№ 13770
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л.А
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110121661 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА” ЕАД твърди, че на 12.05.2021 г., в гр. София, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. номер ****. Поддържа, че вредите
са на стойност 4116, 54 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение.
Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на деликвента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане
срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след
покана ответникът е заплатил част от вземането в размер на 3258, 62 лева, поради което
претендира сумата заедно с ликвидационните разноски по определянето и в размер на 15
лева, или сумата от 857,92 лева, ведно със законната лихва от 21.04.2022 г. до погасяване на
задължението. Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА” оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на причинна
връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Счита, че платеното от ищеца
обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
1
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 03.10.2022 г. за безспорни следните обстоятелства: че на
посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по
застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
4116, 54 лева, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева. Ето защо и на
основание чл. 154 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
С оглед изявлението на ответника в отговора на исковата молба съдът намира за
доказан и факта, че ответникът е платил на ищеца сумата 3258, 62 лева в погашение на
процесния дълг. Съдът счита, че извършеното от ответника частично погасяване на
процесния дълг съставлява извънсъдебно признание за осъществяване на фактите, включени
в основанието на вземането. Съдът кредитира напълно това извънсъдебно признание,
включително като съпостави същото със събраните по делото доказателства - двустранния
протокол за ПТП, показанията на свидетеля – участник в ПТП и заключението на САТЕ.
От представения констативен протокол за ПТП, се установява, че на 12.05.2021 г., в
гр. София, лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. номер **** се движи по ул.
„Ив. Странски“ и ул. „Без име“; при предприемане на маневра за завой на ляво без да
пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег. номер **** и реализира пътнотранспортно произшествие, като го удря в
предна дясна част.
Съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното /доколкото не се твърди и
установява обратното/ и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка Форд,
който е предприел маневра за навлизане в съседна пътна лента при нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП - без да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по тази лента.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, обезщетени от
ищеца са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства и
2
заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от
което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца лек
автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта на щетите,
които са в причинна връзка с проценото събитие без овехтяване възлиза на 4642,
15лева. Съдът кредитира заключението по отношение определената стойност на вредите без
овехтяване /в която се включва цената на оригинални части и на части, предлагани от
алтернативни доставчици, както и ремонт в официален сервиз и в такъв, който не е
официален за марката на процесния автомобил/, тъй като ищецът не твърди, че е имало
необходимост от ремонтиране на автомобила в конкретен сервиз и от влагане на
оригинални части. Настоящият съдебен състав намира, че стойността на действително
претърпените вреди по смисъла на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ се определя по
средни пазарни цени, като следва да се отчетат както цените на официалния доставчик, така
и цените на алтернативни доставчици с оглед постигането на оптимално осреднен вариант
на стойността на частите и труда, предлагани на пазара. Ето защо, действителната стойност
на причинените на застрахования при ищеца лек автомобил щети е 4642, 15 лева.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането. Предвид частичното
заплащане от ответника на сумата от 3258, 62 лева, искът следва да бъде уважен за
незаплатения остатък от 857, 92 лева.
3
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 570лева за заплатена
държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ФИРМА” – дружество със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС, ЕИК ********* да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **** на основание чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 857,92 лева, представляваща незаплатена част от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за
вреди на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. номер ****, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.05.2021 г. в гр. София, заедно със
законната лихва от 21.04.2022 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „ФИРМА” – дружество със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС, ЕИК ********* да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **** на основание чл. 78,
ал.1,ГПК сумата от 570 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4