№ 1154
гр. Варна , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501008 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от КР. З. АРС., действаща със съгласието на
своята майка Г.В.Ж., чрез адв. С.С. - ВАК срещу решение № 260723/02.03.2021 г., постановено по
гражданско дело № 8506 по описа за 2020г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен
иска за изменение на размера на дължимата от З. СТ. АРС. издръжка за разликата от 170лв. до
претендирания размер от 610лв.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно и противоречащо на морала. Определения размер на издръжката, дължима в
полза на ищцата от ответника, който е нейн баща е крайно недостатъчен за задоволяване на
нуждите, съобразно възрастта й, от средства за храна, дрехи, транспортни разходи, закупуване на
учебници и помагала. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
ново, с което се уважи иска и се присъди издръжка в претендирания размер от 610лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна. Оспорва твърденията, че определената издръжка в размер на 170лв. е
недостатъчна за задоволяване на потребностите на ищцата. Посочва, че не работи и не получава
доходи. Моли жалбата да се остави без уважение.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбата.
По предмета на така предявеният иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба КР. З. АРС., действаща със съгласието на своята майка Г.В.Ж., твърди, че
с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 4393/2016г. по описа на ВРС, ответникът като
нейн баща е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. Твърди, че са настъпили
трайни и съществени изменения на обстоятелствата, които са от значение за определяне на
необходимите средства за издръжката й и размера на дължимата от бащата издръжка. Посочва, че
е от определяне на размера на издръжката е изминал продължителен период от време. Наред с това
с оглед възрастта й са необходими повече средства за дрехи, храна, помагала в училище, за
участие в извънкласни занимания. Моли размерът на издръжката се увеличи на 610лв. месечно.
1
Твърди, че бащата разполага с добри материални възможности, които му позволяват да заплаща
претендираната издръжка.
В срока за отговор ответникът З.А. оспорва исковата претенция по размер, като сочи че
искът е основателен до размера от 160лв. Счита, че този размер на издръжка съответства на
нуждите на детето. Твърди, че освен издръжка в определения със съдебното решение размер е
предоставял и допълнителни средства. Заявява, че не притежава имущество, от което да може да
реализира доходи и има задължение да издържа още едно малолетно дете.
Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище
за основателност на предявения иск, като размера на издръжката следва да се определи след
преценката на възможностите и доходите на двамата родители и нуждите на детето.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от представеното Удостоверение за раждане се установява, че
родители на детето КР. З. АРС., р. На 14.04.2003г. са Г.В.Ж. и З. СТ. АРС..
С влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 4393/2016г. по описа на ВРС, З. СТ. АРС.
е осъден да заплаща издръжка в полза на детето К., в размер на 150лв. месечно
Видно от представената по делото служебна бележка, издадена от ОУ»Св.Кл.Охридски»,
гр.Варна, К. е ученичка в 11-ти клас през учебната 2020г/2021г.
Съгласно представено по делото удостоверение изх.№17490/20.11.2020г., издадено от СВ
Варна, за периода 19.11.2010г. – 19.11.2020г. липсват вписвания на името на З.А..
Видно от удостоверение от 13.11.2020г., издадено от НАП Варна и приложена към него
справка, в периода 01.10.2018г. – 31.10.2020г. няма данни за осигуряване на ответника З.А..
Последното му трудово правоотношение е прекратено на 18.07.2016г.
От удостоверение за семейно положение, издадено на 13.11.2020г. от Община Варна се
установява, че З.А. има още едно дете Стефания, родено през 2014г.
Съгласно справка, от 13.11.2020г. от Камара на ЧСИ срещу ответника в качеството му на
длъжник има висящи две изпълнителни дела.
От представената справка от НАП Варна за актуално състояние на трудовите договори е
видно, че трудовото правоотношение на Г.В.Ж. е прекратено на 01.09.2020г., а съгласно справка от
НБД Г.В.Ж. има родено още едно малолетно дете.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето К., след определяне
размера на предходната издръжка, изразяващо се нарастване възрастта й и посещаване на училище
в редовна форма на обучение, закупуване на училищни пособия, участието й в извънкласни форми
на занимания изменение на икономическата обстановка в страната. Съставът намира, че
посочените основания за изменение на издръжката са налице. Не се спори между страните, че
детето посещава учебно заведение при редовна форма на обучение, учебните пособия се закупуват
от родителите, поради което и изменение в този вид разходи има. Детето е пораснало с четири
години от последното определяне на издръжката, което обуславя по-високи разходи за закупуване
2
на облекло, храна, дневни. Затова и съставът приема, че е налице изменение на потребностите му.
Не се установяват останалите твърдения в исковата молба, че детето посещава извънкласни
форми на обучение, като по делото не се установява наличие на допълнителни разходи,
обусловени от изключителни способности на детето или от специални потребности.
Предвид горното и изменение на потребностите на детето К. съставът намира, че е
настъпило само предвид обстоятелството, че е преминала в по-висока възрастова група,
обуславяща по-високи разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
Увеличение в доходите на ответника не може да бъде установено предвид факта, че
липсват данни за доходите му към датата на определянето на предходната издръжка, както и към
момента на предявяване на иска за изменение на издръжката. Дори да се приеме, че същият
получава доходи от труд, за размера на които не са представени доказателства, не може да се
приеме, че е налице трайно изменение във възможностите на задълженото лице.
Първоинстанционният съд правилно е преценил възможностите за даване на издръжка от страна
на бащата, като е взел предвид фактите, че е в трудоспособна възраст, без данни за здравословни
проблеми и е съобразил установените материалните и финансови възможности на същия, както и
обстоятелството, че има задължение да издържа още едно непълнолетно дете.
Предвид всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите
на издържаното лице, обусловено от възрастта, е настъпило. Същото налага допускане на
изменение на размера на определената издръжка като бащата следва да бъде осъден да заплаща
увеличен размер на издръжката – 170 лв. месечно. Този извод се налага като съставът съобрази, че
нормативно установеният минимум съгласно чл.142, ал.2 СК, към настоящият момент е в размер
на 162,50лв., като не се установява изменение в доходите на ответника и възможностите му да
дава издръжка. Предвид безусловното задължение на родителите да осигуряват издръжка на
своите деца, съдът определя общият размер на минималната издръжка на 325лв. месечно. От тях
155лв. са за сметка на майката, която е и родителят, полагащ преките, непосредствени и ежедневни
грижи за детето. Ответникът следва да заплаща остатъкът от издръжката от 170 лв. Изменение
следва да бъде допуснато като определената в размер на 150 лв. издръжка бъде увеличена в
посочения размер от 170 лв.
Искът за разликата от 170лв. до претендирания размер от 610лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260723/02.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 8506 по
описа за 2020г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание
чл.150 СК, предявен от КР. З. АРС., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител Г.В.Ж., за изменение на размера на дължимата от З. СТ. АРС., ЕГН
********** месечна издръжка за разликата от 170лв. до претендирания размер от 610лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4