Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 5/10.01.2020 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в
публичното заседание на 11.12.2019 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 508/2019 год. по
описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното
:
Срещу решение № 898/17.07.2019 год. по гр.д. № 2268/2018
год на Окръжен съд Варна, г.о., са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От В.А.Т. с ЕГН ********** и Х.А. В.Т., гражданка на Германия, ЛНЧ **********, чрез процесуалния
им представител адв. П.С. *** – в частите, с които са отхвърлени исковете срещу
С.Ц.С., Ц.Д.С. и М.Ц.С. – М., за заплащане на:
- На Х.А. В.Т. – сумата 35 000 лв,
частично от 50 000 лв., представляваща половината от увеличената стойност на
УПИ XXIV – 152 в кв.7 по плана на м. „Акчилар“ – ПИ 10135.2522.776 по КК, в
резултат от построената от нея и съпруга й А.В.Т. масивна двуетажна вилна сграда със ЗП от 146,20 кв.м. и
РЗП от 306,20 кв.м., включваща полуподземен етаж, първи етаж, състоящ се от
дневна, кухня-трапезария,килер, стая, санитарен възел и тераса, и втори
тавански етаж, преустроен в жилищен и състоящ се от три стаи, дрешник, баня,
тоалет и балкон, изградена по одобрен инвестиционен проект и издадено
строително разрешение № 380/05.11.2003 год от р-н „Приморски“ с промени по
време на строителството въз основа на инвестиционен проект, одобрен с решение
на ЕСУТ № 34/24.10.2008 год. на р-н „Приморски“, в груб строеж при 63% степен
на завършеност, при равни части, или по 11 666,67 лв частично от 16 666,67 лв
от всеки от тримата ответници; сумата 2
500 лв, частично от 5 000 лв., представляваща половината от увеличената
стойност на имота в резултат от изграждането от нея и съпруга й А.В.Т., на кладенец с дълбочина 28 м. в същия имот, при равни
части, или по 833,33 лв частично от 1 666,67 лв от всеки от тримата ответници.
- На В.А.Т. – сумата 17
500 лв, частично от 25 000 лв., представляваща ¼ от увеличената стойност
на УПИ XXIV – 152 в кв.7 по плана на м. „Акчилар“ – ПИ 10135.2522.776 по КК, в
резултат от построената от Х.А. В.Т. и съпруга й А.В.Т. масивна двуетажна вилна сграда със ЗП от 146,20 кв.м. и
РЗП от 306,20 кв.м., включваща полуподземен етаж, първи етаж, състоящ се от
дневна, кухня-трапезария,килер, стая, санитарен възел и тераса, и втори
тавански етаж, преустроен в жилищен и състоящ се от три стаи, дрешник, баня,
тоалет и балкон, изградена по одобрен инвестиционен проект и издадено
строително разрешение № 380/05.11.2003 год. от р-н „Приморски“ с промени по
време на строителството въз основа на инвестиционен проект, одобрен с решение
на ЕСУТ № 34/24.10.2008 год на р-н „Приморски“, в груб строеж при 63% степен на
завършеност, при равни части, или по 5 833,33 лв, частично от 8 333,33 лв всеки
от ответниците; сумата 1 250 лв,
частично от 2 500 лв, представляваща ¼ от представляваща половината от
увеличената стойност на имота в резултат от изграждането от Х.А.В.Т. и съпруга й А.В.Т., на кладенец с дълбочина 28 м. в същия имот, при равни
части, или по 416,67 лв., частично от 833,33 лв. всеки от ответниците;
- На А.А.Т. - сумата 17
500 лв, частично от 25 000 лв, представляваща ¼ от увеличената
стойност на УПИ XXIV – 152 в кв.7 по плана на м. „Акчилар“ – ПИ 10135.2522.776
по КК, в резултат от построената от Х.А.В.Т. и съпруга й А.В.Т. масивна двуетажна вилна сграда със ЗП от 146,20 кв.м. и
РЗП от 306,20 кв.м., включваща полуподземен етаж, първи етаж, състоящ се от
дневна, кухня-трапезария, килер, стая, санитарен възел и тераса, и втори
тавански етаж, преустроен в жилищен и състоящ се от три стаи, дрешник, баня,
тоалет и балкон, изградена по одобрен инвестиционен проект и издадено
строително разрешение № 380/05.11.2003 год. от р-н „Приморски“ с промени по
време на строителството въз основа на инвестиционен проект, одобрен с решение
на ЕСУТ № 34/24.10.2008 год. на р-н „Приморски“, в груб строеж при 63% степен
на завършеност, при равни части, или по 5 833,33 лв., частично от 8 333,33 лв.
всеки от ответниците; сумата 1 250 лв.,
частично от 2 500 лв., представляваща ¼ от представляваща половината от
увеличената стойност на имота в резултат от изграждането от Х.А.В.Т. и
съпруга й А.В.Т., на кладенец с дълбочина 28 м в същия имот, при равни
части, или по 416,67 лв., частично от 833,33 лв. всеки от ответниците.
По съображения за допуснати нарушения при тълкуването и
прилагането на материалния закон, въззивниците молят за отмяна на решението в
обжалваните части и постановяване на друго, с което претенциите им бъдат
уважени в посочените размери заедно със законната лихва върху тях от датата на предявяване
на иска, както и да им бъдат присъдени направените разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден отговор от С.Ц.С., Ц.Д.С.
и М.Ц.С. – М., в който е изразено становище за
неоснователност на същата и за потвърждаване на решението в тази част.
Поддържат възражението си за погасяване на иска по давност, направено от тях с
отговора на исковата молба.
2) Въззивна жалба срещу решението са подали и ответниците С.Ц.С.,
Ц.Д.С. и М.Ц.С. – М. в
частите, с които предявените искове са уважени, както следва:
- за сумата 8 340
лв, представляваща увеличената стойност на имота вследствие изграждането
през м.юли-август 2007 год. на подпорни стени по две от границите на имота със
железобетонна конструкция и размери 13,25/2,20/0,50 м. от северната страна и
11,30/2,20/0,50 м. от южната страна, при равни части, или по 2 780 лв. всеки от
тях;
- за сумата 999,21
лв, представляваща увеличената стойност на имота и построената в него
сграда вследствие изграждането през м.юни-август 2008 год. на вътрешна
ел.инсталация на третия етаж и вътрешни мазилки във всички помещения на етажа,
след прихващане с вземанията на ответниците за разноски по гр.д. № 1945/2014
год. на ВКС, I г.о., при равни части, или по 333,07 лв всеки от тях.
По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението в посочените части, въззивниците молят за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Претендират за присъждане на разноски.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби
са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните
мотиви:
Предявени са искове срещу С.Ц.С., Ц.Д.С. и М.Ц.С.-М. за заплащане, както
следва:
1. на Х.А.В.Т.:
- сумата 35 000 лв.,
като част от 50 000 лв., представляваща половината от увеличената стойност
на УПИ XXIV-152 кв. 7 по плана на м. "Акчилар" - ПИ 10135. 2522.776
по КК, в резултат на построената от нея и съпруга й А.В.Т.
масивна двуетажна вилна сграда със ЗП от 146.20 кв. м и РЗП от 306.20 кв. м,
включваща полуподземен етаж, първи етаж и втори тавански етаж, преустроен в
жилищен, изградена по одобрен инвестиционен проект и издадено строително
разрешение № 380/05.11.2003 год. от р-н "Приморски" с промени по
време на строителството въз основа на инвестиционен проект, одобрен с решение
на ЕСУТ № 34/24.10.2008 год. на р-н "Приморски", в груб строеж при 63
% степен на завършеност, при равни части или по 11 666,67 лв. от всеки от
тримата ответници;
- сумата 2 500 лв.,
като част от 5 000 лв., представляваща половината от увеличената стойност
на имота в резултат на изграждането през 2003 год. от нея и от съпруга й А.Т. кладенец с дълбочина 28
м. в УПИ XXIV-152 кв. 7 по плана на м. "Акчилар", ПИ 10135.2522.776
по КК, при равни части или по 833,33 лв. от всеки от тях;
2. на В.А.Т.:
- сумата 17 500 лв.,
като част от 25 000 лв., представляваща 1/4 от общата увеличена стойност
на поземления имот вследствие на изграждането от А. и Х. Т.
на гореописаната масивна двуетажна вилна сграда, в качеството му на наследник
на А.Т., поч. на 10.03.2017 год.,
при равни части или по 5 833,33 лв. от всеки от тях;
- сумата 1 250 лв., като
част от 2 500 лв., представляваща 1/4 от увеличената стойност на същия
имот, вследствие на изграждането от А.и Х. Т.
същия кладенец, в качеството на наследник на А.Т., поч. на 10.03.2017 год. при равни части или по 416,67 лв.
всеки от тях;
- сумата 10 000 лв.,
представляваща увеличената стойност на същия ПИ вследствие на изграждането през
м. юли-август 2007 год. на подпорни стени по две от границите на имота с
железобетонна конструкция и размери 13.25/2.20/0.50 м. от северната страна и
11.30/2.20/0.50 м. от южната страна, при равни части или по 3 333,33 лв.
от всеки от тях;
- сумата 5 000 лв.,
представляваща увеличената стойност на същия ПИ и построената в него сграда
вследствие изграждането през м. юни-август 2008 год. на вътрешна ел. инсталация
на третия етаж и вътрешни мазилки във всички помещения на етажа, при равни
части или по 1 666,67 лв. всеки от тях.
3. на А.А.Т.:
- сумата 17 500 лв., като
част от 25 000 лв., представляваща 1/4 от общата увеличена стойност на
същия ПИ, вследствие на изграждането от А. и Х. Т.
на гореописаната масивна двуетажна вилна сграда, в качеството му на наследник
на А.Т., поч. на 10.03.2017 год.,
при равни части или по 5 833,33 лв. всеки от тях.
- сумата 1 250 лв.,
като част от 2 500 лв., представляваща 1/4 от увеличената стойност на
същия ПИ, вследствие на изграждането от А. и Х. Т.
същия кладенец, в качеството му на наследник на А.Т., поч. на 10.03.2017 год., при равни части или по 416,67
лв. всеки от тях, като подобренията са извършени, както следва:
от А.и Х.
Т. – в качеството на
добросъвестни владелци въз основа договор за замяна, сключен с нот. акт № 191,
т. XXVIII, д. № 7597/96 год., а от В.Т. – в качеството на добросъвестен
владелец на ПИ и първия етаж въз основа на договор за дарение с нот. акт № 149
т. IV рег. № 13364/02.10.2006 год. на нотариус рег. № 195, а на втория етаж –
въз основа на договор за продажба с нот. № 150 т. IV рег. № 13366/02.10.2006 год.
на нотариус peг. № 195, по чл. 72 от ЗС.
Фактите, проследени в хронологичен ред, са следните:
На 21.08.1996 год. по силата на договор за замяна,
обективиран в нотариален акт № 191, т.
XXVIII, дело № 7597/1996 год. на ВН, Н.Т.К. е
следвало да прехвърли на съпрузите Х. и А. Т.
собствеността върху лозе с площ от 1 000 кв. м., представляващо парцел с №
XXIV-152,
в кв. 7 по плана на м-ст „Акчилар“, гр. Варна срещу получаването на фризер
„Океан“.
Представени са виза за проектиране с изх. № АБ-94А364 от
07.10.2002 год., издадена от главния архитект на р-н „Приморски“, както и удостоверение
с изх. № АБ-3-94 А/75/ от 28.07.2003 год. за регистрация на изградения кладенец
в горепосочения УПИ.
В производството е представено разрешение за строеж №
380/05.11.2003 год., издадено от кмета на р-н „Приморски“, гр. Варна за
изграждане на масивна сграда на два етажа със застроена площ от 146.20 кв.м. и
ЗРП от 275.70 кв.м. в същия УПИ.
От представените писмени доказателства се установява, че строителството
на сградата е започнало през 2004 год.: сключен е договор от 10.07.2004 год. за
изпълнение на изкопни работи, съставени са протоколи № 117/11.07.2004 год. за
откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво на
строежа, заповедна книга от 12.07.2004 год.. През м. октомври 2005 год. е съставен
и акт за приемане на конструкцията.
От констативен протокол от 21.03.2006 год. с изх. №
УТ-94-А-280/24.07.2006 год. на комисия от р-н "Приморски", се
установява, че вилната сграда е изградена в груб строеж със степен на
завършеност – 63 %, поради което следва да се приеме, че застроителният план е
приложен.
На 02.10.2006 год. е сключен договор за дарение, обективиран
в с нотариален акт № 149, т. IV, рег. № 13364, дело № 641/2006 год. на ВН, рег.
№ 195, по силата на който А.Т.
и Х. Т. е
следвало да дарят на сина си В.Т. ПИ, вече с № 152, заедно с първия етаж от
построената в имота масивна двуетажна вилна сграда в груб строеж, като запазват
право на ползване.
На същата дата съпрузите Т. с
нотариален акт № 150, т. IV, рег. № 13366/2006 год. на ВН, рег. № 195, е
следвало да прехвърлят собствеността на сина си В.Т. и на съпругата му М. Т., върху втория етаж на
сградата, изградена до етап - груб строеж.
С решение на ЕСУТ № 34/24.10.2008 год. на р-н „Приморски“ са
одобрени промени по време на строителството по повод таванския етаж.
На 12.12.2008 год. е издаден Акт образец № 14 за приемане на
конструкцията на сградата.
От съдържанието на заповед № 740/14.08.2009 год. на кмета на
община Варна се установява, че се възстановява правото на собственост на
наследниците на С.Н.А. върху имот № 776 по ПНИ. Съставен е и протокол №
1/18.02.2010 год. за въвод на И.С.
във владение на имот № 776, като по по гр. д. № 2837/2011 г. на Районен съд -
Варна е прието, че не е спазен редът и документът не е официален, евентуално не
е верен.
С нотариален акт № 40, т. I, рег. № 1739, дело № 38/2010 год.
на нотариус рег. № 237, е видно, че е признато правото на собственост на И.С..
Представено е разрешение за строеж № 94/09.06.2011 год. на
Главния архитект на р-н "Приморски" на И.С. за изграждане на лека ограда с височина до 2,20 м. в ПИ
10135.2522.776.
С решение № 223/13.10.2014 год. по гр. д. № 1945/2014 год. на
ВКС е отменено въззивното решение и е отхвърлен предявеният иск от В.Т. за
отричане на собствеността на И.С.
върху ПИ 10135.2522.776. Със същото решение са признати правата на
действителния собственик – И.С..
От заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото
лице М. Б. се установява, че сградата се състои от два етажа и тавански
етаж /съобразно изменение в хода на строителството/, както и че изпълненият
груб строеж отговаря на одобрените инвестиционни проекти. Вещите лица В.М. и П.М. посочват, че разгърнатата
застроена площ на сградата е 306.20 кв. м., както и че таванският етаж не е самостоятелен
обект. От заключението по повторната съдебно-техническа експертиза на вещото
лице М. се установява, че
увеличената стойност на имота след построяването на сградата е 110 800 лв.,
стойността на кладенеца е 8 845 лв., на подпорната стена - 8 340 лв., а на
довършителните работи по трети етаж- 1 240 лв.
От събраните гласни доказателства на свидетелите М.К. и Я. Я. се
установява, че кладенецът е бил построен в имота от Х. и А. Т. преди да започне строежът по сградата през 2000 год. – 2001
год./, както и че строителните работи във връзка със сградата са извършени в
периода 2004 год. – 2005 год.. Свидетелят Я. излага, че подпорните стени са построени в периода 2007 год.
– 2008 год. Тези твърдения се подкрепят и от останалия събран доказателствен
материал.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира
следното:
Съдът намира Х. и А.Т. за добросъвестни владелци, доколкото са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70 от ЗС, а именно установили са
владение на правно основание годно да ги направи собственици /договор за замяна
от 21.08.1996 г., обективиран в нотариален акт № 191, т. XXVIII, дело № 7597/96
г. на ВН/, без да знаят, че праводателят им не е собственик.
По делото е безспорно, че Х. и А.Т. са извършили подобрения в имота, чрез изграждането на
кладенец в същия през 2000-2001 год. и построяването на вилната сграда до етап -
груб строеж преди сключването на последващите две разпоредителни сделки от
02.10.2006 год..
Права на добросъвестни владелци имат и В. и М. Т., придобили владението
през м. октомври 2006 год. по силата на валидно сключен договор за дарение на
първи етаж и договор за покупко-продажба на втория етаж, без да знаят, че
праводателите им не са били собственици.
Този извод не се разколебава от
представените по делото писмени документи във връзка с реституционното
производство, доколкото владелците не са били страни в същото. Незнанието на
недостатъците на правното основание е било налице към момента на възниването му
през м. октомври 2006 год.. Последващото узнаване на обстоятелството, че
праводателят не е бил собственик, не рефлектира върху добросъвестния характер
на владението, защото в чл. 70, ал. 1 изр. 2 от ЗС изрично е посочено, че е
достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание. Узнаването през 2007 год. за вписани в регистъра права на
собственост на трето лице върху имота, не води автоматично до отпадане на
добросъвестността на владелеца, доколкото е възможно третото лице изобщо да не
предяви правата си.
Съобразно изложеното от вещото лице в о. с. з. за възможност
за обособяване на първи и втори етаж като самостоятелни обекти, съдът намира,
че не е налице невъзможност на предмета на разпоредителните сделките, който
порок да доведе до отпадане на добросъвестността на владението.
В производството е доказано, че сградата притежава всички
технически документи, поради което неоснователно се явява възражението за несъответствие
на същата с техническите изисквания.
Доколкото от заключенията е установено, че таванският етаж не
може да бъде обособен като самостоятелен обект и е свързан с втория етаж,
следва да се приеме, че владението върху същия е упражнявано съвместно от съпрузите
В. и М. Т.
По предявения от В.Т. иск за отричане на собствеността е
образувано гр. д. № 2837/2011 год. на Районен съд – Варна. В отговор на
исковата молба ответницата И.С.
се е позовала на придобиването на собствеността по реда на пар. 4 к от
ПЗРЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме, добросъвестността на В.Т. е
отпаднала едва с получаване на отговора на исковата молба – 05.01.2012 год..
Владението на имота е предадено през 2006 год. от Х. и А. Т. на В. и М. Т., съответно
преди да е възникнало вземането им за подобрения, доколкото същото е възникнало
едва през 2009 год. с определяне на длъжник, след приключване на производството
по реституция. Това следва от обстоятелството за относителност на
облигационното правоотношение на вземането за подобрения, което през 2006 г. е
съществувало като правно очакване /така Дачев, И. Правен режим на подобренията
в недвижимите имоти. С:, 2013, 211/. Същото възниква с възстановяване на собствеността
в реституционното производство чрез заповедта на кмета от 2009 год., а не както
се твърди – с влизане в сила на ЗСПЗЗ. Към 2009 год. предишните владелци Х. и А.Т. са изгубили владението върху имота, доколкото то е предадено
със съгласието им по силата на двете разпоредителни сделки, сключени още през
2006 год.. Предвид горните съображения, следва да се приеме, че предявените
искове за заплащане на подобрения от Х. Т. и от наследниците на А. Т.,
а именно Х. Т., В.Т. и А.Т., са
неоснователни.
Съобразно фактическите обстоятелства по делото, следва да се
приеме, че довършителните работи на третия етаж, изразяващи се в
прекарването на вътрешна ел. инсталация и
вътрешни мазилки във всички помещения са извършени през средата на 2008 год.,
а изграждането на подпорни стени от северната и
южната страна е около 2007 год. /по данни на свидетеля Я. около 2007 год. – 2008
год./ със средства на В.Т..
Настоящият съдебен състав, намира, че вложените средства увеличават
стойността на имота, трайно прикрепени са към него, поради което представляват
подобрения. Предвид гореизложените доводи, на обезщетяване подлежат единствено направените
от ищеца В.Т. разноски за изграждане на подпорни стени по две от
границите на имота с железобетонна конструкция и размери 13.25/2.20/0.50 м. от
северната страна и 11.30/2.20/0.50 м. от южната страна в размер на 8 340
лева или по 2 780 лв. от всеки от ответниците, както и тези вътрешна ел.
инсталация на третия етаж и вътрешни мазилки във всички помещения на етажа в
размер на 999,21 лева или по 333,07 лв. за всеки от ответниците /след
компенсация между сумата от 1 240 лева и 240,81 лева - вземанията на
ответниците за разноски по гр.д. № 1945/2014 год. на ВКС, I г.о./.
Правото на подобрителя за заплащане на подобренията се
поражда в различни моменти: 1/. при
прекъсване на владението, 2/. от превръщането му в държане със съгласието на
собственика или 3/. при смущаването му от собственика с предявяването на иск за
връщане на имота /така т. 13 от ППВС № 6/27.12.1974 год./. Отсъстват предявени от
възстановения собственик искове за предаване на владението, които да обусловят
изискуемостта на вземането за подобрения. Правата на действителния собственик
са установени едва с решението № 223/13.10.2014 год. по гр.д. № 1945/2014 год.
на ВКС, I г.о. за отхвърляне на отрицателния
установителен иск, предявен от В.Т.. От тази дата най-рано може да се приеме,
че е отпаднало намерението за своене на имота и владението се трансформирало в
държане. Предвид горното, считано от 13.10.2014 год. е започнала да тече общата
погасителна давност за претенцията за заплащане на подобренията, която не е
изтекла към датата на предявяване на исковата молба – 01.10.2018 год.. По тази
причина възражението за погасяване на настоящите претенции по давност е
неоснователно.
Вън от горното, за пълнота на изложението следва да се
посочи, че във въззивното производство не се оспорват констатациите на
първоинстанционния съд по наведеното възражение за липсата на компетентност на
кмета на община Варна и на кмета на район „Приморски“, както и направената
съдебна компенсация, поради което настоящият състав напълно споделя и препраща към
изградените правни изводи от първоинстанционния съд, на осн. чл. 272 от ГПК.
С
оглед изхода на спора, а именно отхвърляне и на двете въззивни жалби, разноски на
страните се дължат по съразмерност единствено в частта за претендираните адвокатски
възнаграждения.
Х.
Т., В.Т. и А.Т. претендират
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, за което
представят списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата му. Наведеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за
неоснователно, доколкото е под размера по чл. 7, ал. 2, т .4 от Наредба №
1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно
изхода от спора единствено в полза на В.Т. се дължат съдебно-деловодни разноски
в размер на 332.20 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
За
въззивното производство С.Ц.С., Ц.Д.С. и М.Ц.С. – М. претендират заплащането на адвокатско възнаграждение от
3 300 лева, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства
за направата му. Наведеното възражение от насрещните страни за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото макар и същото
незначително да надвишава минималното такова по Наредбата, следва да бъде
съобразена завишената фактическа и правна сложност на спора. Предвид горното, в
полза на С.Ц.С., Ц.Д.С. и М.Ц.С. – М. следва да се присъдят разноски в общ размер на 2 934.58
лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 898/17.07.2019 год. по гр.д. № 2268/2018 год. на
Окръжен съд Варна в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.Ц.С., ЕГН:**********,
Ц.Д.С., ЕГН: ********** и М.Ц.С.-М., ЕГН: ********** да заплатят на Х.А.В.Т., гражданка на Германия, родена на *** год., ЛНЧ: **********,
В.А.Т., ЕГН: ********** и А.А.Т., ЕГН: ********** разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 332,20 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.А.В.Т., гражданка на Германия, родена на *** год., ЛНЧ: **********,
В.А.Т., ЕГН: ********** и А.А.Т., ЕГН: ********** да заплатят на С.Ц.С., ЕГН:**********,
Ц.Д.С., ЕГН: ********** и М.Ц.С.-М., ЕГН: ********** разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 2 934,58
лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В необжалваните отхвърлителни части, първоинстанционното
решение е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)