Решение по дело №408/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора срещу Решение № 62/03.12.2024 г., постановено по АНД № 143/2024 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9131652 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на Р. К. Р., с [ЕГН], е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът счита решението на Радневския районен съд за необосновано, неясно и постановено в нарушение на закона. Твърди, че съдът е тълкувал и приложил неправилно закона. Оспорва изводите му за липса на задължителни реквизити в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.), като излага подробни доводи за това. Позовава се на нормите на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че превишението на скоростта е безспорно доказано, поради което правилно е санкциониран водачът на МПС. По тези съображения иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди обжалваният ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ответникът – Р. К. Р., чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска решението на Радневския районен съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Поддържа частната си касационна жалба против определение № 5 от 10.01.2025 година. С това определение е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора ДОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Споделя доводите в частната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Радневският районен съд е отменил ЕФ серия К № № 9131652, издаден от ОД на МВР - Добрич, с който на Р. Р. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 12.05.2024 г., в 10:37 часа, в община Раднево, [населено място] – център на селото, в посока Раднево, е управлявал МПС с рег. № [рег. номер], при ограничение на скоростта от 40 км, въведено с пътен знак В26, превишавайки с 16 км/ч, което е установено с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта TRF1-M 640.

Районният съд е отменил ЕФ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изложил е мотиви, че в представения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. липсват задължителни реквизити, което прави невъзможно да се установи кога и при какви обстоятелства е извършено заснемането. Не са посочени началото и краят на участъка, в който се контролира скоростта, начинът и режимът на измерване на скоростта, не е отразено дали е направена снимка на разположението на АТСС спрямо участъка за контрол на МПС. Съдът е преценил, че подобни пропуски опорочават процедурата по контрол върху скоростта на движение на МПС и рефлектират пряко върху законосъобразността на издадения ЕФ. В заключение районният съд е приел, че липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до незаконосъобразност на обжалвания ЕФ.

Обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до нарушение на материалния закон.

Не се споделят изводите на съда за нередовност на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. поради липса на задължителни реквизити.

В протокола е записано точното място за контрол – [населено място], центъра на селото, посока на движение на контролираните МПС приближаващ. Вписан е видът на пътя, както и ограничението на скоростта от 40 км/час.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. началото и краят на контролирания участък се отбелязва само при контрол във време на движение с мобилно АТСС. В случая нарушението е установено в режим на измерване – "С – стационарен", поради което непопълването на тази графа не съставлява нарушение на изискванията за съдържание, както неправилно е преценил районният съд.

Не е съществен пропуск непосочването на номера на първото и последното изображение в протокола, защото съгласно чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър и при евентуален спор относно годността на отпечатаните снимки винаги може да се провери дали те са част от изготвените статични изображения за времето на извършения контрол.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че протоколът за използване на мобилно АТСС не съдържа такива пропуски и недостатъци, които да разколебават материалната му доказателствена сила като официален свидетелстващ документ, поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд не се е съобразил с отразените в него факти и обстоятелства.

Действително, разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата изисква към всеки протокол да се изготвя снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката и най-вероятно не е изготвена. Налице е соченото от съда нарушение, но по характера си то е такова, че не препятства установяването на местоположението на мобилната система и не води до недоказаност на административнонаказателното обвинение. Локацията на уреда е индивидуализирана достатъчно точно в протокола за използване на техническото средство, имащ характер на официален документ със съответната доказателствена сила. Изчерпателно са изброени конкретното място за контрол, посоката и периметърът, в които е осъществяван същият, режимът на измерване и посоката на задействане, началото и краят на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Сведенията в протокола относно местонахождението на АТС в пълна степен кореспондират с тези, идентифицирани във фотоизображението, установяващо нарушението, както и в крайния акт на производството – ЕФ. Данните в протокола ведно с приобщения снимков материал от записа, генериран от мобилната АТС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия, въведена с пътен знак В-26, от 40 км/ч. Тоест, мястото на временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно мястото на нарушението. В този смисъл неправилен е изводът на въззивния съд, че изискването протоколът за използване на АТС да бъде съпроводен със снимка на разположението на уреда, нарушава правото на защита на санкционираното лице и е основание за отмяна на ЕФ на това основание.

С отказа си да кредитира протокола за използване на мобилно АТСС и приложените към преписката снимки, без да ги обсъди и оцени в тяхната съвкупност и пълнота, районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно тълкуване и анализ на доказателствата по делото, в разрез с действителното им съдържание и правилата на формалната логика, в резултат на което е стигнал до необосновани и незаконосъобразни фактически и правни изводи за недоказаност на нарушението и неговото авторство.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като противоречащо на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменено. И тъй като делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да реши спора по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени и веществени доказателства. Превишаването на скоростта е фиксирано с годно за употреба техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Липсват доказателства, които да оборват удостоверените с тях факти и обстоятелства.

Нарушението за превишена скорост е заснето и установено посредством АТСС по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, поради което правилно е приложена процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Електронният фиш е издаден от компетентната за това ОД на МВР и съдържа всички изискуеми по закон реквизити, които позволяват в достатъчна степен индивидуализация на нарушението от обективна и субективна страна.

В заключение касационната инстанция приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Наложената глоба е законосъобразно определена и съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП вид и размер на наказанието.

Поради това обжалваният ЕФ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Независимо от изхода по спора, на касатора не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото не е бил представляван от такъв в процеса. На ответника по касацията с оглед изхода на делото не се дължат разноски, поради което оспореното определение е правилно, като краен резултат

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 62/03.12.2024 г., постановено по АНД № 143/2024 г. по описа на Районен съд – Раднево, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №9131652 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на Р. К. Р., с [ЕГН], е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП

Решението не подлежи на обжалване.