РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. гр. Карнобат , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20202130100673 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев”, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от ДлБ чрез пълномощника: ЦВ. П.-
юрисконсулт, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК гр. София, бул. “Д-р
Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с която
дружеството чрез неговия процесуален представител е предявило иск с
правно основание чл. 422, връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК против Д. Ж. Г.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *******, с който моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че
същата му дължи следните суми произтичащи от договор за паричен заем №
******* / 06. 08. 2018 г., сключен между ответницата Г. и „Креди Йес“ ООД,
прехвърлен с договор за цесия, сключен между „Креди Йес“ ООД и Агенция
за събиране на вземания ООД: главница в размер на 931,12 лева (деветстотин
тридесет и един лева и 12 ст.); договорна лихва в размер на 199,98 лева (сто
деветдесет и девет лева и 98 ст.) за периода от 06.10.2018 г. до 06.08.2019г.
(падеж на последна погасителна вноска); 262,62 лв. (двеста шестдесет и два
лева и 62 ст. представляващи обезщетение за забава за периода от 6.10.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение в районния съд до окончателното
1
изплащане на задължението.
Ищцовото дружество моли да му се присъди сумата представляващи
направените от него съдебни разноски по заповедното производство. Както и
желае съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му
заплати и направените от него съдебни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 06. 08. 2018 г. е сключен договор за
паричен заем с номер ******* между „Креди Йес“ ООД(заемодател) и Д.Ж. Г.
(заемополучател). Твърди се, че договорът е сключен в съответствие с
разпоредбите на ЗЗД и Закона за потребителския кредит. Съгласно
сключеният договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да
предостави на заемополучателят паричната сума в размер на 1000 лева,
представляваща главница и чиста стойност на заема. Редът и условията при
които заемателят е отпуснал заема се уреждали от Договора и Общите
условия на договора за заем, с разпоредбите на които заемополучателят се е
запознал и съгласил изрично и безусловно, като е удостоверели това
обстоятелство с полагане на подписа си върху договора за заем. С
подписването на Договора за заем заемателят удостоверява, че заемодателят
го е уведомил подробно за всички клаузи на договора, съгласява се с тях и
желае договорът да бъде сключен. С полагането на подписа си на договора за
паричен заем, заемополучателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в
брой от представител на заемодателя. Така предоставянето на посочената в
поле „размер на отпуснатия заем" сума, съставлява изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на
заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да
изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на
заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на
Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същия
не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Така,
страните са договорили обща стойност на плащанията по заема в размер на
1234,51 лв., като по отношение на договорната лихва по заема страните са
постигнали съгласие същата да е в размер на 234,51 лв., която следва да се
изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски. На
основание сключения между страните договор, заемополучателят се е
задължил да върне заемната сума в срок до 06. 08. 2019 г., на 12 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 102, 88 лв., платими при
първа погасителна вноска 06. 09. 2018 г. и последна погасителна вноска с
падеж на плащане 6. 08. 2019 г. Срокът на договора е изтекъл на 6. 08. 2019 г.
с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в
2
случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска,
същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за
забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до
окончателното изплащане на дължимите по договора суми. След като
длъжника не е заплатил дължимите вноски, на същия е начислено
обезщетение за забава в размер на 262, 62 лв. за периода от 06. 10. 2018 г.
(датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
На 02. 04. 2019 г. е подписано Приложение 1 към Договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 28. 03. 2019 г., сключен между „Креди Йес”
ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което
вземанията на „Креди Йес” ООД, срещу Д. Ж. Г. произтичащо от договор за
паричен заем № ******* / 06. 08. 20178г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от страна на
„Креди Йес“ ООД, с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
„Креди Йес“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 01.
10. 2018 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на
„Креди Йес“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П- КРЙ/ ******* от 05. 04. 2019 г. за
станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото е получено на 11.
04. 2019 г. от член на домакинството, а имено Никола Панчев - син на
ответника.
Към исковата молба ищовото дружество е представило писмени
доказателства подкрепящи предявения иск, като желае да бъдат допуснати и
приложени други писмени доказателства по делото.
В исковата молба ищецът е посочил, че в случай, че в първото съдебно
заседание не се яви негов представител, желае да бъде даден ход на делото и
същото да бъде разгледано в негово отсъствие.
В съдебно заседание въпреки редовното му призоваване не се явява
процесуален представител на ищцовото търговско дружество, но същият чрез
нарочна писмена молба поддържа така предявения иск и иска неговото
уважаване, така както е предявен. Моли в случай, че е налице хипотезата на
чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника.
3
Ответникът редовно уведомен е получил разпореждане № 1378 от 06.
10. 2020 г. по чл. 131 от ГПК по реда на чл. 46, ал. 1 от ГПК. В същото
разпореждане на страните е указано, че ако живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, съдебен
адресат на което да се връчват съобщенията по делото, както и са уведомени,
че ако не посочат съдебен адресат то всички съобщения по делото ще се
приложат и считат за връчени. В преклузивния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК
отвеницата не е подала отговор по исковата молба, с която е предявен
горепосочения установителен иск срещу нея. Същата ответница редовно
призована не се явява лично в съдебно заседание, не изпраща представител и
не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
Предявените от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
******* искове се явяват по своята същност положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника съществуването в полза
на ищеца на твърдяното от него вземане за посочената от него сума. За да
бъде уважена тази установителна претенция, съдът намира, че следва да
бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни
предпоставки, а именно: между страните по настоящото дело в твърденият от
ищеца период да е било налице валидно правоотношение, ищецът като страна
по това валидно правоотношение да е изпълнил поетите от него задължения–
да предоставя твърденият от него паричен кредит в посочения размер,
ответникът също като страна в това правоотношение да не е изпълнил
дължимата се в твърдения от ищеца размер насрещна престация и последно
в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и
съответна заповед за изпълнение.
С оглед представените писмени доказателства, както и от заключението
на допуснатата и назначена съдебно счетоводна експертиза съдът намира, че
така предявените искове са вероятно основателни.
С оглед на така направеното искане от страна на ищцовото дружество за
постановяване от съда на неприсъствено решение по исковете на основание
чл. 238, ал.1 от ГПК съдът намира, че така същото се явява напълно
основателно и е било уважено, тъй като са налице предпоставките за това:
На първо място ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок за
отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил
представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован. Не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На второ място
налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено
решение. На трето място– на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. И на последно място– налице е и предпоставката по чл. 239, ал.1,
т. 2 от ГПК– с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
4
представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства, исковете са
вероятно основателни.
Ето защо исковете следва да бъдат уважени, без решението да се
мотивира по същество.
Следва да се осъди ответника да заплати на ищцовата страна всички
направени от нея съдебни разноски, както по настоящото исково
производство в размер на сумата от 672, 13 лв. представляващи внесена
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК,
тъй като ответника с поведението си е дал повод за завеждането на настоящия
иск, освен това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество и сумата от 77, 87 лв. представляваща направените от дружеството
съдебни разноски по заповедното производство ч. гр. д. № 99 / 2020 г. на
КРС- за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Ж. Г., ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: *******, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт Ц.С. П., парична сума в размер на
931,12 лева (деветстотин тридесет и един лева и 12 ст.) представляваща
главница по договор за паричен заем № ******* / 06. 08. 2018 г.; договорна
лихва в размер на 199,98 лева (сто деветдесет и девет лева и 98 ст.) за периода
от 06.10. 2018 г. до 06. 08. 2019г. (падеж на последна погасителна вноска);
262,62 лв. (двеста шестдесет и два лева и 62 ст.) представляващи обезщетение
за забава за периода от 06.10. 2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК в съда, по което е издадена Заповед № 75 от 14. 02. 2020 г.
по ч. гр. д. № 99 / 2020 г. на КбРС до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Ж. Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
*******, да заплати на на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт
Ц.С. П. сумата от 672, 13 лв. представляваща направените съдебни разноски
по настоящото гр. д. № 673 / 2020 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1
във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК.
5
ОСЪЖДА Д. Ж. Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
*******, да заплати на на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт
Ц.С. П. сумата от 77, 87 лв. представляваща направените от дружеството
съдебни разноски по заповедното производство ч. гр. д. № 99 / 2020 г. на
КРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6