ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
гр. Габрово, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500473 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Юробанк България" АД, чрез адв. С.З.,
против разпореждане №1310 от 02.11.2021г., постановено по ч. гр. д. №
1290/2021 г. от Районен съд - Севлиево, в частта с която на основание чл. 411,
ал. 2, т. 1 от ГПК е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 1 159,52 лева –
мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 21.10.2021г., сумата от 132 лв. –
разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на длъжниците и сторените съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлената част.
Твърди се, че съдебният акт е неправилен. Жалбоподателят излага доводи
за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частта в която
заповедният съд е приел, че вземането за мораторна лихва е недължимо
поради противоречие с чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Посочва, че цитираната
разпоредба касае задълженията на частноправни субекти - длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, сред които не попадат търговски
банки. Изтъква, че претендираните разноски за връчване на уведомление за
предсрочна изискуемост на длъжниците представляват дължими такси и
1
комисионни за допълнителни услуги, предоставяни от кредитора по смисъла
на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, а не такси, свързани с управлението на кредита по
смисъла на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Моли разпореждане №1310 от 02.11.2021г. по ч.
гр. д. № 1290/2021 г. от Районен съд - Севлиево да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде издадена заповед за изпълнение против
длъжниците Ф.В. и М.М.. Претендира разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страната, изложени в частната жалба
и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество подадената частна жалба е частично основателна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от "Юробанк
България" АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Ф. В. М. и поръчителя М. ЮЛ. М., за
сумата от 16 360,38 лв., от които: 13 202,32 лв. – неплатена главница по
договор за потребителски кредит № FL831662 от 28.11.2016 г; неплатено
договорно възнаграждение в размер на 1 350,07 лв., дължимо за периода
17.09.2018 г. - 27.07.2021 г.; лихва за забава в размер на 516,47 лв., дължима
за периода от 17.09.2018 г. – 12.03.2020; мораторна лихва в размер на 1 159,52
лева, дължима за периода от 14.05.2020г. - 21.10.2021 г.; законна лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, разноски за
уведомяване на длъжниците на настъпване на предсрочна изискуемост в
размер на 132 лева и направените в заповедното производство съдебни
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 1310 от 02.11.2021 г. заповедният съд е приел, че
следва да уважи частично подаденото заявление, като отхвърли искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по отношение на
заявените като безспорни вземания за мораторна лихва в размер на 1 159,52
лева, дължима за периода от 14.05.2020г. до 21.10.2021 г., поради
противочерие с чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, за направени разходи за
уведомяване на длъжниците за настъпване на предсрочна изискуемост в
размер от 132 лева поради противоречие с чл. 10а ал.2 ЗПК и за сторените
съдебни разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от заявлението.
2
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане, с
което частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК следва да бъде отменено в частта в която е
отхвърлено искането на издаване на заповед за незабавно изпълнение за
сумата от 1 159,52 лева – дължима мораторна лихва за периода от
14.05.2020г. до 21.10.2021 г.
В процесния случай вземанията за мораторна лихва и за разноски
произтичат от Договор за потребителски кредит № FL831662 от 28.11.2016 г.,
поради което заповедният съд правилно е извършил проверка за
неравноправност и противоречие със закона и добрите нрави на договорни
клаузи в потребителски договор по реда на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че вземането за мораторна лихва в размер
на 1 159,52 лева, начислена за периода от 14.05.2020г. до 21.10.2021г., е
дължимо. Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) в срок до два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките,
включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът
не може да бъде развален поради неизпълнение. Заявителят "Юробанк
България" АД е банка по смисъла на чл. 2 ЗКИ – юридическо лице, което
извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства
и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск, а не представлява финансова институция по смисъла на чл. 3 от същия
закон, легалната дефиниция на която е лице, различно от кредитна
институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване
на една или повече от дейностите, изброени в т. 1, 2 и 3.
Анализът на актуалната нормативна уредба води до извод, че след
отмяната на извънредното положение е въведено ограничение за начисляване
3
на лихви за забава само на длъжници по договори за кредит, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, сред които не е включен частният
жалбоподател "Юробанк България" АД.
Поради така изложените съображения въззивният състав намира
частната жалба за основателна в тази й част. Обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение за мораторна лихва за периода
от 14.05.2020 г. до 21.10.2021 г. в размер на 1 159,52 лева и вместо него следва
да бъде постановено определение за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за това парично вземане.
В частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване
за заповед за незабавно изпълнение за сумата от 132 лева – разходи за
връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита,
въззивният съд намира обжалваното разпореждане за правилно и
законосъобразно.
С приложените към заявлението уведомления с вх. №6147/14.07.2021г.
и вх. №6146/14.07.2021г, връчени на 27.07.2021 г. чрез ЧСИ В.Ц. с рег. № 732,
на сина на длъжниците - В.Ф.В., е обявена предсрочна изискуемост на
задълженията му по договора за потребителски кредит №№ FL831662 от
28.11.2016 г., като е посочено, че дължимата главница е на стойност 13 202,32
лева, а лихвите са в размер на 2 303,44 лева. Представено е и платежно
нареждане за заплащане на сума в размер на 132 лева по сметка на ЧСИ В.Ц. с
посочено основание- т. 5 съобщ. 4878, Ф.В.. Предвид описанието на
претенцията за такса за уведомяване на длъжниците за настъпила предсрочна
изискуемост на договора за потребителски кредит чрез ЧСИ, дадена в т. 14 от
заявлението и уточнена с частната жалба, настоящият състав намира, че тези
разноски се претендират поради забава на длъжниците. Съгласно чл. 33, ал. 1
ЗПК, разпоредбата на който е приложим към процесния договор за
потребителски кредит, при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като
посочване на вземането като разноски по изпълнението по смисъла на чл. 78
ЗЗД не променя факта, че това задължение не съответства на никаква
4
допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя. Дейността по изготвяне и
връчване на покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления за
обявяване на предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си не
касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е
във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не
попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение №
345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/. Поради това
претендирането на разноски за събиране вземане поради неизпълнение
противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление
на кредита.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
заплащането на направените от заявителя разходи в размер на сумата от 132
лева за изготвяне и връчване чрез ЧСИ на уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост до длъжниците, които се претендират със
заявлението, противоречат на закона на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за тези суми.
По изложените съображения оспореното разпореждане следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК по
отношение на вземането за мораторна лихва за периода 14.05.2020г. –
21.10.2021г. в размер на 1 159,52 лева. В останалата му обжалвана част
разпореждането на заповедния съд следва да се потвърди поради съвпадане
на изводите на двете съдебни инстанции, а подадената против него частна
жалба - да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на настоящото производство, следва да се присъдят и
сумата от 23,19 лева - държавна такса и 62,85 лева- адвокатско
възнаграждение, представляваща съразмерна част от уваженото вземане, към
присъдените от заповедния съд разноски от 301, 38 лева- държавна такса за
заповедното производство и 886, 81 лева- адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от частната жалба и съобразно
направеното искане на частния жалбоподател следва да се присъди сумата от
13.47 лева за държавна такса за обжалване, съразмерно с уважената част от
жалбата, поради което и за тази сума за разноски в заповедното производство
5
следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1310 от 02.11.2021 г. по ч. гр. дело № 1290 по
описа за 2021 г. на Районен съд - Севлиево в частта му, с която е отхвърлено
заявление № 3428/02.11.2021 г., подадено от "Юробанк България" АД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против Ф.В.М. с
ЕГН:**********, от гр. *********, и М.Ю.М. с ЕГН:********** от гр.
***********, за сумата от 1 159,52 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода 14.05.2020г. – 21.10.2021г., както и съразмерно
определените разноски в полза на заявителя, като вместо него постановява
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 417, т. 2 ГПК заповед за изпълнение в
полза на "Юробанк България" АД, със седалище и адрес на управление: гр.
*************, против солидарните длъжници Ф.В.М., ЕГН:**********, с
адрес: гр. **************, и М.Ю.М., ЕГН:**********, с адрес: гр. ********,
за сума в размер на 1 159,52 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 14.05.2020 г. до 21.10.2021 г., за сумата от 23,19 лева - държавна такса за
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК (разликата над
присъдения размер от 301,38 лв. до от 324,57 лв.) и сумата от 62,85 лева
адвокатско възнаграждение за заповедното производство на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК (разликата над присъдения размер от лв.816,80 лева до съразмерно
определения размер от 879,65 лв.), както и за сумата от 13.47 лева,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1310 от 02.11.2021 г. по ч. гр. дело
№ 1290 по описа за 2021 г. на Районен съд - Севлиево в останалата му
обжалвана част.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта и издаване на
изпълнителен лист за посоченото вземане.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Севлиево за издаване на заповедта и
6
изпълнителния лист.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7