РЕШЕНИЕ
№ 14568
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110147776 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „(фирма) против А. С. Б. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 4 107,14 лева, представляваща непогасена за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 635,59 лева представляваща мораторна лихва
за период от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 12414/28.04.2023 г. по ч. гр. д. № 19262/2023 г. по описа на СРС, 127
състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителна сметка, изготвена по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да
заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представил адвокат С. Д.
оспорва предявените искове. В отговора на исковата молба са изложени доводи, че между
страните по спора не е налице валидно облигационно правоотношение с посочен в исковата
молба предмет доколкото ответникът не е собственик на топлоснабдения имот. В
допълнение е оспорено ответникът да е ползвал топлинна енергия доставена за процесния
1
имот. Процесуалният представител на страната оспорва измервателните уреди, отчитащи
действителното потребление на топлинна енергия, да са сертифицирани по надлежния ред.
При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. По
изложените съображение е направено искане предявените искови претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни, като в тежест на ищцовото дружество да бъдат възложени
сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). По делото не е спорно, че Общите
условия на ищцовото дружество са надлежно публикувани. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от клиентите. По делото не е спорно, че Общите условия
на ищцовото дружество са надлежно разгласени, поради което към процесния период са
били в сила.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора като писмено доказателство в производството е приет договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 22.12.2005г., обективиран в нот. акт № 64, том V, нот. дело №
804/22.12.2005 г., по силата на който А. С. Б. е придобил право на собственост върху
процесния недвижим имот. Следва да бъде отбелязано, че когато топлопреносното
предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов
наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова
тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото
на собственост върху имота преди процесния период. В случая ответникът не е навел
твърдения, респ. по делото не са ангажирани доказателства, че А. С. Б. се е разпоредил с
правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. съдът приема, че за исковия
период ответникът като собственик на недвижимия имот е притежавал качеството
потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
2
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От заключението се установява, че от
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя
между всички потребители в сградата. Експертът разяснява, че за процесния период в имота
е имало четири броя отоплителни тела с монтиран ИРРО / индивидуален разпределител на
разход за отопление/, а в банята щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред.
От приетото заключение се установява, че процесните два отчетни периода не е осигурен
достъп за отчет на уредите, поради което служебно е начислена топлинна енергия на база
инсталирана мощност на отоплителните тела. Експертът разяснява, че количеството топлина
енергия, отдадено от сградната инсталация, е изчислено по формулата разписана в
действащата към периода Наредба за топлоснабдяването. От приетото заключение се
установява, че за процесния период в имота не е имало редовен водомер за топла вода,
поради което служебно е определен разход 140 л на денонощие за един потребител. От
приетото по делото заключение се установява, че цената на доставената топлинна енергия за
процесния период при съобразяване на изготвените изравнителни сметки възлиза на сумата
3
в размер на 4101,41 лева.
От изложеното следва, че исковата претенция за разликата над сумата в размер на
4101,41 лева до пълния предявен размер от 4107,14 лева следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
При доказаност на предявения иск за главница за топлинна енергия по основание и
размер до сумата в размер на 4101,41 лева, следва да бъде разгледано своевременно
заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 11.04.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Процесното вземане за топлинна енергия касае периода 01.05.2020
г. – 30.04.2022 г., респ. всички вземания са възникнали в период по-кратък от три години
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
направеното възражение за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
По отношение на предявения иск за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия, съдът намира следното:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на „(фирма) купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат цената в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като съгласно ал. 6 при неизпълнение в срок на задължението по ал. 1
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. От изложеното следва, че
задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало
като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана
до длъжника – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС, Решение
от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, Решение от 29.06.2022 г. по в.
гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г.
по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
При съобразяване на размерът на главницата, до който исковата претенция се явява
основателна, предявеният иск за обезщетение за забава следва да бъде уважен за сумата в
размер на 629,86 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 635,59 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от предявените искове. Общо направените в заповедното
производство разноски възлизат на 144,85 лева, от които сумата в размер на 94,85 лева
внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 144,49
лева. Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 544,85 лева, от които сумата в размер на 94,85 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, 350 лева внесен депозит за изслушване на съдебно-
техническа експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
4
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност
на уважената част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да
заплати сумата в размер на 543,53 лева.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
съдебни разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Процесуалният
представител на страната поддържа искане за присъждане на разноски за предоставена
безплатна правна помощ в заповедното и исковото производство в размер общо на 800 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с
който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи
се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В случая повдигнатия спор няма правна или
фактическа сложност, по спорния по делото въпрос е налице константна съдебна практика,
депозираният отговор на искова молба е бланкетен и процесуалният представител на ищеца
не се е явил в проведените открити съдебни заседания. Предвид изложеното адвокатското
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в настоящото производство следва
да бъде определено в размер на 400 лева, като по съразмерност на процесуалния
представител на страната се следва 1,20 лева.
Съгласно разясненията дадени с Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. №
3074/2018 г. на ВКС, I ТО, законът освобождава длъжника от задължение да мотивира
депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение, респ. законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на
кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
5
материалното право, поради което и на длъжника не се следват разноски за заповедното
производство, респ. такИ. не се следват на адвоката, който е предоставил безплатна правна
помощ в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „(фирма), ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. (адрес)“, срещу А. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес),
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 4101,41 лева, представляваща непогасена за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 629,86 лева представляваща мораторна лихва
за период от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 12414/28.04.2023 г. по ч. гр. д. № 19262/2023 г. по описа на СРС, 127
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата
над уважената част до пълния заявен размер от 4107,14 лева и предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от
635,59 лева.
ОСЪЖДА А. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.(адрес), да заплати на „(фирма),
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес)“, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 144,49 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство и сумата в размер на 543,53 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „(фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес)“, да
заплати на адвокат С. Д. от САК, с адрес на кантората в гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.
1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 1,20 лева,
представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в настоящото
производство.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 19262/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6