Решение по дело №1544/2021 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260910                                                26.07.2021 г.                         Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                X състав

На седми юли                                                                                    Година 2021

В открито заседание в следния състав:

 

                                                            Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

Секретар: БОЖУРА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1544 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.  М., срещу ответниците Й.Г.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***5

Р.  Г.И.  с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и М.Г.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплатят РАЗДЕЛНО  като се иска ОТ СЪДА ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ същите дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. П., ж.к.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Ясен Петков Кацаров – Изпълнителен директор

както следва:

Й.Г.Н., с ЕГН: ********** – 4/6 ид.ч.

Р.  Г.И.  с ЕГН: **********- 1/6 ид.ч.

М.Г.И., с ЕГН: ********** – 1/6 ид.ч.

от следните суми:

сумата 596,98 лв. /петстотин деветдесет и шест лева и 98 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.01.2019 г. и м. 07.2019г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ж.к. Т., ***

сумата 94,32 лв. /деветдесет и четири лева и 32 стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г.,

ведно със законната лихва върху главницата 596,98 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.01.2019 г. и м.07.2019г.,  включително, за топлофициран имот,  находящ се в гр. П., ж.к. Т., ***.

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

       С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 16.2.2021  г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. ЧГД  № 984/2021 г. по описа на ПРС. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба. Представени са и писмени доказателства към исковата молба.

     В срока по чл. 131 ГПК са постъпили  отговори от всички ответници от упълномощения представител на  ответниците -адв. В.. В отговорите се оспорва твърдението, че” между топлофикационното дружество от една страна и и титуляра на партида от друга страна е налице облагационна връзка.

             В отговора на ответника М.Г.И. е посочено, че същият заявява, че от посочените суми в Исковата молба не може да се установи по никакъв начин как се образува претендираната от ищеца за заплащане сума имайки предвид, че тя представлява сбор от няколко суми за отделните компоненти при отчитането на доставената ТЕ в имота - за доставка на топлинна енергия, за подгряване на топла вода, за сградна инсталация, за общи части, за мощност и др. включително със съответните лихви към тях. От представеното като доказателство - Извлечение от сметка към дата 16.02.2021 г. НО НЕ НА НЕГОВО име, не можело да се установи как именно е формирана цифрово претенцията на ищеца. Оспорва така предявения иск по основание и размер и всички приложени към исковата молба документи включително твърденията на ищеца за наличието, обхвата и приложимостта на евентуалните общи условия и то за настоящия случаи спрямо този ответник с това име и този имот, вкл. и при условията на разделност цитирана в петитума на исковата молба.Оспорва, че именно той е в договорни отношения с ищеца за доставка на топлопреносен флуид за процесния имот. Оспорва да е лице собственик на имота описан в ИМ и заповедта за изпълнение, който е различен от този действителния моя собственост.

По делото и с оглед заявената претенция към именно този ответник за имот находящ се в гр. П., Т. ****, не се представят никакви доказателства установяващи, че е  собственик или лице с учредено право на ползване върху имота на този адрес, както и какви дялове в съсобственост. На следващо място заявява, че не ОСПОРВА исковите претенции в общ размер 691.30 лева от които 596.98 лева главници, респ. 1/6 от нея претендирана от него - 99.50 лева за периода от 01.11.2018 г. до

31.07.2019   г., както и сумата от 94.32 лева, респ. 1/6 от нея - 15.72 лева, представляваща законните лихви върху главниците за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г., респ. 1/6 от нея по извлечението от сметка, като да са погасени по давност изцяло. Оспорва пасивната материална легитимация на този ответник по отношение имота и задължението в претендираните размери.

