Р Е Ш Е Н И Е
№ 260007
гр. Първомай, 11.09.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесети девети март две хиляди двадесет и трета година
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 96 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно и евентуално
съединени искове с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), чл. 26, ал. 1, предл. 3 и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистър***********а
на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************,
моли съда да признае за
установено по отношение на ответника „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от Д. В. Д.в качеството на управител и по процесуално
пълномощие от адв. Б.В.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия –
Кюстендил, с адрес за съдебна кореспонденция: ***************, че сключеният
помежду им Индивидуален договор за заем № ***************г., а при условията на евентуалност – клаузата на чл. І, т. 4 от него, са
недействителни, и да го осъди да й заплати сумата от 1 378, 00 (хиляда триста
седемдесет и осем) лева, подлежаща на връщане като получена без основание по
същия недействителен договор, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.02.2021 г., до окончателното й
издължаване.
Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен
между страните Индивидуален договор за заем № ***************г. ответникът предоставил на ищцата паричен заем от 1 022, 58 евро с
левова равностойност 2 000, 00 лева по фиксинга на БНБ, а последната
следвало да го възстанови на заемодателя с лихва при фиксиран годишен лихвен
процент от 36, 42% резсрочено чрез 48 месечни погасителни вноски от по 79, 67
лева всяка, или общо 3 824, 00 лева.
Заемателката издължила на 15.02.2016 г.,
15.03.2016 г., 18.03.2016 г., 26.05.2016 г., 27.06.2016 г., 29.07.2016 г., 02.******г.
по 207, 67 лева и на 08.******г. 1 924, 31 лева, която сума представлявала
част от отпуснат й от ответното дружество с Индивидуален договор за заем № PLOV-259/08.******г. нов паричен кредит от 1 533, 88 евро с левова
равностойност 3 000, 00 лева по фиксинга на БНБ.
Навежда се, че първият заемен контракт е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява
императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и
ал. 2 от ЗПК – не съдържа информация за условията за прилагането, периодите,
предпоставките и процедурите за промяна на лихвения процент по кредита от 36,
42%, индекс или референтен лихвен процент, методиката за изчисляването му,
общата сума, дължима се от потребителя към момента на договарянето, взетите
предвид допускания, използвани при пресмятане на годишния процент на разходите
от 43, 16%, конкретизация на начина, по който е формиран, и на неговите
компоненти, а общите условия не били предадени на ищцата и подписани от нея на
всяка страница.
При условията на евентуалност се твърди, че клаузата
по чл. І, т. 4 от договорния текст противоречи на добрите нрави, по съображения
че уговореният с нея фиксиран годишен лихвен процент от 36, 42% надвишава
трикратния размер на законната лихва.
Предвид горното ответникът получил без основание
1 378, 00 лева, съставляващи разликата между общо престираните за
погасяване на кредита 3 378, 00 лева и заетата сума от 2 000, 00
лева, която единствена подлежала на връщане от кредитополучателя както при
недействителност на договора, съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, така и в
случай на нищожност само на включената в него уговорка по чл. І, т. 4.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 1011/14.04.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си
пълномощник оспорва исковете като неоснователни. Релевира, че договорът съдържа
изискуемите се от чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити, че същият не е сключван при
общи условия, поради което правилото на чл. 11, ал. 2 от ЗПК е неприложимо, че
уговореният лихвен процент от 36, 42% е фиксиран, а не референтен, и че
размерът му е единственият разход, включен при изчисляване на годишния процент
на разходите по кредита, който не надхвърля нормативния максимум по чл. 19, ал.
4 от ЗПК от пет пъти законната лихва за просрочени задължения в левове и във
валута.
При условията на евентуалност моли осъдителната
претенция да се остави без уважение за размера, надвишаващ този, допустим
според добрите нрави.
В открито
съдебно заседание ищецът лично и чрез довереника си поддържа исковите
претенции, а ответникът не се представлява, като с Молби вх. № №
261037/06.12.2022 г. и 260156/28.03.2023 г., депозирани от пълномощника му, ги
оспорва.
Съдът, след
като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда
на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
От приобщените писмени доказателства се изяснява, че по силата на сключен между страните Индивидуален договор за заем № ***************г. (л. 5 – л. 9), нотариално удостоверен с рег. № **********г.
от Помощник-нотариус Б. Ф. при Нотариус М. З.с район на действие Районен съд –
Пловдив и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, ответникът (с
предишно фирмено наименование „Бързи кредити” ООД) предоставил заем от 1 022, 58
евро с левова равностойност от 2 000, 00 лева при фиксинг на БНБ от 1, 95583 за
едно евро на ищцата, която, видно от декларативното й изявление в текста на
контракта, усвоила заемната сума и следвало да я възстанови на дружеството в
българска валута и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 36,
42% и годишен процент на разходите от 43, 16%, или общо 1 955, 18 евро (3 824,
00 лева), на 48 месечни погасителни вноски от по 40, 73 евро (79, 67 лева) с падеж
на 12-о число на месеците от 12.02.2016 г. до 12.01.2020 г., съгласно
Погасителен план, оформен като Приложение № 1 към съглашението (л. 9).
Според т. 10 от Допълнителните му разпоредби
дължимата се за нотариалната му заверка такса от 36, 00 лева се поема от
заемателя, който дължи на заемодателя, както следва: в съответствие с т. 1 от
Раздел V обезщетение в случай на забава в размер на законната лихва за всеки
ден от просрочието и съобразно т. 3.2. от Раздел ІІІ неустойка от 3 141,
38 евро (6 144, 00 лева), платима разсрочено чрез добавка на 65, 44 евро (128,
00 лева) към всяка от погасителните вноски, при и за периода на неизпълнение на
ангажимента си по т. 3.1. от същия раздел до три календарни дни от договорното
обвързване да представи банкова гаранция за 1 955, 18 евро (3 824, 00 лева),
валидна 30 дни след крайния падеж на кредита и съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на гаранта за плащане на всички неиздължени от
заемополучателя суми в първия работен ден след получаване на първото искане.
В точки 4.2., 4.4. и 4.7. от Раздел ІІІ на договора са
уредени правата на ищеца по всяко време при погашение на главницата и/или при
поискване да бъде снабден безвъзмездно с извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи платежи, да издължи предсрочно
заема и в 14-дневен срок от сключването на сделката да се откаже от нея, без да
е обременен с обезщетение или неустойка и да посочва причина за това, като тогава
трябва да върне заетите средства и да плати лихвата, начислена от усвояването
до възстановяването им при дневен лихвен процент, равен на месечния такъв,
разделен на 30, не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на
уведомлението до насрещната страна за осъществения отказ.
Въз основа
на данните, документирани в Преводно нареждане за кредитен превод реф. №
20160215029980019582/15.02.2016 г. (л. 10), издадено от „Уникредит Булбанк”,
Платежни нареждания за кредитен превод с уникален регистрационен номер **********г.
(л. 11), **********г. (л. 12), **********г. (л. 13), **********г. (л. 14), **********г.
(л. 14) и **********г. (л. 16) и Извлечение от банковата сметка на ищцата с IBAN ***.******г. до 10.******г. (л.
23), издадени от Централна кооперативна банка, и на заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза (л. 79 – л. 82), което се кредитира като
обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, се установява, че
на 13.01.2016 г. след удръжка на гореспомената такса за нотариална заверка от 36,
00 лева остатъкът от заетите средства от 1 964, 00 лева е постъпил по
банковата сметка на заемателката и че задълженията й за главница,
възнаградителна лихва и неустойка по кредита са изцяло погасени с предприети от
нея плащания в общ размер на 3 328, 00 лева, както следва: на 15.02.2016 г.,
16.03.2016 г., 18.04.2016 г., 26.05.2016 г., 27.06.2016 г., 29.07.2016 г. и 02.******г.
– по 207, 67 лева, и на 08.******г. – 1 874, 31 лева, представляващи част
от заемната сума от 1 533, 88 евро с левова равностойност 3 000, 00
лева по фиксинга на БНБ, отпусната й от ответника, съгласно сключен помежду им
нов Индивидуален договор за заем № PLOV-259/08.******г. (л. 17 – л.
21), нотариално удостоверен с рег. № ************г. от същия помощник-нотариус.
Изчисленията
на вещото лице показват, че размерът на уговорената възнаградителна лихва
надхвърля 4, 1936 пъти този на законната за периода на договорното действие.
При така очертаните фактически
положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
В правната теория, синтезирана от
ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020
г., ОСГТК, и Тълкувателно
решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща
тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от
страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък,
установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба
се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.
Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което
го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да
се санира. Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и
всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното
й прогласяване по съдебен ред.
Общоважимите й основания са изброени
в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити
наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона
форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и
в различни други закони.
Според чл. 34 от ЗЗД, който е частно проявление на общия състав на неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, всяка от страните по признат за
нищожен договор трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.
Съобразно принципа
на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с
иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на
правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе
само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2020 г., ОСГТК).
В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Индивидуален договор
за заем № ***************г. с фактически доводи за наличие на недостатъци
по чл. 22 от ЗПК, които по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже
пълно – а именно неспазване на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и ал. 2 от ЗПК, а при условията на евентуалност –
клаузата по т. 4 от Раздел І от него като противна на добрите нрави.
Бидейки сключено от финансовата институция в
битността й на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с
упражняваното от нея занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286,
ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С
чл. 287 от ТЗ приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към
гражданското законодателство.
С оглед естеството
на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира и от ЗПК,
който въвежда Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.),
наричана Директива 2008/48/ЕО.
По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия
закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско
кредитиране в рамките на своята
професионална или търговска дейност, предоставя или
се задължава да предостави на потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие
физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез
периодични вноски.
Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го
характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за
неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от
това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните
волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети,
двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за
едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на
очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този
за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален,
реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на
заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на
хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните
реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т.
1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен
номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя
(т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или
ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица
и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен
посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1,
т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна
сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и
нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за
промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от
ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за
правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от
ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване
на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за
правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както
и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т.
25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по
спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал.
2 от ЗПК разпорежда да е подписана от тях и всяка страница от общите условия,
ако такива са приложими.
Чл. 11, ал.
1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава
Европейския съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9
цел – пълна и наложителна хармонизация в областта на потребителското
кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на
интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното
разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от
особена важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на
договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение
дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в
този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да заложи ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на
този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) българският законодател е въздигнал
неспазването на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, които са формулирани по примера на чл. 10, §1
и §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора.
Според чл. 23 от ЗПК в хипотезата на чл. 22
от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва
или други разходи по него. Касае се за специфична законова последица, която е
проявление на извъндоговорния институт на неоснователното обогатяване.
Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа
обстановка сочи, че между ответното дружество, от
една страна като „Заемодател”, и ищеца, от друга страна като „Заемополучател“,
е сключен формален, реален, двустранен и възмезден Договор за потребителски
кредит № ***************г. с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. По
делото е приложен материализиращият съглашението им документ (л. 5 – л. 9),
който потвърждава, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма са
съгласували воля за предаването на сумата от 2 000, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя с
насрещното задължение на последния разсрочено на 48 равни месечни вноски да я
върне на първия и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 36,
42%.
От нарочното нотариално удостоверено изявление на
ищцата в текста на договора, което не е оспорено по законоустановения ред и се
цени с доказателствено значение на разписка по чл. 77, ал. 1 от ЗЗД, и от
експертното заключение се доказва, че заемната сума e
изцяло усвоена от нея на 13.01.2016 г. чрез превод по банкова й сметка с ІΒΑΝ ******на 1 964, 00 лева и
прихващане на остатъка от 36, 00 лева с таксата за нотариална заверка на договора,
която съгласно т. 10 от допълнителните му разпоредби е приела да поеме за своя
сметка.
Договорното изложение кореспондира с конкретно относимите за валидността му
предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11, т. 12 и т. 20 от ЗПК.
Съставено е на хартиен носител в шрифт, за който не се установява, да е
по-малък от 12, и в него понятно са отразени общият размер на кредита от 1 022,
58 евро с левова равностойност от 2 000, 00 лева при фиксинг на БНБ от 1, 95583
за едно евро; условията за усвояването му – по банковата сметка на
заемополучателя; размерът, броят, периодичността и датите на платежите за
издължаване във вид на погасителен план, оформен като неразделно Приложение № 1
към контракта, и разяснения на правата по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК
съответно на извлечение от сметка и отказ от сделката. Последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми не е показана, но видно от чл. 11, ал. 1, т.
11 и т. 12 от ЗПК такава детайлизация е необходима само при променящи се лихвени
проценти и при поискване от потребителя (в този смисъл Решение № 106/03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3253/2021 г., III г. о.).
От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК обаче договорът
не удовлетворява в достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и прозрачност.
Формално по предписанието на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в текста му
са записани годишният процент на разходите от 43, 16%, и дължимата се обща сума от 1 955, 18 евро с левова равностойност от 3 824, 00
лева. По смисъла на чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), и се
представя като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
изчислен по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до
надхвърляне на прага клаузи са обявени от чл. 19, ал. 5 от ЗПК за нищожни.
Във величината на общия разход §1, т. 1 от ДР на ЗПК интегрира лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на кредитора разходи за
потребителя – комисиони, такси с изключение на
нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато са задължително
условие за отпускане на заема. При калкулацията на годишния процент на
разходите изрично са изключени от чл. 19,
ал. 3, т. 1 от ЗПК разноските, възникващи за заемателя при евентуална
негова неизправност.
Годишният процент на разходите по кредита от 43, 16% очевидно не надвишава предела по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, но в разрез с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не са отбелязани взетите предвид допускания,
използвани при пресмятането му по формулата по Приложения № 1 към закона по
правилото на чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
Отделно,
посочен е лихвен процент от 36, 42% с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по разума на §1, т. 5, изр.
1, предл. 1 от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за целия договорен срок, но
те не са достатъчни да онагледят условията за прилагането му в степента,
изискуема се от чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е уточнена базата,
върху която се начислява – цялата заемна сума или остатъчната главница след всяко
погашение. Неизвестността на методиката за формиране на лихвата, чийто размер в
числово изражение – глобално или поне разпределен по вноските, също не е
разписан, и която е елемент от общия разход по кредита по §1, т. 1 от ДР на
ЗПК, компрометира достоверността и на реквизита „обща сума, дължима се от
потребителя”, зададен от §1, т. 2 от ДР на ЗПК да показва сбора от общия размер
на кредита и общите разходи по него.
Следователно договорът не осветлява кредитополучателя за всички задължителни сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на отговорността му, и като последица от приложението на чл. 22 от ЗПК следва да се прогласи за недействителен, което изключва необходимостта от произнасяне по предявения евентуален иск.
По аргумент от чл. 23 от ЗПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД подлежи на връщане като получено от ответника без основание всичко платеното от ищцата вповече от заемната сума. Според заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза предприетите от нея погашения по кредита възлизат на 3 328, 00 лева. След приспадане на заетите средства от 2 000, 00 лева, които са изцяло усвоени, за недължимо престирания остатък от 1 328, 00 лева искът следва да се уважи с присъждане и на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2021 г., до окончателното издължаване, а за разликата до пълния предявен размер от 1 378, 00 лева – да се отхвърли като неоснователен.
С оглед разрешението на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати, както следва:
1) в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса от 206, 08 лева за тяхното разглеждане и разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза от 269, 57 лева, от чието предварително заплащане ищецът е освободен по силата на чл. 83, ал. 2 от ГПК;
2) на процесуалния пълномощник на насрещната страна претендираното адвокатско възнаграждение от 600, 00 лева, предпоставките за присъждането на което по чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗА са налице.
Нормата урежда правото на адвокат, оказал безплатна правна
помощ при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд
от насрещната страна, ако в съответното производство същата е осъдена за
разноски, като възнаграждението му се определя от съда в размер не по-нисък от заложения
в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) в редакцията й към момента на сезиране на инстанцията, пред
която се заявява (в този смисъл Решение № 50001/03.02.2023 г. на ВКС по т. д. №
2530/2021 г., I т. о.).
Както
вече се отбеляза, ответното дружество е отговорно по чл. 78, ал. 1 от ГПК, а представеният Договор №
33/07.12.2022 г. за правна защита и съдействие (л. 91), от който е видно, че адв. С.П.М. е бил
ангажиран с безвъзмездно процесуално представителство на своя доверител в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се явява достатъчно доказателство за
нейното осъществяване, след като опровергаващи я сведения не са приобщени (в
този смисъл Определение № 118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
1469/2020 г., I т. о., Определение № 162/28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5096/2021 г., III г. о., Определение № 50041/27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. №
2701/2022 г., I г. о., Определение № 50041/15.02.2023 г. на ВКС по т. д. №
330/2022 г., I т. о., Определение № 365/17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
894/2017 г., Определение № 163/13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г,
І г. о., Определение № 95/19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г. и
др.).
В
редакцията си от ДВ, бр. 68 от
31.07.2020 г., чл. 2, ал. 5 от НМРАВ
сочи, че хонорарите за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела се определят според вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно (в този смисъл
Определение № 50033/07.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2426/2021 г., І т. о.,
Определение № 50228/31.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 975/2022 г., І т. о.,
Определение № 146/04.04.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022г., II т. о.,
Определение № 77/24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т. о.,
Определение № 404/26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о.,
Определение № 60453/02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2006/2020 г., II т. о.,
Определение № 60309/02.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2005/2020 г., II т. о.,
Определение № 60187/17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3464/2020 г., III г. о.,
Определение № 60208/04.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2021 г., IV г. о.,
Определение № 165/22.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 125/2021 г., III г. о.,
Определение № 118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т. о.,
Определение № 43/23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2967/2019 г., I т. о., и
Определение № 37/01.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 190/2021 г., IV г. о., и
много други).
От казаното следва, че за правните услуги, предоставени по всеки от двата оценяеми иска – установителен и осъдителен, първият от които с цена от 3 824, 00 лева, уважен изцяло, а вторият – до размера от 1 328, 00 лева, се полага минимално заплащане съответно от 497, 68 лева и 322, 96 лева, изчислено на база защитавания материален интерес по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 в редакцията й от ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., актуална към датата на завеждане на процеса, и след съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, която не се отклонява от типичната. Увеличен допълнително по правилото на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 в посочената редакция със 100, 00 лева за третото проведено открито съдебно заседание, дължимият се адвокатски хонорар се равнява на 920, 64 лева. Това е и прагът, до който е лимитирана от чл. 78, ал. 5 от ГПК и допустимата редукция поради прекомерност, за която настоява противната страна.
В чл. 78, ал. 3 от ГПК е закрепено правото и на
ответника на разноски, каквито е сторил в размер на 500, 00 лева за правна
помощ и съдействие, съгласно Договор от 16.05.2022 г. (л. 55). От него,
пропорционално на отхвърлената част от претенциите, ищецът дължи 10, 00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
Индивидуален договор за заем № ***************г., нотариално
удостоверен с рег. № **********г. от Помощник-Нотариус Б. Ф. при Нотариус М. З.с
район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № *** по регистъра на
Нотариалната камара, сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД (с
предишно фирмено наименование „Бързи кредити” ООД), ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от Д. В. Д.в качеството на
управител и по процесуално пълномощие от адв. Б.В.С., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Кюстендил, с адрес за съдебна кореспонденция: ***************,
от една страна като „Заемодател/Кредитор”, и Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, от друга страна като „Заемополучател“, е недействителен.
ОСЪЖДА „Интернешънъл
Саламанка Капитал” ООД (с предишно фирмено наименование „Бързи кредити” ООД),
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Д.
В. Д.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Б.В.С.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Кюстендил, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***************, да заплати на:
Ø Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, сумата от 1 328, 00 (хиляда
триста двадесет и осем) лева, подлежаща на връщане като получена без основание
по сключен помежду им Индивидуален договор за заем № ***************г. (л. 5 – л. 9), нотариално удостоверен с рег. № **********г. от
Помощник-Нотариус Б. Ф. при Нотариус М. З.с район на действие Районен съд –
Пловдив и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2021 г.,
до окончателното издължаване,
Ø адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, сумата от 920,
64 лева (деветстотин и двадесет лева и
шестдесет и четири стотинки) – адвокатско възнаграждение за процесуална
защита на ищеца Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, съразмерно на уважената
част от исковете, и
Ø по сметка на Районен съд – Първомай в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 206, 08 лева (двеста и шест лева и осем
стотинки) – държавна такса за разглеждане на делото, и сумата от 269, 57 лева
(двеста шестдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки) – съдебноделоводни
разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на уважената
част от исковете, като за разликата над присъдения до пълния предявен размер от
1 378, 00 (хиляда триста седемдесет и осем) лева ОТХВЪРЛЯ иска за връщане на
платеното без основание по недействителния договор като неоснователен.
ОСЪЖДА
Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие
от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ************, да заплати на „Интернешънъл Саламанка
Капитал” ООД (с предишно фирмено наименование „Бързи кредити” ООД), ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Д. В. Д.в
качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Б.В.С., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Кюстендил, с адрес за съдебна кореспонденция:
***************, самата от 10, 00 (десет) лева – съдебноделоводни разноски за
процесуална защита от един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от
решението, а след влизането му в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника уведомление за
доброволно изпълнение на присъдените в негова тежест задължения към бюджета на
съдебната власт, в случай че дотогава не са платени.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
СМ/ЕД
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)