Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав в открито съдебно заседание на 19.09.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №4246 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното :
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от „Т.П.“ ЕАД
против С.Х. – Б., като наследник на починалия Х.Х., в която се твърди следното:
Предявен е осъдителен иск срещу
ответника за вземане на ищеца, касаещо доставяна и незаплатена тополенергия в имот, находящ се в ***.
Вземането си ищецът обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В
раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази
сума. като на основание чл.31ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите, както следва :
2014,86лв.-главница за периода от 01.06.2004год. до 31.03.2019год. и 2804,14лв.
лихва за забава от 03.08.2004год. до 14.06.2019год., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на
основание чл.78 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата
е депозирала писмен отговор, чрез адв.М.С.,
с който искът се оспорва. Прави се възражение за изтекла давонст на част от
вземането. Заявява, че с решение на ВАС от 2018год. са обявени за нищони
текстове от методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост.
В о.с.з. ищцовото дружество се
представлява от юркс.В., който прави
изявление искът да бъде уважен при
зачитане възражението за изтекла давност, направено от ответната страна.
В о.с.з. ответникът се представлява
от адв.М.С., която признава иска за периода , непогасен по давност. В
останалата част го оспорва.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и
доказан, во с оглед направеното възражение за изтекла давност следва да бъде
уважен само за периода от 25.06.2016год. до 31.03.2019год. за главницата и
съответно за периода от 02.08.2016год. до 14.06.2019год.
По делото не се
спори, а това се установява и от
доказателствата по делото, че ответницата, като наследник на починалия Х.С.Х.,
ЕГН **********, е собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***. Не е
спорно, че в имота се ползва отопление, като това е уточнено от ищеца и са представени
доказателства – л.24 исл. от делото, л.35 и сл. от делото. Исковата молба е
подадена на 25.06.2019год., като началната претенция на ищеца за главница е от
дата 01.04.2004год. Видно е, че тригодишният давностен срок, за който вземането
на ищеца не е погасено по давност е от 25.06.2016год. до 25.06.2019год., като
следва да се отчете изискуемостта на всяко вземане за главница предвид
разпоредбата на чл.31 от Общите условия. Предвид основателността на
възражението за изтекла давност на вземането, извън посочения по-горе период от
време, искът следва да се уважи за
периода и сумите, вкл. изчислени от ВЛ по приетата и неоспорена от страните
експертиза, а именно: по иска за главница за сумата 33,55лв. за периода от 25.06.2016год.
до 31.03.2019год, като за разликата до претендираните 2014,86лв. и за периода
от 01.06.2004год. до 24.06.2016год. следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност; следва да се присъди и
законната лихва; по иска за лихва за сумата 4,80лв. и за периода от 02.08.2016год.
до 14.06.2019год., като за разликата до претендираните 2804,14лв. и за периода
от 03.08.2004год. до 01.08.2016год. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По отношение разноските по делото: преди произнасяне по
този въпрос съдът следва да се поризнесе по направеното от ищеца възражение за
прекомерност на разноските на ответната страна за един адвокат. Възражението е
неоснователно, т.к. съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималния размер на
възнагражденията на адвокатите хонорарът на адв.М.С. възлиза /в минимален
размер/ на сумата 567,33лв. В случая е уговорен и платен хонорар в размер
570лв. /или с 2,67лв. повече/, което не обосновава основателност на така
направеното възражение. Следва също така преди пресмятането на разноските да се
определи и размер на юрисконсултското възнаграждение в размер 100лв.-предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото и провеждането само на едно
о.с.з. Ето защо и като взе предвид изхода на делото, разноските направени от
страните, съдът приема, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата разноски по делото съразмерно отхвърлената част на исковете и по
компенсация в размер 267,85лв. Съдът констатира, че ищецът не е внесъл
дължимата в цялост държавна такса по сметка на съда, поради което следва да
бъде осъден да заплати допълнително такава в размер 25лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД вр.
чл.150 и сл. от ЗЕ С.Х.Х. – Б., ЕГН **********, адрес ***, като наследник на
починалия Х.Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, сумата 33,55лв. за периода от
25.06.2016год. до 31.03.2019год, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 25.06.2019год. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до претендираните 2014,86лв. и за периода от
01.06.2004год. до 24.06.2016год. ОТХВЪРЛЯ иска, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД С.Х.Х.
– Б., ЕГН **********, адрес ***, като наследник на починалия Х.Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, сумата 4,80лв.
и за периода от 02.08.2016год. до 14.06.2019год., като за разликата до
претендираните 2804,14лв. и за периода от 03.08.2004год. до 01.08.2016год. ОТХВЪРЛЯ
иска, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК „Т.П.“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Х. – Б., ЕГН **********,
адрес ***, като наследник на починалия Х.Х., ЕГН **********, разноски по делото
в размер 267,85лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК „Т.П.“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Плевенски районен съд допълнителна държавна такса - 25лв.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
районен съдия: