Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен, 20.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 25.11.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3573, по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взема предвид:
Искове
с правно основание чл. чл.242, вр. чл.128 от КТ, и чл.
224 ал. 1 от КТ.
В
Плевенски районен съд е постъпила искова молба от И.Л.Г., с която са предявени
искове против ***, по чл.128 от КТ за сумата 9 880лв. неплатено трудово
възнаграждение за периода ***.; и с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за
сумата 1 250 лв. - неизползван платен годишен отпуск за 20 дни за ***, 20 дни
за ***и 10 дни за *** Твърди се, че за периода ****** между страните е
съществувало трудово правоотношение, прекратено от ищеца. Твърди се, че
работодателят-ответник не е заплатил на ищеца полагащите му се трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на ТПО, посочени в исковата
молба. Претендира посочените суми, законна лихва върху тях от 31.07.2020г. и
разноските по делото. В с.з. на 25.11.2020г. ищецът е изменил размера на
предявените искове, като претенцията му по чл.128 от КТ е в размер на 7844.31лв,
а претенцията по чл.224, ал.1 от КТ – в размер на 1 352.36лв.
Ответникът
не взема становище по делото.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка: Ищецът И.Л.Г. е работил при ответника
*** ***, за периода от ***с допълнително споразумение от ******, при уговорено
трудово възнаграждение в размер на 463 лв., видно от приложената справка за
трудови договори, регистрирани от ***. Това обстоятелство, независимо, че не е
доказано с приложен писмен трудов договор, не се оспорва от ответника,
декларирано е пред *** от него, и се установява от всички приложени писмени доказателства.
Ответникът не представя по делото личното трудово досие на ищеца и трудовата му
книжка, за което е бил задължен от съда с определението за насрочване на
делото, не е открит за представяне на счетоводството си и от вещото лице,
изготвило заключението на приетата по делото СИЕ. От последната е видно, че отразената
в *** информация за ищеца е, че той е работил при ответника на длъжност ***, и
за периода ***. ответникът е декларирал пред *** начислени суми за нетно трудово
възнаграждение от общо 7 844.31лв., като е начисляван клас прослужено време, но
не може да бъде установено в какъв размер. Експертизата сочи, че данни за
отпуските на ищеца не са установени, както и че е ***равила изчисление за
обезщетението по чл. 224 от КТ – в размер на 1 352.36лв. само съобразно
твърденията в исковата молба.
При
така събраните доказателства, съдът намира за установено следното: Доказа се
безспорно по делото, че между ищеца и ответника са били налице трудови
правоотношения за исковия период ***. Задължението за плащане на трудово
възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. На базата на приетото по делото
заключение и наличието трудови правоотношения за периода ***., липсата на
съдействие от ответника за събиране на относими към делото доказателства, както
и от липсата на доказване, че трудовото възнаграждение е заплатено от ответника
на ищеца /в тежест на ответника/, съдът следва да приеме, на осн. чл. 154 ал. 1
и чл. 161 от ГПК, че на ищеца не е заплатено и се дължи от работодателя нетно трудово
възнаграждение в размер от общо 7 844.31лв. за периода ***. и в този размер,
съвпадащ с изменената искова претенция, искът по чл. 128 от КТ следва да бъде
уважен изцяло.
При
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, съгласно
разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ. Доколкото за ***, ***и *** се доказа, че
между страните е било налице трудово правоотношение, а не се доказа ползвал ли
е ищецът платен годишен отпуск и в какъв размер – обстоятелства, подлежащи на
доказване отново от ответника, но недоказани от него, съдът приема, че
твърденията за неплащане на обезщетение за 50 дена общо за периода неплатен
годишен отпуск, следва да се приемат за основателни и доказани в размер на
исковата претенция от 1 352.36лв. Поради изложеното, претенцията на осн. чл.
224 ал. 1 от КТ, следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва от
31.07.2020г. до окончателното ѝ заплащане.
С
оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на ищеца за разноски,
които ответникът му дължи, като същите възлизат на 900.00лв. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса върху уважените искове в размер на
367.86лв. и разноски за вещо лице в размер на 120.00лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 242 от КТ във
вр. с. чл.128 от КТ, ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***,, представлявано от А.А., ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.Г. ЕГН **********,***,
съд.адрес адв.А.Д. ***, сума в размер на 7844.31лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода ***., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2020г.
до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 от КТ, ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.А., ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.Г. ЕГН **********,***,
съд.адрес адв.А.Д. ***, сумата от 152.36лв.,
представляваща обезщетение за 50 работни дни неизползван платен годишен отпуск
- 20 дни за ***, 20 дни за ***и 10 дни
за ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 31.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от А.А., ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.Г. ЕГН **********,***, представляван
от адв.А.Д. ***.***, сумата от 900.00лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от А.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд разноски
по делото в общ размер от 487.86лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на
служебно издаване на изп.лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: