени от „АПС Б.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, срещу Б. Р. Х., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Варна, ***, обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, както следва:
- 1800 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
1164602/12.11.2018 г., сключен между ответника и „К.“ ЕАД, ЕИК ***, обезпечен с Договор
за предоставяне на поръчителство от 12.11.2018 г., сключен между длъжника и „А.Т.“ ЕООД,
ЕИК ***, вземанията по които договори са прехвърлени от страна на „А.Т.“ ЕООД в полза
на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.02.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението;
- 222,60 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски
кредит № 1164602/12.11.2018 г. за периода от 12.11.2018 г. до 20.05.2019 г.,
за които суми е издадена Заповед № 2731/23.05.2024 г. за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2022/2024 г. по описа на РС - Варна, 52-ри
състав.
В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 12.11.2018 г. между „К.“ ЕАД –
кредитодател, и ответника Б. Р. Х. – кредитополучател, по електронен път по силата на
ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № 1164602, съгласно който
кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1800 лева -
главница, която ответникът се задължил да върне на 6 броя вноски по 337,10 лева в срок до
20.05.2019 г., когато е падежирала последната вноска. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 41,24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%.
Счита, че при разсрочване на паричното задължение с уговорка плащането да се
извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични платежи по смисъла на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Изразява становище, че дори съдът да приеме, че горният договор за кредит не е
сключен по силата на ЗПФУР, предвид естеството на договора за заем като реален такъв,
следва да се приеме, че той е сключен, считано от датата на получаване на сумата от
ответника. Поддържа, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
Излага, че на 12.11.2018 г. ответникът сключил и Договор за предоставяне на
поръчителство с „А.Т.“ ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да сключи
договор за поръчителство с кредитора „К.“ ЕАД и да отговаря пред последния солидарно с
кредитополучателя за всички задължения по Договора за кредит. На същата дата между „К.“
ЕАД и „А.Т.“ ЕООД бил сключен Договор за поръчителство, с който поръчителят „А.Т.“
ЕООД се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на Б. Р. Х. по Договора за
кредит.
Заявява, че ответникът не е изпълнил задължението си по Договор за потребителски
кредит № 1164602 до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като по силата на
Договора за поръчителство на 23.02.2021 г. „А.Т.“ ЕООД е погасило дължимите от
кредитополучателя суми, с което на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД се е суброгирало в
правата на удовлетворения кредитор. На същата дата по електрона поща дружеството
уведомило длъжника за встъпването си в правата на кредитора.
Вземането на „А.Т.“ ЕООД към настоящия ответник било прехвърлено на ищеца по
силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от
02.03.2021 г. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора за кредит
електронна поща. Счита, че в евентуалност следва да се приеме, че уведомлението за
извършената цесия е получено от длъжника с исковата молба.
За претендираните суми било заведено заповедно производство по ч. гр. д №
2022/2024 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав, по което била издадена Заповед №
2
2731/23.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу
издадената заповед е депозирано възражение на длъжника Б. Р. Х. по чл. 414, ал. 1 от ГПК в
срока по ал. 2 на същия законов член. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес
да установи вземането си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Настоява за уважаване на предявените претенции. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Р. Х. не е депозирал отговор на исковата молба
В съдебно заседание ищецът „АПС Б.Б.” ЕООД не се представлява.
В съдебно заседание ответникът Б. Р. Х. не се явява лично, не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на Разпореждане № 21079/23.05.2024 г. по ч. гр. д. № 2022/2024 г. по
описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 2731/23.05.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил Б. Р. Х., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ***, да заплати на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК
***, сумите 1800,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
1164602, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда –
20.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, 222,60 лева, представляваща
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 1164602 за периода от
12.11.2018 г. до 20.05.2019 г., както и сумата от 63,75 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство, включваща държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявените суми.
Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК вх.
№ 60663/25.07.2024 г.
В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ищеца.
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи
твърденията си, че между ответника и „К.“ ЕАД по електронен път, по силата на ЗПФУР е
валидно сключен Договор за потребителски кредит № 1164602/12.11.2018 г.; съответствието
на Договора с императивните разпоредби на ЗПК; че между ответника и „А.Т.“ ЕООД на
12.11.2018 г. е валидно сключен Договор за предоставяне на поръчителство относно
задълженията на ответника по Договора за кредит; че на 12.11.2018 г. между „К.“ ЕАД и
„А.Т.“ ЕООД е валидно сключен Договор за поръчителство, с който поръчителят „А.Т.“
ЕООД се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ответника по Договора
за кредит; че „А.Т.“ ЕООД е изплатило на „К.“ ЕАД задълженията на ответника по
Договора за кредит; че „А.Т.“ ЕООД е уведомило ответника за извършеното плащане и се е
суброгирало в правата на кредитора; че вземането по кредита е прехвърлено от „А.Т.“ ЕООД
на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (Цесия) от 02.03.2021 г.; че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми
длъжниците за извършената цесия; че ответникът е надлежно уведомен за същата; размера
на исковите претенции.
3
Видно от Договор за потребителски кредит № 1164602, същият е сключен на
12.11.2018 г. между „К.“ ЕАД и Б. Р. Х. – кредитополучател, за предоставяне на сумата от
1800,00 лева за срок от 6 месеца при следните условия: годишен лихвен процент - 41,24%,
ГПР - 50,00%, брой погасителни вноски – 6, месечна погасителна вноска – 337,10 лева,
обща стойност на плащанията – 2022,60 лева; краен срок на погасяване – 20.05.2019 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, в случай че кредитополучателят е посочил в
заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение
на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова
гаранция в полза на „К.“ ЕАД или да сключи договор за поръчителство с одобрено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в последния
случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок
до 48 часа от подаване на заявлението. Ал. 2 на същия член предвижда, че ако
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение в срока по ал. 1, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от „К.“, съответно договорът не поражда действие.
С Договор за предоставяне на поръчителство от 12.11.2018 г., сключен между
ответника - потребител, и „А.Т.“ ЕООД - поръчител, поръчителят се задължава, срещу
възнаграждение от страна на потребителя, да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД,
по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит,
включително задължение за връщане на сумата от 1800 лева, предоставена от „К.“ ЕАД на
потребителя и задължение за плащане на дължимата по Договора за кредит възнаградителна
лихва. Съгласно чл. 6, ал. 2, потребителят е длъжен да плати на поръчителя всички платени
от последния изискуеми задължения по Договора за потребителски кредит заедно със
законната лихва от датата на плащането от поръчителя и направените от него разноски в
срок от 3 дни от получаване на писмено искане. С Приложение № 1 към Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.11.2018 г. страните се договарят, че възнаграждението
на поръчителя е в размер на 150,64 лева на месец за периода на действие на договора за
кредит и е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план.
С Договор за поръчителство, сключен на 12.11.2018 г. между „К.“ ЕАД - в качеството
му на кредитор по Договор за потребителски кредит с Б. Р. Х. (потребител), и „А.Т.“ ЕООД -
поръчител, страните се договарят, че поръчителят отговаря пред „К.“ ЕАД за изпълнението
на всички задължения на потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит,
включително задължение за връщане на сумата, предоставена от „К.“ ЕАД на потребителя, в
размер на 1800 лева и задължение за плащане на определената в Договора за потребителски
кредит възнаградителна лихва. Съгласно чл. 13, „К.“ ЕАД е овластено да приема и
администрира вместо поръчителя заплащането от страна на потребителя на
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство, като заплащането ще се
извършва съгласно погасителен план, обединяващ задълженията на потребителя по
Договора за потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство.
Видно от Разписка за извършено плащане № 2000000164791036 от дата 12.11.2018 г.,
15:34 ч., същата е за нареден от „К.“ ЕАД към „Изипей“, чрез системата за електронни
плащания ePay.bg, превод в полза на Б. Р. Х., ЕГН **********, в размер на 662,76 лева.
От счетоводна справка от системата на „К.“ ЕАД за клиент Б. Р. Х. по договор №
1164602 към 18.03.2021 г. се установява, че на 12.11.2018 г. сумата от 1137,24 лева е отнесена
за погасяване на задължения по стар заем с отпусната сума по нов заем, а сумата от 662,76
лева – разлика по нов заем, е преведена към „Изипей“.
Сключването на горните договори и усвояването на кредитната сума не е оспорено от
ответника, предвид което съдът приема, че налице е валидно възникнало облигационно
4
правоотношение, за което, доколкото едната страна по договора е потребител по смисъла на
§13, т. 1 от ДР на ЗЗП, относими са императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите, за чието спазване съдът следи служебно.
В настоящото производство ответникът не е навел и твърдения да е погасил
възникналото по силата на договора за кредит задължение.
Видно от счетоводна справка от системата на „А.Т.“ ЕООД за клиент Б. Р. Х. по
договор № 1164602 към 18.03.2021 г., по сметка 531006 - Вземания от клиенти по претенции
„К.“, е вписана сумата 2417,29 лева – непогасена сума по договор за кредит, по сметка
499001 - Разчет гаранция кредити „А.Т.“, е вписана сумата 2417,29 лева – прехвърляне на
суми по искане от поръчител „А.Т.“. Отбелязано е, че сумите са прихванати по насрещни
разчети между „А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД.
При липса на каквото и да е оспорване от страна на ответника, съдът намира, че с
така отразеното в счетоводните книги на поръчителя прихващане последният се е
суброгирал в правата на кредитора за процесните вземания, като с това е възникнало и
правото му да ги прехвърли в качеството на цедент на ищцовото дружество.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен
между „К.“ ЕАД – цедент 1, и „А.Т.“ ЕООД – цедент 2, от една страна, и „АПС Б.Б.” ЕООД -
цесионер, страните се споразумяват, че цедент 2 продава на цесионера свои парични
вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя „А.Т.“ в правата на първоначалния
кредитор (цедент 1) по просрочени и неизплатени договори за кредит с физически лица,
както и вземания на цедент 2 по договорите за предоставяне на поръчителство по
потребителски кредити от „К.“, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им
принадлежности, включително и с начислените лихви, като вземанията се индивидуализират
в Приложение № 1 към Договора.
Видно от Приложение № 1, в същото под № 3811 е вписано вземане на „А.Т.“ ЕООД -
поръчител, суброгирал се в правата на кредитора, от Б. Р. Х. по Договор от 12.11.2018 г. за
отпусната главница от 1800 лева, остатък от главницата към 23.02.2023 г. - 1800 лева, остатък
от договорна лихва към 23.02.2023 г. – 222,60 лева, остатък от лихва за забава към 23.02.2023
г. – 394,69 лева, остатък такса поръчител към 23.02.2023 г. – 903,78 лева, остатък лихва за
забава към „А.Т.“ ЕООД към 23.02.2023 г. – 176,36 лева, общ размер на вземането към
23.02.2023 г. – 3497,43 лева.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането,
като целта на разпоредбата е последният да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано
лице, което е носител на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи друго лице,
включително и цесионера, да извърши уведомяването (Решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр.
д. № 5759/2014 г., ВКС, III ГО, Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., ВКС,
II ТО).
С Пълномощно от „А.Т.“ ЕООД цесионерът „АПС Б.Б.” ЕООД е упълномощен да
уведоми от името на „А.Т.“ ЕООД всички длъжници по всички вземания, които дружеството
е цедирало съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021
г., в изпълнение на задължението на упълномощителя по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
По делото е представено уведомително писмо от дата 05.08.2024 г. от „АПС Б.Б.”
ЕООД до Б. Р. Х. за извършеното прехвърляне на процесното вземане с договор за цесия от
02.03.2021 г., без данни за връчване на длъжника, като съдът приема, че уведомлението е
достигнало до същия с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
С оглед на горното, за цесионера „АПС Б.Б.” ЕООД надлежно е възникнало правото
да претендира от ответника всички възникнали за него задължения по Договор за
5
потребителски кредит № 1164602.
По силата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съдебната теория и практика приема, че
заедно с това вземането преминава върху цесионера и с всичките си недостатъци, като
длъжникът може да прави срещу новия кредитор всички възражения, които има по
отношение на стария кредитор, включително тези за нищожност на договора, от който
произтича вземането (Решение № 60256 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 3590 /2020 г., ВКС, IV
ГО; Решение № 195 от 28.05.2019 г. по търг. д. № 2393/2017 г., ВКС, I ТО). Доколкото обаче
се касае за договор за кредит, сключен с потребител, съдът, както беше посочено по-горе, е
длъжен и служебно да следи за противоречие с императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП.
В настоящия казус съдът намира, че процесният Договор за потребителски
кредит № 1164602/12.11.2018 г. е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
доколкото в Приложение № 1 към него ГПР е посочен единствено в цифрова величина,
но не е посочено кои са компонентите, включени в тази величина. Трайно е
разбирането, застъпено в практиката на СЕС, че изискването за посочване на ГПР е
нарушено, когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване (Решение от 20.09.2018 г. по дело C 448/17 на СЕС; Решение от
21.03.2024 г. по дело C 714/22 на СЕС, постановено по тълкуване на Директива
2008/48). Не е достатъчно посочването на ГПР в цифрова величина и препращането
към Общите условия, в които е посочено, че размерът на ГПР е изчислен в
съответствие с Приложение №1 към ЗПК, при допускане, че страните ще изпълняват
задълженията си в съответствие с условията и сроковете по договора. При липса на
яснота относно разходите, включени в ГПР, потребителят е лишен от възможност да
извърши информиран избор на кредитен продукт, преценявайки други сходни
продукти, което е достатъчно условие кредитът, на основание чл. 22 от ЗПК, да се
счита за недействителен.
Отделно съдът намира, че посоченият в договора ГПР не е действителният, тъй като
при изчислението му не е взето предвид възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. В Решение от 13.03.2025 г. по дело C 337/23 на СЕС, постановено по въпрос
на СРС, касаещ практика на ищцовото дружество, изрично е прието, че в хипотезата на
договор за кредит, който налага на кредитополучателя задължението да сключи договор за
поръчителство, за да получи кредита, свързаните с този договор разходи са част от „общите
разходи по кредита за потребителя“ съгласно разпоредбата на член 3, буква ж) от Директива
2008/48; следователно съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при
изчисляването на ГПР. Именно такъв е настоящият случай. Видно от чл. 4 на Договора за
потребителски кредит, формално същият предоставя на кредитополучателя възможност за
избор между договор с обезпечение или без такова, както и между два вида обезпечение.
Предвид изричната разпоредба на ал. 2 на същия член обаче, предвиждаща че ако
6
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение в определения срок, договорът
не поражда действие, става ясно, че предоставянето на обезпечението е задължително
условие за сключване на договора за кредит. Без значение е, че в конкретния случай
възнаграждението за поръчителя не се претендира, тъй като това не ревизира договора.
Съгласно цитираното Решение по дело C 337/23, член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
В съдебната практика се приема, че непосочването на действителния размер на ГПР е
равносилно на непосочване на ГПР, което, по силата на чл. 22 от ЗПК, води до
недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По изложените съображения предявеният иск по отношение на вземането за
договорна лихва се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Искът по отношение на
главницата следва да бъде уважен, като предвид основателността на главния иск,
основателен се явява и акцесорният такъв за установяване на вземането ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 20.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски на ищеца се следват съразмерно с уважената част
от исковете.
Същият претендира такива в общ размер на 213,75 лева, от които 63,75 лева за
заповедното производство и 150 за настоящото производство, включващи 50 лева - внесена
държавна такса, и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. Респективно, съразмерно с
уважената част от исковете, на страната се дължат разноски за заповедното производство в
размер на 56,73 лева и за исковото в размер на 133,49 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 422, ал. 1,
7
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че Б. Р. Х., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Варна, ***, дължи на „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, сумата от 1800,00 лева (Хиляда и осемстотин лева),
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
1164602/12.11.2018 г., сключен между ответника и „К.“ ЕАД, ЕИК ***, обезпечен с Договор
за предоставяне на поръчителство от 12.11.2018 г., сключен между длъжника и „А.Т.“ ЕООД,
ЕИК ***, вземанията по които договори са прехвърлени от страна на „А.Т.“ ЕООД в полза
на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.02.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
2731/23.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
2022/2024 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 23, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
предявения от „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
***, срещу Б. Р. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ***, иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 222,60
лева, претендирана като възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №
1164602/12.11.2018 г. за периода от 12.11.2018 г. до 20.05.2019 г., за която сума е издадена
Заповед № 2731/23.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 2022/2024 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК, Б. Р. Х., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Варна, ***, да заплати на „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ***, сумата от 190,22 лева (Сто и деветдесет лева и 22 ст.),
представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, от
които 56,73 лева за заповедното производство и 133,49 лева за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8