Р Е
Ш Е Н
И Е
№….....…./……….02.2022г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
при секретар Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско дело № 1549
по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на
„ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ" ЕАД ЕИК ********* със седалище гр.София, бул. Х. Ботев 57 и
"СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.Перник, ул.Тунджа
бл.18 ет.4 ап.12 като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер», чрез
пълномощник адв. Б.В.П. ***, с която и след изменение на иска по отношение
неговия размер, извършено в хода на съдебното производство, срещу „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Тролейна 48, е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата от 25 138.89 лева,
представляваща сборно вземане за обезщетение за забава в плащането на
възнаграждение по Договор за инженеринг BG 161РО001 /1.5 -03//2011/0002-S-17, определено по размер на законната
лихва, считано от изтичането на 20 календарни дни след приемането на пълния
предмет на договора и представяне на фактури до датата на подаване на исковата
молба по т.д. № 324/2017г. по описа на ВОС – 15.03.2017г., съгласно чл.6, ал.4
от договора, за което възнаграждение са издадени фактура №**********/22.07.2016г. и фактура №**********/01.10.2016г.
Настоява
се за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
Сочи се в
исковата молба, че на 06.10.2015
г. в град Варна между ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер" и „Градски
транспорт" ЕАД е сключен Договор за инженеринг BG 161РО001 /1.5 - 03//2011/0002-S-17 при условията на който ДЗЗД „Енерджи Ефект
-Супервайзер" се е ангажирало с инженеринг - проектиране, строителство, доставка
и монтаж на машини и съоръжения и авторски надзор за подобряване на
производствено - техническата база на „Градски транспорт" ЕАД. ДЗЗД
„Енерджи Ефект - Супервайзер" е изпълнило точно всички свои задължения по
договора - изготвени и предадени в срок са инвестиционни проекти за строежа,
които след внасяне от възложителя са одобрени от компетентните органи. На
основание на тях има издадено Разрешение за строеж №357 /ГИ/ от 17.11.2015
година, влязло в сила на 03.12.2015 година на Главния архитект на Община Варна.
За строежа е съставен и подписан Акт Образец 15. За строежа е издадено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация №183 от 31.08.2016 година, което
съгласно посоченото в чл.16 от Договора се счита за окончателно приемане на
изпълнението на договора от Възложителя. Сочи се, че съгласно чл.6, ал.4 от
договора окончателно плащане се дължи от възложителя в срок от 20 календарни
дни след приемане на пълния предмет на договора и представяне на фактура.
Твърди се, че поради неплащане в срок
ищецът е заявил претенцията си по образуваното пред ВОС т.д. № 324/2017г.
Поставеното по делото Решение № 908/26.11.2018г. на ОС Варна е било обжалвано
от двете страни в производство пред Апелативен съд Варна. По образуваното
въззивно т.д. № 197/2019г. по описа на ВАпС е постановено Решение №141 от
07.06.2019г., с което ответникът „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление
ул. "Тролейна" 48 е осъдено да
заплати на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София и "СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Перник,
като съдружници в ДЗЗД „ Енерджи Ефект - Супервайзер», сумата от 400 000 лева, предявена като
частична претенция от общ размер 1 906 212,97 лв., представляващи
възнаграждение по договор за инженеринг BG161PO001
/1.5 -
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015 г., по фактура №16/22.07.2016
г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -
16.03.2017 г. до окончателното изплащане, и сумата от 500 000 лева, предявена като частична претенция от общ
размер 1 277 473,57 лв., представляващи възнаграждение по договор за инженеринг
BG161PO001 /1.5 - 03//2011/0002-S-17
от
06.10.2015г., по фактура № 20/01.10.2016г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба - 16.03.2017 г. до окончателното изплащане.
Доколкото
в предходното съдебно производство не е била заявявана от ищеца претенция за
мораторна лихва за забава в плащането на главното вземане от датата на падежа за плащане на съответната
фактура до датата на предявяване на исковата молба, ищецът настоява за
присъждането й. Твърди, че Решение № 141/07.06.2019 на ВАпС, ТО, постановено по
в.т.д. №197 по описа за 2019 година е обжалвано от ответника „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ" ЕАД с касационна жалба от 17.07.2019 година пред ВКС. Сочи се,
че към моманте на подаване на писмения отговор производството е висящо, като
страната е настоявала на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК и задължителното
становище на ВКС по въпрос №3, изразено в Тълкувателно решение №3/2016 от
22.04.2019 година по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на ВКС
настоящото производството да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение
по първоначално предявения частичен иск по в.т.д.№197 от 2019 година на ВАпС,
което е предмет на касационно обжалване.
В законоустановения срок ответникът „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от договора, за да възникне
задължение за окончателно плащане е необходимо кумулативното осъществяване на
три юридически факта, а именно: „приемането на пълния предмет на
договора", „представяне на
фактури" и изтичане на 20 календарни дни от представянето на
фактурите. Доколкото ищецът е представил процесните фактури на „Градски
транспорт" ЕАД едва с получаването на препис от исковата молба по т.д. №
324/2017г. по опис на ВОС, то следва, че началният срок е започнал да тече не
по-рано от този момент. Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираното вземане за мораторна лихва за забава в плащането на
главниците по фактура №16/22.07.2016г. и фактура №20/01.10.2016г., на осн.чл.111, б.б
и в от ЗЗД.
С допълнителната искова молба ищецът
възразява срещу изложените в отговора на исковата молба твърдения и поддържа
релевираните доводи в исковата молба досежно основателността на предявената
искова претенция. Сочи, че представена справка по чл.366 от ГПК точно и ясно
отразява размера на главницата и за кой период се претендира дължимата от
ответника лихва. Твърди се, че и двете фактури са издадени и веднага са
изпратени на ответника, което се потвърждава от счетоводните записвания и приложена
към исковата молба – молба от 30.01.2017г. до ответното дружество за
потвърждаване на вземания. Доколкото дружеството потвърждава сума в размер на
3 721 764.44 лева и същата представлява сборно вземане от стойността
на процесните две фактури /при намаляване с частично пратена цена/, то изискуемостта
на цената по договора е безспорно установена. Сочи се в тази насока, че
фактура №16/22.07.2016г. е подписана
лично от представляващия ответното дружество, а на 16.08.2016г. представител на
ответника е подписал обобщена опис-сметка към плащане от 16.08.2016г.,
послужила за издаване на фактура №20/01.10.2016г.
С депозирания отговор на допълнителната
искова молба ответникът поддържа въведените с ОИМ възражения.
С определение № 645 от 26.02.2020г., на осн.чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК, производството по т.д. № 1549/2019г. по описа на ВОС е било
спряно до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по т.д. № 324/2017г.
по описа на ВОС. След отпадане на предпоставката за спиране е даден ход на
съдебното производство.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе
предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори от
страните, а видно и от приетите по делото писмени доказателства, се установява,
че на 06.10.2015г. между ДЗЗД
„Енерджи Ефект - Супервайзер" и „Градски транспорт" ЕАД е сключен
Договор за инженеринг BG 161РО001 /1.5 - 03//2011/0002-S-17 при условията на който ДЗЗД „Енерджи Ефект -Супервайзер" се е
ангажирало с инженеринг - проектиране, строителство, доставка и монтаж на
машини и съоръжения и авторски надзор за подобряване на производствено -
техническата база на „Градски транспорт" ЕАД. За изпълнение предмета на
договора е издадено Разрешение за строеж № 357/ГИ/17.11.2015г. от Община Варна,
както и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа от 10.12.2015г. На 26.08.2016г. е съставен Констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа. На осн.чл.177, ал.3 от ЗУТ
за обекта е издадено удостоверение № 183 от 31.08.2016г. за въвеждане на обекта
в експлоатация.
С решение № 908/26.11.2018г., постановено по
т.д. № 324/2017г. по описа на ВОС е отхвърлен иска
с правно основание чл.258 във вр. с чл.79 от ЗЗД от „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, и "СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Перник, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект -
Супервайзер» срещу „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище гр. Варна за осъждане на ответника да заплати
сума в размер
на 400 000 лв., предявена като частична претенция от общ размер
1 906 212,97 лв. по фактура №16/22.07.2016г.,
издадена по договор за инженеринг BG161РО001
/1.5 – 03//2011/0002-S-17
от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и сума в размер на 500 000 лв., предявена като
частична претенция от общ размер 1 277 473,57 лв. по фактура
№20/01.10.2016г., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17
от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, поради извършено съдебно прихващане с насрещното вземане на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД,
ЕИК: ********* за сума в размер на
996 332,04 лв., представляваща дължима неустойка за забава 36 дни на осн.
чл.23 от договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г.
С решение № 141 от 07.06.2019г., постановено
по в.т.д. № 197/2019г. по описа на Апелативен съд Варна е отменено решение №
908/26.11.2018г., постановено по т.д. № 324/2017г. по описа на ВОС, в частта с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл.258 във вр. с чл.79 от ЗЗД, предявени
от „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София и "СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Перник, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект -
Супервайзер» срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна за
заплащане на сумата от 400 000 лв., предявена като частична претенция от
общ размер 1 906 212,97 лв. по фактура №16/22.07.2016 г., издадена по
договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане и сумата от 500 000 лв., предявена като частична
претенция от общ размер 1 277 473,57 лв. по фактура №20/01.10.2016г.,
издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от
06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, поради извършено съдебно прихващане с
насрещното вземане на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК ********* за сума в размер на 996 332,04 лв.,
представляваща дължима неустойка за забава 36 дни на осн. чл.23 от договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., като вместо него е постановено осъждане на „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление
ул.“Тролейна“ 48 да заплати на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр.София и "СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Перник, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер», сумата от 400 000 (четиристотин
хиляди) лева, предявена като частична претенция от общ размер
1 906 212,97 лв., представляващи възнаграждение по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015 г., по фактура №16/22.07.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 16.03.2017 г. до
окончателното изплащане и сумата от 500 000 (петстотин хиляди) лева,
предявена като частична претенция от общ размер 1 277 473,57 лв.,
представляващи възнаграждение по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура №20/01.10.2016г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 16.032017 г. до
окончателното изплащане.
С решение № 60014 от 28.07.2021г.,
постановено по т.д. № 2563 по описа за 2019г. на ВКС, Т.К., първо отделение, е отменено решение №141 от
07.06.2019г. по т.д.№197/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с
която след частична отмяна на решение №908/26.11.2018г. по т.д. № 324/2017г. по
описа на Варненски окръжен съд, „Градски транспорт"
ЕАД , гр.Варна, е осъдено да заплати на „Енерджи Ефект" ЕАД и
"Супервайзер" ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект –
Супервайзер“, сумата от 400 000 лева , предявена като частична
претенция от общ размер 1 906 212,97 лв., представляващи възнаграждение по
договор за инженеринг BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по
фактура №16/22.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата 86
698 лева, част от претендираните 500 000 лева, като частична претенция от
общ размер 1 277 473,57 лева, представляващи възнаграждение по договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура
№20/01.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 16.03.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта за
разноските, като е постановено отхвърляне на предявения от „Енерджи Ефект"
ЕАД, и "Супервайзер" ЕООД като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект –
Супервайзер“, срещу „Градски транспорт" ЕАД , гр.Варна, иск за
сумата от 400 000 лева, предявен като частична претенция от общ размер 1
906 212,97 лв., представляващи възнаграждение по договор за инженеринг
BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура №16/22.07.2016г.,
както и за сумата от 86 698 лева, съставляваща разликата над 413 302 лева
до претендирания размер от 500 000 лева - частична претенция от общ размер 1
277 473,57 лева, възнаграждение по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура №20/01.10.2016г., като погасени
чрез прихващане със сумата 486 698 лева - неустойка за неспазване на
срока по чл.10 ал.1 т.9 от договор за инженеринг BG161РО001/1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., в размер на 10% от сумата на възнагражденията
по т.2 и т.4 на чл.4 ал.2 на същия договор.
Оставено в сила е решение №141 от 07.06.2019г.
по т.д.№197/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в останалата обжалвана
част.
Съгласно заключението на вещото лице по
назначената и приета по делото ССчЕ, ДЗЗД „Енерджи ефект-Супервайзар“ е
включило и декларирало към НАП фактура
№16/22.07.2016г. и фактура №20/01.10.2016г. в Дневник за продажби по ДДС,
съответно през м.07.2016г. и м.10.2016г. Ответникът „Градски транспорт“ ЕАД е
включил и декларирал към НАП процесните фактури в Дневник за покупки по ДДС
съответно през м. 11.2016г. и м.12. 2016г. В съдебно заседание вещото лице
докладва, че датата на осчетоводяване при ответника на фактура №16/22.07.2016г.
е 01.11.2016г., а на фактура №20/01.10.2016г. – 01.12.2016г.
В съответствие с чл.6, ал.4 от Раздел IV. Цени и плащания от договора за инженеринг
„в срок от 20 (двадесет) календарни дни след приемането на пълния
предмет на договора и представяне на фактура ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ извършва окончателно
плащане в размер на дължимата стойност съгласно чл.4, ал.1 и след приспадане на
получения аванс по ал.1 и междинни плащания по ал.2.“ Съгласно ал.1
възложителят изплаща еднократно аванс по банковата сметка на изпълнителя в
размер на 20 % от цената по чл.4, ал.1 в срок от 20 календарни дни след
подписване на договора, представяне на фактура и банкова гаранция за аванс в
размер на плащането. Освен това страните са се договорили, че възложителят ще
направи до три междинни плащания на база действително изпълнени услуги,
доставки и строителни работи, всяко на стойност не по-малко от 15 % от цената
по чл.4, ал.1, в срок от 20 календарни дни след подписване на
приемо-предавателен протокол и представяне на оригинални фактури.
При тази фактическа установеност се налагат
следните правни изводи :
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има
обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на
парично задължение.
Искът по чл.86 от ЗЗД е самостоятелен иск и
след наличие на присъдени главници и отсъствие на влязъл в сила съдебен
акт по отношение на законната лихва върху същите, няма пречка тази
претенция да се предяви в отделно производство, независимо от акцесорния й
характер (В този смисъл Решение
по чл.290 от ГПК №50/12.03.2010г. по т.д. №485/2009г ІІ т.о на ВКС).
С оглед правната характеристика на
претендираното от ищеца обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, неговият правопораждащ
факт е установяване със силата на присъдено нещо неизпълнение на парично
задължение.
Установи се по делото, че правоотношението,
от което произтича спора между страните, има договорен характер.
Установява се и дължимостта на сумите по
фактура №16/22.07.2016г. и фактура
№20/01.10.2016г. в размера, претендиран по т.д. № 324/2017г. по описа на ВОС
към 15.03.2017г., датата предхождаща тази на подаване на исковата молба по
посоченото дело, тъй като исковата претенция в първоначално претендирания
размер е отхвърлена поради основателност на въведеното от ответника възражение
за съдебно прихващане с вземането му с правно основание чл.92 от ЗЗД и
доколкото съдебната компенсация погасява
занапред насрещните вземания.
Задължението на лицето по чл.3 ЗДДС (каквото е ищцовото дружество) е да издаде в петдневен срок от
настъпването на данъчното събитие фактура или друг данъчен документ по чл.112 ЗДДС с оглед облагане с данък на извършените от него доставки на стоки или
услуги. Законът не предвижда задължение на това лице да изпрати фактурата на
получателя. Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното
задължение, а изпращането й на получателя - волеизявлението на издателя, че
очаква плащане. В такъв случай данъчният документ има и облигационната последица
на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД (в
този смисъл е и Решение № 158 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1128/2012 г., I
т. о., ТК).
В конкретния случай ищецът, по силата на
договорните клаузи, закрепени в чл.6 от договора, изрично се е съгласил да
обвърже получаването на дължимите суми със задължението си да представи на
получателя, възложителя по договора, фактурите за извършените услуги, доставки
и СМР, както във връзка с междинните плащания (ал.2), така и във връзка с окончателното плащане (ал.4). Така доколкото фактура №20/01.10.2016г. е издадена след удостоверението за
въвеждане в експлоатация (31.08.2016г.), то сумата по нея следва да се приеме за
окончателно плащане, включително и поради липса на твърдения в противния
смисъл, а фактура №16/22.07.2016г. – като междинно плащане. Установи се, че и
двата документа са осчетоводени от страните в правоотношението.
В съответствие със съдебната практика след
като задължението на възложителя за плащане на възнаграждението е станало
изискуемо с приемането на извършената работа, издаването на фактурата от
изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги на възложителя,
е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението на поръчващия - той
вече е настъпил. В такава хипотеза, издадената и приета фактура има действието
на покана за плащане на изискуемото възнаграждение - чл.84, ал.2 ЗЗД, следствие
на което е изпадането на длъжника в забава. Така доколкото изпълнителят се е
задължил да покани възложителя като му представи фактура за плащането, то той е
приел да се съобрази при получаване на сумите с гратисния период от 20 дни,
считано от представянето на фактурата пред поръчващия. По делото не се събраха
доказателства, удостоверяващи момента, към който двете фактури са представени
на ответника, поради което за начало на теченето на срока за плащането им в
цялост следва да се приеме съответната дата, на която същите са редовно
осчетоводени при ответното дружество. При съобразяване с клаузата на чл. 6,
ал.4 от договора и разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗЗД дължими са лихви за
забава върху сумата по фактура № 16/22.07.2016г., считано от 22.11.2016г. и
считано от 22.12.2016г. върху сумата по фактура № 20./01.10.2016г. до
15.03.2017г.
По възражението за изтекла погасителна
давност: Доколкото в случая се касае за обезщетение за неточно във времево
отношение изпълнение на договорно задължение, определено по размер от законната
лихва, считано от деня на забавата, то приложима е нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, т.е. специалната тригодишна погасителна давност. Исковата молба по
настоящото производство е предявена на 18.09.2019г., като при съобразяване с
установеното по-горе, че дължими са лихвите за забава, считано от 22.11.2016г.,
то възражението остава недоказано.
Предвид така установените в счетоводството
на страните от вещото лице фактически данни, касаещи осчетоводяване на двете
процесни фактури, и при използване на лихвен калкулатор Calculator.BG
законната лихва за забава в
плащането на сумата от 400 000 лева по фактура №**********/22.07.2016г.
за периода от 22.11.2016г. до 15.03.2017г. възлиза на 12666.66 лева, а върху
сумата от 500 000 лева по фактура №**********/01.10.2016г. за периода от
22.12.2016г. до 15.03.2017г. – на 11666.67 лева, поради което иска следва да
бъде уважен за сумата от 16 666.67 лева, сборно вземане, като за разликата
на 16 666.67 до първоначално претендирания размер от 20 138.89 лева,
законна лихва за забава върху сумата от 500 000 лева по фактура №**********/01.10.2016г., както и за
периода от 22.10.2016г. до 22.12.2016г. бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските : Съдът намира за основателно направеното от пълномощника на ответната
страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника
на ищеца, като
го определя на 1500 лева, на осн.чл. 7, ал.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно цената на предявения иск и с оглед действителната правна
и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия. Съобразно изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца разноски в размер на общата
сума от 1793.74
лева, вкл. държавна такса, възнаграждение на вещото лице и адв.хонорар. На осн.чл.78, ал.3 от ГПК
съобразно отхвърлената част от исковата претенция на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.Тролейна 48 да
заплати на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД ЕИК ********* със седалище
гр.София, бул. Х. Ботев 57 и "СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД ЕИК ********* със
седалище гр.Перник, ул.Тунджа бл.18 ет.4 ап.12 като съдружници в ДЗЗД „Енерджи
Ефект - Супервайзер», сумата от 16 666.67 лева, представляваща сборно вземане за обезщетение
за забава в плащането на възнаграждение по Договор за инженеринг BG 161РО001 /1.5 -03//2011/0002-S-17, определено по размер на законната
лихва, считано от изтичането на 20 календарни дни след приемането на пълния
предмет на договора и представяне на фактури до датата на подаване на исковата
молба по т.д. № 324/2017г. по описа на ВОС – 15.03.2017г., съгласно чл.6, ал.4
от договора, за което възнаграждение са издадени фактура №**********/22.07.2016г. и фактура №**********/01.10.2016г., от които
сумата от 5000 лева, представляваща законна лихва за забава върху сумата от
400 000 лева по фактура №**********/22.07.2016г.
за периода от 22.11.2016г. до 15.03.2017г. и сумата от 11 666.67 лева,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 000 лева по
фактура №**********/01.10.2016г. за периода от 22.12.2016г. до 15.03.2017г.,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за
периода от 21.09.2016г. до 21.11.2016г. по
фактура №**********/22.07.2016г.,
както и периода от 22.10.2016г. до 22.12.2016г. и за разликата над
16 666.67 лева до първоначално претендирания размер от 25 138.89
лева, представляваща сумата от 8472.22 лева, законна лихва за забава върху сумата от 500 000 лева по фактура
№**********/01.10.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Тролейна 48 да
заплати на „ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ" ЕАД ЕИК ********* със седалище гр.София, бул. Х. Ботев 57 и
"СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.Перник, ул.Тунджа
бл.18 ет.4 ап.12 като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер», сторените разноски в размер на
1793.74 лева.
ОСЪЖДА „ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ" ЕАД ЕИК ********* със седалище гр.София, бул. Х. Ботев 57 и
"СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.Перник, ул.Тунджа
бл.18 ет.4 ап.12 като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер», да заплатят на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Тролейна 48 юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :