№ 17283
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110128292 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.2.2004 г. и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищцата АЛЕНА ТОЛКАН моли за осъждането на ответника БЪЛГАРИЯ
ЕР АД да й плати на осн. чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г. сумата от 400 евро,
претендирана като обезщетение за забавено изпълнение на договор за
въздушен превоз на пътници – полет FB620 от 3.7.2017 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 17.12.2020г., до изплащане
на сумата, както и на осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – 140,18 лв. –
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г. за
периода 8.3.2019 – 11.12.2020 г. След подаване на исковата молба ответникът е
погасил задължението си по чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г., ищецът се отказа от този
иск, поради което на осн. чл.233 ГПК производството по делото е частично
прекратено по отношение на този иск. Предмет на делото е претенцията за
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода предхождащ подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и по чл.214, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – за
1
периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до плащане на главния
дълг.
Ответникът БЪЛГАРИЯ ЕР АД моли за отхвърляне на иска. Твърди, че е
платил обезщетението в дължимия размер.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на която е
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение
по чл.414 ГПК, и това обуславя интереса на ищеца от иска по чл.422, ал.1
ГПК.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл.86, ал.1 изр.1
ЗЗД). Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора (чл.84, ал.2 ЗЗД).
Ето защо, този иск е обусловен от доказване от страна на ищеца на
фактите обуславящи главно вземане (което в процесния случай е погасено
след подаване на исковата молба и по отношение на него на осн. чл.233 ГПК
производството по делото е частично прекратено), периодът на забавата и
размерът на обезщетението за забава. Съдът, предвид твърденията на
ответника с отговора на исковата молба, че е погасил задълженията си на осн.
чл.146, ал.1, т.4 ГПК обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване
твърденията на ищеца относно договора за въздушен превоз на пътници
между ищцата и ответника и забавения с повече от три часа полет FB620 от
3.7.2017 г., както и поканата за плащане на обезщетението от страна на ищеца,
поради което следва да се приеме, че искът е доказан по основание. Съдът на
осн. чл.162 ГПК изчисли, че размерът на законната лихва върху сумата от
400,00 евро за исковия период 8.3.2019 – 11.12.2020 г. се равнява на
претендирания от ищеца. Искът е обусловен и от доказване от страна на
ответника, че е погасил задължението си за обезщетение за забава, за което по
делото не се събраха доказателства. Ето защо искът е изцяло основателен и
следва да се уважи за сумата от 140,18 лв., дължима за периода 8.3.2019 –
11.12.2020 г.
2
Същото се отнася и за претенцията за обезщетение за забава за периода,
който следва подаването на заявлението по чл.410 ГПК – 17.12.2020 г. до
30.7.2021 г., когато е изплатено главното задължение по чл.7 от Регламента.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете, като основателността им се
преценява към момента на подаването на исковата молба, тъй като в случая
ответникът е платил процесното обезщетение след подаване на исковата
молба и след като преди това извънсъдебно е поканен да изпълни
задължението си, поради което следва да се приеме, че е дал повод за
завеждане на иска. Ето защо, ответникът е задължен да плати обезщетението
за разноските в пълен размер – 385,00 лв. – по заповедното дело и 75,00 лв. –
по исковото.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
БЪЛГАРИЯ ЕР АД с ЕИК ********* и адрес в гр.София, Аерогара София,
бул.Брюксел 1 е задължен да плати на ищеца АЛЕНА ТОЛКАН, гражданин на
Руската федерация, родена на 21.1.2010 г., представлявана от Александър
Толкан, гражданин на Руската федерация, роден на 8.11.1977 г., чрез адв.К. В.
от САК следните суми:
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 140,18 лв., представляваща обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г. от 400,00 евро, дължима
като обезщетение за забавено изпълнение на задължението договор за
въздушен превоз с полет FB620 от 3.7.2017 г. за периода 8.3.2019 – 11.12.2020
г.
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 49,11 лв., представляваща обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г. от 400,00 евро, дължима
като обезщетение за забавено изпълнение на задължението договор за
въздушен превоз с полет FB620 от 3.7.2017 г. за периода след 17.12.2020 г.,
3
когато е подадено подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№63688/20 г. на СРС до 30.7.2021 г., когато е платено главното задължение по
чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника БЪЛГАРИЯ ЕР АД ЕИК
********* да плати на ищцата АЛЕНА ТОЛКАН, с посочените лични данни,
следните суми: 75,00 лв., представляваща обезщетение за направените
разноски по настоящото дело и 385,00 лв. – по заповедното ч.гр.д. №63688/20
г. на СРС, съразмерно на уважените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4