№ 3058
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110118399 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д.
Я. Д. и Ю. Я. Д., с която са предявени следните установителни искове:
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 3258.08 лева
- незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот - апартамент № 56,
находящ се в гр.София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 2, абонатен номер 205835, за
периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., както и за сумата от 54.30 лева - главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2019г. – 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК- 07.11.2022г., до
окончателното плащане;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за
сумата от 578.15 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г. – 24.10.2022г. и 11.55 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019г. – 24.10.2022г.
Вземанията се претендират от ответниците при квоти от 3/4 части от ответника Д. Я. Д.
и 1/4 част от ответника Ю. Я. Д..
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Д. Я. Д.,
като собственик на 3/4 ид.ч. от процесния имот, както и с ответника Ю. Я. Д., като
1
собственик на 1/4 ид.ч. от същия, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент
№ 56, находящ се в гр.София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 2, абонатен номер 205835,
като ответниците имали задължение за заплащане на стойността на потребената за
жилището топлинна енергия и цената на осъщественото дялово разпределение, но не са
сторили това. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с
проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 60233/2022г. по описа на СРС, 55-ти състав, и дадени
указания от заповедния съд по чл.415 ГПК по отношение на ответниците. Представя
писмени доказателства, прави искания за допускане на експертизи, за събиране на
доказателства по реда на чл. 190 ГПК, както и за привличане на трето лице- помагач.
Претендира разноски.
Ответникът Д. Я. Д. оспорва исковата претенция по основание и размер. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност, с оглед периодичността на плащанията. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Представя писмено доказателство. Претендира разноски.
Ответникът Ю. Я. Д. оспорва исковата претенция по основание. Поддържа, че не се
намира в облигационна връзка с ищеца, доколкото не е собственик и титуляр на право на
ползване за процесния имот. В тази връзка твърди, че въз основа на одобрена от съда
съдебна спогодба за делба от 10.04.1985г. процесният имот е поставен в дял и е
изключителна собственост на ответника Д. Я. Д., с оглед на което единствено другият
ответник се явява задължен за претендираните от ищеца вземания. Прави евентуално
възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави
искане за издаване на съдебно удостоверение. Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД представя изисканите
документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 29.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с ET “Аква Билдинг“ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Представен по делото е също договор от 09.06.2020г.,
сключен между ищеца и ФДР – ET “Аква Билдинг“. Съгласно постановките на ТР №
2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се
съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.
2
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/,
както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „МХ Елвеко“ ЕООД. За имота е
била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Топлонната енергия за отопление е разпределена с 4 броя отоплителни тела
с уреди с редовни отчети през процесния период. Топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване за периода 05.19г.-12.19г. е на база за два броя потребители, а след този
период и монтаж на два броя водомера – по отчет. Разпределението на топлинната енергия
за сградна инсталация е извършвано съгласно зависимост, описана в Приложение км чл. 61,
ал. 1, т.6.1.1. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, като за имота
„сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 191 кв.м. и
този на ЕС – 10817 кв.м. През процесния период не е начислявана „служебна енергия“.
Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е
3634.74 лева, от които 2309.33 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и
1325.08 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след
изравнителните сметки възлиза на 3258.49 лева – главница топлинна енергия, който размер
е по-голям от търсения с 0.41 лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
3
Видно от представените по делото доказателства – протокол от 10.04.1986г. по гр.д. №
4136/1985г. по описа на СРС, апартамент № 56 в блок „Б“, вход „Б“, на 2 етаж, находящ се
на ул. „Одрин“ № 27-центъра, зона Б-5, се поставя в общ дял и изключителна собственост на
Цветанка Стайкова Д. и Д. Я. Д., а дял втори - апартамент № 57 в блок „Б“, вход ‚Б“ на 2
етаж, находящ се на ул. „Одрин“ № 27-центъра зона Б-5 е поставен в дял на Юлияна Я.
Здравкова.
Съгласно удостоверение за идентичност, жилищна сграда – многофамила с шест входа,
отразена с идентификатор 68134.305.19.1 в КККР, одобрени със заповед № РД-18-
32/01.04.2016г. на ИД на АГКК, попадаща в кв. 236 по плана на м. „Пробив бул. Пенчо
Славейков“, находяща се на територията на ж.к. Зона Б-5 /старо име кв. Априлски/, район
Възраждане, Столична община, описвана с адрес кв. Априлски, блок 14, има следния
настоящ адрес ж.к. Зона Б-5, блок 14 с вх. А, Б, В, Г, Д и Е.
От справка на ищеца се установява, че аб. № 205835 на Димитринка Я. Д. е бил за ап.1,
аб.1, след промяната – ап. 56, аб.1.
Видно е от служебно изисканата справка от АВ, че през 2004г. Ю. Я. Здравкова се е
разпоредила с правото си на собственост върху апартамент № 57 в блок „Б“, вход ‚Б“ на 2
етаж, находящ се на ул. „Одрин“ № 27-центъра зона Б-5 в полза на трето за спора лице.
Представена е молба /л.16/, подадена от Димитринка Я. Д. до ищеца, с която моли да
бъде открита партида на горепосочения в молбата адрес – гр. София, Зона Б-5, ул.
„Одрин“ блок 14, вх. В, ет. 2, ап. 1, като е посочено, че семейството се състои от двама
души.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
4
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „МХ
Елвеко“ ЕООД, което обстоятелство страните не оспорват. Доказа се още от експертното
заключение, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата
за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на
сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права.
В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите
на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
5
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание. Релевираното възражение, че няма облигационна
обвързаност между ФДР и ответника не се споделят, защото е налице решение на ОС на ЕС,
което обвързва индивидуалния потребител щом няма отказ от услугата, какъвто не се твърди
и няма доказателства да е направен. Освен това, стойността се дължи щом услугата е
извершена.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението
дава основание да се приеме също, че имотът е топлоснабден, което страните не оспорват.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
6
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответникът Д. Я.
Д. в рамките на исковия период е съсобственик на ½ ид.ч. от процесния имот по силата
на съдебното решение, с което този имот е поставен в общ дял с трето за спора лице –
Цветанка Стайкова Д.. Поставянето в общ дял дава основание на съда да заключи, че
квотите в съсобствеността са равни. Като собственик на имота тя се явяват страна по
облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
производство придобиването от ответника на топлоснабдения имот в рамките на исковия
период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост – съдебно
решение, и изводите на съда за наличието на облигационно правоотношение между
страните, възникващо при общи условия в качеството на ответника на собственик на имота
се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват констатираната
облигационна връзка, не са налични по делото, поради което релевираното възражение
остава несподелено.
При все това и доколкото съгласно титула за собственост топлоснабденият имот е
поставен в общ дял на две лица, сред които ответникът Д. Я. Д., и след като няма
доказателства дали другият собственик - Цветанка Стайкова Д., е починал, ерго кои са
неговите наследници, то предявеният срещу Д. Я. Д. иск се явява основателен за половината
от дължимите за имота суми, които съдът приема за установени по размер съобразно
заключението и в рамките на заявеното с исковата молба, или вземане в общ размер на
1942.67 лева, от които 1629.04 лева - незаплатена главница за доставена топлинна енергия
за имот - апартамент № 56, находящ се в гр.София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 2,
абонатен номер 205835, за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., както и за сумата от 27.15
лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2019г. – 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК- 07.11.2022г., до
окончателното плащане; 140.33 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2020г. – 24.10.2022г., и 5.77 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019г. – 24.10.2022г.
7
Анализа на доказателствата обаче дава основание да се заключи, че другият ответник –
Ю. Я. Здравкова, не е собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 56, находящ се в
гр.София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 2, абонатен номер 205835. Видно е от съдебния
протокол, че на това лице е поставен в дял друг имот – апартамент № 57, находящ се в
същата сграда и на същия етаж, вероятно преди делбеното производство двата имота са
били един, който е бил разделен съгласно експертното заключение или се касае до два
отделни имота. Независимо как са обособени, от доказателствата несъмнено се извежда, че
ответникът Ю. Я. Здравкова е собственик на друг, самостоятелен обект, различен от
топлоснабдения имот, с който дори през 2004г. се е разпоредила. При тези обстоятелства,
лицето не се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия.
Възможно е лицето да се явява наследник на другия собственик на ап. 56 съгласно
съдебната спогодба, но доказателства за правоприемство няма. Освен това, заявление за
откриване на партида при ищеца е подадено само от ответника Д. Д.. При недоказаност на
една от предпоставките от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, последният
следва да понесе последиците от бездействието си, свеждащи се до отхвърляне на иска
срещу този ответник като неоснователен.
По делото се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност от ответника Д. Я. Д..
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2019г., а заявлението по чл. 410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирано на
07.11.2022г. Вземанията, възникнали преди 07.11.2019г. се явяват погасени по давност и
възлизат в размер на 337.55 лева главница за топлинна енергия, доставяна за периода
05.2019г.-08.2019г., и 72.20 лева мораторна лихва върху тази сума. Погасеното по давност
вземане съдът изчисли възприемайки заключението на съдебно-техническата експертиза и
съобразявайки обстоятелството, че изискуемостта на вземанията съгласно чл. 33 от ОУ
настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заключението е
съобразило и сумите за доплащане/получаване. Така, погасеното по давност вземане
обхваща период на консумация от месец май 2019г. до месец август 2019г., защото
изискуемостта на вземанията за този последен месец се включва в тригодишния давностен
срок, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Изискуемостта на
вземанията за месец септември настъпва след 07.11.2019г., поради което те и вземанията
след този период не са обхванати от давностния срок.
Размера на погасените по давност вземания съобразно правото на собственост на този
8
ответник – ½ ид.части, възлиза на 168.77 лева главница, и 36.10 лева мораторна лихва,
каквато част следва да се приспадне от дължимото от този ответник вземане към ищеца.
Приспадането на част по-голяма от тази, означава съдът да приспадне дължимо вземане
надхвърлящо ½ ид.ч., което се дължи по правило от другия собственик, който следва да
релевира възржение за погасяване по давност.
Общият размер на вземанията спрямо този ответник Д. Д., чиято изискуемост е
настъпила след 07.11.2019г., при съобразяване на горните изводи досежно какъв размер от
погасените по давност вземания следва да се приспаднат в рамките на търсената част и
размера на дела в съсобствеността, възлиза на 1460.27 лева - незаплатена главница за
доставена топлинна енергия за имот - апартамент № 56, находящ се в гр.София, ж.к. „Зона
Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 2, абонатен номер 205835, за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., както
и за сумата от 27.15 лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода
01.10.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410
ГПК- 07.11.2022г., до окончателното плащане; 104.23 лева - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 24.10.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 8.66 лева–
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-
24.10.2022г.
При зачитане на горните изводи, съобразявайки се с размера на погасените по давност
вземания и недължимостта на лихва върху главницата за дялово разпределение, предявените
срещу Д. Я. Д. искове следва да се уважат за посочените по –горе суми – 1460.27 лева -
незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот - апартамент № 56, находящ се
в гр.София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 2, абонатен номер 205835, за периода
01.05.2019г. - 30.04.2021г., както и за сумата от 27.15 лева - главница за осъществено дялово
разпределение за периода 01.10.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване
на заявление по чл.410 ГПК- 07.11.2022г., до окончателното плащане; 104.23 лева - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 24.10.2022г., а за
разликата над тях до пълния искан размер, както и за лихва върху главницата за дялово
разпределение – предявените искове подлежат на отхвърляне като погасени по давност и
като неоснователни.
9
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 756.08 лева, от които 128.04 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 60233/2022г. по
описа на СРС, 55 състав, и 628.04 лева – разноски в настоящото производство, включващи
78.04 лева държавна такса, 450.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника Д. Д.
съобразно уважената част от иска спрямо този ответник /1591.65 лева/ и при материален
интерес спрямо този ответник /2926.56 лева/ са разноски в общ размер на 411.19 лева, от
които 69.63 лева по ч.гр.д. № 60233/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 341.56 лева –
разноски в настоящото производство. Останалите направени от ищеца разноски, следва да се
понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия и лихва върху нея, както и
отхвърляне на иска за лихва върху главницата за дялово разпределение право на разноски
има ответника Д. Д.. Разноски обаче не са претендирани и няма доказателства да са
направени в исковото и заповедното производство, поради което не следва да се присъждат.
С оглед отхвърляне на исковете спрямо ответника Ю. Д., последната има право на
разноски, но такива не са претендирани, няма доказателства да са сторени, поради което не
следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Зона Б-5“, ..., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 60233/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а
именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката сумата
от 1460.27 лева - незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот -
апартамент № 56, находящ се в гр.София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 2, абонатен
номер 205835, за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл.410 ГПК- 07.11.2022г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над тази сума до сумата от 1629.04
лева като погасен по давност, и ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия
над сумата от 1629.04 лева до пълния искан размер от 2443.56 лева като
10
неоснователен;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката сумата
от 27.15 лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2019г.
– 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК-
07.11.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за дялово
разпределение над тази сума до пълния искан размер от 40.72 лева като
неоснователен;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите сумата от 104.23 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 24.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия над тази сума до сумата от 140.33 лева
като погасен по давност, и ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над
сумата от 140.33 лева до пълния искан размер от 433.61 лева като неоснователен,
както и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019г. – 24.10.2022г. в размер на 11.55 лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу
Ю. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Зона Б-5“, ..., обективно кумулативно
съединени установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 60233/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 814.52 лева -
незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот - апартамент № 56,
находящ се в гр.София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 2, абонатен номер 205835, за
периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., както и за сумата от 13.57 лева - главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2019г. – 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК- 07.11.2022г., до
окончателното плащане;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за
сумата от 144.54 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г. – 24.10.2022г. и 2.89 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019г. – 24.10.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Я. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 411.19 лева - разноски съобразно уважената част от иска, от
които 69.63 лева по ч.гр.д. № 60233/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 341.56 лева –
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „МХ Елвеко“ ООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12