РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Белоградчик, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221310200139 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Р. Й. от гр. В., чрез адв. Л. М. от ВАК,
против Наказателно постановление № 380/ 08.06.2022 г. на Директора на РДГ
Берковица, с което на осн. чл. 270 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложена
„Глоба” в размер на 100.00 лв. – за нарушение на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, във вр.
с чл. 14б, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид изложените в жалбата доводи. Твърди се, че в хода на
производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Излага се в
жалбата, че оспорваното Наказателно постановление се позовава на два
Констативни протокола, един от които не е връчен на жалбоподателя и той не
е запознат с него. Твърди се, че след като така издаденото Наказателно
постановление се основава на този Констативен протокол, а не е връчен на
жалбоподателя, това нарушава правото му на защита. Като основание за
1
незаконосъобразност на Наказателното постановление, се сочи, че и в двата
законови текста които са посочени за нарушени – на чл. 148, ал. 12 ЗГ и на чл.
14б, ал. 2 от НКОГТ, не е вменено задължение за предоставяне в съответната
РДГ, на парола и потребителско име за проследяване движението на
автомобила, както и че не е ясно кое е задълженото лице, което следва да
монтира устройството и да предостави информацията в РДГ – собственика
или лицето което го ползва. Твърди се също така, че жалбоподателят е
предоставил нужната информация в РДГ – Берковица, но тя не е въведена от
техен служител, поради неизпълнение на служебните му задължения.
В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя –
адв. Л. М. от АК – Видин, поддържа жалбата. В хода на съдебните прения,
пледира съда да отмени Наказателното постановление, поради изложените
съображения.
По искане на пълномощникът на жалбоподателя по делото е допуснат и
разпитан св. Ц. В. А. от гр. В.
Въззиваемата страна не изпращат представител в съдебно заседание.
Представена е Писмена защита, в която се моли съда да потвърди
Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, предвид
подробно изложените съображения.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – С.
И. С. – „главен специалист – горски инспектор” при ИАГ – гр. София –
актосъставител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – С. И. С.
– „главен специалист – горски инспектор” при ИАГ – гр. София, установи
следната фактическа обстановка: На 05.04.2022 г., св. С. бил командирован
заедно с друг свой колега И. Н., на територията на област Видин. В същият
ден извършвали контрол в землището на с. В., общ. Д., обл. В. Забелязали в
землището товарни автомобили, които били натоварени с дървен материал.
2
На място, при товарните автомобили бил и жалбоподателя Г. Й.. Служителите
на ИАГ констатирали, че дървесината която била натоварена в автомобила не
била придружена от превозен билет и е без контролна горска марка. Също
така, в хода на проверката установили, че GPS – устройството, което е
монтирано на автомобила, превозващ дървесина, не работи. Свидетелят заяви,
че всяко МПС, което извършва превоз на дървесина трябва да е снабдено с
такова записващо устройство, което в случая било налично, но не правело
запис, тъй като устройството не работело. Св. С. заяви с разпита си, че след
като установили, че устройството не работи, се обадили в РДГ – Берковица, в
която дирекция същото е следвало да бъде регистрирано и от там потвърдили,
че от системата се вижда, че GPS – устройството на този автомобил не работи
и многократно са търсили жалбоподателя по този повод.
Поради това, за нарушение на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, във вр. с чл. 14б, ал.
2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, св. С. С. съставил на жалб. Г. Р. Й., АУАН бл. № 0110721/
05.04.2022 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 380/ 08.06.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100.00 лв. – на осн. чл. 270 от ЗГ, за нарушение на чл. 148, ал. 12 от
ЗГ, във вр. с чл. 14б, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Свидетелят на жалб. Г. Й. – Ц. В. А., заяви в разпита си пред съда, че е
частен лесовъд и жалбоподателя е негов клиент, на когото е изготвял горско –
стопански програми, издавал е позволителни за сеч и го е консултирал във
връзка с дейността му – също като частен лесовъд. Във връзка със случая,
заяви, че миналата година е отишъл лично в РДГ – Берковица и занесъл
Заявление от жалбоподателя за регистрация на GPS устройства на
автомобилите му. Предал заявлението на регистратурата, но тъй като
служителят, който извършвал регистрацията на заявленията, отсъствал,
документите били приети от негов колега, който обещал, че ще му ги предаде
на титуляря, когато се върне на работа. Не поискал входящ номер.
Впоследствие се оказало, че заявлението не било регистрирано в РДГ –
Берковица.
3
От правна страна, съдът намира следното :
В този вид производства съдът осъществява цялостен служебен контрол
за законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в случай,
че констатира пропуски, които са съществени по своя характер, дори и
същите да не са инвокирани с жалбата.
Именно при извършване на този контрол за законосъобразност, съдът
констатира, че са допуснати процесуални нарушения, които са съществени по
своя характер и опорочават проведеното производство като цяло.
От разпита на свидетелят на въззиваемата страна – С. С. се установи, че
в хода проверката е установено, че в товарния автомобил, ползван от
жалбоподателя и натоварен с дървесина е монтирано GPS – устройство, което
обаче не работело. Свидетелят заяви, че била направена справка и в РДГ –
Берковица, от където е получена информация, че устройството на този
автомобил не работи.
В АУАН и в Наказателното постановление, е посочено, че жалб. Й. е
нарушил законовите разпоредби на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, във вр. с чл. 14б, ал.
2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Съгласно разпоредбата на чл. 14б, ал. 2 от Наредбата, GPS устройството
по ал. 1 следва да осигурява непрекъснат запис на данните за
местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и
мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, съответните дата и час, с възможност за
последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните
90 дни.
Законовата разпоредба на чл. 148, ал. 12 ЗГ, въвежда изискване
товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни
горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 да бъдат снабдени с
изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на
движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за
движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11.
Съдът намира, че е налице допуснато противоречие между цифрова
квалификация и словесно описание на нарушението, формулирано в АУАН и
в Наказателното постановление.
4
Видно от текстовата част на описаното административно нарушение,
вменено на жалб. Й., на същия е повдигнато обвинение за това, че: Товарен
автомобил има монтирано GPS устройство, но то не е регистрирано в РДГ –
Берковица, като не е предоставена информация на парола и потребителско
име за проследяване на маршрута на автомобила.
Това словесно описание на нарушението обаче има признаците на друго
нарушение, инкриминирано като такова в чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, където е
въведено изискването към собствениците/ ползвателите на товарни превозни
средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ да осигуряват непрекъснато
функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ: 1.
копие от регистрационните талони на съответните превозни средства,
снабдени с GPS устройства; 2. заверено копие на документ, удостоверяващ
монтирането и функционирането на GPS устройството; 3. удостоверение,
издадено от фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща услугата,
съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до
информацията от GPS устройствата – важи за собственици/ползватели на
товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ, които
транспортират обла дървесина и дърва за огрев.
Т.е., словесното описание на нарушението, така както е формулирано в
АУАН и в Наказателното постановление, сочи на неизпълнение на
императивното задължение въведено с разпоредбата на чл. 14б, ал. 3 от
Наредбата, а не на такова по чл. 14б, ал. 2 от същата и чл. 148, ал. 12 ЗГ, както
е определена цифровата квалификация на нарушението.
Поради това, съдът намира, че е налице пълно противоречие между
словесно и цифрово изражение на правната квалификация на нарушението, за
което жалбоподателя е наказан.
В словесно изражение, на жалбоподателя е повдигнато обвинение за
нарушение на чл. 14б, ал. 3 от НКОГТ, а цифровата правна квалификация на
обвинението е по чл. 14б ал. 2 от същата Наредба.
Видно е, че посочените като нарушени законови текстове в цифрово
изражение /чл. 14б, ал. 2 от същата, във вр. с чл. 148, ал. 12 ЗГ/, не съдържат
задължение за предоставяне на информация потребителско име и парола за
достъп в реално време в съответната Регионална Дирекция по горине.
5
Такова императивно задължение е въведено в чл. 14б, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Допуснатото противоречие в горния смисъл е довело до ограничаване
на правото на защита на наказаното лице да узнае в какво нарушение е
обвинено че е извършило. Жалбоподателят се е защитавал срещу едно неясно
обвинение, като е формирал защитната си теза, ангажирайки доказателства за
това, че е подал заявление за регистрация на GPS устройството в РДГ –
Берковица, което не съответства на правната квалификация на обвинението.
Дори в показанията на изслушания свидетел на въззиваемата страна не
се описа нарушение изразяващо се в неподаване на информация за парола и
потребителско име, като свидетеля заяви само, че записващото GPS
устройство на автомобила не е работело.
В този вид производства субсидиарно се прилагат правилата на НК и
НПК, поради което и обвинението следва да е ясно конкретизирано и не може
да бъде извличано по пътя на формалната и правната логика.
Констатираният от съда процесуален пропуск неизменно е от
категорията на съществените. Допуснатото противоречие между словесна и
цифрова квалификация на обвинението безспорно ограничава правото на
защита на наказаното лице, тъй като нарушителя не знае срещу кое от двете
обвинения да се защитава.
Неоспоримо е, че всеки пропуск, който води до ограничаване на
основното право на наказаното лице – правото на защита, е самостоятелно
основание за отмяна на крайния акт.
Констатираният от съда пропуск е допуснат както в АУАН, така и
издаденото Наказателно постановление и не може да бъде саниран по никакъв
начин.
Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което
го отменя.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
6
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
процеса. За това, че разноските са реално направени има безспорни
доказателства – договор за правна защита и съдействие, в който е посочен
размера на възнаграждението, както и че същото е платено в брой. Поискано е
присъждане на разноски. Поради това, въззиваемата страна следва да понесе
в своя тежест направените от жалбоподателя за разноски за адвокат в
процеса, в размер на 300.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 380/ 08.06.2022 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на Г. Р. Й. от гр. В., ж.к. „...............“
бл. .., вх. .., ап...., с ЕГН **********, на осн. чл. 270 от Закона за горите /ЗГ/,
му е наложена „Глоба” в размер на 100.00 лв. (сто лева) – за нарушение на
чл. 148, ал. 12 от ЗГ, във вр. с чл. 14б, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
ОСЪЖДА РДГ – Берковица, гр. Берковица, ул. „Митрополит Кирил“
№ 13, представлявана от инж. С. К. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Й. от
гр. В., ж.к. „................“ бл. .., вх...., ап...., с ЕГН **********, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7