Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 11.05.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
Й.
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия
Елица Й. гр. д. № 4353 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, вх. № 42990/ 29.03.2019 г., с която
„Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, чрез
процесуалния му представите, е предявило против Е.Х. ***, с ЕГН **********, и С.С.Б., с ЕГН **********,***, иск за признаване на установено
вземането на ищеца против ответниците, както следва: в размер на 52 035. 36
евро – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31175/
14.12.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2018 г.
до окончателното и изплащане; в размер на 3 505. 48 евро, възнаградителна
лихва за периода от 10.07.2017 г. до 26.09.2018 г.; в размер на 1 626. 60 евро,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 09.10.2018 г.; в
размер на 218. 55 евро, такси по договора за периода от 10.07.2017 г. до 09.10.2018
г.; сумата от 958. 55 лв., представляваща нотариални такси за периода от
10.07.2017 г. до 09.10.2018 г.; 31. 37 евро – застраховки по договора за
периода от 10.07.2017 г. до 09.10.2018 г.; както и сумата от 4 939. 77 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство. Претендирани са съдебно –
деловодни разноски.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на 14.12.2007 г. между банката – ищец,
като кредитор, и ответниците, в качеството им на кредитополучатели, е бил
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31175, съгласно който
банката им предоставя кредит в размер на 58 395 евро, с който е закупен
недвижим имот – апартамент № 43 в жилищна сграда, находяща се в гр. София,
район „Слатина“, ж. к. „*******с н. а. № 188, т. VІІІ, рег. № 12648, дело №
1254/ 2007 г. на нотариус с рег. № 260 на НК. За обезпечаване на вземанията си
по договора за кредит ищецът е вписал върху имота законова ипотека в своя полза
под акт № 189, т. VІІІ/ 2007 г., им.п. 20919/ 18.12.2007 г. След вписването на
законната ипотека и откриването на заемната сметка, ответниците усвоили кредита
в размер на 58 395 евро на два транша: на 19.02.2008 г. е усвоена сумата от 14
981 евро, а на 07.03.2008 г. – сумата от 43 414 евро. Впоследствие страните са
предоговорили условията по договора за кредит с няколко допълнителни
споразумения от 15.10.2009 г., 23.12.2010 г., 10.11.2011 г., 28.02.2013 г.,
25.10.2013 г., 19.08.2014 г. и 29.09.2016 г. По силата на чл. ІV от
Допълнителното споразумение от 15.10.2009 г., чл. 3 ал. 1 от Допълнителното
споразумение от 23.12.2010 г., чл. 3 ал. 1 от Допълнителното споразумение от
10.11.2011 г., чл. 3 ал. 1 от Допълнителното споразумение от 28.02.2013 г., чл.
3 ал. 3 от Допълнителното споразумение от 25.10.2013 г., чл. 4 ал. 2 от
Допълнителното споразумение от 19.08.2014 г. и чл. 3 ал. 1 от Допълнителното
споразумение от 29.09.2016 г., главницата по кредита е била преоформена,
като всички дължими от кредитополучателите плащания по кредита, включително
просрочените главница, лихви и такси по договора са били преоформени
от банката чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит, която в резултат на това
нараснала в размер на 79 495. 64 евро.
Поради забавяне на плащанията от страна на ответниците към 12.06.2017
г., банката се ползвала от правото си по чл. 18 ал. 1 т. 1 от договора да
направи кредита предсрочно изискуем, за което ответниците били уведомени
нарочно с уведомления, връчени чрез нотариус с рег. № 040 и с район на действие
СРС. Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 26.09.2018 г. Банката
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист на 26.10.2018 г., по което било образувано
ч. гр. д. № 66684/ 2018 г. на СРС. С издадените заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист ответниците били осъдени солидарно да заплатят в полза на „Ю.Б.“
АД сумата от 52 035. 36 евро, представляваща главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL31175/ 14.12.2007 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.10.2018 г. до окончателното и изплащане; в размер
на 3 505. 48 евро, възнаградителна лихва за периода
от 10.07.2017 г. до 26.09.2018 г.; в размер на 1 626. 60 евро, представляваща
мораторна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 09.10.2018 г.; в размер на 218.
55 евро, такси по договора за периода от 10.07.2017 г. до 09.10.2018 г.; сумата
от 958. 55 лв., представляваща нотариални такси за периода от 10.07.2017 г. до
09.10.2018 г.; 31. 37 евро – застраховки по договора за периода от 10.07.2017
г. до 09.10.2018 г. Срещу заповедта за изпълнение ответниците подали възражение
по чл. 414 ал. 1 от ГПК, предвид което заповедният съд указал на банката –
заявител да предяви иск за установяване на вземанията си, което установявало
правния интерес от предявяване на установителен иск. В тази връзка ищецът
настоява претенциите му да бъдат уважени изцяло, претендира сторените в
заповедното производство разноски, както и съдебно – деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
По реда и в
срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците Е.Х.К. и С.С.Б., чрез общия им процесуален представен /без приложено
пълномощно/ са депозирали писмен отговор, в който са оспорили заявените
претенции по основание и размер като неоснователни и недоказани. Исковата молба
не отговаряли на изискванията на чл. 128 т. 3 от ГПК, тъй като не били
приложени преписи според броя на ответниците, в тази връзка на ищеца следвало
да бъде указано да отстрани нередовността в същата. Правят възражение за
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, както и възражение за
депозиране на исковата претенция извън срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Оспорват
всички изложените в исковата молба факти, включително твърденията за
възникването и съществуването на облигационно отношение между страните по повод
горецитирания договор за кредит, оспорват сключването на допълнителни
споразумения, както и получаването на средствата. Ответниците не били надлежно
уведомени за волеизявлението на банката – ищец, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Връчването от нотариус И.Н.било извършено
в нарушения на процесуалните правила на ГПК. Пороците в обявяване предсрочната
изискуемост на кредита водели до липса на изискуемост на вземането на банката
за главницата, изискуеми били единствено вземанията с настъпил падеж към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Настоява се за
отхвърляне на иска.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2007 г. между „Ю.И Еф
Д.Б.“ АД, понастоящем с наименованието „Ю.Б.“ АД и ответниците
Е.Х.К. и С.С.Б. бил сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот № НL31175, по силата на който банката –
кредитор е предоставила на кредитополучателя, представляващ двамата ответници и
при условията на солидарна отговорност между тях, кредит в размер на 58395 евро
за покупка на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******. Договорът
е сключен за 156 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка на
кредитополучателите. Съгласно чл. 3 от договора, за усвоения кредит
кредитополучателите дължат на банката лихва в размер на сбора от базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.15 пункта, като към момента
на сключване на договора той възлиза на 6.35 %. Съгласно ал. 3 на чл. 3 от
договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихви в размер на сбора от
лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на
кредита съгласно предходния текст, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Чл. 4 от договора предвижда, че
кредитополучателят заплаща такса за управление на кредита в размер на 1.5 %
върху размера на разрешения кредит еднократно, а в началото на всяка следваща
година, считано от датата на откриване на заемната сметка, заплаща на банката
годишна такса за управление в размер на 0.3 % върху размера на непогасената
главница. Съгласно ал. 5 на с. чл., базовият лихвен процент на банката не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Чл. 6 от договора предвижда, че кредитополучателите погасяват кредита
при равни анюитетни месечни вноски, включващи лихва и
главница, с размер на всяка вноска от 555.45 евро, като погасявенот
се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен. Съгласно ал. 3 на с.
чл., в случаи, че по време на действието на договора банката промени базовия
лихвен процент за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя
автоматично в съответствие с промяната.
Видно от приложения нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 188, т.
VІІ, рег. № 12648, дело № 1354/ 18.12.2007 г., ответниците са придобили правото
на собственост върху недвижимия имот, за закупуването на който е отпуснат
банковия кредит.
На 15.10.2009 г. страните са
подписали допълнително споразумение към договора за кредит, съгласно който са
се съгласили, че размерът на задължението на ответниците възлиза в размер на
54 144. 42 евро, от които 53 829.52 евро редовна главница и 314.90
евро редовна лихва, като са се споразумели за въвеждането на облекчен ред за погасяване
на съществуващите вземания. Кредитополучателите следва да внесат еднократно по
посочената в договора за кредит сметка сума в размер на 0 евро, като внасянето
и е основание за влизане в сила на настоящото допълнително споразумение, като с
подписването на споразумението се съгласяват сумата, представляваща разликата
между погасената сума по т.ІІІ /0 евро/ и общия сбор на сумата да бъде преоформена посредством натрупване към редовната главница.
Съгласно чл. 5, страните се съгласяват, че кредитополучателите ще ползват
тримесечен период за облекчено погасяване на общия дълг, считано от датата на
влизане на споразумението, през който период кредитополучателите погасяват
общия дълг на равни месечни вноски, чиито конкретен размер се определя от
двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от договора
за кредит, който общ дълг ще се олихвява с фиксирана годишна лихва от 6.73 %.
След изтичане на фиксирания период на облекчено погасяване, кредитополучателите
ще погасяват общия дълг на равни месечни анюитетни
вноски, като считано от датата, следваща изтичането на периода на облекчено
погасяване, непогасеният остатък от общия дълг ще се олихвява с годишна лихва в
размер на действащия към същата дата базов лихвен процент на банката за жилищни
кредити в съответната валута, намален с 0.03 пункта. Посочено е, че в случай,
че кредитополучателите не изплатят две поредни месечни погасителни вноски,
губят правото да се ползват от облекчените условия по споразумението и следва
да погасяват задълженията си в съгласие с правилата, регламентиращи погашенията
след изтичане на периода за облекчено погасяване. Съгласно т. 9 от
споразумението, кредитополучателите заплащат на банката месечна такса за
администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или
повече месечни погасителни вноски по кредита съгласно действащата към момента
на настъпване на забавата Тарифа на банката.
На 23.12.2010 г. страните
подписали допълнително споразумение, съгласно което предоговорили задължението
на кредитополучателите, представляващо, както следва: 26 792 евро
просрочена главница, 340.45 евро просрочена лихва, 6.14 евро просрочени такси и
51 041.06 евро редовна главница, включително и дължимата от кредотополучателите редовна лихва, която ще бъде начислена
от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение, до
датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, която все още
не е изискуема към датата на допълнителното споразумение. Страните са се
съгласили, че всички плащания във връзка с кредита ще се преоформят
служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване
към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Кредитополучателите ще ползват шест месечен период на
облекчено погасяване на дълга, през който период върху дълга ще се начислява
фиксирана годишна лихва в размер на 7.70 %, като през периода на облекчено
погасяване кредитополучателите ще погасяват дълга на равни месечни погасителни
вноски в размер на 333 евро на месец съгласно погасителен план, представляващ
неразделна част от споразумението. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху общия размер на дължа след натрупването на лихвата, се
начислява годишна лихва в размер на действащия базов лихвен процент на банката
за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в
размер на 0.03 пункта, като заплащането ще се извършва на равни погасителни
месечни вноски съобразно погасителен план. Аналогично, както в предното
споразумение, е предвидена невъзможност за договаряне на базовия лихвен процент
и промяна на определените надбавки към него. Съгласно чл. 7, страните са се
съгласили, че плащането на падеж на всяка от вноските е задължително условие за
начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга за периода на облекчено погасяване,
като при непогасяване на две последователни дължими месечни вноски,
кредитополучателите губят правото си да се ползват от облекчената погасителна
лихва. Страните изрично са се съгласили, че допълнителното споразумение не
съставлява новация на договора за кредит, не води до погасяване на
съществуващите задължения на кредитополучателите по договора за кредит и
анексите към него, а преурежда първоначално
договорените условия. Съгласно чл. 11 дължимите от кредотополучателите
такси и комисионни, уговорени в договора за кредит или последващите
допълнителни споразумения остават непроменени и продължават да се дължат до
окончателното погасяване на дълга. Предвидено е, че кредотополучателите
заплащат на банката месечна такса за администриране на просрочен дълг, дължима
при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по
кредита съгласно чл. 7 от договора за кредит. Към това допълнително
споразумение е представен погасителен план, съгласно който салдото по редовната
главница възлиза в размер на 51 655.57 евро, като на 19.03.2008 г.
кредитополучателите дължат вноска в размер на 555.45 евро; на 19.04.и на
19.05.2008 г. – по 554.10 евро; на 19.06. и 19.07.2008 г. – по 564.86 евро; на
19.08., 19.09. и 19.10.2008 г. – по 580.26 евро; на падежните дати от
19.11.2008 г. до 19.09.2009 г. – по 603.43 евро; на падежните дати 19.10.,
19.11 и 19.12.2009 г. – по 302 евро; като на падежните дати за периода от
19.01.201 г. до 19.12.2010 г. кредитополучателите следва да внасят по 617.25
евро; на падежните дати от 19.01.2011 г. до 19.06.2011 г. – по 333 евро, а за
периода на падежите от 19.07.2011 г. до 19.01.2021 г. – по 650.93 евро, като
последната падежна вноска на 19.02.2021 г. възлиза на 651.44 евро.
По силата на сключено между
страните допълнително споразумение от 10.11.2011 г. и във връзка с временно
затруднение от страна на кредотополучателите да
обслужват редовно задълженията си по договора за кредит, чиято редовна главница
възлиза в размер на 50 789.81 евро, както и редовната лихва, която е или
ще бъде дължима за периода от датата на падежа, предхождащ датата на
допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но все още не е дължима към 10.11.2011 г. Страните
са се съгласили да преоформят всички плащания във
връзка с кредит служебно
от банката чрез натрупване към усвоената и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит, посочен в чл. 2 ал. 1 т. 5 /50 789.81 евро/,
като кредотополучателят ползва 6 – месечен облекчен
период на погасяване на дълга, пред който ще заплаща равни месечни вноски в
размер на 367 евро. След изтичане на този период върху дълга се натрупват
начислената, но непогасена през периода на погасено облекчаване лихва, като
върху целия му размер, включая посочената лихва, се
начислява годишна лихва в размер съгласно договора за кредит, като дългът се
погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план, какъвто не е
приложен като неразделна част от споразумението.
Ново допълнително споразумение
е било сключено на 28.02.2013 г., като която дата ответникът е имал непогасени
задължения в размер на 1512.78 лв. просрочена главница, 1 397.03 лв.
просрочена лихва, 184.28 лв. просрочени такси и 47 284.39 лв. редовна
главница. Както в предходното споразумение, страните са се съгласили да бъдат преоформени плащанията във връзка с кредита с въвеждането
на 6 – месечен облекчен период на погасяване на дълга, в който ответниците
следва да заплащат месечни вноски в размер на 205 евро. След изтичане на този
период се натрупва и начислената, но непогасена през периода лихва, която на
годишна база се изчислява в размер на действащия базов лихвен процент на
банката за жилищни кредити за съответната валута, намален с 3.32 пункта.
Договорената между страните лихва, която се начислява върху дълга след изтичане
на облекчения период, се изчислява на годишна база в размер, равен на сбора от
действащия базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в съответната
валута в размер на 8.2 %, плюс договорна лихвена ставка в размер на 0.53
пункта. Към допълнителното споразумение е приложен погасителен план, видно от
който след изтичане на облекчения период ответниците следва да изплащат дълга
на равни месечни вноски в размер на 772.87 евро.
Ново допълнително споразумение
е било сключено между страните на 25.10.2013 г., към който момент задължението
на ответниците е възлизало в размер на 405.83 евро просрочена главница, 984.90
евро – просрочена лихва, 36.30 евро – просрочени такси и 50 100 евро –
редовна главница. Кредитополучателите са се съгласили към момента на сключване
на споразумението да внесат еднократно сумата от 210 евро, при настъпването на
което условие да ползва шест месечен облекчен период на погасяване на дълга,
през който ще погасяван дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на
235 евро. След изтичането на периода в дълга ще бъде включена и начислената, но
непогасена лихва за периода на облекчено погасяване, която на година база се
изчислява в размер, равен на действащия към същата дата референтен лихвен
процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута, в размер на
5.2 %. Дължимата от този момент нататък лихва се изчислява в размер на
референтния лихвен процент ПРАЙМ, ведно с надбавка от 4.05 пункта. Като
приложение към допълнителното споразумение е Методология за определяне на
лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно – ипотечни кредити. Не е
приложен нов погасителен план.
Съгласно сключеното между
страните на 19.08.2014 г. допълнително споразумение, към който момент
ответниците са дължали следните парични суми: в размер на 1 390.28 евро
просрочена главница, 1 176.51 евро просрочена лихва, 17.38 евро –
просрочени такси и 50 072.15 евро редовна главница. Кредитополучателите са
се задължили към датата на подписване на споразумението да внесат сумата от 260
евро като условия за влизането му в сила. Страните са се съгласили задължението
по кредита да бъде преоформено, като
кредитополучателите ползват шест месечен период на облекчено погасяване, през
който ще внасят месечни вноски в размер на 265 евро и по време на който ще се
начислява лихва, която ще бъде погасявана след изтичането му и чийто размер на
годишна база е равен на сбора на действащия референтен лихвен процент ПРАЙМ на
банката за жилищни кредити в съответната валута в размер на 4.55 %, плюс договорна
надбавка в размер на 1.54 пункта. След изтичането на периода на облекчено
погасяване върху задължението се начислява и се дължи годишна лихва,
представляваща сбора от действащия референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката
за жилищни кредити в съответната валута и надбавка от 5.87 пункта. В самото
допълнително приложение е включена методология за определяне на референтния
лихвен процент ПРАЙМ по жилищни и потребителски кредити. Приложен е и
погасителен план, видно от който за периода, следващ периода на облекчено
погасяване на кредита ответниците е следвало да заплащат погасителна месечна
вноска в размер на 999.14 евро.
На 29.09.2016 г. страните са
подписали ново допълнително споразумение към договора за кредит, съгласно което
към този момент кредитополучателите дължат следните суми: 7 746.25 евро
просрочена главница, 5 026.08 евро просрочена лихва, 156.75 евро
просрочени такси, 89.22 евро – просрочени плащания по застраховки и
41 813.16 евро редовна главница. Дългът е бил преоформен,
като ответниците получатели са се съгласили да ползват 12 – месечен период на
облекчено погасяване на кредита, като заплащат месечна вноска в размер на 600
евро. Дължимата за този период лихва се начислява, но не се погасява през
неговото времетраене, като се определя в размер на референтния процент ПРАЙМ на
банката за жилищни кредити в съответната валута в размер на 2.40 % плюс
договорна надбавка от 0.12 пункта. След изтичането на периода на облекчено
погасяване на кредита и прибавянето на начислената, но непогасена лихва към
дълга, същият се олихвява с годишна лихва, изчислена като сбор от размера на
референтния процент ПРАЙМ и договорна надбавка от 4.69 пункта. Като приложение
е включена и методология за определяне на референтния лихвен процент ПРАЙМ по
потребителски и жилищни кредити, не е приложен погасителен план.
„Ю.Б.“ АД изготвила
уведомления до Е.Х.К. и С.С.Б. уведомление за
обявяване предсрочна изискуемост на вземането, видно от което към 28.08.2018 г.
е било налице трайно просрочие на
дължимите месечни вноски по
договора за кредит в размер на 18 275.16 евро, включващи 15 вноски за
главница, считано от 12.06.2017 г. и 14 вноски за лихва, считано от 10.07.2017
г. Банката е заявила, че обявява предсрочна изискуемост на пълния размер на
кредита. Уведомяването на ответниците е станало чрез нотариална покана от
29.08.2018 г., която нотариус И.Н.с район на действие СРС, вписан под № 040 на
НК, е удостоверил връчването на 26.09.2018 г. В щемпела на връчването е посочено,
че поканата е връчена на всеки от ответниците чрез Л.Т.,
тяхна дъщеря със задължение да я предаде.
На 16.10.2018 г. ищецът подал
в СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по
който било образувано ч. гр. д. № 66684/ 2018 г. по описа на СРС, 161 състав.
Била издадена заповед за незабавно изпълнение на 26.10.2018 г., съгласно която Е.Х.К.
и С.С.Б. били содидарно
осъдени да заплатят на „Ю.Б.“ АД сумата от 52 035.36 евро, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2018 г. до пълното изплащане на
главницата, сума в
размер на 3 505. 48 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 10.07.2017 г. до 26.09.2018 г.; сумата от 1 626. 60 евро,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 09.10.2018 г.; сума
в размер на 218. 55 евро, такси по договора за периода от 10.07.2017 г. до
09.10.2018 г.; сумата от 958. 55 лв., представляваща нотариални такси за
периода от 10.07.2017 г. до 09.10.2018 г.; 31. 37 евро – застраховки по
договора за периода от 10.07.2017 г. до 09.10.2018 г.; както и сумата от 4 939.
77 лв., представляваща разноски в заповедното производство, от които
2 265.14 лв. държавна такса и 2 674.63 лева възнаграждение за адвокат.
На 19.02.2019 г. всеки от длъжниците подал възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК,
като с разпореждане от 28.02.2019 г., връчено на заявителя на 13.03.2019 г., му
било указано да предяви иск за установяване на вземането си.
На 12.09.2019 г. ответникът Е.Х.К.
е извършил погашение на дълга в размер на 12 000 евро.
В хода на производството
ответната страна е представила 2 бр. разписки за получени
нотариални покани от 03.09.2018 г. от всеки от ответниците
чрез Л.Т., посочена като дъщеря, която ги е подписала със задължения да
предаде. Същата е разпитана в качеството и на свидетел и пред съда е заявила,
че познава ответниците, тъй като е приятелка на сина на ответницата Б.. На
въпросната дата била сама в апартамента, когато на вратата се позвънило и се
касаело за връчване на документи на Е. и С., които живеели в с. Бели Искър.
Свидетелката обяснила, че ги няма и че не е в родствена връзка с тях, като връчителят настоял тя да приеме документите, които не им
предала, тъй като не ги била виждала. При предявяване на разписките на
свидетелката същата потвърди, че лично е изписала в тях трите си имена и се е
подписала.
Св. И.П.Д. е длъжностното лице
по призоваването при нотариус с рег. № 040 на НК, което е извършило връчването
на нотариалната покана на ответниците, с която ищецът е обявил предсрочната
изискуемост на кредита. Пред съда е заявил, че на адреса му отворила млада
жена, която се представила за дъщеря на ответниците, съгласила се доброволно да
получи представените покани, приела ги и лично попълнила имената си и се
подписала.
Съдът е назначил ССЕ, от
заключението по която се установява, че на 14.12.2007 г. страните са сключили
договор за кредит за закупуване на имот, по силата на който ответниците са усвоили
кредит в размер на 58 395 евро, със срок на погасяване на кредите
19.02.2021 г. Договореният годишен лихвен процент е базовия лихвен процент на
банката в размер на 6.35 % и надбавка от 0.15 пункта. Със споразумението от
15.09.2009 г. е прието, че кредитополучателите дължат и заплащат и месечна
такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава, като с чл. 4
кредитът е бил преоформен чрез капитализация на
непогасената част на редовната главница с 61.35 евро, като общо размерът на
разрешения кредит възлиза в размер на 58 456.35 евро. С чл. 3 ал. 1 от
допълнителното споразумение от 23.12.2010 г. е променен първоначално разрешения
кредит, като към редовната главница е прибавена и сумата от просрочената
главница, просрочената лихва и несъбраните такси в общ размер на 614.51 евро,
като общият размер на дълга е определен в размер на 59 070.86 евро. С чл.
3 ал. 1 от допълнителното споразумение от 28.02.2013 г. е променен размера на
кредита със сумата от просрочените главница, лихва и такси в общ размер на
18.13 евро и 3 094.09 евро и размерът на кредита възлиза на 62 183.08
евро. По силата на чл. 3 ал. 3 от допълнителното споразумение от 25.10.2013 г.
е променен размера на кредита със сумата на просрочените главница, лихви и
такси от 127.78 евро и 1217.03 евро и 145.36 евро и сумата на кредита се е
променила в размер на 63 673.25 евро. С допълнителното споразумение от
19.08.2014 г. сумата на кредита е променена с допълнително 2 584.17 евро и
възлиза в размер на 66 257.42 евро. По силата на чл. 3 от допълнителното
споразумение от 29.09.2016 г. сумата на първоначално одобрения кредит е
увеличена със 121.64 евро и 13 116.58 евро и общият му размер възлиза на
79 495.64 евро. По договора за кредит и по допълнителните споразумения са
били усвоени суми в общ размер на 79 495.64 евро, като от сметката на Е. Х.К.
са били извършени погашения в размер на 27 460.28 евро. Вещото лице е
изчислило възнаградителната лихва по договора за
кредит, като начислена и неплатена е такава в размер на 3 505.48 евро Размерът на мораторната лихва възлиза на
1 626.60 евро, дължимите такси са в размер на 218.55 евро, а дължимите
нотариални такси възлизат в размер на 958.55 лв. Размерът на дължимите
застраховки по договора възлизат на 31.37 евро. Вещото лице е проверило
счетоводните записвания у банката – ищец във връзка с цялостното отразяване на
отпускането на кредита и е установило, че счетоводните книги са редовно водени.
От представеното допълнително
заключение се установява, че съгласно
договора за кредит от 14.12.2007 г. при базов лихвен процент на ищеца за
жилищни кредити в размер на 6.35 % и увеличение от 0.15 %, месечната вноска
възлиза в размер на 555.45 евро и за периода от усвояване на кредита до датата
на първото допълнително споразумение от 15.10.2009 г. общият размер на
задължението възлиза в размер на 10 495.64 евро, включваща възнаградителна лихва в размер на 5 930.16 евро и
главница в размер на 4 565.48 евро. За този период има надплатена сума в
размер на 676.24 евро. За този период мораторната лихва възлиза в размер на
50.35 евро, платена от ответника К. е такава в размер на 54.06 евро. Вещото
лице е изчислило размера на главниците по кредита за периодите между отделните
допълнителни споразумения и ги е сумирало 37 059.05 евро, която е посочило,
че става предсрочно изискуема към момента на обявяване на кредита като такъв. Възнаградителната лихва, изчислена за същите периоди и
сумирана, е в размер на 30 129.47 евро. Погасени от ответниците са
главници в общ размер на 22 894.80 евро и лихви в размер на 29 655.41
евро. От редовно дължимите от тях падежирали главници
са останали непогасени такива в размер на 14 915.22 евро, както и
обявената за предсрочно изискуема сума в размер на 37 059.05 евро, както и
начислени, но непогасени възнаградителни лихви в
размер на 474.06 евро /таблица по т.1.3 от допълнителното заключение, л. 269 от
делото/. Вещото лице е дало заключение и за размера на дължимата, съответно
заплатената от ответниците мораторна лихва /таблица по т.1.4 от заключението,
л. 270 от делото/. Дължимата от ответниците мораторна лихва за съответните
периоди е сумирана общо в размер на 3 474.61 евро, като от ответниците е
погасена такава в размер на 1 584.37 евро, като е останала дължима и
неплатена в размер на 1 890.24 евро.
В уточнително
заключение вещото лице е отговорило на въпроса какъв е размерът на дължимата от
ответниците сума по договора за кредит, включително главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва, считано от
изпадането в забава до датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
без да се взема предвид изменението на договора за кредит със сключените в
последствие допълнителни споразумения, като е посочило, че към 09.10.2018
година, когато са изпаднали в забава ответниците 42 260.29 евро просрочена
главница, 3210.39 евро мораторна лихва и 11 996.15 евро възнаградителна лихва или общо 57466.83 евро. В този случай
са изключени допълнителните споразумения, с който кредитът е бил преоформян и не са текли мораторни или възнаградителни
лихви.
В допълнително уточнително заключение вещото лице е посочило, че
сключеният между страните договор за кредит е предвиден да се погасява
ежемесечно с равни анюитетни вноски включващи
главница и лихва на всяко 19-то число от месеца, съгласно чл. 6 и чл. 7 от
него, с вноска, равнавяща се в размер на 555 евро. Съгласно
чл. З ал. 1 от същият, годишният лихвен процент за съответния период на
олихвяване се формира от Базовия лихвен процент /БЛП/ на „Ю.Б.“ АД за жилищни
кредити в евро, валиден за съответния период и надбавка 0,15 пункта Към момента
на сключване на договора БЛП на ищеца е 6.35 % съгласно договора. При просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
е предвидено да се дължи мораторна лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
С допълнителното споразумение
от 15.10.2009 г. се въвежда облекчен ред за погасяване в рамките на три месеца при
фиксиран 6.73 % и месечна вноска в размер определен в погасителен план, който
не е предоставен по делото. При запитване от вещото лице се установява че
размера на месечната погасителна вноска за този тримесечен период е 302 евро.
След изтичане на периода на облекчено внасяне кредита продължава да се олихвява
с действащия БЛП, без да е посочен, намален с 0.03 пункта, т. е. в размер на 6.
32 %, като месечната вноска е променена на 617.25 евро.
С допълнително споразумение от
23.12.2010 г. е въведен облекчен ред за погасяване в рамките на шест месеца при
фиксиран лихвен процент 7.70 % и месечна вноска в размер на 333 евро. След
изтичане на периода на облекчено внасяне кредита продължава да се олихвява без
конкретно да е посочен лихвен процент, но е посочено че се увеличава с 0.03
пункта надбавка, т. е. в размер на 6.38
%.
С допълнително споразумение от
10.11.2011 г. е въведен облекчен ред за погасяване в рамките на шест месеца при
намалена месечна вноска в размер на 367 евро. Олихвяването не се променя в това
споразумение.
С допълнително споразумение от
28.02.2013 г. е въведен облекчен ред за погасяване в рамките на шест месеца при
посочен БЛП от порядъка на 8.20 %, намален с надбавка от 3.32 пункта, т.е. 4.88
%, като месечната вноска е в размер на 205 евро. След изтичане на периода на
облекчено внасяне кредитът се олихвява с действащия към датата БЛП - 8.20 %, увеличен
с надбавка 0.53 пункта, т.е. в размер на 8.73 %.
С допълнително споразумение от
25.10.2013 г. е въведен облекчен ред за погасяване в рамките на шест месеца при
олихвяване с референтен лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити, който е посочен
като 5.20 %, увеличен с надбавка 0.34 пункта, т.е. в размер на 5.54 % и месечна
вноска в размер на 235 евро. След изтичане на периода на облекчено внасяне
кредитът се олихвява с референтния лихвен процент ПРАЙМ в размер на 5.20 %,
увеличен с надбавка 4.05 пункта и става 9.25 %.
С допълнително споразумение от
19.08.2014 г. е въведен облекчен ред за погасяване в рамките на шест месеца при
олихвяване с референтен лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити в размер на
4.55 %, увеличен с надбавка от 1.54 пункта, т.е. 6.09 % и месечна вноска в размер
на 265 евро. След изтичане на периода на облекчено внасяне кредита продължава
да се олихвява с референтния лихвен процент ПРАЙМ 4.55 %, увеличен с надбавка
5.87 пункта, т. е. в общ размер на 10.42 %.
С допълнително от 29.09.2016 г.
е въведен облекчен ред за погасяване в рамките на дванадесет месеца при
олихвяване с референтен лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити в размер на
2.40 %, увеличен с надбавка 0.12 пункта, т.е. 2.52 % и месечна вноска в размер на 600 евро. След изтичане на периода
на облекчено внасяне кредитът продължава да се олихвява с референтния лихвен
процент ПРАЙМ 2.40 %, увеличен с надбавка 4.69 пункта или общо 7.09 %.
Вещото лице е посочило, че непогасени
дължими суми от ответниците възлизат в размер на 51 974.27 евро главница, 474.06 евро – възнаградителна
лихва и 1 890.24 евро мораторна лихва. Според клаузите на договора и
допълнителните споразумения ответниците дължат следните суми: 79 434.55
евро главница, 36 059.63 евро възнаградителни лихви и 3 525.14 евро мораторни лихви.
Платени от ответниците за
същия период са суми в размер на 27 460.28 евро главница, 36 261.81 възнаградителни лихви и 1 638.43 мораторни лихви.
При така изложената фактическа обстановка Софийски
градски съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от „Ю.Б.“ АД против Е.Х.К. и С.С.Б. иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
430 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, е процесуално допустим, като предявен в срока
по чл. 414 ал. 1 от ГПК по заповедно производство, проведено между същите
страни и със същия предмет.
Досежно основателността му
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно
в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по
главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от
ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по
договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по кредита.
Съобразно
твърденията на ищеца, подкрепени от представените от него писмени доказателства
и заключението на вещото лице по ССЕ, на 14.12.2007 г. страните са сключили
договор за кредит за закупуване на имот, по силата на който ответниците са
усвоили кредит в размер на 58 395 евро, със срок на погасяване на кредите
19.02.2021 г. Договореният годишен лихвен процент е базовия лихвен процент на
банката в размер на 6.35 % и надбавка от 0.15 пункта. Договорът за кредит е бил
преоформен с последващите
допълнителни споразумения, сключени между страните, които имат за своя
съществена характеристика два кумулативно предвидени елемента: ползване на
облекчен период на погасяване на задължението от страна на ответниците,
последните ползват определен облекчен период на погасяване на дълга, пред който
ще заплащат равни месечни вноски от главницата, като редовната лихва, която е
или ще бъде дължима за периода от датата на падежа, предхождащ датата на
допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на допълнителното
споразумение, определена в по – нисък размер, няма да се погасява. Начислената,
но непогасена през периода на погасено облекчаване лихва ще се натрупа към
дълга, като върху целия му размер, включая посочената
лихва, се начислява годишна лихва в по – висок и посочен във всяко конкретно
споразумение размер. Вън от горното, при сключването на допълнителните
споразумения е било предвидено годишната лихва, която се дължи от ответниците
след изтичане на периода на облекчено издължаване на кредита, да се начислява
върху целия дълг, т. е. включително върху просрочените лихви, поради което
настоящият съдебен състав достига до извода, че с допълнителните споразумения
се въвежда капитализиране на лихвата.
Олихвяването
на изтекли лихви (анатоцизъм) е подчинено на
специален правен режим, като съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД става съобразно
наредбите на Българската народна банка, т. е. е допустимо само доколкото
законът изрично го допуска (чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, чл. 294, ал. 2 ТЗ и чл.
507 ТЗ) и по ред и условия, определени в нормативен акт. Такава наредба досега
в областта на гражданското право няма обнародвана, поради което и е налице
забрана за анатоцизъм.
Институтът на капитализация на
лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода
от 31.05.1993 г. до 11.04.2008 г. - Наредба № 9/31.05.1993 г. за класифициране
на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови
провизии) от банките, Наредба № 9/15.07.1997 г. за оценка на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от
загуби, Наредба № 9/19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ, бр.
2/07.01.2003 г.; отм., бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.), Наредба
№ 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн.
ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ, бр. 40/13.05.2014 г.).
С разпоредбите съответно на
чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от първите три от посочените наредби, в периода от
31.05.1993 г. до 11.04.2008 г., капитализиране на лихвите е било разрешено при
спазване на нормативно установените изисквания. Според § 1, т. 5 от ДР на
Наредба № 9/15.07.1997 г., "Капитализиране" е увеличаването на
неизискуемата главница за сметка на прибавянето към нея на дължими, но
непросрочени лихви. Съгласно чл. 16 от Наредба № 9/15.07.1997 г., банките не
могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите
по реда на чл. 17. Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от наредбата предвиждат, че
банките могат да договарят със своите клиенти капитализиране на лихвите само
ако са изпълнени едновременно следните условия: 1. длъжникът е в състояние да
плати своите задължения за сметка на постъпленията от дейността си; 2.
възможността за капитализирането е предвидена в първоначалния договор и се
основава на планиран временен недостиг на парични средства на длъжника; 3.
изплащането на цялото задължение, включително капитализираните лихви, се
основава на планирано и разумно преценено бъдещо събитие; 4. общата експозиция,
включително капитализираните лихви, е обезпечена; 5. не съществува
непосредствен риск от загуба по експозицията, включително за капитализираните
лихви.
Изрично в ал. 2 на чл. 17 от
наредбата е предвидено, че банките не могат да капитализират просрочени лихви.
Напълно идентична е ал. 2 на чл. 16 от Наредба № 9/19.12.2002 г.
В периода от 11.04.2008 г. до
настоящия момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в
подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗЗД е забранена. Отделно от това, дори и в периода, в който капитализацията е
била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви,
какъвто е процесния случай. Поради това съдът приема,
че уговорките за капитализиране на лихвата, постигнати с допълнителните
споразумения, доколкото представляват уговорка за анатоцизъм,
противоречат на закона и са нищожни. Ето защо, при преценка на дължимата и
непогасена главница, не следва да се вземат предвид
"капитализираните" лихви, присъединени към главницата.
Вън от горното съдът намира,
че при съобразяване размера на дължимото от страна на ответниците следва да
прецени действителността на тези клаузи от процесния
договор за кредит, даващи възможност на банката едностранно да увеличава
лихвения процент.
В постановените по реда на чл.
290 ГПК решение № 23/07.07.2016 д. по т. д. №
3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015
г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразявайки и задължителната практика на СЕС
(решенията по дело С-40/08, дело С-137/08, дело С-168/05, С-240/98, дело
С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11, дело С-415/11, дело С-472/11 дело
С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело С-397/11), е прието, че
съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и
когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да
уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те,
като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят,
след като е бил уведомен, се противопостави на това.
В случая, ответниците изрично
са възразили, че клаузите, даващи възможност на банката едностранно да променя възнаградителната лихва, са нищожни, тъй като са
неравноправни, поради което и съдът дължи произнасяне по този въпрос.
В тази връзка, на първо място
следва да се изследва кои са приложимите законови разпоредби към процесния договор за кредит.
Същият е потребителски договор
– страните по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита
на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г.,
) - ищецът е търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а
ответниците са физически лица.
По отношение на банковите
кредити, отпускани на потребители, в българската правна система съществува и
специален Закон за потребителския кредит, в сила от 01.10.2006 г. (отм. ДВ, бр.
18/05.03.2010 г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към
датата на възникването му. ЗПКр. – чл. 3, ал. 3, т. 5
и чл. 3, ал. 5, т. 1, изрично изключват договори на стойност над 40 000 лева,
какъвто е и процесният договор, и които са обезпечени
с ипотека (с изключение на чл. 15), поради което разпоредбите на ЗПКр (отм.); са неприложими.
От 01.01.2017 г. е в сила
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн.,
ДВ, бр. 59/29.07.2016 г., § 4 от който, обаче, предвижда, че законът не се
прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди
датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41 (касаещ
предсрочно погасяване на задълженията по кредита). Предвид изложеното действителността
на конкретния клаузи от процесният договор следва да
бъдат съобразени дали отговарят на изискманията на
чл. 143 и сл. от ЗЗП.
ще се прилагат само правилата за неравноправните клаузи
по ЗЗП (чл. 143 и сл.), в сила от 10.06.2006 г., и изрично предвидените
изключения в ЗПК.
Съгласно чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ,
банката може да уговори промяна на лихвения процент по даден кредит. Тази
възможност е икономически обоснована и законодателно рационална – банковите
кредити обикновено имат дълъг срок на погасяване и естествените инфлационни
процеси могат в дългосрочен план да направят така, че банката да бъде поставена
в силно неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва. Така възможността
за едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката е уредена в
обществен интерес – с цел гарантиране на банковата система и на правата на
вложителите в нея, които биха пострадали сериозно при завишен размер на
рисковите кредити, който би довел до системен риск и несъстоятелност на банки.
Така предоставената възможност на банките търпи ограничения, за да се запази
справедливостта в оборота – най-важната цел на частното право: на първо място
това е изискването за изрично и изчерпателно информиране на потребителя за
механизма, по който се изчислява изменената лихва (арг.
от чл. 58, ал. 2 ЗКИ). Така е невъзможно договорът да препраща към дискрецията на орган на банката, която би се проявила към
бъдещ момент или да използва многозначни термини при определяне на начина за
погасяване на един кредит. Задължително е освен това тези клаузи да са
справедливи – да не поставят потребителя в неравноправно положение (чл. 143 и
сл. ЗЗП), а също така е валидно и общоприложимото
правило за забрана за противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
По отношение на приложимостта
на чл. 146 ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП към процесните клаузи следва да се има предвид, че са изпълнени
условията за прилагане на института на неравноправните клаузи.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от процесния договор, за усвоения кредит кредитополучателите
дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния периоз
на начисляване на лихва плюс договорна надбавка от 0.15 пункта, като съобразно
ал. 5 на с. чл. действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява
кредитополучателите за новия му размер и датата, от която той е в сила чрез
обявяването им на видно място в банковите салони. По делото липсват твърдения
на ищеца, че тези разпоредби са били договорени индивидуално, като
кредитополучателите са имали възможност да преговарят за съдържанието им, като
и двете страни са изявили съвпадащи се волеизявления.
Съдът намира, че не е
приложимо изключението, че правилата за неравноправните клаузи при определяне
основния предмет на договора са неприложими, тъй като договорът за банков
кредит е особен вид договор за заем. Характерната престация
по него е за заемополучателя и се изразява в
заместване на предоставените му заместими вещи с
други от същия вид, количество и качество. Поради това следва да се приеме, че
основното съдържание на договора за банков кредит от гледна точка на заемополучателя е задължението му да върне на банката
предоставените му пари, като задължението за лихва се явява допълнително.
При тези констатации
настоящият съдебен състав следва да разгледа действителността на оспорените
клаузи, отчитайки посочените по-горе три изисквания за ограничаване на дискрецията на банките при едностранното изменение на
лихвения процент.
При тълкуване на Директива 93/13/ЕИО, чиито разпоредби
ЗЗП въвежда в българското законодателство, Съдът на ЕС приема, че критериите за
промяна на лихвения процент следва да са достатъчно конкретни, за да може един
информиран потребител да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици (така дело Matei,
C-143/13, т. 74 и Kоsler, C-282/14, т. 73 и др.).
С решение № 424/02.12.2015 г.
по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о. на ВКС е даден отговор на въпроса за
приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо клаузи от
договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната
лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и
чл. 144 от ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва извод, че е допустима
уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни
условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези
обстоятелства следва да обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора -
тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора;
3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или
ОУ, т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези
обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално
уговорената лихва-ако е предвидена възможност само за повишаване, това
несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП. Съгласно решение №
95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., методът на
изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна
е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя,
т. е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната
лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, метода, по който кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и
когато методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни
вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита
за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.
143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Предвидената
в договора за банков кредит възможност за едностранно изменение, включително
увеличение на базовия лихвен процент се основава на дискрационната
власт на банката – ищец. Не е
конкретизирано кои фактори обуславят евентуална промяна на цената на услугата.
В договора (приложимите към сключването му ОУ не са представени) липсва
посочване на обективните фактори, както условия, при които банката може да
извърши промяната, респ. не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които
базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за
обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите
на факторите, които са посочени като основание за промяната (в този смисъл е и
решение № 299/15.02.2019 г. по т. д. № 2023/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО,
както и цитираните в него решение, постановени по реда на чл. 290 ГПК). Това от
своя страна създава възможност банката да определи абсолютно произволно по
какъв начин ще изчисли лихвен процент и така едностранно да определи
съдържанието на договора. Такава клауза за определяне на лихвата по банков
кредит е неравноправна: тя отговаря на всички посочени изисквания на ЗЗП – тя е
във вреда на потребителя (дава право на едностранно изменение на договора от
страна на банката), не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие във вреда на потребителя (поставя престациите
на страните в зависимост от волята на една от тях).
По този начин, икономически
по-силната страна в правоотношението е предвидила възможност да увеличи размера
на насрещната парична престация за използване на
заетия финансов ресурс и по този начин да прехвърли изцяло или отчасти
стопанския риск от търговската си дейност на потребителя на предоставяната услуга,
поради посочените клаузи са уговорени в
ущърб на потребителя – „в негова вреда“ по смисъла на ЗЗП. Това води до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя и затова тези
уговорки противоречат на правилата на добросъвестността, поради което същите
несъмнено са неравноправни и следователно – нищожни на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП. Потребителят (потребителите) следва предварително да получи достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената на
услугата, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин (решение на
СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/2011). При тези съображения настоящият
съдебен състав приема, че посочените клаузи от договора са неравноправни и
следователно нищожни. Страните по
договора са били обвързани с първоначално уговорените условия по договора –
годишен лихвен процент в размер на 6. 5 %, формиран като сбор от базовия лихвен
процент 6.35 % и надбавка 0.15 пункта..
Всички допълнителни споразумения към договора съдържат установителна част за размера на дълга, но така както той е
определен от кредитора според нищожните договорни клаузи. Посочените "нови
размери" на лихвата са определените едностранно от банката лихвени
проценти въз основа на неравноправните клаузи в първоначалния договор.
Сключването на споразуменията е резултат на извънсъдебен спор за размера на
дълга и редовното му погасяване, поради което и същите имат характер на спогодба.
С подписването на споразуменията се цели задълженията, формирани по
неравноправните клаузи на първоначалния договор, да се приемат от
кредитополучателите и същите да се считат за индивидуално уговорено.
С решение № 146/01.11.2017 г.
по т. д. № 2615/2016 г. по описа на ВКС, І ТО е допусна касационно обжалване по
въпроса: "Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на
кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на
неравноправни клаузи на първоначалния договор?". С решението е даден
следния отговор на поставения въпрос: "Допълнително споразумение,
представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което
задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни
клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД". След
като размерът на задължението е определен на база на нищожната договорна
клауза, независимо от приемането му от кредитополучателите, то споразумението
представлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл. 366 ЗЗД. В решението е посочено още, че нищожността на споразумението има за
последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор,
който може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи за едностранно
изменение на възнаградителната лихва. Първоначалният
договор има действие между страните както относно размера на възнаградителната лихва, така и в частта за падежите на
отделните погасителни вноски.
Следователно страните са обвързани само с първоначално
определената лихва по кредита в чл. 3 ал. 1 от договора, предвиждащ БЛП към
датата на сключване на договора, чиито размер е точно и ясно посочен (6. 35 %),
и надбавка 0. 15 пункта, а именно общо 6. 50 % .Тази част от клаузата не е
неравноправна, тъй като е формулирана изрично, ясно и не подлежи на промяна.
Съобразно първото уточнително
заключение по ССЕ, към 09.10.2018 година, когато са изпаднали в забава,
ответниците дължат 42 260.29 евро просрочена главница и 11 996.15 евро възнаградителна лихва, от която ищецът претендира такава в
размер на 3 505.48 евро. Исковата претенция е основателна до така
посочените размери на главница и възнаградителна
лихва. Главното парично задължение е лихвоносно, поради което и на основание
чл. 86 от ЗЗД върху него се дължи и законовата лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
16.10.2018 г.
По отношение на претенцията за
сумата от 1 626.60 евро, която се иска от банката – ищец като мораторна лихва, то същата се основава на клаузата на чл. 3
ал. 3 от процесния договор за кредит, съобразно която
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, ответниците дължат лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период, плюс
наказателна надбавка от десет пункта. Вещото лице е посочило в своето първо уточнително заключение, че
дължимата от ответниците мораторна лихва, при
съобразяване на горните съображения относно недействителност на допълнителните
споразумения и при фиксирана лихва от 3.50 % възлиза в размер на 3210.39 евро,
от която ищецът претендира 1 626.60 евро, поради което претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена до този размер.
От заключението на вещото лице
по назначената ССЕ се установява, че размерът на дължимите такси са 218.55
евро, а дължимите нотариални такси възлизат в размер на 958.55 лв. Размерът на
дължимите застраховки по договора възлизат на 31.37 евро, поради което
предявеният иск за същите е основателен.
Страните по делото не спорят,
че ответникът К. е извършил плащане на сумата от 12 000 евро по договора
за кредит. Доколкото не е посочил изрично кое точно задължение към кредитора
изпълнява, а размерът на погашението не е достатъчен да покрие лихвите,
разноските и главницата, то и с оглед разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД следва да
се приеме, че е погасил най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата.
При тези съображения съдът намира, че с
плащането от 12.09.2019 г. ответниците са погасили всички дължими от тях такси
и възнаградителни и мораторни
лихви, като размерът на дължимото от тях главно задължение е редуцирано до
размер от 36 132.52 евро. До този размер следва да бъде установено
вземането на ищеца и неговият иск е основателен.
Съдът не
споделя възраженията на ответниците, че не е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, тъй като банката – ищец не е връчила надлежно уведомяването му за
предсрочна изискуемост. В решение № 6/04.04.2019 г.
по т. д. № 917/2018 г. по описа на ВКС, І ТО е прието, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й, в който смисъл е и трайната практика на ВКС
(Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. о. на ВКС,
Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II т. о. на ВКС и
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т. о.).
Волеизявлението може да е обективирано не само в
нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба. В решението
е посочено още, че съдебната практика е последователна досежно
липсата на строги изисквания към документа, в който обявяването по чл. 60, ал.
2 от ЗКИ се съдържа т. е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от
банката-кредитор или то е възпроизведено от трето лице. Ищецът е изпратил с
нотариална покана уведомление до всеки от длъжниците
за обявяване кредита за предсрочно изискуем, които са били получени от Л. Т.. В
показанията си пред съда същата е отрекла качеството на „дъщеря“, което
собственоръчно е посочила в разписките за получените покани, но това е без
значение, тъй като съгласно чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от ГПК връчването може да бъде
извършено чрез всяко пълнолетно лице от домашните, което приеме задължение да
го предаде, каквото задължение св. Т. е приела и това се установява и от
показанията на св. Д., длъжностно лице по призоваването при нотариуса,
осъществил връчването.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени съразмерна на уважената част от иска разноски, сторени в
заповедното и в настоящото производство,
а именно 3 046.45 лв. държавни такси и 1 667.86 лв. адвокатско
възнаграждение.
На ответниците
се следват съразмерно на отхвърлената част от иска разноски съобразно
представения списък в размер на 131.75 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Ю.Б.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, и ответниците
Е.Х. ***, с ЕГН **********, и С.С.Б., с ЕГН **********,***,
вземането на ищеца „Ю.Б.“ АД против ответниците Е.Х.К.
и С.С.Б. в размер на 36 132.52 евро /тридесет и шест
хиляди сто тридесет и два евро и петдесет и два евроцента/, представляващо
главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31175
от 14.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, за което ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
26.10.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 66684/ 2018 г. по описа на СРС, 161 – и
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер на
главницата до предявения размер на главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL31175/ 14.12.2007 г. в размер на 52 035. 36 евро /петдесет и
две хиляди тридесет и пет евро и тридесет и шест евроцента/; както и за
следните парични суми: в размер на 3 505. 48 евро /три хиляди петстотин и пет
евро и четиридесет и осем евроцента/, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 10.07.2017 г. до 26.09.2018 г.; в размер на 1 626. 60 евро
/хиляда шестстотин двадесет и шест евро и шестдесет евроцента/, представляваща мораторна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 09.10.2018
г.; в размер на 218. 55 евро /двеста и осемнадесет евро и петдесет и пет
евроцента/, представляващи такси по договора за периода от 10.07.2017 г. до
09.10.2018 г.; сумата от 958. 55 лв. /деветстотин петдесет и осем лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща нотариални такси за периода от
10.07.2017 г. до 09.10.2018 г. и 31. 37 евро /тридесет и едно евро и тридесет и
седем евроцента/, представляваща застраховки по договора за периода от
10.07.2017 г. до 09.10.2018 г.
ОСЪЖДА Е.Х.
***, с ЕГН **********, и С.С.Б., с ЕГН **********,***,
да заплатят на „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******,
сторените в настоящото и в заповедното производство разноски в размер на 3
046.45 лв. /три хиляди и четиридесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/ държавни
такси и 1 667.86 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и
шест стотинки/ адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
„Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Е.Х.
***, с ЕГН **********, и С.С.Б., с ЕГН **********,***,
сума в размер на 131.75 лв. /сто тридесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляващи сторени от тях съдебно – деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: