Р Е Ш Е Н И Е № 1183
гр. Пловдив 08.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
като разгледа докладваното от
съдия Чакалов гр. д. № 2002 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Длъжникът Н.А.Н., ЕГН **********,*** по изп. д. № 20189080400603 по описа Частен съдебен изпълнител
Бойка Андреева с район на действие Окръжен съд Пловдив е обжалвал акта на
съдебния изпълнител, с който са определени разноските по делото, както и
налагането на възбрани върху идеални чати от два недвижими имота. Прави искане
за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които
изразява становище за недопустимост на жалбата в частта относно разноските, но
излага и доводи за нейната неоснователност, а в останалата част счита жалбата
за изцяло неоснователна.
Предвид доказателствата съдът намира за установено
следното:
По делото няма категорични доказателства за момента,
в който длъжникът е получил съобщението за изпратената покана за доброволно
изпълнение, така и за наложените възбрани. Затова съдът приема, че жалбата е
подаден в срок и следва да се разгледа по същество.
Вярно е, че в поканата за доброволно изпълнение,
която представлява акт по смисъла на нормата на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (вж.
т.2 от ТР № 3/10.07.17г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д.
№ 3/15г.) са посочени глобални суми за размера на дължимите по изпълнителното
дело разноски, без да е направена конкретизация по пера. Това обстоятелство обаче
самó по себе си на прави незаконосъобразно
определянето на разноските в изпълнението. В мотивите към жалбата, дадени по
реда на чл. 436, ал.3, изр. второ от ГПК съдебният изпълнител е представил
подборна справка за начислените разноски по изпълнението. Там са посочени и две
такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители – 495.54лв. за паричното вземане на взискателя
„Сис кредит“ АД и 440.05лв. за вземането на взискателя НАП.
В т. 26 изрично е посочено, че таксата се събира върху
събраната сума, което означава, че тази такса се начислява и събира само върху
постъпила по сметка на съдебния изпълнител сума. От изпратения препис от
изпълнителното дело се установява, че длъжникът е превел по изпълнителното дело сумата 2 200лв, която
е разпределена с Протокол от 11.09.2018г. Дани за други платени от длъжника
суми по делото няма. Следователно
таксата по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ следва да се събере единствено върху
посочените в раздел І-ви от посоченото разпределение вземания, а
именно 940.19лв. по вземането на НАП и 800лв. по вземането на „Сис кредит“ АД в размер съответно 95.47лв. по първото
вземане и 80.74лв. по второто вземане. Към тази разноски следва да се прибавят и разноските от първите
тринадесет реда от раздел ІІ-ри от
разпределението, които възлизат общо на 283.60лв. или общия размер на
разноските по изпълнителното дело до момента възлизат на 459.81лв.
Ето защо сумата за разноските за такси по Тарифата,
посочена в Поканата за доброволно изпълнение следва да се намали от
1 467.93лв. до размера от 459.81лв.
Относно наложените възбрани: Съдебният изпълнител е
наложил три възбрани съответно ¼ ид. ч. от
апартамент в гр. П., ¼ ид. ч. от дворно място
в с. З., заедно с построената еднофамилна жилищна сграда и 1/6 ид. ч. от дворно място и жилищна сграда в с. М., като с
разпореждане от 03.07.2018г. е насрочен опис на недвижимия имот с. З., без
еднофамилната жилищна сграда с площ от 56 м².
В мотивната част на т.1 от
ТР № 2/26.06.15г. постановено по тълк. д. № 2/13г. на
ОСГТК на ВКС е посочено, че налагането на възбрана върху непотребима
вещ не е несъвместимо с несеквестируемостта, тъй като
по този начин вещта се задържа в патримониума на
длъжника, а в изречение второ от диспозитива на
посоченото тълкувателно решение изрично е посочено, че налагането на възбрана и
описът на несеквируема непотребима
вещ е допустимо изпълнително действие. Следователно наложените възбрани и
насрочен опис не са извършени в нарушение на процесуалния закон. Вън от това,
следва да се посочи, че доколкото е насрочен опис само на дворното място, а от
постройките са описани само лятна кухня и стопанска постройка, то и това
изпълнително действие не нарушава несеквестируемостта
на жилището построено в същия имот.
Неоснователно е и възражението за несъразмерност на
посочените обезпечителни мерки с размера на задължението, тъй като са наложени
възбрани върху идеални части от процесните имоти,
което от една страна затруднява успешното приключване на евентуалните публични продани, а от друга по делото няма данни, че стойността на възбранените идеални части значително надвишава размера на задължението
на длъжника.
Изложеното налага извода, че искането за отмяна на
наложените възбрани е неоснователно и жалбата в тази част ще се остави без
уважение.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че с
разпореждане от 10.09.18г. съдебният изпълнител е спрял изпълнението по реда на
чл. 454, ал.1 от ГПК съдът не следва да се произнася по искането за спиране на
изпълнените в хипотезата по чл. 438 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ акта на Частен съдебен изпълнител Бойка
Андреева с район на действие Окръжен съд Пловдив постановен по изп. д. № 20189080400603, инкорпориран в поканата за
доброволно изпълнение, с който определя разноски за такси по Тарифата към ЗЧСИ
за разликата над 459.81 (четиристотин петдесет и девет лева и осемдесет и едно
стотинки) до посочените в поканата за доброволно изпълнение 1 467.93
(хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 26678/17.09.2018г.
по регистратурата на Пловдивски окръжен съд подадена от Н.А.Н., ЕГН **********,***
качеството му на длъжник по изп. д. № 20189080400603
по описа Частен съдебен изпълнител Бойка Андреева с район на действие Окръжен
съд Пловдив против налагането на възбрани върху ¼ ид.
ч. от СОС с идентификатор56784.531.***, находящ се в
гр. П., бул. „***, ведно с ½ ид. ч. от избено помещение № 2 на същия адрес, както и
¼ ид. ч. от 1.867% от правото на строеж върху
сградата и ¼ ид. ч. от дворно място, находящо с в. З., Община Брезово, Пловдивска област, ведно
с ¼ ид. ч. от построените в него сгради и
подобрения върху имота.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.