Решение по дело №604/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Огнян Методиев Евгениев
Дело: 20197140700604
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      

375/20.08.2020г.

                           

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди двадесета година в състав :  

 

                                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар       Антоанета Л.                                                   разгледа

Адм.дело №604/2019г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

 

            Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ)

         Образувано е по жалба на С.И.П. ***, М.К.Ц. ***, Г.П.А. ***, В.С.М. *** против Заповед №2391/23.10.2019г. на Врид Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.129, ал.2, чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ и Решение №2 от Протокол №17/10.10.2019г. на Общински експертен съвет по устройство на територията на Община Монтана е одобрен „Проект за изменение на ПУП-ПРПЗ за УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана, с който ПР се образуват два нови УПИ, както следва: УПИ I с конкретно предназначение „За жилищно строителство“ и УПИ V с конкретно предназначение „За жилищно строителство и надземни гаражи“. С ПЗ за УПИ V се предвижда ново свободно ниско застрояване показано с ограничителни линии на чертежа“. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт, като се сочат допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. По същество на спора оспорващите, чрез пълномощника си адвокат М., поддържат жалбата си и молят да бъде отменен оспорения административен акт при доводи развити в представена по делото писмена защита и претендират присъждане на разноски по делото.

         Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде потвърден оспореният административен акт, като доводи развива в писмена защита и претендира присъждане на разноски по делото.

         Заинтересованите страни, В.С., Ц.И. и А.А. не вземат становище по същество на спора.

         Останалите заинтересовани страни не вземат становище по същество на спора.

         Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

         Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от надлежно легитимирани лица имащи правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         С оспорената Заповед №2391/23.10.2019г. на Врид Кмета на Община Монтана на основание чл.129, ал.2, чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ и Решение №2 от Протокол №17/10.10.2019г. на Общински експертен съвет по устройство на територията на Община Монтана е одобрен „Проект за изменение на ПУП-ПРПЗ за УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана, с който ПР се образуват два нови УПИ, както следва: УПИ I с конкретно предназначение „За жилищно строителство“ и УПИ V с конкретно предназначение „За жилищно строителство и надземни гаражи“. С ПЗ за УПИ V се предвижда ново свободно ниско застрояване показано с ограничителни линии на чертежа“.  Административния орган е мотивирал издаването на оспорения административен акт с Решение №1075 от Протокол №43/25.04.2019г. на Общински съвет Монтана, с което е дадено съгласие за изработване на ПУП-ПЗР за УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана, който е частна общинска собственост, и представени проекти за изменение на ПУП.

         От фактическа страна, по делото се установява следното:

         Видно от Акт за частна общинска собственост №1166/20.09.2007г. (л.99 по делото), УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана, който е отреден на „жилищно строителство“ е частна общинска собственост.

         Във връзка със заявление док №24-00-557/08.05.2019г. на Дирекция „Общинска собственост“ на Община Монтана, Главният архитект на Община Монтана е издал Становище №18а/10.05.2019г. (л.60 по делото), с което е приел, че са налице основанията на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, съгласно чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ да се разреши изработването на ПУП-ПЗР за УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана. Със Заповед №868/10.05.2019г. на Кмета на Община Монтана (л.11,12 по делото) е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана. Община Монтана, в качеството на собственик на УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана, е подала Заявление док. №08-00-210/05.09.2019г. (л.13 по делото), с което е внесла проект за изменение на ПУП на УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана. Проекта е съгласуван от експлоатационните дружества, което се установява от писмо док.№08-00-210-5/15.10.2019г. (л.16 по делото) и писмо док.№08-00-210-4/30.09.2019г. (л.20 по делото).

         Община Монтана е изготвила обявление №80-00-174/12.09.2019г. (л.21 по делото), което видно от обратни разписки на л.22-26 е изпратено и получено от заинтересованите лица, като всяка етажна собственост е уведомена по реда на §4, ал.3 от ДР ЗУТ. От С.П. и М.Ц. е постъпило възражение док.№94-С-881/02.10.2019г. (л.27, 28 по делото), с което са възразили срещу изготвения проект за изменение на ПУП. С Решение №2 от Протокол №17/10.10.2019г. на ОЕСУТ е приет проекта за изменение на ПУП-ПЗР за УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана.

         Със Заповед №2391/23.10.2019г. на Врид Кмета на Община Монтана, на основание чл.129, ал.2, чл.134, ал.1, от ЗУТ и Решение №2 от Протокол №17/10.10.2019г. на Общински експертен съвет по устройство на територията на Община Монтана е одобрен „Проект за изменение на ПУП-ПРПЗ за УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана, с който ПР се образуват два нови УПИ, както следва: УПИ I с конкретно предназначение „За жилищно строителство“ и УПИ V с конкретно предназначение „За жилищно строителство и надземни гаражи“. С ПЗ за УПИ V се предвижда ново свободно ниско застрояване показано с ограничителни линии на чертежа“. Видно от обратни разписки на л.32-35 по делото, административния акт е изпратен на заинтересованите страни, като всяка отделна етажна собственост е уведомена по реда на §4, ал.3 от ДР ЗУТ на 22.11 и на 25.11.2019г., тоест жалбата с док.№ИО-01-04-206/29.11.2019г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в законоустановения срок и процесуално допустима. 

