РЕШЕНИЕ
№ 3808
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330101610 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от А. П. П. против „Кредит
Тайм“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата,
установяваща задължение за заплащане на такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение в размер на 148, 76 лв. от Договор за
кредит № ***** г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради
установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като накърняваща
договорното равноправие между страните и поради установяването й в
нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит №
***** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била
предоставена сумата в размер от 500 лв. при годишен процент на разходите
от 13, 01 %. Сочи, че в т. 3 от договора е установено задължение за заплащане
на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на
148, 76 лв. Твърди, че така установената такса очевидно заобикаля закона,
като е налице нееквивалентност на престациите. Счита, че така установената
клауза е неравноправна на основание чл. 143, т. 9 ЗПК, доколкото в
1
предвиждане на това задължение се цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника. Твърди, че така установената такса
представлява скрит разход по кредита, който привидно е установен като
такса, с цел заобикаляне на правилото, установено в разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Сочи, че клаузата противоречи на добрите търговски практики като
илюстрира уговорка във вреда на потребителя. Счита, че клаузата е
установена в пряко противоречие с добрите нрави. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира присъждане на сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК “Кредит Тайм”
ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Счита исковата молба за нередовна, доколкото не е
посочена каква сума е заплатена без наличие на основание за това по
посочените клаузи, установяващи задължения за заплащане на такси. Сочи, че
между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който в
полза на ищеца е предоставена сумата от 500 лв. Твърди, че условията на
договора се уговорят индивидуално в преговори между страните, като
кредитополучателя може да влияе на тези условия, като последните са
посочени в стандартния европейски формуляр. Твърди, че кредиторът има
право да начислява и получава такси, като последните не влияят на
установения в договора годишен процент на разходите, не го увеличават и не
представляват действия по усвояването и управлението на кредита. Твърди,
че тези такси предхождат сключването на договора, които такси са
финансирани от страна на кредитора и са платими от длъжника, ведно с
погасителните вноски. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове. Твърди, че не са налице предпоставките
по чл. 38 ЗАдв. за оказване на безплатна адвокатска защита, тъй като ищецът
не е материалнозатруднено лице.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск за установяване
недействителността на клаузата за заплащане на такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение, поради противоречието й с добрите
2
нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в
нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
По предявения установителен иск съдът дължи произнасяне по
релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на
посочената клауза на основанията, изложени в исковата молба – по реда,
установен в петитума на исковата молба, с което е отправено искане до съда
за установяване недействителността на клаузата за заплащане на такса на
няколко самостоятелни основания.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца
А. П. П. и „Кредит Тайм“ ЕООД е сключен договор за паричен заем № *****
от 21.12.2021 г., по силата на който ответникът е поел задължение да
предостави на ищеца сумата от 500 лв., срещу насрещното задължение на
ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване
финансов ресурс, ведно с начислена възнаградителна лихва, такса за
изготвяне на индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за
експресно разглеждане на заявката или сумата от 808 лв. на 4 месечни
погасителни вноски, всяка в размер от 202 лв. Установено е, че размерът на
погасителните вноски е от 143 лв., ако длъжникът заплаща задълженията си
преди или на датата на падеж на погасителната вноска, при което получава
отстъпка от 12 лв. и общият размер на задължението е 760 лв. С договора е
установена еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за
одобрение на паричен заем от 148, 80 лв. и за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение от 148, 76 лв.
Установен е годишен лихвен процент от 10 % и годишен процент на
разходите от 13, 01 %, като в договора е посочено, че при така определения
годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът
ще е валиден в посочения в него срок, заемателят е избрал падежната дата и
че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно
няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки
за неизпълнение.
С оглед така установените обстоятелства от приложените по делото
писмени доказателствени средства, съдът намира, че между страните са
постигнали съгласие относно гореизложените клаузи на договора за кредит.
В договора за кредит е установено задължение за заплащане на такса за
изготвяне на индивидуално кредитно досие от 148, 76 лв.
Така установената клауза е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава размера на кредита без
яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На
следващо място, тази такса противоречи и на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
3
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Последицата от това
противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Максималният
размер на годишния процент на разходите, който е предвиден с императивна
разпоредба на закона, би бил превишен, ако в договора има уговорена
възнаградителна лихва и други такси. В случая при установен размер на
отпусната главница от 500 лв. и възнаградителна лихва, представляваща явно
установеното възнаграждение на кредитора, е предвидена още задължение за
заплащане на такси за допълнителни услуги. По този начин са установени
допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на
уговорената възнаградителна лихва. Съдът намира, че по този начин, в разрез
с нормите на добросъвестността, е установено допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по
принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи
от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на
човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при
изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на
общност.
Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено
плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по
този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което не е посочено при определяне на годишния процент на
разходите.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за
заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно досие, с която
задължения разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на
допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск за
установяване недействителността на клаузата, установяваща задължение за
заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в
размер на 148, 76 лв. от Договор за кредит № ***** от 21.12.2021г., е
нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави е
основателен, поради което не следва да се пристъпва към разглеждане на
останалите посочени от ищеца основания за недействителност на тази клауза.
4
За пълнота на изложението следва да се посочи, че сочените от ищеца
основания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК са такива, водещи до
недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК и не
представляват самостоятелно основание за недействителност на конкретни
клаузи от договора.
В полза на ищеца, с оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 50 лв. за
заплатена държавна такса.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата
от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на
възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното
не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Съдът не възприема възраженията на ответника, че ищецът няма
качеството на материално-затруднено лице, тъй като наличието на трудов
доход над средния за страната размер, не обосновава извод за възможност за
заплащане на всички разноски в производството, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за действителните месечни разходи на ищеца, с
оглед преценката за действителната разполагаема сума. В този смисъл
тежестта за доказване е на ответника, надлежно разпределена с
определението за насрочване на делото.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Тайм“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост
1А, ул. „Анна Ахматова“ № 19, по предявените от А. П. П., ЕГН **********,
с адрес гр. П., ул. *****, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата,
установяваща задължение за заплащане на такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение в размер на 148, 76 лв. от Договор за
кредит № ***** г. е нищожна, поради установяването й в противоречие с
добрите нрави.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на А. П. П., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 1610/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
5
адв. С. К. Н., АК – Пловдив, с адрес гр. П, ул. *****, сумата от 400 лв. –
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
гр.д. № 1610/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6