№ 6740
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „МДМА-16“ ООД срещу решение от
04.12.2023 г. по гр.д. №17498/2023 г. на Софийския районен съд, 113 състав, в частта, в която
е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата в размер на 130,40
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.03.2020 г. до
м.06.2020 г., за имот, находящ се в гр. София, ул. „******** с инсталация № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.12.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата в размер 33,24 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
01.05.2020 г. до 25.11.2022 г., както и главница в размер на 4,74 лв. за извършено дялово
разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 09.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
като ответникът осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че първоинстанционният съд не се е произнесъл всички негови доводи относно липсата на
облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, както и
за липсата на потребена топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Топлоконтрол” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
1
взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове за главница за ТЕ, за лихва за забава върху главницата за ТЕ и за главница за дялово
разпределение са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в
която е отхвърлен изцяло предявеният иск за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, поради което е влязло в законна сила в тези части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради
следното:
Предявени са искове е установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, както цена за извършеното
дялово разпределение, и съответните лихви за забава.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ответника е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Съдът приема за установен факта, че за процесния период мес.03.2020 г. – мес.06.2020
г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ответникът е
доставял на ищеца топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
обект Ателие В4, находящо се на адрес: гр. София, ул. „********, инсталация №**********.
Разпоредбата на действащия чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ изисква сключването на писмен
договор за продажба на топлинна енергия между производителя на топлинна енергия и
пряко присъединения към него потребител за стопански нужди. Наличието на писмен
договор, сключен между страните, за процесния период се оспорва от ответника в отговора
по чл.131 ГПК, но това обстоятелство се установява от представените по делото договор
№********** от 09.03.2020 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, двустранно подписан, и пълномощно, нот. заверено от нот. Ю.К., рег.
№5489/15.08.2019 г. Договорът е оспорен от ответника в частта за положения за
представляващия дружеството, но във въззивното производство е прието описаното по-горе
пълномощно, неоспорено от страните, поради което и съдът приема, че процесният договор
е подписан от пълномощник на дружеството-ответник с валидно учредена представителна
власт. Договорът е за срок от 5 години, считано от 09.03.2020 г.
При тези данни, следва да се приеме, че между страните е възникнало към процесния
период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на
специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
2
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертиза. В случая количеството на доставената в цялата сграда
топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря
на метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено от „Топлоконтрол“ ООД правилно и съобразно
нормативните изисквания.
От заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява, че общата дължима от ответника
сума за топлинна енергия за периода мес.03.2020 г. – мес.06.2020 г. е в размер на 130,43 лв.
/34,81 лв. – за отопление, и 95,62 лв. – за БГВ/, общата дължима сума за дялово
разпределение за периода мес.03.2020 г. – мес.06.2020 г. - в размер на 9,34 лв., лихвата за
забава върху главницата за ТЕ за периода 01.05.2020 г. – 25.11.2022 г. е в размер на сумата от
33,24 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19967 от 04.12.2023 г., постановено по гр.д.
№17498/2023 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „МДМА - 16” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Термоконтрол” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4