Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито
заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
при секретаря Таня Чавдарова, с
участието на прокурора ..........................., като разгледа докладваното
от Председателя Гражданско дело № 146 по описа за 2018г. на РС – Харманли за да се
произнесе взе предвид :
Подадена
е искова молба oт "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със
седалище и адрес на управление - град София 1407, район Лозенец, Експо 2000,
бул****, представлявано от А. В. А. -Изпълнителен директор и М. Т. П. -
Прокурист, чрез пълномощника им П. П.Т. – юрисконсулт против М.Г.Т., ЕГН: **********
постоянен адрес ***, настоящ адрес *** и Р.Г.Т., ЕГН: ********** с адрес *** с
правно основание чл.422,ал.1, вр.
чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и при условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 02.10.2007г. между „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД (Банката) и кредитополучателя М.Г.Т. бил подписан Договор
№ 0710020172806511 за национална кредитна карта РайКАРТ от 02.10.2007г., с
който на Кредитополучателя е отпуснал кредит в размер на 3000лева(три хиляди
лева) с краен срок на погасяване 02.10.2010г. при годишна лихва в размер на
18.50%. На 26.06.2009г. между „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ (Банката) и
кредитополучателя М.Г.Т. и Р.Г.Т. е подписан Анекс 1 към Договор №
0710020172806511 за национална кредитна карта РайКАРТ от 02.10.2007г. Съгласно
Анекс 1 страните се споразумели за следното : съдлъжникът Р.Г.Т. встъпва изцяло
в дълга на кредитополучателя М.Г.Т. произтичащ от Договора за национална
кредитна карта РайКАРТ от 02.10.2007г. и се съгласява да отговаря при условията
на чл. 121 и следващите от ЗЗД. В чл.1 било постигнато съгласие, че страните
приемали за установено, че към 25.06.2009г. вземането на Банката към
Кредитополучателя по Договора за национална кредитна карта РайКАРТ е в размер
на 3179.65лева. В чл.2 от Анекса страните се договорили, че „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД разполага с лиценз за банкова дейност, поради което
процесният договор за кредит бил търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ във връзка с чл. 1, ал. 1, т.7 от ТЗ. Чл.2 от Анекс № 1 имал характер на
установителен договор между страните. На следващо място страните са се
задължили да спазват занапред поведение, което отговаря на установеното правно
положение, както в настоящия случай длъжникът се е задължил да плати посочените
в чл.2 от Анекса суми по начина определен в чл.3 от Анекса. В това взаимно
задължение се състояло регулиращото действие на установителния договор. Поради
това представеният Анекс № 1 представлявал самостоятелно правно основание за
предявяване на претенцията на ищеца.С подписване на Анекс №1 страните се
съгласили усвоената и непогасена главница по кредита описана в чл.2 от Анекс 1
да бъде погасена по следния начин : 36(тридесети шест) равни анюитетни месечни
вноски, всяка в размер на 115.75 лева, дължими на 05-то число от съответния
месец , считано от 05.07.2009г. до 05.06.2012г. включително съгласно
погасителен план неразделна част от анекса. - чл.3 от Анекс 1.
Съгласно
чл.7 от Анекс 1 считано от 05.07.2009г. годишната лихва по кредита се променила
на 18.5% .Лихвата представлява стойност на банковия ресурс, определен от
Банката + 10,5 пункта надбавка годишно. При забава в заплащането на дължими
суми по кредита, кредитополучателят дължал на Банката обезщетение за забава -
наказателна надбавка към лихва в размер на 10 (десет) пункта годишно.(Лихвата
за забава се начислява върху просрочената главница за времето на забавата до окончателното
и погасяване). - чл.8 от Анекс №1. Банката е изпълнила всички свои задължения,
съгласно подписания договор и анекса към него. На кредитополучателя била
отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не били
нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения
при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между
страните.
Основно
задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ било да върне заетата сума в
уговорения срок. Кредитополучателят / съдлъжникът бил изпаднал в забава по
отношение на заплащането на погасителните вноски. Не били заплатени месечни вноски, с падежни
дати: 05.01.2011 г.;05.02.2011 г., 05.03.2011 г., 05.04.2011 г 05.05.2011 г., 05.06.2011 г., 05.07.2011 г.,
05.08.2011 г., 05.09.2011 г., 05.10.2011 г., 05.11.2011 г., 05.1
Изискуемост
на всички вземания на Банката по Договор № 0710020172806511 от 02.10.2007г. за
национална кредитна карта РайКАРТ и Анекс № 01/26.06.2009г. била настъпила с
изтичане крайния срок на погасяване на кредита - 05.06.2012г., съгласно чл.3 от
Анекс №01/26.06.2009г. Изискуемостта била осчетоводена от Банката на 05.06.2012г.
