НОХД № 2362/2013 год.
МОТИВИ:
Обвинението срещу подс.М.З.М., ЕГН ********** е за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 22.10.2013 г., в гр. Пазарджик в себе си и в дома си
на ул. „Победа” № 7, ет.3,
ап.5, секция „Б”, без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества:
МАРИХУАНА с нетно тегло 0,710
грама с активен компонент тетрахидроканабинол 1,2
тегловни процента и МАРИХУАНА с нетно тегло 0,098 грама с активен
компонент тетрахидроканабинол 0,93 тегловни процента.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода, при режим на
ефективно изтърпяване.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със служебен защитник. Признава се за виновен по обвинението и дава
обяснения. Лично и чрез защитника си пледира да бъде осъден по по-леко
наказуемия състав на чл.354а ал.5 от НК.
Съдът като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната
дата подсъдимият М. не притежавал надлежно разрешително за придобиване и
държане на наркотични вещества.
На 22.10.2013 г.
св.Т.В.,*** и колегата му С. Драгомиров изпълнявали задълженията си като полицейски
орган в района на ул. „Дунав” в гр. Пазарджик. В близост до ДПБ-Пазарджик те
спрели за проверка подс.М.М., за когото имали информация, че използва
наркотици.
Св. В. попитал подсъдимия
дали държи в себе си вещества и предмети, забранени от закона, при което
последният отговорил, че в джоба на анцунга
си имал малко марихуана. С протокол за доброволно предаване подс.М. предал
намиращото се в него найлоново пликче, съдържащо суха зелена листна маса, което
било приобщено като веществено доказателство по делото. Същият ден по-късно на
вещественото доказателство бил извършен оглед, при който било установено, че
измерено с електронна везна общото тегло на пликчето със съдържанието в него
възлиза на 1,07 грама.
Проведен бил и полеви наркотест, при който било изследвано част от веществото
съдържащо се в пликчето, което реагирало на канабис.
Същевременно било
извършено и неотложно процесуално-следствено действие претърсване и изземване в
дома на подсъдимия, находящ се в гр.
Пазарджик на ****** В хода на това действие, в спално помещение, от шкаф в
черен мъжки кожен портфейл бил намерен сгънат лист хартия с надпис „Би-кьнект
кеш рефреш” и „М.З.М.”, съдържащ сухо
кафяво-зеленикаво вещество. Установено било теглото на веществото с електронна
везна, която отчела 0,13
грама. При извършения полеви наркотест на част от
съдържанието от веществото, същото реагирало на „канабис”. Пред полицейските
служители подс. М. заявил, че намереният в дома му наркотик е негов и бил
остатък от марихуана, а за този открит в
него бил див канабис, който си набрал край р. Марица за лична употреба.
По този повод било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на приетата по делото химическа експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно, съдържанието в
предадения доброволно полиетиленов плик, който подсъдимият носел в себе си при
полицейската проверка, съставлява суха зелена на цвят растителна маса с нетно
тегло 0,710 грама
и при приложените м. на анализ е установено, че представлява марихуана със
съдържание на активен компонент ТХК 1,2 тегловни %. Част от сухата растителна
маса със зелен цвят съдържаща се в сгънатия лист хартия, намерен в дома на подсъдимия
при извършеното претърсване и изземване е 0,098 грама нетно тегло
и представлява също марихуана с активен компонент ТХК 0,93 тегловни %, а останалата кафява на цвят
растителна маса представлява тютюн и не съдържа наркотични вещества.
Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП като вещество с
висока степен на риск, забранено за приложение.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от обясненията на подсъдимия
и показанията на св.В. дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени чрез
прочитането им в съдебно заседание по реда на чл.281 от НПК, заключението на химическата
експертиза, а също и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия и останалите гласни и
писмени доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се допълват,
като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическата обстановка, с поведението си
подс.М.М. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като на 22.10.2013г. в
гр.Пазарджик, в себе си и в дома си на *****”, без надлежно разрешително е
държал високорискови наркотични вещества – марихуана с нетно тегло 0.710 грама с активен
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 1.2 тегловни % и марихуана с нетно тегло 0.098 грама с активен
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 0.93
тегловни %.
Деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК
при пряк умисъл, т.к. подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието,
доколкото е бил наясно, че държи наркотици и няма издадено разрешение за това,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването
им.
Умисълът на подсъдимият е обхващал
обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотични вещества
по описания по-горе начин и от вид и със съдържание, описани по-горе и без
надлежно разрешение за това.
Не може да бъде споделено искането на защитата за преквалификация на
деянието като маловажен случай по смисъла на чл.354а ал.5 от НК. Легалната
дефиниция на „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК
предполага
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства да е с
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените е случаи на
престъпление от съответния вид. В конкретния казус действително количеството на
държаната марихуана е ниско, но това само по себе си не може да обоснове
квалифицирането на деянието като маловажен случай. Тук е мястото да се отчете
фактът, че деянието е извършено демонстративно и с чувство за безнаказаност,
доколкото подс.М. е държал по-голямото намерено количество марихуана в себе си
и спокойно се е разхождал по улиците на града. Следва да се отчете и това, че
към инкриминираната дата той е бил включен в метадонова програма, насочена към
лекуване от наркозависимост, но в същото време си е позволил да употребява
марихуана, което говори за липса на осъзната потребност от излекуване
независимо, че вземаният от него метадон е спомагал да не изпада в абстинентни
състояния. Отделно от това се установява и че след инкриминираната дата, а
именно на 20.01.2014г. у подс.М. е било открито и друго наркотично вещество –
амфетамин с брутно тегло 1.31
грама, за което е образувано ДП № 153/14г. по описа на
РУП-Пазарджик. В подкрепа на това е освен приетото като писмено доказателство
уведомително писмо до РП-Пазарджик на лист 21 от съдебното дело, но и
обясненията на самия М.. Всичко това говори, че извършеното от него на
инкриминираната дата не е с липсваща или незначителна обществена опасност. При
това положение ниското количество на марихуаната би следвало да се отчита само
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и тези
на чл.54 и следващите от НК - относно неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е относително висока с оглед вида на държаното
наркотично вещество.
Подс.М. е със завишена степен на обществена опасност. Осъждан е два пъти
преди настоящото деяние. По НОХД № 1449/03г. на РС-Пловдив е осъден за
престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл.18 ал.1 от НК на една година лишаване
от свобода, чието изтърпяване първоначално е било отложено за изпитателен срок
от три години. По НОХД № 482/04г. на ПРС е осъден за престъпления по чл.214
ал.1 и по чл.206 ал.1 от НК, като му е наложено едно общо най-тежко наказание
от шест месеца лишаване от свобода, при общ първоначален режим на изтърпяване.
С тази присъда е постановено на основание чл.68 ал.1 от НК да изтърпи и
наказанието от една година лишаване от свобода по първото дело. Двете наказания
от една година и от шест месеца лишаване от свобода той е изтърпял изцяло на
21.02.2007 година, когато е било освободен от затвора. Доколкото за осъждането по първото дело
наказанието не е повече от една година, а е точно една година, то за него не се
прилага нормата на чл.88а ал.2, а тази на алинея първа, която е приложима и по
отношение на второто осъждане. Тя пък препраща към нормата на чл.82 ал.1, т.4
от НК, която сочи, че ако са изминали пет години от изтърпяване на предишните
наказания и лицето не е извършило друго умишлено престъпление от ОХ, за което
се предвижда наказание ЛС, то настъпва абсолютна реабилитация. Този петгодишен
срок и за двете осъждания е изтекъл на 21.02.2012г., към който момент подс.М.
не е извършил никакво друго престъпление, с оглед на което същият следва да се
считан за реабилитиран по абсолютна реабилитация. Независимо от настъпилата реабилитация
обаче, тези негови предишни осъждания следва да се отчитат като негативна данна
за личността му. Отделно от това М. е и негативно охарактеризиран по
местоживеене.
Като причини за извършване на деянието съдът отчете ниското правосъзнание
на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред, свързан с
контрола и боравенето с наркотични вещества.
Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия към инкриминираната дата, направеното самопризнание,
оказаното съдействие на разследващите органи, тежкото му материално положение и
имотно състояние, недоброто му здравословно състояние предвид наличната наркозависимост
и малкото количество на държаното наркотично вещество. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство се отчетоха негативните характеристични данни.
Предвид изложеното и съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната тежест на всяко едно от тях, съдът намери, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и едно изключително
такова – малкото количество на държаното наркотично вещество, при наличието на
които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко.
С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК и
наложи на подс.М. наказание под предвидения в закона минимум, като го осъди на
пет месеца лишаване от свобода. Съдът приложи и нормата на чл.55 ал.3 от НК
като не наложи на подс.М. кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба,
доколкото прие, че само с наказанието ЛС ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Съобразявайки данните за личността на
подсъдимия и основно чистото му съдебно
минало съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за осъществяване
на принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателн ефект спрямо него, на този етап не се налага
ефективно изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода. С оглед
на това съдът приложи института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1
от НК, като отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години. Възпитателната работа с условно осъдения се
възложи на Наблюдателната комисия при Община Пазарджик
Съдът постанови веществените доказателства – 2 бр.
полиетиленови пликчета, съдържащи празни опаковки да останат по делото и поради
липса на икономическа стойност да се унищожат заедно с него след настъпване на
сроковете за това.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия М.М. да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 120 лв., а по сметка на
Пазарджишки районен съд в размер на 35 лв.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: