РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 11.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV-ти състав, в публично заседание на
десети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдията административно дело №
589 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото
е образувано след изпращането му по подсъдност по силата на определение №1937
от 16.09.2019 год. по адм.д.№2267/2019 на Административен съд-Бургас.
Образувано е по
жалба на еднолично дружество с ограничена отговорност под фирма „АРНИ
2013" ЕООД, със
седалище: гр.Бяла, представлявано от Р.Н.Д., депозирана чрез
адвокат-пълномощник, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
ФК-482-0339178
от 12.09.2019 г. на началник - отдел „Оперативни
дейности“ - Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговското
дружество е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – закусвалня, находящ се в гр. Поморие.
ул.„Рибарска" №1, стопанисван от търговеца-ЮЛ, както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност
на заповедта поради противоречие с материалноправни норми, при съществени
нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта
на закона. Изтъкват се подробни съображения по наведените
основания. Иска се съдът да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка, приложена по адм.д.№2267/19 г. на
АдмС-Бургас писмени доказателства, се установява, че на 03.09.2019 г. в 10:30 ч. е извършена проверка на
търговски обект – закусвалня, находящ се в гр. Поморие. ул.„Рибарска" №1,
стопанисван от търговското дружество „АРНИ
2013" ЕООД . При нея е констатирано, че като лице по чл. 3 от Наредба №Н-18
13.12.2006 г. на МФ със стационарен търговски
обект, не било издало фискална касова бележка от наличния в обекта работещ ЕКФП
с регистров номер в НАП-№4199826, за извършена контролна покупка на 2
бр.закуски, сок и айрян, на обща стойност 4.80лв., заплатена в брой на място в
обекта от орган по приходите на 03.09.2019 г. в 12:40 часа.
Резултатите от проверката са отразени в Протокол
за извършена проверка №
0339178 от 03.09.2019 г. (л.46- л.48 от дело №2267/19 г. АдмС-Бургас). В протокола е записано, че по време на скритото
наблюдение, било установено неиздаване на фискални касови бележки в обекта. Не
е извадено КЛЕН за деня на проверката, а за предходната дата – 02.09.2019 г. Посочено
е още, че при извършена проверка на касовата наличност е установена разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 33.15лв.
В протокола са отразени и цените на предлаганите в
обекта продукти – безалкохолни напитки и закуски, които варират от 050 лв. до
1,80 лв.
Във връзка с
констатациите при проверката било
прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл. 25, ал.
1 т.1 във връзка с чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ. Това
обосновало издаването на процесната ЗНПАМ
№ ФК-482-0339178
от 12.09.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16
от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП, на основание чл. 186, ал.
1, т.
1, б „а“ от ЗДДС и
чл. 187, ал.
1 от ЗДДС,
на търговското дружество
е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – закусвалня, находящ се в гр. Поморие.
ул.„Рибарска" № 1, стопанисван от „АРНИ 2013" ЕООД, със седалище гр.Бяла,
както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
За административното нарушение впоследствие
е съставен и АУАН №
F507382 от 10.09.2019
г. (л.54 от а.д. №2267/19 г.).
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от представляващия по закон
търговското дружество – управителя Р.Н.Д.на 15.09.2019 г., видно от
собственоръчно попълнена и подписана от нея разписка. Жалбата до местно
некомпетентния съд е подадена чрез органа на 16.09.2019 г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1
от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 58 от а.д.№2267/19 г.).
Налице е и доказателство, че издателят на заповедта заема длъжност „началник
сектор“ в дирекция „Оперативни дейности“-Булгас – л.60 от а.д.№2267/19 г.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от
страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на
фискална касова бележка от налично и работещо в обекта ФУ при извършена
покупка, при която е била заплатена съответната стойност в брой. Описаната в
ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от
горецитирания ПИП от 03.09.2019 г.,
по отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са процесуалните
правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0308139 от 05.06.2019 г.,
съставен в присъствието на представляващия по закон дружеството. В протокола са
посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Обжалваната заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В конкретния случай е констатирано
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Според
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно
чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по
ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. Цитираните разпоредби кореспондират на задълженията,
регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
За нарушения на
посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал.1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. В допълнение на това,
законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и налагането
на ПАМ – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е
установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен
редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на
нарушението съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН, с който
е констатирано нарушение на чл.
25, ал. 1, т. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. При запечатване на обект, се следва и постановяване на
забрана за достъпа до него – чл.187, ал.1 ЗДДС.
Съдът намира констатираното нарушение
на цитираните разпоредби – неиздаване на фискална
касова бележка, за установено от доказателствата по делото, въпреки отсъствието
на изведен КЛЕН за датата на проверката, липсата на доказателствени искания от
ответната страна за ангажиране на гласни доказателства, с които да се потвърди
обстоятелството на извършено скрито наблюдение на обекта, но предвид
обстоятелството, че протоколът за извършената проверка е подписан от
представляващата дружеството без възражения.. В тази връзка следва да се посочи,
че наведените от жалбоподателя доводи и възражения не се потвърждават от
събраните в хода на делото доказателства.
При тези съображения
следва да се потвърди извода на контролните органи, че е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3
във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на
материалния закон.
Съдът приема, обаче, че определеният
срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия
срок, постановен в условията на оперативна самостоятелност, макар и на средата
на законово определения, не съответства на тежестта на нарушението и не е
съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което
е незаконосъобразен. Административният орган, макар и да е изложил съображения
за определената продължителност, при определянето на срока на правно действие
на мярката не е отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното
поведение на търговеца, като не е съобразил и разпореждането в тази му част с
изискванията на чл.6, ал.2 АПК. По делото не са налице данни за извършени други
правонарушения от дружеството от вида на процесното. Това обстоятелство не е
отчетено, било е наложително то да се интерпретира наред с факта, че при
проверката не е бил изваден КЛЕН за деня, установената разлика в касовата
наличност не е голяма, търговското дружество е с ниски печалби, които не
обосновават регистрацията му по ЗДДС и тези печалби намалят по размер във
времето. При преценката на продължителността на наложената ПАМ следва да се има
предвид и вида и характера на търговския обект, за който тази мярка се налага.
В случая става въпрос за закусвалня, с цени на стоки от 0,50 лв. до 1, 80 лв., чийто
дневен оборот не е и не би могъл да е особено голям, а стойността на покупката,
за която не е издадена касова бележка и по повод, на която се налага процесната
ПАМ, е твърде ниска – 4,80 лева.
Продължителността на
административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения,
касаещи данъчното облагане. Използваното правно средство, според съда, би
постигнало преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения и при продължителност от 7 дни, който срок
съответства на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че жалбата на „АРНИ 2013" ЕООД, със седалище: гр. Бяла, се явява частично
основателна, досежно срока на наложената ПАМ, който съдът следва да измени на 7
дни.
С жалбата е заявена претенция за
присъждане на деловодни разноски, за които са представени писмени доказателства
– заплатена държавна такса с банкова такса за превод – 53лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение от 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие
– л.28 от а.д.№2267/19 г. При липсата на уредба относно изменение на обжалвания
административен акт, съдът намира, че в случая е приложима нормата на чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК. За частично уважената жалба, на оспорващата страна
следва да се присъдят разноски, съразмерно на тази уважена част, които съдът
определя в общ размер от 525 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба
на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „АРНИ 2013" ЕООД, със седалище: гр. Бяла,
представлявано от управителя Р.Н.Д., Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-482-0339178 от 12.09.2019 г. на началник - отдел „Оперативни
дейности“ - Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект –
закусвалня, находящ се в гр. Поморие, ул. „Рибарска“ №1, стопанисван от дружеството
и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а" oт Закона за данък върху добавената
стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, като
намалява срока на мярката и забраната от 14 (четиринадесет) дни на 7 (седем)
дни.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция на НАП гр. Бургас да заплати на „АРНИ 2013" ЕООД, със седалище: гр. Бяла,
адрес на управление: гр. Бяла, ул.”генерал Арнолди” №1, ЕИК 20253126 сумата от 525,00
(петстотин деветдесет и пет) лева - разноски по делото съобразно уважената част
на жалбата.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: