Решение по дело №7849/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 711                                            24.02.2020 година                                        град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                        ІІІ-ти граждански състав

На двадесет и трети януари                                             две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                    Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 7849 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на “Първа Инвестиционна Банка“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от всеки двама измежду *****, *****, против Р.В.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 728/13.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1303/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 1 470.61 евро - непогасена главница по договор за банков кредит № 002LD-R-000665/16.09.2011 год., 1 111.83 евро –  договорна лихва за периода от 10.12.2011 год. до 10.09.2018 год., 1 210.29 евро – наказателна лихва за просрочие за периода от 10.12.2011 год. до 11.02.2019 год., законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2019 год. до окончателното изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

            Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществуващо правоотношение по горния договор за банков за банков кредит и съответните общи условия към него, съобразно уговорките по който са останали дължими търсените в настоящото производство суми, като същите се търсят въз основа на настъпил краен падеж на 10.09.2018 г.

            Правното основание на предявените искове е чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

            По делото е постъпил в срок отговор на исковата молба от ответницата, чрез процесуалния й представител адвокат П., с който исковет есе оспорват като неоснователни. По отношение на претенциите за договорна и наказателна лихва се сочи, че такива могат да се начислява само до датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Заявява се също така, че клаузите на чл. 4 и 5 от договора били неравноправни на основание чл. 143, т. 2,3, 10 и 12 от ЗЗП, като се излагат подробни доводи в тази връзка. В крайна сметка се сочи, че целият договор следва да бъде обявен за недействителен на основание чл. 143, т. 3 от ЗЗП, тъй като клаузите му не били индивидуално уговорени. Депозира се и възражение за изтекла погасителна давност. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № № 728/13.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1303/2019 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено ответникът да заплати на ищеца паричните суми - предмет на установяване в настоящото производство. Срещу нея в срок е депозирано възражение, предвид което и дадените от съда указания за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, при което настоящият съдебен състав намира, че за ищецът-заявител е налице интерес от воденото на исковете – предмет на делото.

            По делото между страните няма спор, че са сключили процесния договор за банков кредит № 002LD-R-000665/16.09.2011 г., съгласно който банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 1 495 евро по разплащателна сметка с IBAN:***, за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта, като крайният срок за погасяване на кредита е на 10.09.2018 г. За ползвания кредит кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, който към датата на сключване на договора е 7. 99 % годишно, увеличен с надбавка от 10. 01 пункта /чл. 4/. Годишният процент на разходите /ГПР/ към датата на сключване на договора възлиза на 21. 35 %, като кредитополучателят следва да върне 2 697. 31 евро. Просрочените плащания се олихвяват с лихвата по чл. 4 плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, кат опри наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката /чл. 10/. Представен е и погасителния план към договора, съгласно който кредитът следва да бъде върнат на 84 месечни погасителни вноски с падеж 10-то число в размер на 31. 51 евро,  и приложимите общи условия.

            С покана, получена от ответницата на 28.01.2019 г., банката е обявила вземанията си по договора за предсрочно изискуеми, поради неизпълнение на задължения по него, в случай че не последва плащане в едноседмичен срок от получаването на уведомлението.

От изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания, допълнена с изявленията на експерта в съдебно заседание, се установява, че съобразно уговорките между страните по договора към датата на издаване на извлечението от сметки, въз основа на което е депозирано заявлението по чл. 417 от ГПК са дължими следните суми: 1 470. 61 евро – главница, 1 111. 51 евро- договорна лихва и 1 185. 18 евро – наказателна лихва. В периода от 19.09.2016 г. до 19.09.2019 г. са направени няколко плащания от по 15. 32 евро в общ размер от 91. 92 евро, с които са погасени дължими и неплатени договорни лихви. Дължимата за същия период главница възлиза на 629. 78 евро,  договорна лихва е в размер на 123. 85 евро, а наказателната такава от 633. 02  евро. Вещото лице е установило също така, че от сключването на договора не е променян базовия лихвен процент на банката, като няма променени в уговорена лихва по договора, който всъщност възлиза на 18 %.

Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото съдът намира от правна страната следното:

С оглед правното естество на договора и предвид изричните изключения по чл. 4 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, настоящият договор е вид договор за потребителски кредит. Съдът намира, че при сключването му не са нарушени специалните изисквания на чл. 9-15 и чл. 19-24 от закона, както и че същият не съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Банката е предоставила на ответницата определен финансов ресурс, като са ясни уговорките по връщането му, както и точния размер на дължимите суми, като при предоставен кредит от 1 495 евро на 16.09.2011 г., на крайната падежна дата 10.09.2018 г. след почти седем години се дължи връщането на сумата от 2 697. 31 евро т.е. предоставения финансов ресурс плюс печалба за банката. От една страна дължимостта на възнаградителната лихва, която не надвишава максималните размери по закона, не може да бъде възприета като неравноправна клауза. От друга страна са ясни и размерите на годишния лихвен процент, както и годишния процент на разходите, които също са под предвидените от закона максимални размери, обуславящи нищожността на подобни клаузи, като няма данни същите да се променяни и/или едностранни увеличавани от банката, поради което и не може да се приеми, че така уговорените клаузи между страните са неравноправни и съответно нищожни. Друг е въпросът, че и същите са индивидуално уговорени с потребителя, като размерът им е определен съобразно кредитното досие на ответницата, финансовото й положение и с оглед на това, че е за погасяване на вече съществуващи задължения към банката по друг договор за кредитна карта, при което няма и как да бъдат неравноправни с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.

Независимо от това и съобразно уговорките по договора съдът намира, че част от вземанията са погасени по давност. На първо място съдът намира, че вземанията по договора са изискуеми въз основа на настъпилия карен падеж по него на 10.09.2018 г. Независимо от изпратеното уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост, получено от ответницата на 29.01.2019 г.,  падежът на вземанията е настъпил на уговорения краен падеж на 10.09.2018 г. и всъщност нямам какво да се обявява за предсрочно изискуемо. Част от претендираните вземания обаче са погасени по давност. Заявлението по чл. 417 от ГПК е входирано в съда на 12.02.2019 г., при което вземанията за главница, които е следвало да бъдат платени в срок до 12.02.2014 г. са погасени па давност, тъй като досежно същите ще е изтекъл приложимият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.  При това този иск следва да се уважи за сумата от 1 154. 07 евро дължима главница в периода от 10.03.2014 г. до 10.09.2018 г., изчислена съобразно погасителния план към договора, и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен размер от 1 470. 61 евро. Всички вземания за договорна и наказателна лихва, които е следвало да бъдат платени в срок до 12.02.2016 г. също са погасени па давност, тъй като досежно същите ще е изтекъл приложимият тригодишен давностен срок по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Или иначе казано претенцията за договорна лихва за периода от 10.03.2016 г. до 10.09.2018 г., която не е погасена по давност, възлиза на 202. 39 евро /изчислена съобразно погасителния план към договора/. При това този иск следва да се уважи за сумата от 202. 39 евро и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен размер от 1 111. 83 евро. В тази връзка следва да си отбележи, че с извършените плащания в периода от 19.09.2016 г. до 19.09.2019 г. в общ размер от 91. 92 евро, следва да се приеме, че банката е погасила свои по стари задължения за договора, които към този момент не са били погасени по давност. Досежно наказателната лихва иска е основателен за сумата от 825. 88 евро /изчислено съобразно приложение № 1 към заключението на вещото лице/, досежно който размер вземането не е погасено па давност. Следователно следва да се уважи до тази размер и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 1 210. 29 евро.  

При този изход на спора и по разноските:

            Дължими са част от направените в заповедното производство разноски в размер на 114. 13 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

            При този изход на спора се явява и частично основателна претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му заплати сумата от 304. 08 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част от исковете. Като база за определянето им съдът взе предвид дължимата и внесена за исковото производство държавна такса от 148. 36 лв., 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото и депозит за експертизата в размер на 180 лв.

Или общата дължима сума за разноски от страна на ответника възлиза на 418. 21 лв.

Следва също така да се осъди ищцовото дружество на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати част от внесения депозит за експертизата от бюджета на съда в размер на 38. 21 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен

съд

Р Е Ш И:

 

            Приема за установено, че Р.В.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на “Първа Инвестиционна Банка“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от всеки двама измежду *****, *****, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 728/13.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1303/2019 г. по описа на Бургаския районен съд и изпълнителен лист от 14.02.2019 г., а именно: 1 154. 07 евро - непогасена главница по договор за банков кредит № 002LD-R-000665/16.09.2011 год., 202. 39 евро –  договорна лихва за периода от 10.03.2016 г. до 10.09.2018 г., 825. 88 евро – наказателна лихва за просрочие за периода от 10.03.2016 г. до 11.02.2019 г.,както и законната лихва върху главницата от 1 154. 07 евро, считано от 12.02.2019 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля исковете в останалата им част, а именно иска за главница за горницата над уважения размер от 1 154. 07 евро до пълния заявен размер от 1 470.61 евро, ведно със законна лихва за забава за отхвърлената част, иска за договорна лихва над уважения размер от 202. 39 евро до пълния заявен размер от 1 111. 83 евро за периода от 10.12.2011 г. до 10.03.2016 г., и иска за наказателна лихва над уважения размер от 825. 88 евро до пълния заявен размер от 1 210. 29 евро.

Осъжда Р.В.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на “Първа Инвестиционна Банка“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от всеки двама измежду *****, *****, сумата от 418. 21 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и 21 ст./ за направените по делото разноски, от които 114. 13 лева по ч.гр.д. № 1303/2019 г. и 304. 08 лева по гр.д. № 7849/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.

Осъжда “Първа Инвестиционна Банка“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от всеки двама измежду *****, *****, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 38. 21 лв. /тридесет и осем лева и 21 ст./ , представляваща депозит за експертизата.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Станимира Николова във връзка с изпълнително дело № 20198050400963 за сведение, след влизането ми в сила.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. 

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ:подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.К.