Банката
е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е
заявление на 02.06.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1319/2017 г. по описа
на Хасковския районен съд. С Определение № 688 по ч.гр.дело № 1319/2017г.
Хасковския районен съд прекратил производството по делото и го изпратил по
подсъдност на Районен съд - Харманли. Впоследствие, по образуваното ч. гр. дело
№ 630/2017 г. по описа на Районен съд Харманли била издадена заповед за
изпълнение, по силата на която М.Г.Т. и Р.Г.Т. били осъдени солидарно да
заплатят на "Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ дължимите по Договора за
кредит суми, а именно: сумата от изискуема главница в размер на 1762.88лева.
Редовно падежирали главници за периода от 05.01.2011г. до 05.06.2012г. вкл.,
изискуема редовна лихва в размер на 262.19лева, начислена за периода от
05.12.2010г. до 04.06.2012г. включително, изискуема наказателна лихва върху
вноски с настъпил падеж в размер на 2629.17лева, начислена за периода от 05.01.2011 г. до
01.06.2017г. включително, законна лихва за забава за периода от 02.06.2017 г.
до изплащане на вземането, както и направените по частното гражданско дело
съдебно -деловодни разноски в размер на: 93.08лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева (петдесет лева). Ищецът
моли съда да постанови решение, с което:
да се установи спрямо ответниците М.Г.Т., ЕГН: ********** ,постоянен адрес ***,
настоящ адрес *** и Р.Г.Т., ЕГН: **********,*** съществуването и изискуемостта
на вземанията на ищеца произтичащи от
Договор № 0710020172806511 от 02.10.2007г. за национална кредитна карта РайКАРТ
и Анекс № 01/26.06.2009г. , сключени между Райфайзенбанк (България) ЕАД и
кредитополучателя М.Г.Т. и солидарния длъжник Р.Г.Т., а именно: изискуема
главница в размер на 1762.88лева, редовно падежирали главници за периода от
05.01.2011г. до 05.06.2012г. включително; изискуема редовна лихва в размер на
262.19 лева, начислена за периода от 05.12.2010г. до 04.06.2012г.вкл.;изискуема
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 2629.17лева, начислена
за периода от 05.01.2011г. до 01.06.2017г. вкл.; заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК
в Хасковски Районен съд 02.06.2017г. до окончателното и изплащане.
При
условията на евентуалност, в случай че главните установителни искове по чл.422,
във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени напълно или частично като
неоснователни във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013г. (т.11б), е
предявен осъдителен иск, като от ищеца се иска да се осъдят ответниците да
заплатят на Банката дължимите суми по
Анекс № 01/26.06.2009г. към Договор № 0710020172806511 от 02.10.2007г. за
национална кредитна карта РайКАРТ, сключени между Райфайзенбанк (България) ЕАД
и кредитополучателя М.Г.Т. и солидарния длъжник Р.Г.Т., а именно: изискуема
главница в размер на 1762.88лева, редовно падежирали главници за периода от
05.01.2011г. до 05.06.2012г. включително;изискуема редовна лихва в размер на
262.19лева, начислена за периода от 05.12.2010г. до 04.06.2012г. включително; изискуема
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 2629.17лева,
начислена за периода от 05.01.2011 г. до 01.06.2017г.включително;заедно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба.
Ищецът
твърди, че чл.2 от Анекс № 1 имал характер
на установителен договор. С
установителния договор страните взаимно са се задължили да считат правното положение
между тях такова, каквото същия го прогласява, като се въздържат занапред от
всякакво оспорване. В това взаимно задължение се състои правоустановяващото
действие на договора. На следващо място страните са се задължили да спазват
занапред поведение, което отговаря на установеното правно положение, както в
настоящия случай длъжникът се е задължил да плати посочените в чл.2 от Анекса
суми по начина определен в чл.3 от Анекса. В това взаимно задължение се
състояло регулиращото действие на установителния договор. Поради това
представеният Анекс № 1 представлявал самостоятелно правно основание за
предявяване на претенцията ни.
