Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С решение№ .... от 29.12.2011 г постановено по гр. д..../011 г,ВТРС е прекратил с развод брака между Д. С. Б. от гр. В. и Б. Е. Б. от гр.В. Т. като дълбоко и непоправимо разстроен и предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетните Е. и Е. Б. на майката Д. Б. като е определил личен режим на контакти с бащата.Със същото решение е осъдил бащата Б. Е. Б. да заплаща на Е. и Е. Б. чрез тяхната майка Д. С. Б. месечна издръжка в размера на по 100.00 лева за всяко едно от децата,считано от датата на подаване на исковата молба 17.06.2011 г до настъпването на законни предпоставки за нейното изменяване или прекратяване,ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска. Против решението в ЧАСТТА с която ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на мололетните си деца в размера на по 100.00 лева за всяко едно от тях,чрез тяхната майка и законна представителка Д. Б. е подадена възивна жалба.Заето е становище че бащата може да заплаща издръжка в размера на по 80.00 лева за всяко едно от децата и определената издръжка над този размер е прекомерно висока за неговите възможности.Моли съда да намали размера на присъдената издръжка определена с решението на ВТРС. В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по жалба. С отговора е заето становище за неоснователност на възивната жалба в частта с която се иска намаляване на постановената от първоинстанционния съд издръжка за двете малолетни деца в размера на по сто лева за всяко едно от тях. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представляващия го адвокат Д. Д.,ВТАК поддържа жалбата.Доказателственото искане направено с възивната жалба съдът е оставил без уважение като е приел че не е налице нито една от хипотезите на чл.266 от ГПК за да бъде допуснато до събиране във възивната инстанция. Съдът, като взе предвид направените оплаквания,заявеното становище с отговора на възиваната жалба,доказателстгвата по делото и съобрази със закона,приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка досежно доходите на страните и определения размер на месечната издръжка която слредва да заплаща ответникът за малолетните си деца , съобразена с техните нужди и неговите възможности са правилни и въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд по иска за присъждане на първоначална издръжка..Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения по реда на чл.322 ал.2 от ГПК иск за издръжка на родените от брака деца.. Неоснователно е оплакването в жалбата, че възможностите на ответника са ограничени и не е в неговите възможности да заплаща присъдената с решението на ВТРС издръжка за двете деца, а заплащането на издръжка в рамките на по 80.00 за всяко едно дете е достатъчна като средства необходими за тяхното развитие и отглеждане до настъпването на предпоставки за нейното изменение или прекратяване. Следва да бъде отбелязано,че ответникът получава доходи които са били предмет на анализиране от първоинстанционния съд и въз основа на които и като е съобразил че упражняването на родителските права върху двете малолетни деца са предоставени на майката,която е без работа, съдът е определил размера на издръжката необходима за отглеждането и възпитанието им. Както пред първата инстанция така и във възивната, жалбоподателят не ангажира доказателства за ограничените си възможности за заплащането на присъдената с решението на първостепенния съд издръжка като влошено здравословно състояние,други задължения или задължение към други лица за издръжка.Същия е в трудоспособна възраст и е длъжен да осигори условия на живот необходими за развитие на децата си,след като по силата на решението на съда за развод ги лишава от непосредствените си грижи за израстването ,развитието и възпитанието им..Определената издръжка е съобразена с възможностите на жалбоподателя,същия получава по трудово правоотношение основна заплата в размера на сумата от 580 лева, а нуждите на децата във връзка с отглеждането и възпитанието им като разход от средства са много повече от определената от съда издръжка.Присъдената от съда сума за отглеждането и възпитанието на мололетните деца Е. и Е. е напълно във възможностите на жалбоподателя и освен по силата на закона а и като морална категория е дължима от него. Ето защо, жалбата като неоснователна следва да сÕ остави без уважение,а обжалваното решение в частта за разноските като правилно и закосъобразно се потвърди. Водим от горното,съдът, РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА Решение №... от 29.12.2011 г постановено по гр. д.... по описа за 2011 г на ВТРС в ЧАСТТА , с която ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на мололетните си деца Е. Б. б.и Е. Б. Б. в размера на по 100.00 лева за всяко едно от тях,чрез тяхната майка и законна представителка Д. С. Б. от гр. В.,като правилно и законосъобразно. Решението на съда подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщение от страните че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |