Протокол по дело №3096/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 160
Дата: 3 февруари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Веселка Златева
Дело: 20215220103096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 160
гр. Пазарджик, 01.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220103096 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
Не се явява представител за ищеца - редовно призовани.
За ответника, редовно призован, се явява адв. К. - П., надлежно
преупълномощена от адв. П..
АДВ. К.-П.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА постъпило становище от ищеца, ведно с приложени към
същото писмени доказателства.
На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО
МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
АДВ. К.-П.: - Поддържам отговора на исковата молба. Моля да го
допълните в следния смисъл – считам, че исканата претенция за обезщетение
за издръжка от датата на постановяване на решението, с което е предоставена
финансова помощ е неоснователна, като Ви обръщам внимание, че на самото
решение има две дати. Тъй като на обезщетение подлежат само настъпилите
вреди, но не и бъдещите такива, като с оглед на това ни възражение считаме,
че издръжката, която е определена от 26 февруари до навършване на
1
пълнолетие на И. П., което е 01.08.2021 г. или пет месеца по 650 лв., както е
определено с решението или сумата от 812,50 лв. не се дължи и следва да
бъде извадена от претенцията, тъй като в решение № 1 на МП са посочени две
дати на проведени заседания, а именно 26.02.2021г. и 26.03.2021 г., съответно
възражението ни за недължимост е ако е от м. февруари за пет месеца, ако е
от м. март – съответно за четири месеца. Представям удостоверение от ЧСИ
М.А., от което е видно, че е изплатена сума в размер на 502,12 лв. , която
сума също следва да бъде приспадната от исковата претенция. Във връзка с
представените на днешна дата писмени доказателства и относно
запознаването ми с тях моля да ми се предостави срок, а с оглед направеното
в днешното съдебно заседание допълване на отговора и констатираното
разминаване в решение № 1 на МП ще моля съда да задължи МП да
предостави информация за реалната дата, на която се е провело заседанието.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
В исковата молба против ответника ищецът твърди, че с Присъда №
47/08.10.2019 г. г., постановена по НОХД № 535/2018 г. по описа на Окръжен
съд - гр. Пазарджик, потвърдена с Решение № 26/24.02.2020 г., постановено
по ВНДОХ № 652/2019 г. по описа на Пловдивски Апелативен съд ХР. ИЛ.
ПР. бил признат за виновен в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 във вр.
с чл. 115 от Наказателния кодекс НК), извършено на 23.09.2017 г. в общ.
Руен, обл. Бургас, с пострадало лице И.Х. П.. Присъдата била влязла в сила на
30.11.2020 г.
С приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления (ЗПФКПП) била регламентирана възможността
за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от
престъпления български граждани или граждани на държави - членки на
Европейския съюз.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП при условията и по реда на този закон
подпомагане могли да получат пострадали, претърпели имуществени и
неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова
компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди.
В ал. 2 от същия текст било посочено, че когато пострадалият починал в
резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова
компенсация преминават върху неговите наследници или върху лицето, с
което се намирал във фактическо съжителство.
Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3, ал. 3 от ЗПФКПП) могли да
2
получат пострадали, претърпели вреди само от престъпленията: тероризъм;
опит за убийство; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда;
блудство, изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по
поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни
последици били настъпили смърт или тежка телесна повреда.
На основание чл. 20, ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и координиране на
дейностите по закона към министъра на правосъдието бил създаден
Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления (НСПКПП).
През 2021 г. в НСПКПП била постъпила молба с per. № 98-00-4/01.02.2021 г.
от И.И. П. чрез законния си представител И.С.Г., като наследник на
починалия вследствие на престъплението И.Х. П. с искане да му бъде
предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП.
С Решение № 1/2021 година, НСПКПП на основание чл. 3. ал. 2 и 3, чл. 12,
ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗПФКПП разрешила
предоставянето на финансова компенсация в размер на 7 875,00 лева на И.И.
П..
На 17.06.2021 г. от страна на Министерство на правосъдието на молителя
била изплатена сума в общ размер на 7 875.00, предоставена му като
финансова компенсация по ЗПФКПП. видно от Бюджетно платежно
нареждане № Е00935/17.06.2021 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП министърът на правосъдието
незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявила регресен
иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за
възстановяването на изплатената парична сума. В цитираната правна норма
била уредена суброгацията на държавата в правата на удовлетворения
пострадал от престъпление. Пораждането на право на финансова компенсация
от държавата на пострадали от престъпления било предмет на производство,
развито в специален закон - ЗПФКПП. Компетентността относно правото на
предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления било
изцяло в правомощията на Националния съвет за подпомагане и компенсация
на пострадали от престъпления, чийто правомощия били уредени в Глава V
от закона и който се произнасял с окончателно решение, с което предоставял
или отказвал да предостави финансова компенсация на пострадалите от
престъпления, подали молби затова. В негова компетентност било да извърши
проверка на данните, предоставени от молителите налице ли са
предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на
финансова компенсация и законосъобразността на тази проверка не подлежи
на съдебен контрол. За да се породи правото на МП на този регресен иск
следвало да са налице следните предпоставки - влязъл в сила прокурорски
или съдебен акт, с който ответникът бил признат за виновен в извършването
на престъпление (хипотезите на чл. 12, ал.2, т. 1 - 4 от ЗПФКПП), молба от
3
пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с
решение от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24. ал. 3 от ЗПФКПП), както
и доказателства, че на пострадалия била изплатена съответната сума за
финансова компенсация от извършеното престъпление.
В процесната хипотеза бил изпълнен горепосоченият фактическия
състав, предвид което моли съда да приеме, че министърът на правосъдието
бил активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Представени са писмени доказателства.
С оглед гореизложеното се пораждал правен интерес от предявяване на
настоящия иск и ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ХР. ИЛ. ПР. да заплати на Министерство на правосъдието сумата
от общо 7 875.00 (седем хиляди осемстотин седемдесет и пет) лева,
представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на
наследника на починалия вследствие на престъплението И.Х. П.. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на
обезщетението 17.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли се да бъдат присъдени и разноските по водене на делото, заедно с
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен съобразно Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Не се спори, че бил осъден с посочената присъда, за извършеното
престъпление. Не се спори, че ищецът е изплатил на 17.06.2021 г. на И. П.
сумата от 878,75 лв. Спорно е, че ищецът е платил тази сума по надлежна
молба от И. П.. Твърди се също, че не е взел предвид, че за периода от
23.09.2017 г. до 01.03.2021 г. размерът на минималната дължима издръжка по
чл. 142 ал. 3 от СК е бил различен и по-нисък от 650 лв. , при което се дължи
по-малък размер финансова компенсация от определения. Твърди се, че
ищецът не е взел предвид допринасянето на И. П. за настъпване на
причинения резултат, съгласно чл. 15 ал.2 от ЗПФКПП.
Във връзка с възраженията се твърди, че молбата за финансова
компенсация не била подадена от И. П. – непълнолетен към момента на
депозирането й – а от неговата майка, както и че молбата с приложенията не
била приложена към исковата молба. С оглед възражението за по-нисък
дължим размер на финансова компенсация се твърди, че общата сума не може
да бъде по-голяма от 6522,50 лв. От пропуснатите средства за издръжка
следвало да се извади и сумата от 366,08 лв., платени на И. П. по изп.д. №
1063/2014 г. на МСИ М.А.. Така финансовата компенсация не би могла да
4
бъде по-голяма от 6156,42 лв. Твърди се също, че за да се стигне също до
извършване на извършеното престъпление пострадалият бил допринесъл,
какъвто е и смисъл на направеното възражение.
В днешното съдебно заседание отговорът и възраженията са допълнени
както следва :
Издръжката, която е определена от 26 февруари до навършване на
пълнолетие на И. П., което е 01.08.2021 г. или пет месеца по 650 лв., както е
определено с решението или сумата от 812,50 лв. не се дължи и следва да
бъде извадена от претенцията, тъй като в решение № 1 на МП са посочени две
дати на проведени заседания, а именно 26.02.2021г. и 26.03.2021 г., съответно
възражението е за недължимост - ако е от м. февруари за пет месеца, ако е от
м. март – съответно за четири месеца.
При тези данни съдът приема че предявеният иск е по чл. 16 от
ЗПФКПП и чл. 86 от ЗЗД.
УКАЗВА на страните, че върху тях пада тежестта на доказване на
твърдените факти и обстоятелства.
АДВ. К.-П.: - Нямам възражение по доклада на съда.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА днес представеното удостоверение от ЧСИ М.А..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна да се запознае с
получените днес по пощата документи, изпратени от ищеца.
С оглед направеното възражение за несъответствие в посочените дати
на провеждане на заседание на НСПКПП и постановеното решение № 1/2021
г. съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА Министерство на правосъдието да посочи доказателства
горното заседание на коя дата е проведено – 26.02.2021 г. или 26.03.2021 г.
За събиране на допуснати доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 05.04.2022 г. в 13.45 часа, за
която дата и час ответникът уведомен чрез пълномощника си. Ищецът да се
5
счита уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14.55 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6