Ищецът
прави искане за осъждане на ответниците
да заплатят на "Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ всички направени по
настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица),
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв, на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.25 от Наредба от 06.01.2006г. за заплащането
на правната помощ. В случай, че предявените искове бъдат уважени частично, да
се изчислят разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация. На
основание на т. 12 от ТР №4/2013г., ОСГТК на ВКС се претендират разноските в
заповедното производство.
В
законоустановения срок по чл.131 от
ГПК не е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника М.Г.Т.,***
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р.Г.Т., ЕГН: **********, в който се оспорва
вземането на ищеца изцяло. Същата счита предявеният иск за допустим, доколкото всяко лице може да
претендира защита на твърдените от него права и интереси. Счита,че иска е неоснователен, доколкото по отношение на
същата, като съдлъжник била настъпила в нейна полза предвидената в закона
погасителна давност за претендираното вземане на основание чл. 110 от ЗЗД и/или
111 б.в от ЗЗД, поради което не дължала плащане на претендираната сума нито по
основание, нито по размер. От представените доказателства от страна на ищецът,
се установявало, че същата е встъпила в дълга като съдлъжник с подписването на
Анекс № 1 към Договор № 0710020172806511, сключен от 26.06.2009 г. В чл. 3 от този анекс било предвидено
периодичност на плащането по кредита, посредством равни анюитетни месечни
вноски за срок от 36 месеца. В чл. 10 от този анекс била предвидена автоматична
изискуемост, с изтичане на срок от 150
дни от падежа на което и да е частично задължение, считано от 151 - ят ден
кредита става автоматично предсрочно изискуем. Ищецът претендира вземане за
забавени вноски съответно към дата 05.01.2011г. -изтекла погасителна давност по
реда на чл. 111 ЗЗД на 05.01.2014г., изтекла погасителна давност към
05.01.2016г. / в условията на чл. 10 от Анекс I изтекла на основание предсрочна
изискуемост на целият дълг към дата 05.07.2016г.В този аспект било отпадането
на задълженията по отношение на вземанията претендирани за настъпили от м.
Ответникът
Р.Т. прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на
претендираното вземане, на основание чл. 111 б. „в" от ЗЗД като за всяка
претендирана периодична месечна вноска, погасителната давност, настъпвала с
изтичане на период от 3г. от нейната дължимост. Алтернативно, че настъпилата
погасителна давност на основание чл.111 от ЗЗД е настъпила по отношение на
целият кредит доколкото същият с станал предсрочно изискуем към датата
05.07.2011 година и същата погасителна давност за периодични плащания е изтекла
на 05.07.2014г.; Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на претендираните суми, като на основание чл. 110 от ЗЗД, съобразно чл.10 от
Анекс към договор за банкова карта се отчете, че погасителната давност по
отношение на изразената претенция изтича съответно за всякоя парична вноска до
изтичане на 5 години от нейният падеж, алтернативно да прогласите изтекла
погасителна давност при условията на чл. 10 от Анекс №1, която след
автоматичната предсрочна изискуемост, която е настъпила на дата 05.07.2011г.,
изтекла и погасителната давност на дата 05.07.2016г. Моли съда да отхвърли
предявения иск.Претендират се разноските по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа страна следното:
По
делото е прието ч. гр. д. № 1319/2017 г. по описа на Хасковския районен съд,
което е образувано по подадено заявление
на 02.06.2017г. от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК. С Определение № 688 по ч.гр.дело № 1319/2017г. Хасковски районен
съд е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на Районен
съд - Харманли. По образуваното ч. гр. дело № 630/2017 г. по описа на Районен
съд Харманли е издадена Заповед №422/07.07.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по силата на която М.Г.Т. и Р.Г.Т. са осъдени
солидарно да заплатят на "Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ дължимите по
Договора за кредит суми, а именно: сумата от изискуема главница в размер на
1762.88лева- главница; изискуема редовна лихва в размер на 262.19лева,
начислена за периода от 05.12.2010г. до 04.06.2012г. включително, изискуема
наказателна лихва в размер на 2629.17лева,начислена за периода от 05.01.2011 г.
до 01.06.2017г. включително, законна лихва за забава за периода от 02.06.2017
г. до изплащане на вземането, както и направените по частното гражданско дело
съдебно -деловодни разноски в размер на: 93.08лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева (петдесет лева).
Връчването
на заповедта на длъжника М.Г.Т. е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
а Р.Г.Т. е направила възражение
против заповедта в срока по чл.414, ал.2 ГПК,като на заявителя са дадени указания
от заповедния съд за предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК в
едномесечен срок, поради което в срока
са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на сумите за главница и лихва.
С оглед
допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по
делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.
Не се
спори по делото и се установява от събраните доказателства, че с договор за
издаване на национална кредитна карта - РайКарт на 02.10.2007г. между „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД (Банката) и кредитополучателя М.Г.Т. е подписан Договор №
0710020172806511 за национална кредитна карта РайКАРТ от 02.10.2007г., с който
на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 3000 лева с краен срок на
погасяване 02.10.2010г. при годишна лихва в размер на 18.50%. На 26.06.2009г.
между „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ (Банката) и кредитополучателя М.Г.Т.
и Р.Г.Т. е подписан Анекс 1 към Договор № 0710020172806511 за национална
кредитна карта РайКАРТ от 02.10.2007г., съгласно който страните се
споразумели,че съдлъжникът Р.Г.Т. встъпва изцяло в дълга на кредитополучателя М.Г.Т.
произтичащ от Договора за национална кредитна карта РайКАРТ от 02.10.2007г. В чл.2
от Анекс№1 е постигнато съгласие, че страните по него приемат за установено, че
към 25.06.2009г. вземането на Банката към Кредитополучателя по Договора за
национална кредитна карта РайКАРТ е в размер на 3179.65лева. В чл. 3. от Анекс №1 страните са постигнали съгласие, че дължимата сума в
размер на 3179,75 лева ще бъде погасена на 36
равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на BGN 115.75 лева,
дължими на 05-то число от съответния месец, считано от 05.07.2009г. до
05.06.2012 г. вкл., съгласно приложен погасителен план. В чл. 7
от анекса№1 от 26.06.2009г., считано от 05.07.2009г. годишната лихва по кредита
се променя на 18.5% . Съгласно чл. 8
при забава в плащането на дължими суми по кредита (съгласно Договора за
кредитна карта РайКАРТ и настоящия Анекс №1), кредитополучателят дължал на
Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10
(десет) пункта годишно. Лихвата за забава се начислява върху просрочената
главница за времето на забавата до окончателното й погасяване. Съгласно чл. 3
от Анекса №1 от 26.06.2009г., срокът на
действие на договора е 05.06.2012г. На посочените в исковата молба дати на падеж
кредитополучателят не заплатил дължимите месечни погасителни вноски.
Изискуемостта на задължението настъпила с изтичане на крайния срок на погасяване
на кредита – 05.06.2012г. След настъпване на изискуемостта на вземанията до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били
постъпили плащания на дължимите суми от страна на кредитополучателя.
По делото
е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, което съдът кредитира като
компетентно, обосновано и безпристрастно дадено, се посочва, че на 02.10.2007г.
между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (Банката) и кредитополучателя М.Г.Т. е
подписан Договор № 0710020172806511 за издаване и обслужване на национална
кредитна карта РайКАРТ с кредит за физически лица в размер на 3 000.00 лева, с краен срок
за погасяване 02.10.2010г. при годишна
лихва 18.50%. Сумата 3 000.00 лв. представлява лимита до който М.Т. може
да тегли суми и извършва плащания до тази сума от картата. Към датата на Анекс 1 (26.06.2009г.) отпуснатия
лимит или усвоените суми от длъжниците са в общ размер на 3 179.65 лв. Размер
на непогасените задължения на длъжника по Договора за кредит и Анекс 1 към
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
02.06.2017г. са: усвоена и непогасена
главница (просрочена) - 1 762.88
лв., в това число: редовно изискуема главница - 1 762.88 лв. за периода от
05.01.2011г. до 05.06.2012г. вкл.; просрочена редовна лихва в размер на 262.19 лв. за периода от 05.12.
2010г. до 04.06.2012г. вкл.;начислената и редовно изискуема наказателна
лихва (за забава) в размер на 2 629.17 лв. върху просрочени
усвоени главници за периода от
05.01.2011г. до 01.06.2017г. включително.
Лихвата била начислена върху ползваната част от лимита (усвоена
главница) за периода, през който бил ползван. Общият дълг към 02.06.2017г. - датата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 4
654.24 лв. (1 762.88 лв. + 262.19 лв. + 2 629.17 лв.)
След
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
датата на изготвяне на заключението няма постъпили плащания от страна на
длъжника.
Така изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
С предявения в настоящото производство
положителен установителен иск с
правно основание чл.422 ал.1 вр.
чл.415 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато за установено спрямо ответника съществуването на вземането, присъдено със Заповед № 422/07.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 630/2017г. по описа на РС - Харманли.
Така
предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество - частично основателен, като съображенията за това са следните:
Безспорно
е установено по делото, а и страните не правят възражения, че е сключен договор
за издаване на национална кредитна карта - РайКарт на 02.10.2007г. между „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД (Банката) и кредитополучателя М.Г.Т., като е подписан
Договор № 0710020172806511 за национална кредитна карта РайКАРТ от
02.10.2007г., с който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 3000
лева с краен срок на погасяване 02.10.2010г. при годишна лихва в размер на
18.50%. На 26.06.2009г. между „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ (Банката) и
кредитополучателя М.Г.Т. и Р.Г.Т. е подписан Анекс 1 към Договор №
0710020172806511 за национална кредитна карта РайКАРТ от 02.10.2007г., съгласно
който страните се споразумели, че съдлъжникът Р.Г.Т. встъпва изцяло в дълга на
кредитополучателя М.Г.Т. произтичащ от Договора за национална кредитна карта
РайКАРТ от 02.10.2007г. В чл.2 от Анекс№1 е постигнато съгласие, че страните по
него приемат за установено, че към 25.06.2009г. вземането на Банката към
Кредитополучателя по Договора за национална кредитна карта РайКАРТ е в размер
на 3179.65лева, а според чл. 3. от
Анекс №1 страните са постигнали
съгласие, че дължимата сума в размер на 3 179,75 лева ще бъде погасена на
36 равни анюитетни месечни вноски, всяка
една в размер на BGN 115.75 лева, дължими на 05-то число от съответния месец,
считано от 05.07.2009г. до 05.06.2012 г. вкл., съгласно приложен погасителен
план. Договорена е в чл. 7
от анекса№1 от 26.06.2009г., считано от 05.07.2009г. годишната лихва по кредита
се променя на 18.5% . Съгласно чл. 3 от Анекса №1 от 26.06.2009г., срокът на действие на
договора е 05.06.2012г. Установи се усвояването от страна на ответника на
одобрения кредитен лимит и към 25.06.2009г. вземането на Банката към
Кредитополучателя по Договора за национална кредитна карта РайКАРТ е в размер
на 3179.65лева, както и че за
двамата длъжници, е възникнало задължението да погасят усвоената главница и
другите произтичащи от договора задължения в уговорените с банката срокове.
Предвид
така изложеното, съдът намира за установено наличието на валидна облигационна
връзка между ищцовата страна, в качеството й на кредитодател, и ответника, в
качеството му на кредитополучател/картодържател, въз основа на сключения Договор
№ 0710020172806511 за национална кредитна карта РайКАРТ от 02.10.2007г., с
който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 3000 лева с краен срок
на погасяване 02.10.2010г. при годишна лихва в размер на 18.50%,както и
встъпването изцяло в дълга на
кредитополучателя М.Г.Т. произтичащ от Договора за национална кредитна карта
РайКАРТ от 02.10.2007г., в качеството на съдлъжник на Р.Г.Т.. Договорът и
анекса са обективирани в писмена форма и съдържат надлежна индивидуализация на
страните по него, датата и мястото на сключването му, както и предмета на
сделката, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били
обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение. В хода на
производството, както вече бе посочено, бе установено усвояването на кредитния
лимит, но по никакъв начин не бе доказано, че кредитополучателите са изпълнили задължението си по договора,
погасявайки редовно – в срок и в уговорения размер, дължимите погасителни
вноски по договора. В тази насока са представените по делото писмени
доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, поради което съдът приема за установена дължимостта на
претендираната сума за главница в размер на
3179.65лева. В тази връзка и по отношение на наведеното от страна на
ответника Р.Г.Т. възражение за погасяване на това вземане поради изтекла
погасителна давност следва да бъде отбелязано следното:
В случая съгласно чл. 3 от Анекса №1 от 26.06.2009г., срокът на действие на
договора е 05.06.2012г. Страните не навеждат твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост, поради което следва да се приеме, че погасителната давност е
започнала да тече в момента на изтичане на срока на договора, а именно – на 05.06.2012г.
В случая ответникът се позовава на кратката погасителна давност по чл.111 б.„в”
от ЗЗД, което разбиране обаче съдът не възприема. Цитираната разпоредба касае
само периодичните плащания, които представляват самостоятелно обособени,
еднородни престации, независими една от друга и произтичащи от общ юридически
факт, като всяко едно от тях е независимо и самостоятелно от останалите
еднородни задължения. В случая обаче се касае за неделимо плащане, въпреки
уговорката за плащане на погасителни вноски на определени дати. Съгласно
утвърдената съдебна практика, договореното връщане на кредита на погасителни
вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна
на длъжника на части. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява само частични плащания по договора. Месечните
погасителни вноски, уговорени за погасяването на процесния кредит, не са
еднородни, защото са формирани от общия сбор на всички тегления и плащания от
кредитния лимит, годишната такса за обслужване на картата, месечната вноска и
всички начислени договорни лихви. Поради това те не са периодични плащания по
смисъла на чл.111 б.„в” от ЗЗД, защото не са еднородни и не се погасяват с
кратката тригодишна давност. Друг аргумент в
тази насока, че Съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ, кредитополучателят
(заемателят) се задължава да върне отпуснатата по кредита сума след изтичане на
срока по кредита. По смисъла на този член, срокът по кредита е този, с
изтичането на който заемателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с
уговорената договорна лихва. В настоящият казус ищецът се позовава за настъпила
изискуемост на вземането по кредита изтичането на срока на договора и едва след изтичане на този срок вземането на кредитора
става изискуемо и започва да тече давността по чл. 114 от ЗЗД. Правната уредба
на договора за банков кредит дава възможност на страните да уговорят връщане на
кредита и изплащане на лихвата на периодични (анюитетни) вноски, до пълното
погасяване на задължението. Това обаче не превръща договора за банков кредит в
договор с периодични плащания (ВКС Р. 28-2012-ІІІ), нито определя по-кратък
срок за неговото погасяване, нито по-ранен начален момент на давностния срок.
Това е така, защото при периодичните плащания отделните задължения, въпреки
своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения (ВКС ТР
3-2012-ОСГТК). Докато при договора за банков кредит с
уговорени анюитетни вноски, отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части.
В случая, по отношение на
вземането за главница, е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Тоест следва да се приеме, че от датата, на която по силата на чл.114 ал.1
от ЗЗД е започнала да тече погасителната давност – 05.06.2012г. до датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК – 02.06.2017г. не е изтекъл предвиденият в закона петгодишен
давностен срок.
Ответницата Р.Г.Т. е заявила и възражение за погасителна давност по
отношение на договорната и наказателната лихва, което е основателно.
По
отношение на изискуемата редовна лихва в размер на 262,19 лева за периода от
05.12.2010г. до 04.06.2012г. настоящият състав намира следното:
Заповедното
производство е част от изпълнителния процес, поради което заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за установяване съществуване на вземането, като
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, той се счита за предявен с подаването на
заявлението, т.е. в настоящия случай на
02.06.2017г. Докато трае процеса относно вземането давност не тече на
основание чл.115, б.ж вр.чл.116, б. „б” от ЗЗД. В този смисъл са и
разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков.
В
случая погасителната давност е прекъсната с подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 02.06.2017г., поради предявяване на иска по чл.422,
ал.1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Предвид нормата на
чл.422, ал.1 от ГПК, предвиждаща, че искът за установяване на вземането се
счита предявен от депозиране на заявлението, следва висящност на съдебното
производство по установяване на вземането от този именно момент. Следователно
за периода от 02.06.2017г. до датата на
депозиране на исковата молба по установителния иск на 15.02.2018г.
давността е спряла на основание чл.115, б.“ж“ от ЗЗД. Ищецът претендира изискуема редовна лихва в размер на 262,19
лева за периода от 05.12.2010г. до 04.06.2012г. вкл. Основателно се явява възражението на
ответника Р.Г.Т. по отношение на редовната лихва, съгласно разпоредбата на чл. 111, б."б" от ЗЗД се погасява с
изтичането на тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което прекъсва давността, е подадено едва на 02.06.2017 г. т.е след
изтичане на тригодишния давностен срок, поради което вземането е погасено по
давност по отношение на ответника Р.Г.Т.. Това възражение обаче в аспекта на
чл. 125, ал.2 от ЗЗД и чл. 120 от ЗЗД ползва само и единствено
ответника, който го е направил, не и ответника М. Господинов Т., който не го е
направил. По отношение на съдлъжника Р.Г.Т., се явява погасена по давност изискуемата
редовна/ възнаградителна/ лихва в размер на 262,19 лева за периода от
05.12.2010г. до 04.06.2012г.
Относно
възражението за погасителна давност за наказателната лихва от ответника Р.Г.Т.
настоящият състав намира, че тъй като се касае за вземане на лихви, то те се погасяват с тригодишна давност /чл. 111 б. "в" от ЗЗД/. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 02.06.2017г. и след съобразяване на гореизложените
доводи за давностния срок по отношение на начислените лихви, следва да се
приеме, че това вземане е погасено по давност за периода от 05.01.2011г. до
01.06.2014г., тоест наказателната лихва е дължима за периода от 01.06.2014г. до
01.06.2017г. От заключението на вещото лице се установява, че начислената
наказателна лихва (за забава) е в размер на
2 629.17 лв., като същата макар и да се претендира от ищеца за
периода от 05.01.2011г. до 01.06.2017г. вкл., сумата в размер на 2629,17 лева е
начислена за периода от 05.01.2011г. до 05.06.2012г./ крайния срок на
договора/, като след 05.06.2012г. до 02.06.2017г./датата на депозиране на заявлението в съда/ не е
начислявана наказателна лихва. Следователно след като вземането за наказателна
лихва се погасява с 3 годишна давност, то по отношение на ответника Р.Т. за
периода от 05.01.2011г. до 01.06.2014г. е погасено по давност и е в размер на
2629,17 лева, доколкото последната сума е начислена за периода 05.01.2011г. до
05.06.2012г./ крайния срок на договора/.
Това възражение обаче в аспекта на чл. 125, ал.2 от ЗЗД и чл. 120 от ЗЗД ползва само и единствено
ответника, който го е направил.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1
вр. чл.415 от
ГПК се явява частично
основателен и доказан. Поради това следва да се
постанови решение, с което да се признае за установено, по отношение на ответниците М.Г.Т., ЕГН: **********
,постоянен адрес ***, настоящ адрес *** и Р.Г.Т., ЕГН: **********,*** съществуването
на изискуемо парично вземане в условията на солидарност на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление - град София 1407
произтичащи от Договор № 0710020172806511 от 02.10.2007г. за национална
кредитна карта РайКАРТ и Анекс № 01/26.06.2009г., сключени между Райфайзенбанк
(България) ЕАД и кредитополучателя М.Г.Т. и солидарния длъжник Р.Г.Т., за
сумата в размер на 1 762,88 лева – главница; за сумата в размер на 262,19 лева-
изискуема редовна лихва за периода от 05.12.2010г. до 04.06.2012г.вкл. искът
следва да се отхвърли иска за установяване съществуването на вземане за
договорна лихва по отношение на Р.Г.Т.,
в размер на 262,19 лева за периода от 05.12.2010г. до 04.06.2012г.вкл.; сумата
в размер на 2629.17лева - изискуема наказателна лихва за периода от
05.01.2011г. до 01.06.2017г.вкл., следва да се отхвърли иска за установяване
съществуването на вземане за наказателна лихва по отношение на Р.Г.Т., в размер
на 2629,17 лева за периода от
05.01.2011г. до 01.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в Харманлийския
районен съд 02.06.2017г. до окончателното и изплащане за които суми е
издадена Заповед
№ 422
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 630/2017г. по
описа на РС
- Харманли.
Предвид изхода на
производството, съдът не дължи произнасяне по предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск.
При този изход на делото, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените разноски, съобразно уважената част на иска, а именно сумата в
размер на 143,08 лева – разноски в заповедното производство, разпределена както
следва: двамата ответници следва солидарно да заплатят разноските в заповедното
производство в размер на 54,20 лева, а ответникът М.Г.Т. следва да се осъди допълнително
да заплати сумата в размер на 88,88 лева разноски в заповедното производство,
доколкото искът спрямо него е уважен за по-голям размер, както и сумата в общ размер на 1105,44 лева –
разноски в настоящото производство (държавна такса, възнаграждение за вещо лице
и за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 150 лева), разпределена както следва: двамата ответници следва
солидарно да заплатят на ищеца разноските в настоящото исково производство в
размер на 418,71 лева, съобразно уважената част от иска, като ответникът М.Г.Т.
следва да се осъди допълнително да заплати сумата в размер на 686,73 лева, доколкото
искът спрямо него е уважен за по-голям размер.
Относно претенциите за
юрисконсултско възнаграждение съдът счита, че същото не е съобразено с
настъпилите изменения в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, като в настоящия
случай се определя юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в
размер от 50,00 лв. с оглед формалността на производството и 150 лв. в
настоящото исково производство, по което е
проведен едно съдебно заседание.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът Р.Г.Т. има право на разноски съразмерно
с отхвърлената част на иска, като същите се възлагат в тежест на ищеца и са в
размер на 248,49 лева
за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1,вр. чл.415, ал.1 ГПК по отношение
на М.Г.Т., ЕГН: **********,постоянен адрес ***, настоящ адрес *** и Р.Г.Т.,
ЕГН: **********,*** съществуването на изискуемо парично вземане в условията на солидарност на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец,
бул.“****** представлявано от А. В. А.
-Изпълнителен директор и М. Т. П.- Прокурист, за сумата в размер на 1762,88 лева, представляваща главница по Договор №0710020172806511
от 02.10.2007г. за национална кредитна карта РайКАРТ и Анекс № 01/ 26.06.2009г.
сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в Харманлийския районен съд
02.06.2017г. до окончателното и изплащане; сумата в размер на 262,19 лева- изискуема редовна лихва по
същия договор и анекс за периода от 05.12.2010г. до 04.06.2012г.вкл. - за кредитополучателя М.Г.Т., ЕГН: **********, постоянен
адрес ***, настоящ адрес ***; сумата в размер на 2629,17
лева - изискуема наказателна лихва за периода от 05.01.2011г. до
01.06.2017г. вкл. за
кредитополучателя М.Г.Т., ЕГН: **********,
постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, за които суми е издадена
Заповед
№ 422 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 630/2017г. по описа на РС - Харманли.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване на установено съществуването
на изискуемо парично вземане на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр.София 1407 по отношение на Р.Г.Т., ЕГН: **********,***,
солидарен длъжник за договорна лихва в размер на 262,19 лева за периода от
05.12.2010г. до 04.06.2012г.вкл. и за наказателна лихва в размер на 2629,17 лева за периода от 05.01.2011г. до 01.06.2017г. на
основание на Договор № 0710020172806511
от 02.10.2007г. за национална кредитна карта РайКАРТ и Анекс № 01/
26.06.2009г., за които суми е издадена Заповед № 422 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 630/2017г. по описа на РС - Харманли, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Г.Т.,
ЕГН: **********,постоянен адрес ***, настоящ адрес *** и Р.Г.Т., ЕГН: **********,***
да заплатят солидарно на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец,
бул****, *** представлявано от А. В. А.
-Изпълнителен директор и М.Т. П. - Прокурист сумата в размер на 54,20 лева представляваща разноски за заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.Т.,
ЕГН: **********,постоянен адрес ***, настоящ адрес *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец,
бул.“****, представлявано от А. В. А.
-Изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист сумата в размер на 88,88 лева представляваща разноски за заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.Т.,
ЕГН: **********,постоянен адрес ***, настоящ адрес *** и Р.Г.Т., ЕГН: **********,***
да заплатят солидарно на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК:**** със седалище и
адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец,
бул****,
представлявано от А. В. Ангелова
-Изпълнителен директор и М.Т. П. - Прокурист сумата в размер на 418,71 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.Т.,
ЕГН: **********,постоянен адрес ***, настоящ адрес *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК:**** със седалище и
адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец,
бул.“***,
представлявано от А. В. А. -Изпълнителен
директор и М. Т. П. - Прокурист сумата в размер на 686,73 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец, бул****, представлявано от А.В. А. -Изпълнителен директор и М. Т. П. да заплати на Р.Г.Т., ЕГН: **********,***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 248,49 лв., разноски по делото
съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: