РЕШЕНИЕ
№ ................/19.07.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2293
по описа на съда за
2019 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „Б.и.к.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 от
ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата 13668,04 лв. представляваща
дължим остатък от уговореното възнаграждение по Договор от 26.04.2018 г. за ремонт на
покривна хидроизолация, за която сума
е издадена Фактура № * г. и
сумата от 1251,95 лв. предсталяваща
дължима неустойка за забава уговорена
в чл. 7.8., раздел VII от Договор от
26.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 13.02.2019 г. до окончателното им изплащане.
В исковата си молба
ищецът, чрез адв. Мариана Деведжиева, твърди, че
с Договор от 26.04.2018 г. ответникът му възложил
да ремонтира покривна изолация на **", гр. * с ориентировъчна площ от 1400 кв.м.,
като дейностите по ремонта ведно
с точни единични цени на материалите
били описани в Приложение № 1 към договора. Единичните цени на материалите били уговорени твърдо, като страните се
споразумели количествата
СМР да се заплащат по действително
извършени обеми от работа при
съставяне на протокол обр. 19. В Раздел III, чл. 3.1 от договора била
уговорен приблизителна цена от 64124,16
лв., без ДДС, а съобразно чл. 3.2
окончателната стойност на възложените за изпълнение СМР и доставените материали се установява по
време на извършването им с подписването на двустранно подписан констативен протокол обр. 19. В чл. 3.1 от договора страните
уговорили следното: авансово плащане - в размер на 23000,00 лв., без ДДС - в тридневен срок от подписване на
договора, междинно плащане - в размер на 10000,00 лв., без ДДС - в едноседмичен срок след започване
на полагане на топло и хидроизолационната
система; окончателното плащане до 100 % - в тридневен срок от подписване на
окончателният приемо-предателният
протокол обр. 19. В Раздел II, чл. 2.1. бил уговорен
срок за изпълнение
на възложената работа от тридесет
работни дни, считано от датата
на подписването на двустранен протокол
за приемане на строителната площадка. Твърди, че на
22.08.2018 г. страните подписали
окончателния протокол обр. 19, който установявал извършени СМР на обща стойност
66390,03 лв., без ДДС, а работата била приета без
забележки от възложителя. Ищецът излага, че по
договора ответникът му заплатил по
банков път следните суми: 24000,00 лв. с
ДДС на 04.05.2018 г. представляваща
частично плащане от договореното авансово плащане в размер от 27600,00 лв. с ДДС, като
остатъкът от 3600,00 лв. бил погасен на 27.09.2018 г.,
12000,00 лв. с ДДС на 25.06.2018 г. в изпълнение на договореното междинно плащане и сумите от 20000,00 лв. с ДДС и два
пъти по 5000,00 лв. с ДДС на
дати съответно 27.09.2018
г., 09.11.2018 г. и 20.12.2018 г., представляващи частични плащания по окончателно
установена дължима сума от 43668,04 лв. с ДДС, съобразно
акт обр. 19 от 22.08.2018 г., след приспадане на извършените авансово и междинно плащане. Твърди, че към момента
дължимият остатък от договорената цена възлиза на
13668,04 лв. Излага се, че при
забава в плащанията в чл. 7.8. от
Раздел VII страните се уговорили клауза
за мораторна неустойка в размер на законната лихва
върху стойността на забавеното плащане
за всеки просрочен ден. В тази връзка сочи,
че с оглед забавеното авансово плащане, за него
възникнало вземане за неустойка в размер на 184,33
лв. за периода
30.04.2018 – 27.09.2018 г., като при
формиране на размера и периода на неустойката е отчетено направеното частично плащане от 04.05.2018 г. и пълното погасяване задължението на 27.09.2018 г. Излага, че с изтичане на
тридневния срок от подписване на
акт обр. 19 от 22.08.2018 г., на 26.08.2018 г. ответникът е изпаднал в забава в плащането на окончателно
установената с акт обр. 19 от 22.08.2018 г. сума от 43668,04
лв. с ДДС, след приспадане на извършените
авансови и междинни плащане, поради което за ищеца
възникнало вземане за неустойка за
периода 26.08.2018 г. – 12.02.2019 г. в размер на общо
1067,62 лв., при отчитане на извършените
частични плащания от общо 30000,00 лв. с ДДС. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира
присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „*, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131,
ал. 1 от
ГПК.
В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Деведжиева поддържа исковата молба. Доразвива доводите си в
писмена защита, съобразно предоставената от съда възможност.
Ответникът, редовно уведомен, не се явява негов законен представител в
о.с.з., не се и представлява процесуално.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Към доказателствата по делото е приобщен Договор за ремонт на покривна хидроизолация от 26.04.2018 г. (л. 15 - 20). Видно от предметния му обхват уточнен в т.1 на Раздел I, ищецът е приел да извърши ремонт на покривна изолация с площ 1400,00 кв.м. на обект * със свои средства за труд и материали. В т.1.1 страните по делото са се споразумели да уточнят конкретния вид на материалите и СМР, както и точните им единични цени в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. В т.1 до 6 от представения по делото двустранно подписан екземпляр от приложението (л.25) са обособени следните видове работа – 1) доставка и полагане на битумен грунд по покривна плоча и бордове в количество 1412,00 кв.м. при ед.цена от 1,40 лв.; 2) доставка и полагане на самозалепваща пароизолация с алуминиева вложка – Arco Vapor Barrier V 3 mm с площ от 1415,00 кв.м. при ед. цена от 9,30 лв.; 3) доставка и полагане на топлоизолация от EPS 60 мм с минимална плътност 30 кг/м3 с площ от 1344,00 кв.м. при ед. цена от 9,19 лв.; 4) доставка и полагане на топлоизолация от EPS 60 мм с минимална плътност 30 кг/м3 при бордове, вкл. лепилна смес и дюбели с площ от 179,00 м. при ед. цена от 5,10 лв.; 5) доставка и полагане на разделителен слой S – Glass Flees 120 с площ от 1412,00 м. при ед. цена от 2,10 лв.; 6) доставка и полагане на механично фиксирана, полимерна, армирана хидроизолационна мембрана на базата на висококачествен поливинилхлорид (PVC), деб. 1.8 мм при покривната плоча в съответствие с EN 13956, включително аксесоари по спецификация на производителя SIKAPLAN 18G с площ от 1412,00 м. при ед. цена от 23,10 лв. В приложението страните са посочили, че общата цена на дейностите в т.1 до 6 от 64124,16 лв. е примерна, без ДДС, а окончателната стойност на работите да бъде установена след замерване на всички реално извършени СМР, съобразно изброените в приложението. В т. 2.1 от Раздел II от договора страните са уговорили работата да бъде извършена от изпълнителя в срок от тридесет дни, считано от датата на двустранно подписване на приемо-предавателен протокол за приемане на строителна площадка. В т.2.2. на същия раздел е договорено строителството да се счита за завършено на датата на подписване на окончателния протокол за извършените СМР, ако е без забележки или на дата на на двустранния протокол за отстранените забележки.
В Раздел III от договора, т.3.1 възложителят и изпълнителят са се споразумели за приблизителен размер на цената на възложената работа от 64124,16 лв., без ДДС. В т.3.1.1 е уговорено авансово плащане в размер на 23000,00 лв. без ДДС в тридневен срок от подписване на договора. Съгласно т.3.1.2 и 3.1.3 е предвидено междинно плащане от 10000,00 лв. без ДДС в едноседмичен срок след започване на полагането на топло- и хидроизолацията и окончателно плащане до 100 % в тридневен срок от подписването на окончателния приемо-предавателен протокол акт. обр. 19.
В т.7.8 на Раздел VII страните са постигнали
съгласие възложителят да дължи неустойка при забава в плащанията по предмета на
договора, в размер на законната лихва върху стойността на забавеното плащане за
всеки просрочен ден.
Като доказателство по делото е представен и подписан от страните Протокол № * от 22.08.2018 г. (л. 22) за установявване завършването и заплащането на натуралните видове строителни и монтажни работи към 22.08.2018 г., съгласно който след проверка на място от представител на възложителя са констатирани и подлежат на заплащане строителни и монтажни работи на стойност 66390,03 лв. без ДДС, чиито вид и обем кореспондира напълно на уговореният от страните в т.1до 6 на Приложение № 1.
На л. 23 – 28 от делото са приложени шест бр. платежени нареждания с наредител „* и получател ищеца „Б.и.к.“ *, както следва: 1) за 8000,00 лв. от 04.05.2018 г. с основание „проф. факт. № 4.27.04.2018 г. частично плащане“, 2) за 16000,00 лв. от 04.05.2018 г. с основание „аванс проф. факт. 4 27.04.2018 г.“, 3) за 12000,00 лв. от 25.06.2018 г. с основание „аванс по договор“, 4) за 20000,00 лв. от 27.09.2018 г. с основание „плащ. по договор“, 5) за 5000,00 лв. от 09.11.2018 г. с основание „частично по ф-2058/22.08“, 6) за 5000,00 лв. от 20.12. 2018 г. с основание „ф ********** частично“.
Ищецът е издал три фактури, приложени по делото, с
получател ответника, както следва: 1) № */08.05.2018 г. с падеж на
13.05.2018 г. на сумата от 24000,00 лв. с ДДС и основание „авансово плащане по
договор за обект *“; 2) № */25.06.2018 г. с падеж на 30.06.2018 г. на сумата от
12000,00 лв. с ДДС и основание „междинно плащане, съгл. Договор от 26.04.2018
г.“; 3) * */22.08.2018 г. с падеж на 25.08.2018 г. на сумата от
43668,04 лв. с ДДС и основание „извършено СМР по Акт 19, Протокол 1, за обект:
СОУ Найден Геров, гр. Варна“.
По така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявените искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, 1) че между страните е сключен Договор от 26.04.2018 г. за ремонт на покривна хидроизолация, 2) че е изпълнил възложената му работа, която е приета от ответника, 3) че валидно е възникнало правото му да начисли неустойка поради поради забавено изпълнение на задължението на ответника за заплащане на възнаграждение по договора, както и 4) размерът на вземанята си по пера.
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.
В случая съдът намира, че от събраните по делото и неоспорени доказателства, в частност от представения двустранно подписан Договор за ремонт на покривна хидроизолация от 26.04.2018 г. (л. 15 - 20), сключен от една страна от ответника „Интер дизайн – строй консултинг” ООД като възложител и от друга от ищеца като изпълнител, както и от двустранно подписаното Приложение № 1 към договора (л. 21) се установява по безспорен начин валидното възникване между страните на облигационно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. На следващо място от съдържанието на Протокол № 1 от 22.08.2018 г. (л. 22) подписан надлежно от представител на възложителя се доказва както извършването на процесната работа, така и приемането ѝ без забележки от възложителя. Респективно съдът приема, че ищецът по делото е изпълнил възложената му доказателствена тежест в условно обособените по-горе пункт едно и две, като така е доказал основанието и изискуемостта на своето вземане за изработеното. Следователно за ответника е възникнало задължението да докаже по делото, че като възложител е заплатил уговореното възаграждение, чиито окончателен размер е фиксиран с Протокол № */22.08.2018 г. на 66390,03 лв. без ДДС или 79668,04 с ДДС. В тази връзка от коментираните по-горе платежни нареждания представени от самия ищец се установява, че ответникът е извършил плащания по договора в размер на общо 66000,00 лв. с ДДС в периода 04.05.2018 г. – 20.12.2018 г. Така понастоящем е налице неплатен остатък за извършените СМР по договора в размер именно на исковата сума от 13668,04 лв., поради което предявеният иск по чл. 266, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи изцяло.
На следващо място съдът намира, че страните са били обвързани от валидна неустоечна клауза в т. 7.8 на Раздел VII, която се активира при забава на възложителя в плащанията, с размер на неустойката, който се формира от законната лихва върху стойността на забавеното плащане за всеки просрочен ден. В тази връзка съдът намира за доказано по делото изпадането на ответника в забава досежно авансовото и окончателното плащане, така както са уговорени в т.3.1.1 и 3.1.3, респективно доказано е основанието, на което ищецът е начислил неустойка на ответника. Това е така доколкото видно от събраните доказателества първият авансов превод от 24000,00 лв. с ДДС е извършен на 04.05.2018 г., т.е. извън тридневния срок от сключване на договора - 26.04.2018 г., в който оветникът е следвало да погаси задължение от общо 27600,00 лв., а остатъкът от 3600,00 лв. е погасен едва с плащането на 20000,00 лв. от 27.09.2019 г. Наред с това окончателно плащане от 43668,04 лв. с ДДС (след приспадане на всички авансови плащания) е следвало да се извърши в тридневен срок от датата на подписване на Протокол № 1 – 22.08.2018 г., но погашения и то частични са извършени едва на 27.09.2018 г., 09.11.2018 г. и 20.12.2018 г. поради което ответникът е бил в забава считано от 26.08.2018 г. до датата на подаване на исковата молба включително -12.02.2019 г. Следователно ответникът е бил в следната забава: за сумата от 27600,00 лв. в периода 30.04.2018 г. – 04.05.2018г., за 3600,00 лв. в периода 05.05.2018 г. – 27.09.2018 г., за 43668,04 лв. в периода 26.08.2018 г. – 27.09.2018 г., за 23668,04 лв. в периода 27.09.2018 г. – 09.11.2018 г., за 18668,04 лв. в периода 09.11.2018 г. – 20.12.2018 г., за 13668,04 лв. в периода 20.12.2018 г. – 12.02.2019 г. След отчитане на непогасените задължения, частичните плащания и периода на забавата, съобразно извършените изчисления с публично достъпния онлайн калкулатор на НАП за законна лихва - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, съдът намира, че общият размер на неустойката дължима на ищеца от ответника по силата на т. 7.8 на Раздел VII на договора за изработка възлиза на 1300,61 лв.(38,34 лв. + 146,01 лв. + 400,32 лв. + 289,30 лв. + 217,81 лв. + 208,83 лв.). Следователно искът по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 1251,95 лв., представляваща мораторна неустойка, следва да се уважи изцяло спазавайки принципа на диспозитивното начало.
Уважаването на главните претенции влече остнователност и на акцесорните за законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба.
Предвид изхода на спора
на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите и доказани от него
разноски сторени в настоящото
производство, както следва:
606,80 лв.
за държавна
такса за рзглеждане
на исковете и такса за издаване на обезпечителна заповед, 1440,00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. Деведжиева по предявените искове, както и 300,00 лв.
заплатени за представителство в съдебната фаза на обезпечителното производство.
Или с решението в тежест на ответника следва да се възложи сумата от общо 2346,80
лв.,
на основание
чл. 78, ал.
1 от ГПК. Неоснователно обаче е искането на ищеца да му бъдат присъдени и разноските
за адвокатско възнаграждение, такси и разноски за образуване на изпълнително
дело и налагане на обезпечителни мерки, долкото
същите са сторени в изпълнителен процес, където въпросът за дължимост
на сторените от взискателя или длъжника разноски е
предоставен само и единствено в дискрецията на
съдебния изпълнител.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Б.и.к.“
*,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** сумата 13668,04 лв. (тринадесет хиляди шестстотин
шестдесет и осем лева и четири стотинки) представляваща дължим остатък от уговореното възнаграждение по сключен между страните Договор от 26.04.2018 г. за
ремонт на покривна хидроизолация, за която сума
е издадена Фактура № */22.08.2018
г. и сумата от 1251,95 лв. (хиляда двеста петдесет и един лева) предсталяваща дължима неустойка за забава уговорена
в чл. 7.8., раздел VII от Договор от
26.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 13.02.2019 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Б.и.к.“
*,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
срещу „*, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2346,80 лв. (две хиляди триста четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: