Решение по КНАХД №1892/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Г. Д. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Началник на РУ „[община]“ при ОДМВР [област], чрез процесуалния представител главен юрисконсулт И. П., срещу Решение № 68 от 21.07.2025г., постановено по а.н.д № 20255310200262 по описа за 2025 г., на Районен съд –[община], VI - ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 24-0239-0000009 от 19.01.2024г. на Началник РУ Асеновград при ОД на МВР [област], с което на Д. Й. Р., [ЕГН] от [населено място], ул.“47-ма“ № 12 са наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест / месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че не е осъществен състав на административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба – Д. Й. Р., чрез процесуалния си представител адвокат М. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Претендира се присъждане на разноските по делото.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от Д. Й. Р. против Наказателно постановление № № 24-0239-0000009 от 19.01.2024г. на Началник РУ Асеновград при ОД на МВР [област], с което на Рангов са наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест / месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП.

НП е издадено въз основа на АУАН № [рег. номер] от 16.112023г., съставен от Х. Н. Н. на длъжност полицейски инспектор при РУ Асеновград при ОД на МВР [област].

Първоинстанционният съд е възприел обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка :

На 16.11.2023г. около 11.00 часа в [населено място] на кръстовището на ул.“3-та“ и ул.“5-та“, като водач на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], собственост на П. А. А., управлява МПС, като посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация от 28.10.2023г., съгласно чл.143, ал.15 от ЗДв.П.

Образуваната по съставения АУАН административно-наказателна преписка била изпратена от Районна прокуратура [населено място], ТО Асеновград по компетентност, с оглед произнасяне за данни за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посоченият резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че към момента на управление на процесния лек автомобил, Рангов е имал качеството на водач на МПС и е управлявал същият, не е собственик на това МПС, като такъв е неговата съпруга. Въпреки това обаче, той не е бил уведомен за това, че е налице служебно прекратена регистрация на служебно управлявания от него лек автомобил,поради което и същият е узнал за този факт едва след съобщаването му от страна на полицейските служители, които са направили справка в информационната система по този въпрос в хода на извършваната проверка. Относно прекратяването на регистрацията на МПС служебно, съдът е приел, че това е станало на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, тъй като в указания срок няма регистрация от новия собственик, за което прекратяване на регистрацията обаче гражданите – собственици, не се уведомяват и реално нямат информация за това прекратяване на регистрация на МПС. С оглед на това, съдът е приел, че въпреки, че от обективна страна, на 16.11.2023г. Рангов е управлявал посоченото МПС със служебно прекратена регистрация, от субективна страна, същият не е бил уведомен, не е имал информация за това, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, което напълно изключва наличието са субективен състав на административно нарушение. Според съда е налице случайно деяние по чл. 15 от НК – сочещ, че не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Предвид липсата на субективен елемент от състава на нарушението, при изискуем такъв по силата на чл. 6 от ЗАНН, то според съда липсва реализирано административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя.

IV. За правото :

8. Решението е неправилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил неправилен – необоснован и незаконосъобразен съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДв.П в приложимата редакция към датата на извършване ан административното нарушение наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В контекста на посочените нормативни разпоредби, настоящият състав не споделя изводът на първоинстанционният съд, че липсва субективен елемент от фактическия състав на административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, доколкото Рангов не бил уведомен и не е разполагал с информация за това, че управляваното от него МПС е било със служебно прекратена регистрация по смисъла на чл.143, ал.15 от ЗДв.П.

Предвид приетото в теорията и съдебната практика разделение на формите на вината (непредпазливост и умисъл) и при тълкуване на нормата на чл. 175, ал.3 от ЗДв.П, във връзка с тази на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, настоящият касационен състав счита, че изводът за липса на субективната страна – като елемент от фактическия състав на нарушението е неоснователен. Изричното знание от страна на Д. Й. Р., че управлява автомобил без надлежна регистрация, би обусловило извод за извършване на нарушението при умисъл, но за да е налице нарушение на чл. 175, ал.3 от ЗДв.П, във връзка с чл.140, ал.1 от ЗДв.П, законът не изисква деянието да е било извършено само при тази форма на вината, а допуска то да бъде осъществено и при непредпазливост, защото в противен случай, при приложението на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, законодателят изрично би предвидил, че непредпазливите деяния по този текст от ЗДв.П не се наказват. В конкретния случай Д. Й. Р., като водач на МПС е имал възможност и е следвало да се убеди, преди да пристъпи към управлението на МПС, че същото е регистрирано по надлежния ред за движение по пътищата, отворени за обществено ползване и регистрацията му не е прекратена на някое от нормативно предвидените основания за това. Водачът е бил длъжен да провери и да се увери, включително чрез справка в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, дали за управляваното от него МПС, има надлежна регистрация да движение по пътищата,отворени за обществено ползване, независимо че не е негов собственик. Като не е извършил необходимата проверка, за да установи дали управляваното от него МПС е било надлежно регистрирано за движение по пътищата(поради небрежност или самонадеяност), той е осъществил от субективна страна състава на административно нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДв.П, във връзка с чл.140, ал.1 от ЗДв.П при форма на вината непредпазливост и не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

При това положение и при безспорната установеност на нарушението от обективна страна, а именно, че на 16.11.2023г. Рангов е управлявал по път, отворен за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, като регистрацията му е била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДВ.П,считано от 28.10.2023г., изводът на първоинстанционният съд за липса на осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН е неправилен и незаконосъобразен.

В този контекст следва да се посочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно е установено, че от страна на Д. Й. Р., от обективна и субективна страна е осъществен състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 , която материално-правна разпоредба въвежда изискване по пътищата отворени за обществено ползване да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.

9. Нарушението правилно е съотнесено към относимата санкционна разпоредба чл. 175, ал.3 от ЗДв.П, в приложимата редакция към датата на осъществяване на нарушението, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По отношение на наложените административни наказания, съдът намира, че при тяхното определяне административнонаказващия орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението. Доколкото същите са в размер на законоустановения минимум, то и за съда не е налице възможност за тяхната редукция.

10.Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е основателна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. То ще следва да бъде отменено, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови ново такова, с което да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

V. За разноските :

11. С оглед очерталия се изход на делото, в полза на Областна дирекция [област] на Министерство на вътрешните работи следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 130 лв., определен по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК вр. вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – [област], деветнадесети касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 68 от 21.07.2025г., постановено по а.н.д № 20255310200262 по описа за 2025 г., на Районен съд –[община], VI - ти наказателен състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № № 24-0239-0000009 от 19.01.2024г. на Началник РУ Асеновград при ОД на МВР [област], с което на Д. Й. Р., [ЕГН] от [населено място], ул.“47-ма“ № 12 са наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест / месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП.

ОСЪЖДА Д. Й. Р., [ЕГН] от [населено място], ул.“47-ма“ № 12, да заплати на Областна дирекция [област] на Министерство на вътрешните работи сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.