№ 87
гр. Ямбол, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330100191 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Й. Г. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ****, с искане за
издаване на заповед за защита от домашно насилие против Г. В. Д. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Я. ***.
С молбата се твърди, че страните по делото са живеели на семейни начала от близо 11
години, от което съвместно съжителство е родено детето А. Й. И..
Твърди се че ответника употребява наркотични вещества и почти всеки ден отправя
към молителката обиди и закани за физическа саморазправа, а понякога и нанася удари по
лицето.
На 21.01.2025 год. след възникнал скандал и нанесъл удар – шамар по лицето. В
последствие отишли до дома на родителите на молителката, където тя започнала да вика за
помощ, а ответника се опитал да я изведе насила навън. Дошли родителите и брата на
молителката, които попречили на ответника да я изведе и се обадили на полицията.
Иска се издаване и на заповед за защита, тъй като молителката се страхувала за
живота и здравето си.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв. Д. Й. от ЯАК чрез когото в хода на делото по същество се подържа
молбата. Претендират се разноски.
Ответникът редовно призован се явява лично в съдебно заседание като в хода на
делото по същество сочи, че не се имат със семейството на молителката от години. Сочи че е
1
сгрешил, направил грешка и то за първи път отишъл в тяхната къща. Това което говорил
баща на молителката /свидетел по делото/ било лъжа. От години не си били говорили с него,
не се имали. Нищо не искал от съда.
Съдът, като взе предвид твърденията на молителката и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са събрани писмени доказателства.
За доказване на твърденията си представя Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Видно от материалите съдържащи се по преписка № *******/2025 год. по описа на
РУ МВР Я. се установява, че на 21.01.2025 год. около 21.30 часа в гр.Я. в близост до
ул.******* е възникнал скандал между страните /съжителстващи на семейни начала от
няколко години/ , по повод на това, че ответника поискал от молителката сумата от 2 лева за
да си купи упойващо вещество. След отказ от последната ответника и нанесъл два удара с
шамар по лицето. Скарал се и с нейните роднини. Полицейските служители посетили
сигнала съставили протокол за предупреждение на ответника във връзка с чл.5 ЗЗДН.
Установява се още от материалите по преписката, че на ответника са съставени общо четири
броя протоколи за предупреждение срещу молителката в периода 2023 – 2025 година.
От изисканите от съда и приложени по делото справки за съдимост се установява, че
молителката не е осъждана, докато ответника е бил многократно осъждан.
Видно от изисканата и приложена по делото медицинска справка от, страните не се
водят на отчет към психиатричен кабинет на МБАЛ Я..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел,
лицето Г. А. С. /баща на молителката/, видно от които същият бил свидетел на физическо и
психическо насилие над дъщеря му, което се изразявало в обиди, псувни, посягане и удряне.
Било много често, почти постоянно. На 21.01.2025 год. ответника нахлул със сила в дома му,
бутнал свидетеля и той се блъснал в стената. Искал да изведе дъщеря му насила от къщата, а
тя се дърпала, не искала. Дъщеря му била стресирана, плачела. Проблемът бил заради пари,
той не работел, нямал никакви доходи, а постоянно искал пари, за упойващи вещества.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите кореспондират със
писмените доказателства съдържащи се по преписка № *******/2025 год. по описа на РУ
МВР - Я..
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.2
ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителката е основателно, на следните
съображения:
2
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя
страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се
санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на
регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.2 ЗЗДН.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която доказателствена сила се подкрепя както от събраните гласни доказателства, така
и от писмените такива съдържащи се по преписка № *******/2025 год. по описа на РУ
МВР - Я..
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
Съдът намери за безспорно установено по делото, че на 21.01.2025 год. в гр. Я.
ответникът е нанесъл удар с шамар по лицето на молителката, както и опит да я изведе
против нейната воля от дома на родителите и, което представлява извършен от страна на
ответника спрямо молителката акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице – Й.
Г. А., като по отношение извършителят на домашно насилие – Г. В. Д., следва да бъдат
наложени следните мерки: по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие; чл.5, ал.1, т.3 - забрана за извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от дванадесет месеца и чл.5,
ал.1, т.4 - забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато
и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от дванадесет месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 и т.4
ЗЗДН съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника
акт на домашно насилие насочен към нарушаване телесния интегритет на молителката и
лична свобода, установените по делото фактически данни за извършени подобни прояви от
ответника и преди 21.01.2025 год. както и че за периода 2023-2025 год., са му били
съставени общо четири боря полицейски протокола за предупреждение, които не са били
спазени от ответника.
Съдът намери, че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно
3
насилие са нужни и достатъчни за да осъществят в пълен обем търсената закрила на
пострадалото лице.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, съдът следва да приспадне от срока на определените
мерки за защита от домашно насилие срокът на действие на мерките по издадената срещу
ответника заповед за незабавна защита ***2025 год., считано от 22.01.2025 год.
На основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.6 ГПК
и чл.11, ал.2 ЗЗДН, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати в полза бюджета
на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – дължима държавна такса.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, молителката има право на
разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева, които следва да
се възложат в тежест на ответника.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на Й. Г. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. **** за извършен на 21.01.2025 год.
спрямо нея от Г. В. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ***, акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА Г. В. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Й. Г. А. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я. ****.
ЗАБРАНЯВА на Г. В. Д. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА Й. Г. А. с ЕГН
**********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ, МЕСТОРАБОТА,
ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА
РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА, за срок от дванадесет месеца, считано от
22.02.2025 год.
ЗАБРАНЯВА на Г. В. Д. с ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с Й. Г.
А. с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна
или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от дванадесет месеца, считано от 22.02.2025 год.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.6 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН, Г. В. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.1 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН, Г. В. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. А. с ЕГН
**********, сумата от 600.00 лева – разноски по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
4
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН – Г. В. Д. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото, като копия от тях да се
изпратят на РУ МВР - Я..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок считано
от 20.02.2025 год.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5