Същото нещо се отнасяло и за нанесените като суми със знак минус главници и лихвите лихви върху тези главници, които не се следват на ищеца и следва да се приспаднат от общия размер на претенцииите. Оспорва, че през процесния период, а именно от 01.11.2018 г. - до 31.07.2019 г. той е ползвал каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия на този адрес и ако се докаже негова собственост. Моли съда да не допуска така поисканите експертизи, тъй като не касаят факти, които да се явяват спорни за процеса, а единствено и само ще утежнят с разноски производството и за двете страни.С оглед оспорването на пасивната процесуална легитимация на ответника по делото, вкл. на лицето по извлечението от сметка сочи, че са постановени и влезли в законна сила съдебно решение № 1532 / 31.10.2019 г.по гр.д. № 6089 / 2018 г. по описа на ПРС, 1 състав на 22.11.2019 г., както и съдебно решение № 1342/03.10.2019 г. по гр.д. № 1748/2019 г. по описа на ПРС, 9 състав влязло в законна сила на 25.10.2019 г., исковете по които били насочени срещу съсобственик и отразено в извлечението от сметка липа - Й.Г.Н. и били отхвърлени изцяло като недоказани и неоснователни и от които две решения се установявало, че както ответника М. Г. И., така и двамата други ответници не са собственици и ползватели на имота за съответен период от време и не дължат съответно претендираните суми на ищеца - Топлофикация П.. Моли се за отхвърляне на претенциите. В ОТГОВОРА НА ОТВЕТНИКА - Р.Г.И., отново депозиран от адв. В. са застъпени сходни доводи на тези на първия ответник, че същият заявява, че от посочените суми в Исковата молба не може да се установи по никакъв начин как се образува претендираната от ищеца за заплащане сума имайки предвид, че тя представлява сбор от няколко суми за отделните компоненти при отчитането на доставената ТЕ в имота - за доставка на топлинна енергия, за подгряване на топла вода, за сградна инсталация, за общи части, за мощност и др. включително със съответните лихви към тях. От представеното като доказателство - Извлечение от сметка към дата 16.02.2021 г. НО НЕ НА НЕГОВО име, не можело да се установи как именно е формирана цифрово претенцията на ищеца. Оспорва така предявения иск по основание и размер и всички приложени към исковата молба документи включително твърденията на ищеца за наличието, обхвата и приложимостта на евентуалните общи условия и то за настоящия случаи спрямо този ответник с това име и този имот, вкл. и при условията на разделност цитирана в петитума на исковата молба.Оспорва, че именно той е в договорни отношения с ищеца за доставка на топлопреносен флуид за процесния имот. Оспорва да е лице собственик на имота описан в ИМ и заповедта за изпълнение, който е различен от този действителния моя собственост.По делото и с оглед заявената претенция към именно този ответник за имот находящ се в гр. П., Т. ****, не се представят никакви доказателства установяващи, че е  собственик или лице с учредено право на ползване върху имота на този адрес, както и какви дялове в съсоб На следващо място заявява, че не ОСПОРВА исковите претенции в общ размер 691.30 лева от които 596.98 лева главници, респ. 1/6 от нея претендирана от него - 99.50 лева за периода от 01.11.2018 г. до 31.07.2020 г., както и сумата от 94.32 лева, респ. 1/6 от нея - 15.72 лева, представляваща законните лихви върху главниците за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г., респ. 1/6 от нея по извлечението от сметка, като да са погасени по давност изцяло. Оспорва пасивната материална легитимация на този ответник по отношение имота и задължението в претендираните размери.

Същото нещо се отнасяло и за нанесените като суми със знак минус главници и лихвите лихви върху тези главници, които не се следват на ищеца и следва да се приспаднат от общия размер на претенцииите. Оспорва, че през процесния период, а именно от 01.11.2018 г. - до 31.07.2019 г. той е ползвал каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия на този адрес и ако се докаже негова собственост. Моли съда да не допуска така поисканите експертизи, тъй като не касаят факти, които да се явяват спорни за процеса, а единствено и само ще утежнят с разноски производството и за двете страни.С оглед оспорването на пасивната процесуална легитимация на ответника по делото, вкл. на лицето по извлечението от сметка сочи, че са постановени и влезли в законна сила съдебно решение № 1532 / 31.10.2019 г.по гр.д. № 6089 / 2018 г. по описа на ПРС, 1 състав на 22.11.2019 г., както и съдебно решение № 1342/03.10.2019 г. по гр.д. № 1748/2019 г. по описа на ПРС, 9 състав влязло в законна сила на 25.10.2019 г., исковете по които били насочени срещу съсобственик и отразено в извлечението от сметка липа - Й.Г.Н. и бяха отхвърлени изцяло като недоказани и неоснователни и от които две решения се установявало, че както ответника М. Г. И., така и двамата други ответници не са собственици и ползватели на имота за съответен период от време и не дължат съответно претендираните суми на ищеца - Топлофикация П.. Моли се за отхвърляне на претенциите.

В отговора на третия ответник-Й.Г.Н. отново депозиран от адв. В. са застъпени сходни доводи на тези на първия ответник, че същият заявява, че от посочените суми в Исковата молба не може да се установи по никакъв начин как се образува претендираната от ищеца за заплащане сума имайки предвид, че тя представлява сбор от няколко суми за отделните компоненти при отчитането на доставената ТЕ в имота - за доставка на топлинна енергия, за подгряване на топла вода, за сградна инсталация, за общи части, за мощност и др. включително със съответните лихви към тях. От представеното като доказателство - Извлечение от сметка към дата 16.02.2021 г. НО НЕ НА НЕГОВО име, не можело да се установи как именно е формирана цифрово претенцията на ищеца. Оспорва така предявения иск по основание и размер и всички приложени към исковата молба документи включително твърденията на ищеца за наличието, обхвата и приложимостта на евентуалните общи условия и то за настоящия случаи спрямо този ответник с това име и този имот, вкл. и при условията на разделност цитирана в петитума на исковата молба.Оспорва, че именно той е в договорни отношения с ищеца за доставка на топлопреносен флуид за процесния имот. Оспорва да е лице собственик на имота описан в ИМ и заповедта за изпълнение, който е различен от този действителния моя собственост.

По делото и с оглед заявената претенция към именно този ответник за имот находящ се в гр. П., Т. ****, не се представят никакви доказателства установяващи, че е  собственик или лице с учредено право на ползване върху имота на този адрес, както и какви дялове в съсоб На следващо място заявява, че не ОСПОРВА исковите претенции в общ размер 691.30 лева от които 596.98 лева главници, респ. 1/6 от нея претендирана от него - 99.50 лева за периода от 01.11.2018 г. до

31.07.2020   г., както и сумата от 94.32 лева, респ. 1/6 от нея - 15.72 лева, представляваща законните лихви върху главниците за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г., респ. 1/6 от нея по извлечението от сметка, като да са погасени по давност изцяло. Оспорва пасивната материална легитимация на този ответник по отношение имота и задължението в претендираните размери.

Същото нещо се отнасяло и за нанесените като суми със знак минус главници и лихвите лихви върху тези главници, които не се следват на ищеца и следва да се приспаднат от общия размер на претенцииите. Оспорвам, че през процесния период, а именно от 01.11.2018 г. - до 31.07.2019 г. той е ползвал каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия на този адрес и ако се докаже негова собственост. Моли съда да не допуска така поисканите експертизи, тъй като не касаят факти, които да се явяват спорни за процеса, а единствено и само ще утежнят с разноски производството и за двете страни.С оглед оспорването на пасивната процесуална легитимация на ответника по делото, вкл. на лицето по извлечението от сметка сочи, че са постановени и влезли в законна сила съдебно решение № 1532 / 31.10.2019 г.по гп.д. № 6089 / 2018 г. по описа на ПРС, 1 състав на 22.11.2019 г., както и съдебно решение № 1342/03.10.2019 г. по гр.д. № 1748/2019 г. по описа на ПРС, 9 състав влязло в законна сила на 25.10.2019 г., исковете по които били насочени срещу съсобственик и отразено в извлечението от сметка липа - Й.Г.Н. и бяха отхвърлени изцяло като недоказани и неоснователни и от които две решения се установявало, че както ответника М. Г. И., така и двамата други ответници не са собственици и ползватели на имота за съответен период от време и не дължат съответно претендираните суми на ищеца - Топлофикация П.. Моли се за отхвърляне на претенциите.

   В проведеното по делото последно съдебно засадание при вземане изрично становището на страните по  отделяне на спорните от безспорните факти по делото, съдът с нарочно протоколно определение е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти по делото, а именно, че до процесния недвижим имот е доставено за процесния период количество топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба, както и, че се касае за топлоснабден имот. Спорен по делото е останал въпросът само досежно пасивната процесуална легитимация на лицата ответници  по делото, която се оспрова от тях, чрез процесуалният им представител. СЪДЪТ в последното по делото с.з е докладвал и приел като писмено доказателства по делото постъпила по делото по имейл молба с рег.№ 274023/07.07.2021 г. от ищеца, с която представят допълнителни писмени доказателства по делото, а именно:  Придружително писмо от от Община П., Дирекция „МДТ“, с което посочват, че за посочения адрес гр. П., кв. Т., *** е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от Й.Г.Н.. Информацията се предоставя по делото. Приложена е декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, видно от която имота е деклариран като съсобствен на тримата ответници в идеални части 4/6, 1/6 и 1/6, респективно за Й., Р. и М. от декларатора. Към декларацията не е приложен документ за собственост.

                След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

 

            По допустимостта:

            Съдът намира, че са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №  260482 / 5.3.2021г. по ч.г.д.№ 00984 по описа на съда за 2021 г., на ПРС, които са допустими и следва да се произнесе по същество. Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

        Съдът, като съобрази, че възражението на всеки един от длъжниците срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по  чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По основателността:

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008г. на КЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/               29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

С отговора на исковата молба всеки един от тримата  ответници изрично оспорва пасивната си материалноправна легитимация в процеса с твърдението, че между него и ищцовото дружество не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, което обуславя проверката на съда относно тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

За доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че с Декларация с вх. № 37665/20.04.2001 г. по чл. 14 ЗМДТ  едната от тримата ответници в спора лицето -Й.Г.Н. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент 25, находящ се в гр. П., кв. „Т.“ ***, с посочено придобивно основание – по наследство. В декларацията е отразено, че имотът е съсобствен между декларатора и ответникът-  Р.Г.И. и другият ответник- М.Г.И. при квоти: 4/6 идеални части за  деклараторката и по 1/6 за другите двама ответника.

От приобщеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №600/04.10.2012 г., издадено от Община Радомир се изяснява, че лицето Г. И. Н. е починало на 15.06.1998г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си Й.Г.Н. – настоящата ответница и синовете си също ответници- Р.Г.И. и М.Г.И..

При анализ на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът намира, че от страна на ищцовото дружество, въпреки разпределената му доказателствена тежест, не е установено при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154 ГПК съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответника- Р.Г.И. и М.Г.И., обусловено от притежавани от нея права върху имота.

По делото  няма доказателства относно собствеността, респективно вещното право на ползване върху процесния имот за тези ответници, като констатациите в декларацията от третата ответница не оббвързват тези двама ответници, които не са подадени на процесната декларация и не са направили свои волеизявления в същата.

По делото е прието писмо от Община П., Дирекция “Местни приходи”, видно от което дори само третата ответница  е подател на декларацията, а именно- Й.Г.Н., която е декларирала, че е собственик на 4/ 6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот, като към същата декларация не е приложен документ за собственост върху процесния имот, за който се твърди, че е придобит по наследство. Данъчната декларация, следва да се посочи, че  не е от естеството да докаже самостоятелно наличието на права на собственост върху процесния имот при липсата на други доказателства за това. В този смисъл е и Решение №266/18.07.2016г. по в.гр.д.№384/2016г. на ПОС, постановено между други от посочените лица като наследник за ответник и същият ищец по като по настоящето дело, но и за друг отоплителен период.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът Р.Г.И. и М.Г.И. са  собственици или носители  на вещно право на ползване  на процесния имот за процесния период.

Няма такъв характер представеното удостоверение за наследници, което сочи, че лицето Г. И. Н. и М.Г.И. – баща на тези двама ответници е починало на 15.06.1998 г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си Й.Н. и двамата си синове. По делото липсват доказателства, от които да се установи, че процесният имот е придобит от тези лица и към момента на смъртта му е бил част от наслествената маса, съответно,  и като всеки от тях наследник в какви идеални части от правото на собственост е съсъобственик евентуално в имота.

Същевременно, от страна на ищеца не са ангажирани други, косвени по характера си доказателства, при чието тълкуване в съвкупност да се достигне до единствено възможен извод, че за някой  от тези ответници е потребител на топлинна енергия за процесния имот – не е представено искане за откриване на партида, протоколи от общи събрания на етажната собственост, подписани от нея и др. п.

Ето защо за тези двама ответници, съдът приема, че предявените искове се явяват недоказани по своето основание – поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което подлежат на отхвърляне. Това прави ненеобходимо обсъждането на останалите доводи на ответната страна, насочени към оспорване на вземанията поради погасяването им по давност.

Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен за всеки един от тези двама ответници. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.

Що се отнася до декларатора по чл.14 ЗДМТ- съпругата на починалия наследодател на ответниците- Й.Г.Н., с ЕГН:*********** и адрес: ***, съдът намира следното. Както съдът посочи по-горе, именно посочената ответница е депозирала в Община П. от свое име собственост върху процесния недвижим имот – апартамент 25, находящ се в гр. П., кв. „Т.“ ***, с посочено придобивно основание – по наследство. В декларацията е отразено, че имотът е съсобствен между декларатора и ответникът-  Р.Г.И. и другият ответник- М.Г.И. при квоти: 4/6 идеални части за  деклараторката и по 1/6 за другите двама ответника.

От приобщеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №600/04.10.2012 г., издадено от Община Радомир се изяснява, че лицето Г. И. Н. е починало на 15.06.1998г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си Й.Г.Н. – настоящата ответница и синовете си също ответници- Р.Г.И. и М.Г.И..

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

 

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008г. на КЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/               29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

В тази връзка ищцовата страна е представила фотокопие от декларация по чл.14 от ЗМДТ, видно от която Й.Г.Н. е декларирала пред надлежните органи, че е собственик, на 4/6 идеални части от топлоснабденото жилище, като е посочила, че собствеността е придобита по наследство и ответницата няма документ удостоверяващ същата. С оглед на това съдът намира, че посочената декларация следва да се разглежда като извънсъдебно признание относно факта на притежаваните в собственост идеални части от жилището, направено пред надлежен орган, и да се приеме, че ответницата е собственик на посочените идеални части от жилището /в какъвто смисъл е и настоящата практика на въззивната инстанция/.. Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154 ал.1 от ЗЕ,  ответника Й.Г.Н. е потребител на топлоенергия за част от процесния период . 

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .  Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. Признати от В. за -Й.Г.Н. за същите периоди сумите са съответно: главница в размер на 397,99 лв. и сумата 62,88 лв., представляващи 4/6 от сумите, посочени в извлечението по сметка. И съответни на исковата молба, като фактите относно претендираните претнции  и периоди и обстоятелството, че се касае за топлофициран имот, и че до същия е доставена претендираната като стойност и период топлинна енергия, съобразно посоченото в исковата молба за всеки от ответниците.Данъчната декларация, макар да  не е от естеството да докаже самостоятелно наличието на права на собственост върху процесния имот при липсата на други доказателства за това, е ИНДИЦИЯ за горното.

 

 

 

Спорът е концентриран около обстоятелството и дали част от вземанията са погасени по давност. Съдът намира обаче, че това касае правен въпрос, а не въпрос, предмет на специални знания, като в тази му част, съдът счита че възражението на представителя на ответниците е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

 

Следва да се посочи, в този смисъл, че наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По делото се установи наличие на облигационнто отношения. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

 

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на  04.03.2021 г., като видно от претенцията за исковия период, давност са сумите не е настъпила, а напротив ищецът претендира по-малки суми дори и от непокритите от давността.

 

По разноските:

 

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ответниците Р.Г.И. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***  и срещу М.Г.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** са  направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв. общо  за исковото и заповедното производства, които и следва да му бъдат присъдени. Същите са в съответствие с минималните размери на адвокатските възнаграждение по Наредба №1. Що се отнася до ответницата Й.Г.Н., то исковата претенция за нея е уважена в цялост и съобразно уважената част от същата разноски се полагат на ищцовата страна в размер на 133,33 лева, съобразно уважената част на исковата претенция.

 

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  че Й.Г.Н., с ЕГН: ********** ***АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, съобразно притежавата от нея идеална част от 4/6 ид.ч от топлофициран имот,  находящ се в гр. П., ж.к. Т., *** ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.01.2019 г. и м.07.2019г СУМАТА ОТ 397,99 лв –главница и  сумата от 62,88 лв представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата 596,98 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като  вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.01.2019 г. и м.07.2019г.,  включително, за топлофициран имот,  находящ се в гр. П., ж.к. Т., ***, КАТО

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца както следва за двама от ответниците- Р.Г.И. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***  и срещу М.Г.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплатят РАЗДЕЛНО  на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. П., ж.к.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Ясен Петков Кацаров – Изпълнителен директор

както следва:

Р.  Г.И.  с ЕГН: **********- 1/6 ид.ч.

М.Г.И., с ЕГН: ********** – 1/6 ид.ч.

от следните суми ЗА всеки един от двамата ответници-

сумите съответни на 1/6 ич от общата искова претенция по извлечението от сметка, а именно: 94,32 лв. главница за периода от 01.11.2018 г. до 31.07.2019г. и м.07.2019г, както и 1/6 от претендираната лихва в размер на 15,72 лв. за периода от 09.01.2019г. до 16.02.2021 г., като неоснователни.

            ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, да заплати на Р.Г.И. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 600,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства.

ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, да заплати на М.Г.И., с ЕГН: **********, сумата от 600,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства.

 

ОСЪЖДА Й.Г.Н. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски в заповедното производство па дело №7050/2015г. по описа на ПРС изчислени по компенсация съобразно уважената част на исковите претенции в размер на   80.82 лева.  

ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на Й.Г.Н. ***, направените разноски в заповедното производство па дело №7050/2015г. по описа на ПРС, както и направените разноски в настоящето производство изчислени  съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на  133.33 лева.                           

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ 00984 по описа на съда за 2021 г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                                                                                         Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:В.А.