№ 3
гр. **, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ** в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Веселинка В. Русева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело №
20213410100112 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
422 от ГПК.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „****, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****** твърди, че с ответника се
намират в облигационни отношения по силата на сключен между страните Договор за
мобилни услуги от *** г. и допълнително споразумение към него от *** г., съгласно които е
предпочел да ползва абонаментен план „****” със срок на действие 24 месеца до *** г., като
е взел мобилно устройство **** на изплащане 23 месечни лизингови вноски по 6.59 лв. или
общо 158.16 лв. съгласно уговореният погасителен план по Договор за лизинг от *** г., с
отстъпка от 211.74 лв.
За периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г. ответникът не е изпълнил задължението
си като абонат да заплати дължимите месечни такси в общ размер от 95.64 лв. Ищецът е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и е издал крайна фактура №
**** г. с начислена неустойка от 142.95 лв. Неизпълнението на договора от страна на
ответника е обусловило правото на ищеца като мобилен оператор да ангажира договорната
отговорност на ответника. Същият следвало да понесе отговорността за неизпълнение на
договорни задължения и да заплати неустойка на оператора за предсрочно прекратяване на
сключените договори.
Въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, в РС-** е образувано
1
ч. гр. дело № ***/2020 г., по което е издадена заповед за изпълнение за сумите, предмет на
настоящия установителен иск.
След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК заявителят е подал настоящата искова молба, с която е предявил наред с
установителна претенция и осъдителна за разноските.
Въз основа на сключения договор, ответникът е ползвал предоставените му от ищеца
мобилни услуги, като потреблението е фиксирано под клиентски № ****.
Съгласно чл. 26 от ОУ от Договор за мобилни услуги на мобилния оператор и ищец
в настоящото производство, заплащането на ползваните от абоната услуги се извършвало
въз основа на издадена месечна фактура, като при неспазване на срока за плащане
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
В срока на действие на Договор за мобилни услуги, за периода от 01.12.2018 г. до
28.02.2019 г. са издадени фактури.
Абонатът – ответник не е изпълнил договорните си задължения в срок, като не е
заплатил дължимите от него месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги,
поради което ищецът „**** е прекратил едностранно договорите, които е сключил с
ответника, като е издал крайна фактура № **** г. с начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите в размер на 142.95 лв., предмет на настоящото производство.
Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Неустойката, наред с обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй
като кредиторът може да претендира такава и когато вреди изобщо не са настъпили или не
са настъпили в предвидения размер.
Моли, съдът да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата
да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищцовото дружество за неустойка
за предсрочно прекратяване на договора в размер 142.95 лв., представляваща:
- 62.46 лв. /шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/ - стойността на три
месечни абонаментни такси, и
- 80.49 лв./осемдесет лева и четиридесет и девет стотинки/ - неустойка за
предоставено ползване на устройство „****, с отстъпка от стандартната цена, съгласно
Договор за лизинг от *** г. Претендира и разноските по заповедното и по настоящото
исково производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът чрез назначения особен представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е изразено становище за допустимост
на предявения иск. По отношение на неговата основателност заявява, че ще изрази
становище в съдебно заседание. Не възразява да бъдат приети представените от ищеца
писмени доказателства. Не представя писмени доказателства.
Ищецът „**** – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
2
Депозира становище, с което моли, съдът да уважи предявения иск като основателен и
доказан, както и да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Ответникът Ф. С. /Ф. Б./ – редовно призована, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от назначения особен представител, който подържа депозирания писмен
отговор. Изразява становище за основателност на предявения иск.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от представените договор за мобилни услуги от *** г. и допълнително
споразумение от *** г., „***** се е задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа на Ф. С./Ф. Б./ мобилни услуги. Потребителят декларирал, че е
запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги.
На *** г. между страните бил сключен и договор за лизинг, въз основа на който на
ответника бил предоставено мобилно устройство „**** на изплащане 23 месечни лизингови
вноски, съгласно уговорения погасителен план по договора за лизинг. Било договорено, че
абонатът ще ползва мобилен номер по програма **** лв., както и конкретните месечни
такси и цена на услугите. В договора е предвидено, че в случай на прекратяване на договора
по вина или по инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-
карта до края на срока на договора. Видно от представените Общи условия на „**** за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, предвидено е
задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в
чл. 26 от ОУ.
По делото е представена Фактура № **** г., издадена от „****, от които е видно, че
на ответника е начислена сума в общ размер от 142.95 лв., представляваща дължима за
периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г., неустойка за предсрочно прекратяване на
договори и дължими лизингови вноски.
От отразеното в нея се установява по безспорен начин, че размерът на задължението
на ответника към „****, възлиза на 142.95 лв.
От приложеното ч. гр. д. № ***/2020 г. по описа на РС-** се установи, че ищецът
„**** е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 18.12.2020 г., по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г. за сума в общ
размер от 142.95 лв. - предмет на предявения в настоящото исково производство
установителен иск и за разноски в общ размер 205.00 лв., направени по заповедното
производство.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
3
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „**** по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № *** г. по ч. гр. д. № ***/2020 г. на ДРС и след връчването на длъжника и
ответник по делото по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от
ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи
условия) на индивидуален договор от *** г. за предоставяне на обществени електронни
съобщителни услуги и допълнително споразумение към него от *** г., както и договор за
лизинг от *** г. По силата на договорите ищецът като доставчик се задължил да предоставя
на ответника като потребител услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно
задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Съгласно условията на договора
за лизинг ищецът е предоставил на ответника за ползване устройство „****, с отстъпка от
стандартната цена.
От представените по делото доказателства се установи, че ответникът Ф. Б. С. /Ф. Б.
Б./ в качеството на абонат и получател на лизингова вещ не е изпълнила договорните си
задължения по процесните договори за абонамент и лизинг и дължи сума в общ размер от
142.95 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и неустойка за
ползване на лизингова вещ за периода от 01.12.2018 г. – 28.02.2019 г.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан в претендирания размер.
Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува вземане на „**** от ответника Ф. Б. С. /Ф. Б. Б./ за парични суми в общ размер
от 142.95 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и неустойка за
ползване на мобилно устройство по договори, сключени между страните.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на **** направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 505.00 лв. и по заповедното производство в размер на 205.00 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Филис Б. С. /Ф. Б. Б./, ЕГН:
**********, от гр. **, ул. *** обл. Силистра, че същата дължи на „****, с ЕИК ****, гр.
****, сумата от 62.46 лв. /шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и сумата от 80.49 лв.
/осемдесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща неустойка за предоставено
ползване на устройство „****, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Договор за лизинг
от *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № *** г. по ч. гр. д. № ***/2020 г. по описа на Районен съд – **.
ОСЪЖДА Филис Б. С. /Ф. Б. Б./, с ЕГН: **********, от гр. **, ул. *** обл. Силистра,
да заплати на „****, с ЕИК ****, направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 505.00 лв. (петстотин и пет лева).
ОСЪЖДА Филис Б. С./Ф. Б. Б./, с ЕГН: **********, от гр. **, ул. *** обл. Силистра,
да заплати на „****, с ЕИК ****, направените разноски по ч. гр. д. № ***/2020 г. на РС-**, в
размер на 205.00лв. (двеста и пет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Силистра.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
5