О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №IV-1135
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
четвърти въззивен състав
на шестнадесети април, две хиляди и двадесета
година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 854
по описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ - гр.Париж, клон България – гр.София, ищец в първоинстанционното
производство, против Решение №316/27.12.2019г. По гр.д.№881/19г. постановено от Районен съд
Айтос, в частта, с което е отхвърлен иска на въззивника, за признаване за
установено, че ответника А.В.В. – ЕГН********** ***, дължи на ищеца разликата
над уважената главница от 167 лева, до претендирания размер от 3754.53 лева,
809.04 лева – възнаградителна лихва и 479.57 лева – мораторна лихва за периода
20.08.2017г. - 12.07.2019г.
Въззивникът изразява
недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване
на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.
Извършва се тълкуване на
нормите на Закона за потребителския кредит, на които съдът се е позовал, за да
отхвърли предявените искове:
- чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК – оспорва се извода на съда, че договорът не съдържа посочване
на ГПР, доколкото в процесния случай не са предвидени възможности за промяна на
ГПР, а лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора. Длъжникът е знаел
параметрите на договора – каква сума получава и каква сума дължи и какъв е ГПР;
- чл.11,
ал.1, т.12 ЗПК – анализира се нормата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, досежно
изискването за съдържание на договора на условията за издължаване на кредита, в
т.ч. и погасителен план; според въззивника нормата на т.12 касае касае ситуация
на предсрочно погасяване, когато потребителят има право да получи нов
погасителен план, каквато в случая не е налице; цитира се съдебна практика,
според която не следва да се смесва фактическия състав на двете хипотези.
При проверката, извършена на
осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен
на въззивната страна на 16.01.2020г. Въззивната жалба е подадена чрез куриер на
27.01.20г. - в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. исковете му са
отхвърлени. Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба на
ищеца е връчен на ответника А.В.В. на 20.02.20г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не
е подаден писмен отговор.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадената въззивна жалба намира, че делото следва да
бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С Разпореждане от 13.03.20г.,
делото е внесено в съдебно заседание на 27.04.20г. Съгласно Решение по протокол
№9/15.03.20г.
и Решение по протокол №12 от
07.04.2020г. на СК на ВСС, във вр. с Решение на Народното събрание на Република България
от 13.03.2020 г. за обявяване на извънредно положение, същото следва да
бъде пренасрочено за съдебно заседание, след 15.05.2010г.
С оглед на гореизложеното и на
осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №854/20г. по описа на Бургаски
окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 15.06.20г. от 13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на
посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по
телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили
телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА на процесуалните
представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40,
ал.7 от Закон за адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
2.