От така описаната фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, съдът, стига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ, подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. В случая оспорения административен акт е издаден от Тихомир Антонов, който по силата на Решение №1173 от Протокол №48/12.09.2019г. на Общински съвет Монтана (л.97 по делото) и Заповед №2150/22.09.2019г. на Кмета на Община Монтана (л.96 по делото) е определен за временно изпълняващ длъжността Кмета на Община Монтана до полагане на клетва на новоизбрания кмет, тоест в случая е налице компетентност на административния орган, който е издал оспорения административен акт.

Оспорения административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа надлежно отразяване на фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.

Не се установява при издаването на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените и да налагат неговата отмяна. Соченото от оспорващите нарушение на разпоредбата на чл.128, ал.10 от ЗУТ не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като то не засяга правата и законовите интереси на оспорващите. Това е така, тъй като в случая по възражение на оспорващите е извършена корекция на предвидената височина на застрояване, тоест уважено е възражението им в тази част, което налага извода, че дори да е допуснато соченото нарушение на чл.128, ал.10 от ЗУТ, от една страна с него не са засягат права и законови интереси на оспорващите, а от друга страна в хода на настоящето съдебно производство те имат възможност да реализират защита на правата и законовите си интереси.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност. Това е така, тъй като от приетата по делото съдебно техническа експертиза изготвена от вещото лице арх.Е.А., която се кредитира изцяло от съда като обективна и изчерпателна, се установява, че одобрения проект отговоря на правилата и нормите за проектиране във всичките си части. Вещото лице установява, а това обстоятелство не е спорно по делото, че УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана попада в „централна смесена зона“ по смисъла на чл.36, ал.1 от Наредба №7/2003г. за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредбата №7/2003г.). Съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.1 от Наредбата №7/2003г., гр.Монтана попада в категорията на „средните градове“, тоест съгласно разпоредбата на чл.38 от Наредбата №7/2003г. в „централна смесена зона“ е допустимо устрояване и застрояване в рамките на плътност на застрояване от 40-80%, интензивност на застрояване от 1,5 до 3 и необходима озеленена площ от 20 до 40%. Вещото лице арх.А. установява, че в одобрения проект са спазени изискванията плътно на застрояване, интензивност на застрояване и изискванията за процент на озеленяване, като тези негови констатации следва да бъдат споделени, тъй като от приетото на л.165 по делото извлечение от проекта за изменение на ПУП-ПРЗ са установява, че се предвижда новообразувания УПИ I с конкретно предназначение „За жилищно строителство“ да е с плътност на застрояване 40-80%, интензивност на застрояване 15,-3, минимално озеленяване 20-40%, а новообразувания УПИ V с конкретно предназначение „За жилищно строителство и надземни гаражи“ да е с плътност на застрояване 40-80%, интензивност на застрояване 1,5-3, минимално озеленяване 20-40%.

Вещото лице арх.А. изрично изяснява, че предвижданията на общия устройствен план съответстват на предвижданията на ПУП-ПРЗ и новообразуваните имоти отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ за обособяване на самостоятелни парцели. Следва да се посочи, че вещото лице арх.А. изрично изяснява, а и това е видно от всички събрани по делото доказателства, че имотите предмет на ПУП-ПРЗ не попадат в жилищна територия по смисъла на Наредба №7/2003г., тоест по отношение на тях не следва да бъдат спазвани изискванията на чл.13-21 от Наредбата №7/2003г., както неоснователно се поддържа от оспорващите.

Неоснователно оспорващите сочат, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗУТ, тъй като в случая няма предвиждане в новообразувания УПИ V с конкретно предназначение „За жилищно строителство и надземни гаражи“ не се предвижда да бъде изградена нова сграда на основно застрояване по смисъла на чл.37 от ЗУТ. Както установява вещото лице арх.А. с одобрения проект на ПУП-ПРЗ са спазени изискуемите отстояния предвидени в Наредба №7/2003г.

При цялостната проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила,    съгласно приложимите материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника юрисконсулт П. за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, оспорващите  следва да бъде осъден да заплатят в полза на Община Монтана разноски по делото изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство осъществено от юрисконсулт П., което на основание чл.78, ал.8 от Гражданско процесуален кодекс във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде определено в размер на 100 лева или общо разноски в размер на 100 лева.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед №2391/23.10.2019г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.129, ал.2, чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ и Решение №2 от Протокол №17/10.10.2019г. на Общински експертен съвет по устройство на територията на Община Монтана е одобрен „Проект за изменение на ПУП-ПРПЗ за УПИ I от кв.151 по действащия ПУП на централна градска част гр.Монтана, с който ПР се образуват два нови УПИ, както следва: УПИ I с конкретно предназначение „За жилищно строителство“ и УПИ V с конкретно предназначение „За жилищно строителство и надземни гаражи“. С ПЗ за УПИ V се предвижда ново свободно ниско застрояване показано с ограничителни линии на чертежа“ е  законосъобразна и следва да бъде потвърдено, предвид което на основание чл.172 ал.2 и чл.143, ал.4 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана

 

                                              Р Е Ш И

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на  С.И.П. ***, М.К.Ц. ***, Г.П.А. ***, В.С.М. *** против Заповед №2391/23.10.2019г. на Кмета на Община Монтана.

ОСЪЖДА С.И.П. ***, М.К.Ц. ***, Г.П.А. ***, В.С.М. *** да заплатят на Община Монтана разноски по воденото съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: