Присъда по дело №13783/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта:	359
Дата:	5 юни 2024 г.
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20231110213783
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 359
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
СъдебниНИКОЛАЙ С. ПАНАЙОТОВ

заседатели:С. М. Крумова
при участието на секретаря В. К. ДИНОВА
и прокурора А. Люб. Б.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело от общ
характер № 20231110213783 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата Ц. Р. И. с ЕГН **********, родена на
*********, в гр. Враца, българка, с българско гражданство, неосъждана,
неомъжена, средно образование, управител на „Дескорт“ ЕООД, постоянен
адрес – гр. София, *********** и с настоящ адрес в гр. София, ********, за
ВИНОВНА в това, че:

1. На неустановена дата през месец май 2019 година, в град София,
набрала отделно лице - Р. Н. Т., с цел да бъде използвана за развратни
действия – проституция, независимо от съгласието и от тази дата до и
на 09.10.2019 г., приела отделно лице – Р. Н. Т., да извършва развратни
действия с различни лица в стопанисван от нея недвижим имот -
1

апартамент, находящ се на адрес: град София, **********, като деянието
е извършено чрез обещаване на облаги /да получава доходи от
предоставените сексуални услуги/ - престъпление по чл. 159а, ал. 2, т.
6 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.
159а, ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, я
ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
години, както и на наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, като на
основание чл.304 от НПК я признава за НЕВИНОВНА и я
ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение деянието да е извършено
чрез получаване на облаги, както и набирането да е извършено чрез
публикуване на обяви в интернет пространството в сайтовете alo.bg и
„Адам и Ева“.

2. В периода от неустановена дата през месец май 2019 година до и на
09.10.2019 г., в град София, в недвижим имот - апартамент, находящ се
на адрес ***********, използвала Р. Н. Т. - пострадала от престъпление
по чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК за развратни действия - полови
сношения и блудствени действия с различни лица, независимо от
съгласието - престъпление по чл. 159в от Наказателния кодекс,
поради което и на основание чл. чл. 159в вр. чл.54, ал.1 от НК я
ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
години, както и на наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева

3. На неустановена дата през месец юли 2019 година, в град София,
набрала отделно лице - Ю. Д. М., с цел да бъде използвана за
развратни действия– проституция, независимо от съгласието и от тази
дата до и на 09.10.2019 г., приела отделно лице – Ю. Д. М., да
извършва развратни действия с различни лица в стопанисван от нея
недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес: град София,
**********, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги /да
получава доходи от предоставените сексуални услуги/ - престъпление
по чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което
2

и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4, вр. чл. 54,
ал. 1 от НК, я ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за срок
от ТРИ години, както и на наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева,
като на основание чл.304 от НПК я признава за НЕВИНОВНА и я
ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение деянието да е извършено
чрез получаване на облаги, както и набирането да е извършено чрез
публикуване на обяви в интернет пространството в сайтовете alo.bg и
„Адам и Ева“.

4. В периода от неустановена дата през месец юли 2019 година до и на
09.10.2019 г., в град София, в недвижим имот - апартамент, находящ се
на адрес ***********, използвала Ю. Д. М. - пострадала от
престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК за развратни действия
- полови сношения и блудствени действия с различни лица, независимо
от съгласието - престъпление по чл. 159в от Наказателния кодекс,
поради което и на основание чл. чл. 159в вр. чл.54, ал.1 от НК я
ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
години, както и на наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева.
5. На неустановена дата през месец август 2019 година, в град София,
набрала отделно лице - М. Ц. З., с цел да бъде използвана за развратни
действия– проституция, независимо от съгласието и от тази дата до и
на 09.10.2019 г., приела отделно лице – М. Ц. З., да извършва
развратни действия с различни лица в стопанисван от нея недвижим
имот - апартамент, находящ се на адрес: град София, **********, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги /да получава доходи от
предоставените сексуални услуги/ - престъпление по чл. 159а, ал. 2, т.
6 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.
159а, ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, я
ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
години, както и на наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, като на
основание чл.304 от НПК я признава за НЕВИНОВНА и я
ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение деянието да е извършено
чрез получаване на облаги, както и набирането да е извършено чрез
публикуване обяви в интернет пространството в сайтовете alo.bg и
„Адам и Ева“.
3

6. В периода от неустановена дата през месец август 2019 година до и
на 09.10.2019 г., в град София, в недвижим имот - апартамент, находящ
се на адрес ***********, използвала М. Ц. З. - пострадала от
престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК за развратни действия
- полови сношения и блудствени действия с различни лица, независимо
от съгласието - престъпление по чл. 159в от Наказателния кодекс,
поради което и на основание чл. чл. 159в вр. чл.54, ал.1 от НК я
ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
години, както и на наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева
ПРИЗНАВА подсъдимата Ц. Р. И. с ЕГН **********, родена на
*********, в гр. Враца, българка, с българско гражданство, неосъждана,
неомъжена, средно образование, управител на „Дескорт“ ЕООД, постоянен
адрес – гр. София, *********** и с настоящ адрес в гр. София, ********, за
НЕВИНОВНА в това:
В периода от неустановена дата през месец май 2019 година до и на
09.10.2019 г., в град София, да е предоставяла систематически /повече от три
пъти/ помещения в недвижим имот – апартамент, находящ се на адрес: град
София, **********, на различни лица за полови сношения и блудствени
действия, както и деянието да е извършено с користна цел и по отношение на
повече от две лица: Р. Н. Т., Ю. Д. М. и М. Ц. З. , поради което и на
основание чл.304 от НК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение
по чл. 155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от Наказателния кодекс
НАЛАГА, на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата Ц. Р. И. с
ЕГН **********, (със снета по делото самоличност) най-тежкото от така
определените наказания, а именно НАКАЗАНИЕ „лишаване от свобода“ за
срок от ТРИ години“ и наказание ГЛОБА в размер на 10 000 лева.

ОТЛАГА изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от
ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл. 66, ал.
1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимата Ц. Р. И. с ЕГН ********** /със снета по делото
самоличност/, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на
4

СДВР сумата от 1189,50 лева, представляваща разноски по делото, сторени в
хода на досъдебната фаза на процеса, както и 70 лева по сметка на Висшия
съдебен съвет – разноски в съдебната фаза.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 13783/2023 г. по описа на 116-ти състав на СРС.

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт против
Ц. Р. И. с ЕГН **********, родена на *********, в гр. Враца, българка, с
българско гражданство, неосъждана, неомъжена, със средно образование,
управител на „Д.“ ЕООД, постоянен адрес – гр. София, *********** и с
настоящ адрес в гр. София, ********, за това, че:
1. В периода от неустановена дата през месец май 2019 година до и
на 09.10.2019 г., в град София, предоставяла систематически /повече от три
пъти/ помещения в недвижим имот – апартамент, находящ се на адрес: град
София, у*************, на различни лица за полови сношения и блудствени
действия, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на
повече от две лица: Р., Ю. и М. - престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3,
вр. ал. 2 от Наказателния кодекс, за извършването на което се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет
хиляди до двадесет и пет хиляди лева и

2. На неустановена дата през месец май 2019 година, в град София,
набрала отделно лице - Р., с цел да бъде използвана за развратни действия–
проституция, независимо от съгласието , като публикувала обяви в интернет
пространството в сайтовете alo.bg и „Адам и Ева“ за предлагане на развратни
действия и от тази дата до и на 09.10.2019 г., приела отделно лице – Р., да
извършва развратни действия с различни лица в стопанисван от нея
недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес: град София,
у*************, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги /да
получава доходи от предоставените сексуални услуги/ и получаване на
облаги /получавала е ½ част от паричните суми, заплатени от клиентите
срещу предоставяните от нея сексуални услуги/ - престъпление по чл. 159а,
ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за извършването на което се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и глоба от
десет хиляди до двадесет хиляди лева,

3. В периода от неустановена дата през месец май 2019 година до и
на 09.10.2019 г., в град София, в недвижим имот - апартамент, находящ се на
адрес ***********, използвала Р. - пострадала от престъпление по чл. 159а,
ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК за развратни действия - полови сношения и
блудствени действия с различни лица, независимо от съгласието -
престъпление по чл. 159в от Наказателния кодекс, за извършването на което
се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и глоба
1

от десет хиляди до двадесет хиляди лева,

4. На неустановена дата през месец юли 2019 година, в град София,
набрала отделно лице - Ю., с цел да бъде използвана за развратни действия–
проституция, независимо от съгласието , като публикувала обяви в интернет
пространството в сайтовете alo.bg и „Адам и Ева“ за предлагане на развратни
действия и от тази дата до и на 09.10.2019 г., приела отделно лице – Ю., да
извършва развратни действия с различни лица в стопанисван от нея
недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес: град София,
у*************, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги /да
получава доходи от предоставените сексуални услуги/ и получаване на
облаги /получавала е ½ част от паричните суми, заплатени от клиентите
срещу предоставяните от нея сексуални услуги/ - престъпление по чл. 159а,
ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за извършването на което се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и глоба от
десет хиляди до двадесет хиляди лева,
5. В периода от неустановена дата през месец юли 2019 година до и
на 09.10.2019 г., в град София, в недвижим имот - апартамент, находящ се на
адрес ***********, използвала Ю. - пострадала от престъпление по чл. 159а,
ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК за развратни действия - полови сношения и
блудствени действия с различни лица, независимо от съгласието -
престъпление по чл. 159в от Наказателния кодекс, за извършването на което
се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и глоба
от десет хиляди до двадесет хиляди лева,
6. На неустановена дата през месец август 2019 година, в град
София, набрала отделно лице - М., с цел да бъде използвана за развратни
действия– проституция, независимо от съгласието , като публикувала обяви
в интернет пространството в сайтовете alo.bg и „Адам и Ева“ за предлагане на
развратни действия и от тази дата до и на 09.10.2019 г., приела отделно лице –
М., да извършва развратни действия с различни лица в стопанисван от нея
недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес: град София,
у*************, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги /да
получава доходи от предоставените сексуални услуги/ и получаване на
облаги /получавала е ½ част от паричните суми, заплатени от клиентите
срещу предоставяните от нея сексуални услуги/ - престъпление по чл. 159а,
ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за извършването на което се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и глоба от
десет хиляди до двадесет хиляди лева,
7. В периода от неустановена дата през месец август 2019 година до
и на 09.10.2019 г., в град София, в недвижим имот - апартамент, находящ се
на адрес ***********, използвала М. - пострадала от престъпление по чл.
159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК за развратни действия - полови сношения и
2

блудствени действия с различни лица, независимо от съгласието -
престъпление по чл. 159в от Наказателния кодекс, за извършването на което
се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и глоба
от десет хиляди до двадесет хиляди лева
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение предлага
на съда да постанови осъдителна присъда като признае подсъдимата за
виновна по повдигнатите обвинения. По отношение на наказанието, предлага
за престъплението по чл.155, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.2 от НК съдът да наложи
наказание ЛОС в размер на три години, което да бъде отложено за срок от 5
години по реда на чл.66 от НК. По отношение на престъплението по чл.159,
ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК да бъде наложено наказание ЛОС за срок от две
години, което да бъде отложено за срок от четири години, а по отношение на
престъплението по чл.159в от НК да бъде наложено наказание ЛОС за срок от
две години, което да бъде отложено за срок от четири години. Предлага да
бъде определено едно общо най-тежко наказание ЛОС за срок от три години,
което да бъде отложено за срок от пет години, като също при липса на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, то да не бъде
налагано предвиденото кумулативно наказание „глоба“ в условието на чл.55,
ал.3 от НК.
Защитникът на подсъдимата – адв. С., посочва, че не оспорват
фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт, но производството е
продължило близо 5 години. Посочва, че предлагането на платени сексуални
услуги е декриминализирано в редица страни, а наказанията, предвидени за
престъпленията, в които подсъдимата е обвинена са прекалено тежки.
Навежда доводи, че трафикът е осъществен със съгласието на пострадалите.
Моли наказанието да бъде определено по реда на чл.55 от НК.
Подсъдимата И. не дава обяснения, не пледира в хода на съдебните
прения, не се възползва от правото си на последна дума.
Съдът като прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмените доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Ц. Р. И. е с ЕГН **********, е родена на *********, в гр.
Враца, българка е, с българско гражданство, не е осъждана, неомъжена, със
средно образование, управител е на „Д.“ ЕООД, постоянен адрес – гр. София,
*********** и с настоящ адрес в гр. София, ********.

През 2005г., свидетелят И. В. закупил недвижим имот - етаж първи от
триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. *******. През
2012г., регистрирал етажа като „хостел“ с име „Алегра“ и започнал да отдава
под наем самостоятелни стаи от етажа на различни лица и за различен период
3

от време, най-вече на туристи. Тъй като здравословното му състояние се
влошило в началото на 2019г., решил да отдаде етажа, функциониращ като
„хостел“ под наем, за което публикувал обява в Интернет. По тази обява с
него се свързал брокер на недвижими имоти, който му казал, че е намерил
клиент. Свид. И. В. се срещнал с брокера, който му представил клиентите –
свидетелят М. К. Т. и подс. Ц. Р. И., като срещата се състояла в самия имот и
присъствали и двамата потенциални наематели. Условията относно
сключването на договора за наем – наемна цена, срок на плащане на наемните
вноски, свидетелят В. договарял с М. Т., с когото И. се намирала във
фактическо съпружеско съжителство към този момент. След като постигнали
съгласие относно клаузите на договора за наем, свидетелят М. Т. казал на
свид. В., че е държавен служител и може да му вярва, дори се легитимирал
със служебна карта на служител на МВР, както и, че точно поради тази
причина, договорът за наем трябва да бъде сключен с наемател подсъдимата
Ц. И.. Страните постигнали съгласие по тези параметри на договора и на
02.04.2019г., бил сключен договор за наем, между И. В. и ТТ.К. от една
страна като „наемодатели“ и подс. Ц. Р. И., от друга страна като „наемател“
на недвижим имот – ет. 1 от триетажна сграда, находяща се в гр. София,
********. На 04.04.2019г., бил приет дружествен договор за учредяване на
търговско дружество с фирма „Д.“ ООД, между съдружниците подс. Ц. И. и
свидетелката В. С. П. /майка на свидетеля М. Т./. Около два месеца след
сключването на договора за наем, свидетелят М. Т. се свързал с наемодателя
– свид. И. В. и го помолил да сключат нов договор за наем, в който да впишат
по – ниска наемна цена, а също и като наемател да бъде вписано дружеството
„Д.“ ООД. Свид. И. В. се съгласил и така на 01.06.2019г., бил сключен нов
договор за наем между И. В. и ТТ.К. от една страна като „наемодатели“ и
дружество „Д.“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя -
подсъдимата Ц. Р. И., от друга страна като „наемател“ и с предмет същия
недвижим имот. М. К. предоставил на И. В. телефонен номер за контакт
**********, а подсъдимата. Ц. И. – тел. № ***************.
Всъщност подсъдимата И. нямала намерение да ползва наетия от нея
имот основно като хостел, а решила да подобри финансовото си състояние и
да си набави доходи от предоставянето на горепосоченото помещение за
извършване на сексуални актове (полови сношения и блудствени действия) на
неопределен брой лица, като решила и да набере жени, които да ангажира
срещу заплащане да предоставят сексуални услуги от разнородно естество на
различни лица. Решила да предоставя наличните в хостела самостоятелни
стаи за осъществяване на тези развратни действия на набраните от нея жени.
След сключването на договора за наем от 02.04.2019г, подс. Ц. И. след кратко
преустройство на двора, започнала да отдава отделни помещения в него на
различни лица за полови сношения и блудствени действия, като за целта
публикувала и управлявала обяви в интернет сайтовете alo.bg и „Адам и Ева“
на набрани от нея жени, които да осъществяват сексуални услуги срещу
заплащане, както и на техните клиенти. И. също предоставяла сексуални
4

услуги срещу заплащане на различни лица, но сама менажирала клиентите си,
определяла сама кои клиенти да приеме.
През месец май 2019г, свидетелката Р. Т. разбрала от своя позната с
псевдоним „Ели“, работеща като компаньонка в наетия от И. апартамент, че
там има свободно място за компаньонка и че подсъдимата И. желае да набере
и други жени, които да работят за нея, предоставяйки сексуални услуги. На
неустановена дата през месец май 2019 г., „Ели“ запознала свид. Р. Т. с подс.
Ц. И. с цел втората да започне работа като компаньонка /да предоставя
сексуални услуги на различни лица срещу заплащане/. Подсъдимата провела
разговор с нея лично и я одобрила, съгласила се пострадалата да работи за
нея. За да набере пострадалата Т., подсъдимата обещала облага – да запазва
за себе си половината от заработени от нея пари, а другата половина да
предоставя на нея. Т. се съгласила. От тази неустановена дата през месец май
2019г, свид. Р. Т. започнала да работи като компаньонка с псевдоним
„Наташа“. Уговорката между двете била, Р. Т. сама да определя работното си
време, а заработените от нея пари чрез предоставяне на сексуални услуги да
делят по равно. Обявите за предлаганите услуги били публикувани
впоследствие и администрирани от подс. Ц. И., като разходите за тях били
също за нейна сметка. За свид. Т. били публикувани обяви в интернет
сайтовете „Адам и Ева“ и alo.bg, в които е посочен телефонен номер за
контакт – ************, ползван от свидетелката, тъй като говорела с акцент,
което било счетено от подсъдимата, че ще убеди повече клиенти да се
възползват от предоставяните сексуални услуги. Свид. Т. предлагала
следните услуги – секс, орален секс и еротичен масаж, а цената била 60 лева
за един час и 40 лева за половин час. Първоначално свид. Т. се обаждала по
телефона всеки път на подс. И., за да я уведоми за клиент и времето, което е
заплатил, а след поставянето на камерата на входа на имота, подс. И.
наблюдавала в реално време клиентите, които го посещавали. На ден, свид. Т.
изкарвала най-много по 180 лева, от които 90 лева били за нея и тя ги
отделяла, а останалите 90 лева предавала на подсъдимата И., понякога заедно
с парите от другите жени, набрани от подсъдимата и предоставящи в наетия
от нея имот сексуални услуги срещу заплащане.
Два – три месеца след свид. Т., в апартамента започнали работа като
компаньонки и свид. Ю. и М..
Свид. Ю. М. се познавала с подс. Ц. И. от предходен момент, като били
близки познати. На неустановена дата през месец юли, свид. М. се обадила на
подс. И., с цел да започне работа като компаньонка /да предоставя сексуални
услуги на различни лица срещу заплащане/ в стопанисвания от последната
имот. За да набере пострадалата М., подсъдимата обещала облага – да
запазва за себе си половината от заработени от нея пари, а другата половина
да предоставя на нея. М. се съгласила и от тази неустановена дата през месец
юли 2019г, свид. М. започнала да предоставя сексуални услуги срещу
заплащане в първия етаж на сградата на ********. Уговорката между двете
била да делят по равно заработените от предоставяните сексуални услуги
5

пари от свид. М., като тя нямала задължение за плащане на консумативи –
ток, наем и други хигиенни продукти. За предлаганите от свид. М. услуги,
подс. И. публикувала и управлявала обяви в сайтовете alo.bg и „Адам и Ева“,
в които било посочено измислено име /псевдоним/ „Лили“, а телефоните за
контакт посочени в обявите, стояли при обвиняемата, която отговаряла на
обажданията на клиентите, след което се обаждала на свид. М., за да я
уведоми да посрещне клиент. Свид. М. предлагала следните услуги –
стандартен секс, масаж, непрофесионален масаж, а цената била 60 лева за
половин час и 100 лева за цял час. Работното време на свид. М. било от
понеделник до петък, от 10:00-10:30ч, до около 17:00-18:00ч, като на ден
имала различен брой клиенти, но не по – малко от двама. От парите, които
давали клиентите за извършените услуги, свид. М. отделяла половината за
себе си, а другата половина оставяла в хостела в чекмедже и били предавани
на подс. И. от другите компаньонки, най – често от свид. Р. Т..
Свидетелката М. З. била без работа, търсела си такава и на неустановена
дата през месец август 2019 г., нейна позната - колежка с псевдоним „Биби“ я
запознала с подс. И., с цел да започне работа като компаньонка /да предоставя
сексуални услуги на различни лица срещу заплащане/ в стопанисвания от
последната имот. За да набере пострадалата Т., подсъдимата ѝ обещала облага
– да запазва за себе си половината от заработени от нея пари, а другата
половина да предоставя на нея. Така от тази неустановена дата през месец
август 2019 г., свид. З. започнала работа като компаньонка в имота,
стопанисван от подс. И.. Когато започнала работа, свид. З. имала уговорка с
подс. И. да дава половината от заработените от извършваните сексуални
услуги, пари. Подсъдимата публикувала обявите и ги управлявала, за което
заплащала абонамент. За предлаганите от свид. З. услуги, подс. И.
публикувала и управлявала обяви в сайтовете alo.bg и „Адам и Ева“, в които
били посочени различни измислени имена /псевдоними/ - „Бети“, „Алена“ /
но пред клиентите, свид. З. се представяла със собственото си име – М./, а
телефоните за контакт посочени в обявите стояли при подсъдимата, която
отговаряла на обажданията на клиентите, след което се обаждала на свид. З.,
за да я уведоми, да посрещне клиент. Свид. З. предлагала следните услуги –
стандартен секс с презерватив, орален секс, а цената била 60 лева за половин
час и 100 лева за цял час. Частта от заработените от нея през деня пари за
подс. И., свид. З. оставяла в имота в нарочен шкаф или предавала на свид. Р.
Т., която да ги предаде на подсъдимата.
В действителност подсъдимата ръководела дейността на трите набрани
пострадали лица, тя определяла клиентите им чрез провеждане на
разговорите по предоставените в обявите телефони, осигурявала
помещенията, в които същите да предоставят сексуалните услуги, следяла и
брояла клиентите чрез инсталирана камера на фасадата на сградата и
осигурявала необходимите консумативи за поддържане на имота. В тази
последна дейност съдействал свидетелят М. Т., който според настоящия
съдебен състав, бил наясно с извършвана в имота дейност от пострадалите с
6

оглед събрания доказателствен материал в хода на наказателното
производство. Отделно, публикуваните за пострадалите обяви в посочените
сайтове и по отношение на предлаганите от тях сексуални услуги срещу
заплащане, не били с качени действителни снимки на трафикираните и
експлоатирани с тяхно съгласие пострадали, а били произволни и на други
лица, но съдържанието на обявите било реално, както и публикуваните цени и
данни за контакт.
Свидетелят М. Т. бил насяно с дейността на подсъдимата, доколкото
освен че осъществил основните преговори за наемането на помещението,
нееднократно заплащал и месечния наем на свидетеля В. на ръка. Отделно М.
Т. познавал свидетелката М. и свидетелката Т. и ги срещал в хостела, където
те предоставяли сексуални услуги. Същият също се грижил с обезпечаване на
нуждите на пострадалите като дори им занесъл радиатори, които да бъдат
използвани в помещенията, в които те предоставяли платени сексуални
услуги. М. Т. получавал нееднократно и заработените от пострадалите суми,
които свидетелката Т. лично му предавала на ръка по заръка на подсъдимата.
Той поддържал добри отношения с набраните и приети от подсъдимата
компаньонки, но за тях било ясно, че има ръководни за дейността им функции
като за част от тях (свидетелката Т.) същият бил „шефът в сянка“. Свидетелят
Т. често посещавал имота, в който пострадалите осъществявали развратните
действия, включително и когато те били там с цел да предоставят сексуални
услуги срещу заплащане. В тази си дейност по визити същият често бил
придружаван от своите родители – свидетелите В. П. и К. Т., като последният
бил с ампутиран десен крак и седял до управлявания и паркиран от него пред
имота лек автомобил марка и модел Мерцедес ЦЛК с ДКН СВ****КТ.
Понякога посещенията продължавали часове, като поради трудната си
подвижност свидетелят К. Т. не влизал в имота, седял в и до паркирания
автомобил, разхождал се около него или седял в отворения му багажник.
Поради ампутацията на десния му крак, същият привличал вниманието на
собствениците на горните етажи на имота и на съседи в близост, които често
го виждали да се намира около ползвания от подсъдимата имот и споделили
тези анатомични особености на лицето и ДКН на МПС на органите на МВР.
Докато свидетелят К. Т. седял пред имота, свидетелите В. П. и М. Т.
посещавали хостела, където подсъдимата осъществявала престъпната си
дейност.
Поради специфичните шумове от дейността на пострадалите,
присъствието на много мъже пред двора на хостела, които разпитвали къде се
предоставят сексуални услуги, съседи подавали сигнали до органите на МВР,
които извършвали проверки, но без задоволителен и категоричен резултат и
подсъдимата продължавала дейността си. В хода на една от проверките
свидетелят В. бил призован за разпит от органите на МВР, където същият
узнал, че има данни собственият му отдаден под наем фактически на
подсъдимата и на М. Т. недвижим имот се използва за развратни дейности
срещу заплащане. В телефонен разговор наемодателят уведомил за това
7

обстоятелство свидетеля М. Т., който обаче уверил В., че това твърдение не
отговаря на истината и отново напомнил, че е държавен служител в
структурите на МВР. Въпреки, че тези факти били известни на органите на
досъдебното производство, включително и данни за свидетеля М. Т., неговата
самоличност, данни за майка му и не била установена единствено
самоличността на посочвания от свидетелите често пребиваващ на адреса
мъж с ампутиран крак, но пълни данни за управляваното от него МПС,
разследващите не провели следствени действия с тези лица и свидетелите М.
и К. Т.и и В. П. не били разпитани в хода на ДП по неизвестни на съда
причини. Същите били установени и доведени принудително за разпит едва в
хода на съдебното следствие.
Свидетелят К. О., през лятото на 2019г., видял обява в интернет сайта
„Ало.Бг“, в която се предлагали еротични и сексуални услуги. Позвънил на
оставения в обявата телефонен номер и се свързал с лице, представящо се с
име „Лидия“. В разговора, се уговорили, свидетелят да я посети още същия
ден на адреса посочен в обявата– гр. София, ул. *******, и да се обади
отново, когато е на адреса. На датата, която не помни, около 16-17.00ч, свид.
О. бил на посочения адрес и отново позвънил от мобилния си телефон на
„Лидия“, която му казала да влезе в двора. След няколко минути, го
посрещнала жена, която го въвела в една от стаите и след още около 15
минути в стаята влязло момиче, което се представило като „Лидия. В сайта
била обявена цена от 80 лева за сексуални услуги с продължителност
половин час, както и цена за цял час. Свид. О. заплатил сумата от 80 лева,
след което двамата правили секс. На тръгване, свид. О. попитал момичето
дали може и друг път да я потърси на същия телефонен номер и тя
отговорила положително.
Междувременно, на 04.09.2019г, било образувано досъдебно
производство, като с постановление на водещия разследването било
възложено на свид. Ц. М. - служител при 02 РУ – СДВР извършване на
оперативно – издирвателни мероприятия, при които да установи дали
процесният имот се предоставя системно на различни лица за развратни
действия. Свид. М. предприел специализирана полицейска операция /СПО/-
наблюдение на имота на дати 25 и 26 септември 2019г, при което установил,
че за времето от 14.13ч до 17.15ч на 25.09.2019г, адресът е бил посетен от 5
неустановени лица от мъжки пол, които престоявали по около половин час и
си тръгвали, а за времето от 13.05ч до 15.45ч на 26.09.2019г, адресът е
посетен от три неустановени лица от мъжки пол.
На 26.09.2019г., в 14.51ч, свид. О. отново се обадил на „Лидия“ като
позвънил от неговия телефонен № ********** на тел. № **********, като
разговарял с нея и се уговорили да отиде на същия адрес след около половин
час. Свид. О. бил на адреса около 15.10ч., и отново се обадил на тел. №
**********, като момичето му казало да влезе в двора и да изчака. Веднага
след това, входната врата му била отворена от жена – руса с очила, по –
възрастна, която го въвела в една от стаите. След известно време в стаята
8

влязло същото момиче, с което бил правил секс и предишния път и което
познавал като „Лидия“. Заплатил сумата от 80 лева и отново правили секс,
след което си тръгнал. В същото време, свид. М. провеждал СПО –
наблюдение във връзка с възложени му оперативно – издирвателни дейности
по досъдебното производство, и след като свид. О. напуснал апартамента, бил
настигнат и спрян от свид. М., който установил самоличността му и го
поканил в 02 РУ – СДВР за беседа.
Свидетелят Д. С. на 09.10.2019г., около 13.40ч., се обадил на телефонен
номер – ************, посочен в обява за еротични и сексуални услуги,
публикувана в сайт „Адам и Ева“, като посоченото лице било „Наташа -
рускинята“. В проведения разговор, жената му казала, че може да отиде след
около 20 минути на адрес – гр. София, ул. *******, също така му казала и
цената на услугата – 50 лева за секс – половин час, и 60-70 лева – за цял час.
Около 14.10ч. свид. С. бил на посочения адрес и отново позвънил на
телефонен номер – ************ и съобщил за пристигането си. Бил
посрещнат от жена, която го въвела в една от стаите. Жената била на възраст
от около 50-60 години, руса дълга коса, пълно телосложение. След известно
време, свид. С. чул тропане по входната врата от хора, които се представят,
че са от полицията. Вратата била отворена и в помещенията влезли полицаи,
които го отвели в 02 РУ – СДВР.
Свидетелят В. С., на 09.10.2019г., около 13.50ч, случайно попадайки на
обява в сайта „Адам и Ева“, решил да се обади на една от тях от своя
телефонен номер – **********. Свързал се с момиче, на което не помни
името, което му казало, че може да отиде на адреса - гр. София, ул. *******,
като му казала да позвъни отново, когато пристигне. Около 14.00ч.,
свидетелят С. бил на посочения адрес и отново позвънил на телефонния
номер. Жена с черна коса отворила входната врата и го поканила и му
посочила стая в която да влезе. Жената също влязла в стаята. След кратко
време, започнало да се блъска по входната врата и свидетелят С. разбрал, че
са дошли полицаи. В. С. също бил поканен в 02 РУ – СДВР за даване на
показания. При извършеното претърсване в помещенията са открити
множество вещи, служещи за извършване на еротични и сексуални услуги.
На 09.10.2019г., органите на разследването пристъпили към извършване
на процесуално – следствено действие претърсване и изземване на адрес – гр.
София, ул. *******, ет.1. В момента, когато влезли в обекта, органите на
МВР установили двама мъже – свидетелите Д. А. С. и В. С., които били
клиенти, както и три лица от женски пол, а именно свидетелките Р. Т., Ю. М.
и М. З., които предоставяли сексуални услуги срещу заплащане. В хода на
претърсването в имота били намерени множество презервативи, лубриканти,
изкуствен полов член с колан, множество жартиери, чорапи със силиконов
ластик, перуки, дамско бельо.
Според изготвената по ДП съдебно-техническа експертиза на иззетия
телефон от подсъдимата се намират множество снимки с порнографско
9

съдържание, както и установена кореспонденция по мобилно приложение с
телефонен номер, ползван от пострадалата М., в която се уговаря съдържание
на обява за платени секс услуги, като е снето съдържанието на телефона,
ползван от подсъдимата, така и от този на свидетелката П.. Съдът кредитира
заключението, което е обосновано и изготвено от вещо лице с нужната
компетентност. Установеното от вещото лице подкрепя обвинителната теза и
показанията на пострадалите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, доказателствени средства, способите
за доказване и веществените доказателства, а именно: показанията на
свидетелите К. О., Р. Т., Ю. М., М. З., В. С., Д. С., Ц. М., И. В., А. Д., С. Д., В.
В., К. В., В. В., И. В., Ж. Д., К. Д., К. К., разпитани в хода на съдебното
следствие, както и на приобщените им показания по реда на чл.281 от НПК,
както и на разпитаните свидетели в съдебна фаза – В. Т. и М. Т. (кредитирани
от съда в цялост, М. Т., В. П. и К. Т. (частично кредитирани); от заключенията
на изготвените по делото експертизи; от приложените писмени доказателства
– справки от МВР, два броя договор за наем, справки от Агенция по
вписванията, справка от сайтове за онлайн обяви, писмени доказателствени
средства: протоколи за претърсване и изземване, както и за обиск на
пострадалите М. и З., на свидетелката П., както и останалите доказателства,
прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от
НПК;

Макар и по отношение на приетата в обвинителния акт фактическа
обстановка, сходна с тази, установена от съда, касателно деятелността на
подсъдимата, страните да не спорят с цел пълнота на мотивите съдът дължи
доказателствен анализ на по-важните доказателствени източници. Следва да
се има предвид, че голямата по обем доказателствена маса не съдържа
противоречия и липсват колизии по отношение на доказателствената
съвкупност по ще отнася до действията на подсъдимата.
В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на
свидетелките М., З. и Т., които са пострадали от престъпната деятелност на
подсъдимата. Първичните доказателства, събрани чрез разпита на тези три
свидетелки, установяват в пълна степен и непротиворечиво съставомерните
факти и липсват каквито и да било доказателства, които да внасят съмнение в
съобщеното от трафикираните лица. Напротив, показанията им са напълно
логични, последователни и взаимодопълващи се, не съдържат съществени
противоречия, добросъвестно са депозирани и кореспондират с целия друг
събран доказателствен материал. Ето защо съдът им дава вяра, като се довери
на съобщеното от тези свидетелки в хода на съдебното следствие, а също и на
изнесеното в рамките на досъдебното производство през разследващ орган и
пред съдия. Видно от показанията на трите свидетелки, същите са потърсили
10

контакт с подсъдимата и са били активната страна в набирането им с цел
сексуална експлоатация като директно са се свързали с подсъдимата или са
ползвали контакти чрез свои познати, които са ги свързали с подсъдимата И.,
която е търсила жени, които да предоставят сексуални услуги срещу
заплащане в стопанисвания от нея имот. Показанията им са относими по
отношение на установяването на месеца от 2019 година, в който всяка една от
тях е била набрана (постигнато е съгласие да бъде трафикирана и да следва
подсъдимата във връзка с бъдещото експлоатиране чрез предоставяне на
платени сексуални услуги – развратни действия), както и по отношение на
даденото обещание от подсъдимата всяка една от тях да получава облага от
доброволното експлоатиране, а именно да задържа половината от
получените от клиентите суми, респективно по отношение на условията на
осъществяването на развратните действия, начинът на осигуряване на
клиенти, редът и правилата за дейността в стопанисвания имот. Показанията
са еднопосочни и по отношение на публикуването на обяви в интернет за
предоставените платени сексуални услуги, тяхното менажиране от
подсъдимата, респективно, че по отношение на свидетелките З. и М.
подсъдимата е отговаряла на позвъняванията на клиенти. Показанията и на
трите свидетелки са еднопосочни по отношение на механизма на
предоставяне на средствата на подсъдимата, а именно в шкаф в хостела,
откъдето подсъдимата ги е събирала или свидетелката Т. ги е предавала
лично на подсъдимата, респективно на свидетеля М. Т.. Що се отнася до
действията на свидетеля М. Т. във връзка с ползването на имота за развратни
дейности и деятелността на подсъдимата, следва да се има предвид, че
свидетелките М. и Т. дават подробна информация за ангажираността на този
свидетел с тяхната дейност, доколкото М. признава да го е виждала в имота, а
Т. дори признава, че му е давала по заръка на подсъдимата заработените суми
често, а свидетелят М. Т. е познавал пострадалите и се е държал добре с тях,
като дори го определя за „шеф в сянка“, което съдът кредитира от
приобщените показания от ДП. Видно от показанията и на трите свидетелки,
макар и отношенията им с подсъдимата да са били добри, последната е
ръководила дейността им като свидетелките са били наясно, че е
контролирала дейността им и е брояла клиентите, както и е наблюдавала
тяхното влизане и излизане посредством инсталирана от нея камера на входа
на имота. Както посочва изрично и свидетелката Т., между експлоатираните
пострадали и подс. И. се установява елемент на субординация. По отношение
на разпределението на печалбата от незаконната дейност и на трите
свидетелки се установява от показанията им, че са договорили еднакви
условия за равно делене на постъпилите суми. Установява се, че И. е създала
условия за бъдещата експлоатация на пострадалите, предоставяйки им достъп
до четирите спални помещения в стопанисвания от нея хостел, в които са
извършвани сексуалните услуги срещу заплащане, в който смисъл се
установява и приемането на лицата т.е. създаване на условия за тяхната
експлоатация. В този смисъл от показанията на пострадалите, на които съдът
11

се довери по изложените съображения, се доказва авторството на деянията и
неговия механизъм.

Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите С., С. и О., които
признават да са ползвали сексуални услуги в стопанисвания от подсъдимата
имот срещу заплащане, респективно, че същите са установени от органите на
МВР на излизане от обекта след като са имали интимни отношения с някоя от
пострадалите срещу заплащане, респективно, че са заварени на място в
очакване на платен полов акт при реализираната полицейска операция.
Показанията им са еднопосочни, не съдържат противоречия както в
съдебната, а и в досъдебна съдебна фаза, респективно съдът им се довери.
Същите допълват показанията на пострадалите и ги подкрепят. Няма
основание за тяхното дискредитиране, доколкото същите са в хармония с
останалия събран по делото доказателствен материал. От съобщеното се
извличат сведения за обстоятелството, че действително пострадалите са
предоставяли сексуални услуги срещу заплащане, като съобщеният
механизъм от самите пострадали кореспондира с начина, съобщен от тези
трима свидетели, по който са осъществили контакт, за да им бъдат
предоставени предлаганите услуги – чрез обява в интернет, телефонно
позвъняване и посрещане на адреса.
Показанията на свидетеля М., служител на МВР и извършвал
наблюдението, също подкрепят обвинителната теза, съобщеното е логично и
последователно, подкрепено от другия събран по делото доказателствен
материал и съдът го кредитира. Същият е установил множество мъже на
адреса, които идват, провеждат телефонен разговор, посрещат ги, престояват
около половин час и напускат адреса, което кореспондира и с показанията на
пострадалите и съседите на имота за извършваната вътре дейност. Отделно
същият е установил самоличността на част от клиентите на платените
сексуални услуги.
Съдът се довери и на показанията на разпитаните собственици на по-
горни етажи на сградата, където се е помещавал хостел Алегра, ползван за
развратни действия, респективно на съседите от имоти в близост, които са
забелязали присъствието на необичаен брой мъже пред имота, стопанисван от
подсъдимата, необичайна активност и шумове вътре в него. В този смисъл
съдът намира, че показанията на свидетеля А. Д., Ж. Д., К. Д., В., В. В. и К. В.,
К., Ст. Д. допринасят за изясняване на възприетата от съда фактическа
обстановка и установяват действителното предназначение на наетия от
подсъдимата имот, механизма на деянието, както и действията на свидетелите
М. и К. Т.и, респективно на В. П., които са били забелязвани във и около
имота системно, докато там са се предоставяли сексуални услуги срещу
заплащане. Макар и показанията на съседите да не касаят авторството на
деянието, следва да се има предвид, че същото се установява от показанията
на разпитаните други свидетели, веществени доказателства и писмени
12

доказателства. От показанията на анализираната група свидетели обаче съдът
установи, че М. Т. е представен на свидетеля А. Д. от свидетеля В. като новия
наемател, като Ал. Д. съобщава, че често е виждал там и мъж с един крак,
което се подкрепя от показанията на свидетеля К., който е забелязвал лек
автомобил Мерцедес и човек с един крак да се намират пред имота с часове.
Подобни са и показанията на Ж. Д., която също съобщава за системно
присъствие на човек с един крак и МПС, подобно на установеното пред
имота. Свидетели, живеещи в съседни имоти, също свидетелстват за
необичайната активност на мъже в имота, тяхното пристигане, провеждане на
телефонни разговори, посрещане и последващо излизане, което несъмнено
доказва дейността, реализирана в имота. Отделно, свидетелката В. В. дава
подробни сведения, че е имала видимост към помещения вътре в хостела, в
които е виждала голи жени, провокативно облечени жени, наличието на
камера в имота, както и немалък брой различни мъже, които си хигиенизират
гениталиите редовно. В този смисъл съдът намира, че и от показанията на
свидетелите в тази група несъмнено се установява предназначението на
имота и в този смисъл се подкрепят показанията на пострадалите и оттам на
обвинителната теза по отношение на посочените в обвинителния акт
обстоятелства. Свидетелката К. В. също изнася пред съда факти, свързани с
деятелността на подсъдимата, макар и да не установява нейната самоличност,
но косвено съобщеното от нея подкрепя обвинителната теза. В този смисъл
свидетелката лично е възприела честото използване на банята в имота от
различни мъже, за да премиват половите си органи, предизвикателното
облекло на жени в имота, както и необичайното струпване системно на мъже
пред имота. От показанията на Ст. Д. също се изясняват факти, свързани с
предмета на доказване, доколкото същата съобщава как В. я е заплашил, че
ще направи публичен дом на първи етаж, което действително се е случило,
макар и не лично, а предоставяйки имота под наем на подсъдимата, която е
реализирала такъв. Не без значение е и обстоятелството, че тази свидетелка
лично е била многократно запитвана къде е имотът, в който се предоставят
сексуални услуги от потенциални клиенти. Подобни въпроси е получавал и
свидетелят К. Д., видно от показанията му. С оглед анализа и на тази група
свидетели, съдът намира, че деятелността на подсъдимата се установява по
несъмнен начин, както и предназначението на помещението, което е взела
под наем.
Макар и да нямат отношение към предмета на делото, показанията на В.
Т. и М. Т. съдът кредитира. Същите са последващи приобретатели на
управлявания от свидетеля К. Т. лек автомобил Мерцедес, като от
показанията им се установява кой лица са били собственици на процесното
МПС към датата на деянията.
Съдът кредитира показанията и на свидетеля В., доколкото същите се
подкрепят от останалия събран и кредитиран от съда доказателствен
материал, логични са и намират опора в други доказателствени източници,
включително и в анализираните гласни доказателствени средства,
13

респективно в писмените доказателства по делото, включително и в
подписаните от самия свидетел два броя договори за наем на имот. Видно от
показанията на този свидетел, свидетелят М. Т. е имал ръководна и основна
роля в наемането на помещението, което впоследствие е използвано за
развратни действия, същият е договарял цената, представил се е за служител
на МВР и е използвал служебната си карта, за да удостовери длъжността си,
въпреки, че действията по договаряне на наемна цена нямат общо със
службата му. Видно е от показанията на В., че именно М. Т. системно му е
носил уговорената наемна цена, а В. не е имал никакъв контакт с
подсъдимата. В общи линии показанията на В. опровергават показанията на
М. Т. и неговите родители, че служителят на ОПП-СДВР няма отношение
към извършваната от подсъдимата деятелност и не знае за действителното
предназначение на имота, който фактически е наел и не знае каква дейност се
е осъществявала в него. Освен силно компрометирани от показанията на
пострадалите, съобщеното от М. Т. по отношение на неговите действия и
знание се оборват и от показанията на В., доколкото последният признава да
е съобщил на М. Т., че органите на МВР имат данни в имота да се
осъществяват развратни действия, но М. Т. е отрекъл и въпреки това е
продължил отношенията си с наемодателя както преди. Не без значение е и че
М. Т. е договарял вписване на по-нисък от действителния наем в сключения
втори договор за отдаване на помещението под наем по време на
приготовлението на имота за осъществяване на развратни действия и дори
след набирането и приемането на част от пострадалите от страна на
подсъдимата. В този смисъл всички активни действия на М. Т., установени от
анализираните до момента свидетелски показания, недвусмислено оборват
твърденията му, както и тези на неговите родители, че същият не е наясно за
дейността на подсъдимата в имота. Самите пострадали признават да са го
виждали в имота, а Т. и да му е предавала заработени парични суми по
нареждане на подсъдимата като дори го определя за „шеф в сянка“, което за
съда са достатъчни аргументи да приеме, че свидетелят М. Т., неразпитан в
хода на ДП, а едва в съдебна фаза, е бил наясно с дейността в имота, а за
съпричастността му към противоправни прояви съдът няма основание да се
произнася, доколкото не е поискано това от прокуратурата, поради което
съдът се ограничава единствено в изводите си по отношение на настоящето
дело и необходимото, за да изложи мотиви за дискредитирането на
показанията му в тези части. В този смисъл показанията на В. служат за
проверка на други събрани доказателствени източници, както и
непосредствено подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка.
По изложени вече съображения съдът подходи критично по отношение
на показанията на разпитаните едва в хода на съдебното следствие свидетели
М. Т., К. Т. и В. П.. Вече съдът изложи аргументи, че пълното отричане на
свидетеля М. Т. да има знание за действително извършваната от подсъдимата
дейност в хостела, а именно развратни дейности, не се подкрепя от събраните
останали доказателства по делото. Показанията на М. Т., що се отнася до
14

твърдението, че бил ходил само два пъти в имота, са в пълна колизия със
съобщеното от пострадалите, с наемодателя на имота и на другите
собственици на етажи в сградата. Без съмнение М. Т. е фактически наемател
на помещението, като свидетелят В. дава и обяснение за причината като
наемател в договора да е вписана първо подсъдимата, а после юридическото
лице, което представлява. М. Т. редовно е заплащал на ръка наема, бил е
ангажиран с комуникацията със свидетеля В., получавал е и изработените от
пострадалите суми от предоставяните сексуални услуги, както е и поддържал
контакт с тях, познавал ги е и очевидно е създал впечатлението, че ръководи
нерегламентираната дейност в имота и е определян за „шеф в сянка“. Същият
признава и да е носил радиатори, което се подкрепя и от показанията на свид.
З., макар и от доказателствата по делото да е установено, че ангажираността
му съвсем да не се изчерпва с това. Няма как в този смисъл да бъде дадена
вяра на съобщеното от него, че не познава пострадалите, след като те самите
признават да са комуникирали с него и дават ясни и подробни сведения за
ролята му. Самият свидетел М. Т. отрича да е чувал, че хостелът не се ползва
по предназначение, а като място за предоставяне на платени сексуални
услуги, но това му твърдение се оборва от показанията на В., анализирани по-
горе. В този смисъл съдът намира, че показанията на М. Т. са силно
компрометирани що се отнася до твърденията му за личното му поведение
във връзка с имота и познанството му с пострадалите. По отношение на
показанията на неговите родители К. Т. и В. П., съдът намира, че същите не
срещат подкрепа в останалата кредитирана доказателствена съвкупност по
отношение на пътите, в които същите са пребивавали на адреса и
продължителността на престоя им. Видно от анализираните вече свидетелски
показния, например на свид Кънев, мъжът с ампутиран крак и лек автомобил
Мерцедес – в случая установен като К. Т., е пребивавал често и с часове пред
имота, а не както се твърди от родителите на М. Т. – около половин час.
Съвсем нелогично и житейски необосновано е с оглед тясната свързаност на
М. Т. с имота, честите посещения, разплащанията, в които е участвал и
обстоятелството, че подсъдимата към онзи момент му е била интимна
приятелка, същият да не се е интересувал и да не е знаел с каква дейност
подсъдимата се препитава от имота при положение, че разпитаните над десет
съседа са били пределно наясно и очевидно дейността не е правен опит да
бъде особено скрита и незабелязана. По отношение на показанията на К. Т. и
свидетелката П., следва да се посочи, че очевидно подсъдимата е направила
необходимото да запознае П. предварително с обвинителния акт, което самата
свидетелка признава, както и да я въведе подробно в предмета на делото и
извършените процесуално-следствени действия. Ето защо показанията са
компрометирани в частите, в които същите не намират опора в други
доказателствени източници. Поради това съдът не дава вяра на съобщеното от
П., че са прекарвали в имота около 30 минути, а що се отнася до съобщеното
от К. Т., съдът констатира вътрешно противоречие, доколкото свидетелят
твърди, че не знае къде се намира хостелът, а едва впоследствие признава, а и
15

се установява да е ходил там често с управлявания от него автомобил
Мерцедес. Същото се отнася и за твърдението му, че докато се намирал на
адреса било тихо и нямало хора, което напълно се оборва от твърденията на
съседи и собственици на по-горни етажи в сградата, съобщаващи за
постоянен поток от мъже, разпитващи за платени сексуални услуги, мястото
на предоставянето им и други специфични за извършваните развратни
дейности константни шумни и небудещи съмнение дейности.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, включително и
договорите за наем, общо два на брой, които изясняват факти, свързани с
фактическото държане на помещението.
Съдът кредитира и изготвените справки по отношение на собствеността на
лек автомобил Мерцедес, от които се установяват неговите собственици,
респективно ДКН, съответстващ на съобщения от редица свидетели като
автомобила, управляван от мъж с един крак.
Съдът кредитира извършените в хода на ДП разпознавания, от които е
видно, че пострадалите са разпознали подсъдимата като лицето, което ги е
набрало за извършване на развратни дейности срещу заплащане.
Съдът кредитира и протоколът за претърсване и изземване в имота,
доколкото действието е извършено с разрешеше на компетентен съд,
извършено е по реда и правилата на НПК. Видно от протокола, иззети са
специфични за извършваната дейност вещи – презервативи, провокативно
бельо, лубриканти, предмети за сексуална стимулация и други, които доказват
извършването на развратни действия в помещенията.
Извършените обиски на пострадалите и на В. П. съдът кредитира като
извършени по реда и правилата на НПК.
От свидетелството за съдимост на подсъдимата съдът установи чистото
съдебно минало.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна съдът намира, че подсъдимата е осъществила
три престъпления по 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1, тъй като:

1. На неустановена дата през месец май 2019 година, в град София,
набрала отделно лице - Р., с цел да бъде използвана за развратни
действия – проституция, независимо от съгласието и от тази дата до и
на 09.10.2019 г., приела отделно лице – Р., да извършва развратни
действия с различни лица в стопанисван от нея недвижим имот -
апартамент, находящ се на адрес: град София, у*************, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги /да получава доходи от
предоставените сексуални услуги/

16

2. На неустановена дата през месец юли 2019 година, в град София,
набрала отделно лице - Ю., с цел да бъде използвана за развратни
действия– проституция, независимо от съгласието и от тази дата до и
на 09.10.2019 г., приела отделно лице – Ю., да извършва развратни
действия с различни лица в стопанисван от нея недвижим имот -
апартамент, находящ се на адрес: град София, у*************, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги /да получава доходи от
предоставените сексуални услуги/
3. На неустановена дата през месец август 2019 година, в град София,
набрала отделно лице - М., с цел да бъде използвана за развратни
действия– проституция, независимо от съгласието и от тази дата до и
на 09.10.2019 г., приела отделно лице – М., да извършва развратни
действия с различни лица в стопанисван от нея недвижим имот -
апартамент, находящ се на адрес: град София, у*************, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги /да получава доходи от
предоставените сексуални услуги/.
Съгласно разпоредбата на чл.159а, ал.1 от НК Който набира,
транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да
бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за
просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност
или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от
съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и
глоба от три хиляди до дванадесет хиляди лева
Четирите форми на изпълнителното деяние на трафика на хора са ясно
установени по съдържание в практиката, като същите са подробно разяснени
и в Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 2/2009 г.,
ОСНК. Съдът намира за неоснователно твърдението на защитата, че
подсъдимата не е набрала трите пострадали лица, доколкото установените в
хода на наказателното производство нейни действия и посочени в ОА от СРП
напълно отговарят на съдържанието на това понятие.
Съпоставката на езиковото тълкуване на понятието с логиката на
явлението трафик на хора, според изискванията на наднационалния
законодател, води до извода, че съдържанието на понятието "набира", следва
да се тълкува като привличане, събиране, вербуване, уговаряне или
склоняване на лице (лица) за да бъдат въвлечени за постигане на целите,
предвидени по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК. Привличането на лицата може да е
станало, освен с противоправни средства и с такива, които са напълно
легални, например: неофициални мрежи, приятелски и семейни кръгове,
обяви за предлагане или приемане на работа, чрез агенции които предлагат
работа, обучение, сключване на брак или пътуване в чужбина, чрез реклами
по Интернет или в медиите, използуване на посредници в питейни заведения
и други неограничен кръг дейности.
Понятието "набиране" се изяснява от граматическото и логическо
17

тълкуване на съдържанието му в чл. 159а - чл. 159г НК. Граматическото
тълкуване на думата "набирам" води до извода, че деянието в тази му форма
представлява и убеждаване на другиго да се присъедини към начинание. Това
съдържание на престъпното набиране на жертвата на трафик на хора се
изразява в активно поведение на дееца, чрез психическо въздействие върху
волята на едно или на няколко лица, насочено към тяхното мотивиране да
участват за постигането на една или на няколко от целите на престъплението.
Поначало то не се отъждествява със съдържанието на понятието "намиране"
на жертвата, тъй като в противен случай волята на законодателя изрично
щеше да се открие в това понятие, а не да го замести с израза "набиране".
Например, при очертаване съдържанието на приготовлението по чл. 17, ал. 1
НК е използван израза: "намирането на съучастници и изобщо създаването на
условия за извършване на престъплението".
Поведението на жертвата за въвличането й в трафик на хора е правно
ирелевантно за наказателната отговорност на дееца и при четирите форми на
изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 НК. Това е така и когато тя сама е
поискала да се присъедини в дейността по набирането, укрИ.ето, приемането
или нейното транспортиране. Доброволният характер на поведението й може
да има значение при индивидуализацията на отговорността на подсъдимото
лице, но не и за нейното възникване, защото, съгласието на жертвата за
поставянето й в положение, което ще създаде предпоставките за бъдещата й
експлоатация, няма юридическо значение за отговорността на дееца.
Така изрично в цитираното ТР на ОСНК НА ВКС №2 от 2009 година.
Подобно е и разбирането в доктрината (вж. Престъплението "Трафик на хора"
в практиката на Върховния Касационен Съд, Имова. В., 16.01.2009 г.)
Става въпрос най-вече за вербуване на жертвата, постигане на съгласие в
случаите на трафик със съгласието на трафикираните лица, съгласуване на
волята на дееца и жертвата последната да се постави в положението да бъде
експлоатирана за предвидените в наказателноправната норма цели, да се
постигне съгласие да следва дееца с цел да бъде експлоатирана. Касае се за
присъединяване към дадено начинание, посочено като цел на трафика в
самата разпоредба. Набирането би могло да бъде осъществено дори и чрез
уговаряне на условията за експлоатацията, за изпълнението им, начин на
разпределение на доходите (вж. Трафикът на хора, Проблеми на
наказателноправния режим, И. П., Сиби 2012г.). Пак там също се посочва, в
съзвучие и с приетото в цитираното ТР на ОСНК на ВКС, че винаги когато
извършителят се е отзовал на инициативата на жертвата с действие, е налице
съставомерно набиране. За да е налице набиране е необходимо само да се
установи, че деецът е уговорил жертвата да го следва за постигане на една от
съставомерните цели, в случая за използването им за извършване на
развратни действия – в този смисъл Решение № 60165 от 15.04.2022 г. на ВКС
по н. д. № 726/2021 г., III н. о., НК.
В случая безспорно се установи, че подсъдимата И. е набрала и трите
18

пострадали – свидетелките М., З. и Т., макар и активната страна в
осъществяването на контакт да са били самите пострадали. Установи се, че
две от пострадалите са узнали за обстоятелството, че подсъдимата търси
жени, които да работят за нея в процесния имот, като предоставят сексуални
услуги срещу заплащане – развратни действия, чрез свои познати с
неустановена самоличност, известни с прякорите си Биби и Ели, а М. сама се
е свързала с подсъдимата. Въпреки това и трите са провели лично или по
телефон разговор с нея, подсъдимата е извършила действия по набирането и
на трите пострадали като е съгласувала и уговорила с тях условията за
бъдещата им експлоатация – начин на работа, условия, заплащане, място на
експлоатацията. Уговорките им имат траен, а не инцидентен характер,
доколкото самата експлоатация е следвало и реално е продължила дълго във
времето. В този смисъл несъмнено подсъдимата е набрала и трите пострадали
чрез постигане на съгласие за условията на експлоатацията им.

Формата на изпълнителното деяние „приема“ също е ясно изяснено в
практиката. Същото се изразява в е комплекс от действия насочени към
подготовката за експлоатация на жертвата съгласно целите по чл. 159а, ал. 1 и
ал. 3 НК. Това означава фактическото действие поемане за експлоатация,
даване на съгласие от дееца да се ползва от жертвата или да я предостави за
ползване. Няма значение дали ще я подслони при себе си или ще я предостави
на другиго да я подслонява. Приемането е преди всичко и създаване на
условия за тази експлоатация. В този смисъл цитираното ТР №2/2009 на
ОСНК на ВКС, както и (Престъплението "Трафик на хора" в практиката на
Върховния Касационен Съд, Имова. В., 16.01.2009 г.). Приемането се
изразява чрез всяка дейност на дееца, чрез която да бъде постигната някоя от
целите на трафика. Съдебната практика е категорична, че приемането се
изразява не само в предоставяне на подслон, но и в хранене, предоставяне на
облекло, подходящо за развратни действия и други. В този смисъл Решение
№130/2009 на 3 НО, ВКС.
В Решение № 60165 от 15.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 726/2021 г., III н.
о., НК и двете форми на изпълнителното деяние са намерили ясни разяснения.
При отмяната на въззивната оправдателна присъда е посочено, че въззивният
съд е оценил действията на подсъдимата по предоставяне на жилището, което
е ползвала като наемател за извършване на развратни действия срещу
заплащане от набраните от нея лица като несъставомерни, без да се съобрази
с легалното тълкуване от същото тълкувателно решение, съгласно което
поведението на жертвата за въвличането й в трафик на хора е правно
ирелевантно за наказателната отговорност на дееца и при тази форма на
изпълнително деяние. Както и че това се отнася и до случаите, когато
трафикираното лице само е поискало да се присъедини в дейността по
нейното набиране, както е в настоящият случай. Според дадените в този акт
разяснения предоставянето на достъп до наети от извършителя помещения, за
да се извършват развратни действия от жертвите на трафик е съставомерно
19

поведение и консумира тази форма на изпълнителното деяние – в случая
„приема“.
В настоящия случай подсъдимата И. е дала на всяка от трите пострадали
достъп до наетия от нея имот, с цел пострадалите да предоставят платени
сексуални услуги. От доказателствата по делото се установява несъмнено, че
подсъдимата е била в държане на първи етаж на сградата на ул. *******, в
който са извършвани действията. Подсъдимата обективно е имала волята да
приеме всяка от трите пострадали в него, с цел да извършват развратни
действия, независимо от тяхното съгласие за това.
При тези съображения, съдът намери възраженията на защитата на
подсъдимата за недоказаност на двете форми на изпълнителното деяние
„набиране“ и „приемане“ за неоснователни и непочиващи на правилния и
обективен прочит на доказателствената съвкупност и по-скоро на
съдържанието на тези форми на изпълнителното деяние.
На следващо място, съдът намира, че е налице и единият от
квалифициращите признаци на повдигнатото обвинение, а именно
„обещаване на облага“. Това е така, тъй като в разговорите с всяка от трите
пострадали, именно когато е осъществявано набирането им, подсъдимата им е
обещала да получават облаги за дейността си – половината от заплащаната от
клиентите цена. Това обстоятелство несъмнено представлява обещаване на
облага, тъй като жертвите на трафика осъзнават, че за извършването на
развратни дейности ще получават определена сума пари. Обещаването на
облага е налице, когато в съзнанието на жертвата са формирани представи за
извличане на бъдещи материални придобивки от нейната експлоатация,
каквото в конкретното дело се установява, че е осъществено.
Съдът обаче намира, че получаването на облага не е осъществено от
обективна страна и това е така, тъй като получаването на облага (по смисъла
на чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 3 от НК) следва да е от дееца, а не от жертвата на
престъплението, защото в нормата са инкриминирани квалифициращи
признаци на престъплението, които се отнасят до действията на дееца, а не на
пострадалия от престъплението. Получаването на облага от своя страна обаче
е квалифициращо обстоятелство, което се отнася до дееца, който получава
облага, за да осъществи набирането, укрИ.ето, транспортирането или
приемането на жертвата или във връзка с тази дейност. В този смисъл вж.
Трафикът на хора, Проблеми на наказателноправния режим, И. П., Сиби
2012г.). Същото становище е застъпено и в доктрината от Стойнов, Ал. в
Престъпления против правата на човека, Сиела, 2006 година, където е
посочено, че квалифициращото обстоятелство получаване на облага
представлява благоприятно изменение в живота на дееца. В този смисъл не
става въпрос за получава от облага от жертвата.
В обвинителния акт обаче прокуратурата е посочила, че получаването на
облага е от жертвата, тъй като обвинението е фактически формулирано, че „
получавала е ½ част от паричните суми, заплатени от клиентите срещу
20

предоставяните от нея сексуални услуги“. Доколкото прокуратурата твърди,
че този квалифициращ признак касае получаваните от пострадалите парични
средства, то това се явява несъставомерно по изложените съображения и
поради това подсъдимата бе оправдана по тази част от обвинението на
основание чл.304 от НПК.
По отношение на твърдението на прокуратурата, че престъплението като
форма на изпълнителното „набиране“ е извършено чрез публикуване на обяви
в интернет пространството в сайтовете alo.bg и „Адам и Ева“ съдът следва
да посочи, че както вече бе изяснено, тази първа форма на изпълнителното
деяние касае привличане, събиране, вербуване, уговаряне или склоняване на
лице (лица) за да бъдат въвлечени за постигане на целите, предвидени по чл.
159а, ал. 1 и ал. 3 НК. В този смисъл прокуратурата твърди, че обявите касае
привличането на пострадалите, което обаче не се установява от
доказателствата по делото, нито прокуратурата твърди подобно
обстоятелство. Деятелността по публикуване на обяви касае създаване на
условия за бъдещата експлоатация на жертвите на трафик и е последваща на
извършеното от подсъдимата и приключило набиране на пострадалите, тоест
касае или действия по създаване на условия за бъдещата им експлоатация, в
който случай ще е налице „приемане“, за което обвинение обаче липсва или
свождане към блудствени действия или съвкупление смисъла на чл.155, ал.1
от НК. Ето защо, доколкото набиране на пострадалите чрез публикуване на
обяви не е извършено, а се касае за последваща набирането деятелност,
подсъдимата бе оправдана на основание чл.304 от НК по тази фактическа част
на обвинението.

Тук е мястото отново съдът да отбележи изрично, че поведението на
жертвата за въвличането й в трафик на хора е правно ирелевантно за
наказателната отговорност на дееца и при четирите форми на изпълнителното
деяние по чл. 159а, ал. 1 от НК. Това е така и когато жертвата сама е поискала
да се присъедини в дейността по набирането, укрИ.ето, приемането или
нейното транспортиране. Доброволният характер на поведението на жертвата
може да има значение при индивидуализацията на отговорността на
подсъдимото лице, но не и за нейното възникване, защото, съгласието на
жертвата за поставянето й в положение, което ще създаде предпоставките за
бъдещата й експлоатация, няма юридическо значение за отговорността на
дееца.
От субективна страна съдът намира, че деянията са извършени виновно
при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала действията си,
имала е психическата възможност да се въздържи от тяхното извършване, но
не го е сторила и е желаела настъпването на противоправните последици.

От обективна страна съдът намира, че подсъдимата е осъществила
три престъпления по 159в от НК, тъй като:
21

1. В периода от неустановена дата през месец май 2019 година до и на
09.10.2019 г., в град София, в недвижим имот - апартамент, находящ се
на адрес ***********, използвала Р. - пострадала от престъпление по
чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК за развратни действия - полови
сношения и блудствени действия с различни лица, независимо от
съгласието ѝ - престъпление по чл. 159в от Наказателния кодекс.
2. В периода от неустановена дата през месец юли 2019 година до и на
09.10.2019 г., в град София, в недвижим имот - апартамент, находящ се
на адрес ***********, използвала Ю. - пострадала от престъпление по
чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК за развратни действия - полови
сношения и блудствени действия с различни лица, независимо от
съгласието ѝ - престъпление по чл. 159в от Наказателния кодекс.
3. В периода от неустановена дата през месец август 2019 година до и
на 09.10.2019 г., в град София, в недвижим имот - апартамент, находящ
се на адрес ***********, използвала М. - пострадала от престъпление
по чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК за развратни действия - полови
сношения и блудствени действия с различни лица, независимо от
съгласието ѝ - престъпление по чл. 159в от Наказателния кодекс.
Чл.159в от НК предвижда наказателна отговорност за лицето, което
използва лице, пострадало от трафик на хора, за развратни действия
независимо от съгласието му. Под използване се разбират всички действия,
осъществявани по отношение на пострадалия, които водят до получаване на
облага. Тя обичайно има имуществен характер, като използването трябва да е
свързани в случая с развратни действия (действия, които представляват
проституция). Характерна особеност е и че пострадал от престъплението
трябва де е лице, което има качеството на пострадал и от едно от
престъпленията по чл.159а НК или чл.159б НК. За съставомерността на
престъплението по чл.159в НК съгласието на пострадалия няма значение, като
престъплението е осъществено и при съществуващо такова съгласие.
Характерна особеност тук е, че пострадалото лице/ лица към момента на
деянието вече е пострадало от трафик на хора, поради което обсъжданият
престъпен състав се оказва с вторичен характер спрямо извършен първичен
трафик.
В случая безспорно се установи, че подсъдимата се е възползвала от трите
пострадали – М., З. и Т., които по изложените вече съображения са били
жертви на престъпление по чл.159а от НК. Подсъдимата е получавала облага,
като е прибирала половината от заработената от пострадалите жени суми,
получени вследствие на предоставянето на платени сексуални услуги –
действия, които представляват проституция. Ето защо подсъдимата е
осъществила и състава на това престъпление в условията на реална
съвкупност.
Както се посочва в ТР №2 от 2009 година на ОСНК НА ВКС, макар и
22

подсъдимата да е набрала и приела трите пострадали, възползването от
същите чрез получаване на облага от развратните действия, в които те са
участвали обуславя отговорност и по този престъпен състав.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата в условията на
пряк умисъл, И. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, желала
е неговото извършване, като предвиждала съставомерните последици и е
искала тяхното настъпване.

Съдът намира, че от обективна страна подсъдимата не е извършила
престъплението по чл. 155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от Наказателния
кодекс, според който текст се предвижда наказание за предоставяне
систематически помещение на различни лица за полови сношения или за
блудствени действия.
Действително съгласно ТР №2 от 2009 година на ОСНК на ВКС
специалните цели по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК винаги включват в съзнанието
на дееца организацията за бъдещата експлоатация на жертвата. Когато е
насочена за развратни действия, целта е основен разграничителен критерий
от други сходни състави от раздела "Разврат" на НК. Създаването на условия
за разврат, каквито са свождането към блудствени действия или съвкупление,
или предоставяне систематически на помещения на различни лица за разврат,
не могат да бъдат погълнати от трафика на хора. Когато деянията по чл.
155, ал. 1, предложение второ НК, по чл. 155, ал. 2 НК или по чл. 155, ал.
3, вр. с ал. 1, предложение второ или вр. с ал. 2 НК са извършени
паралелно с трафика на хора или след реализиране на целта му за
използване на развратните действия, те могат да са само в реална
съвкупност с престъпленията по чл. 159а - чл. 159г НК, или по чл. 159в
НК.
В случая обаче прокуратурата е инкриминирала като приемане по смисъла
на чл.159а, ал.1 от НК действията на подсъдимата по предоставяне на
помещенията в наетия от нея хостел на пострадалите, за да могат те да
осъществяват развратна дейност. Отделно СРП счита, че престъплението по
чл.155, ал. 3 от НК е извършено отново чрез предоставянето на тези
помещения в същия период на същите лица за същите цели. В случая обаче се
твърди идеална съвкупност, доколкото се твърди едни и същи действия на
подсъдимата в един и същи период да реализират два отделни престъпни
състава. ВКС обаче е категоричен, че за да е налице съвкупност, същата
следва да е реална като единствената възможна в тази хипотеза и също
посочва, че следва да е налице паралелна на трафика дейност, тоест различна
от инкриминираната по набиране, укрИ.е, транспортиране или приемане,
която да се осъществява с поне две отделни деяния, за да се изпълнят
критериите да е налице реална съвкупност.
В случая прокуратурата обаче твърди да е налице идеална съвкупност,
която не може да обуслови отговорност едновременно по чл.159а, ал.1 от НК
23

и по чл.155, ал.3 от НК. Доколкото приемането е осъществено чрез създаване
условия за експлоатация на жертвите на трафик, и по-конкретно чрез
предоставяне на помещения, за да проституират експлоатираните, то това
предоставяне не може да е основание да възникне и отговорност по чл.155,
ал.3 от НК за систематическо предоставяне на пощения за развратни
действия. За да е налице реална съвкупност е необходимо да няма никакво
припокрИ.е между действията по набиране, транспортиране, укрИ.е или
приемане и предоставянето на помещения за развратни действия, доколкото
не би бил изпълнен критерият за паралелност, както и за наличие на реална
съвкупност. Така например ако приемането бе осъществено чрез
предоставяне на подслон и отделно чрез предоставяне на помещения
системически за разврат, то би била налице възможност да възникне
отговорност и по двата престъпни състава. В случая обаче помещенията са
предоставени с целта да бъдат приети жертвите и да се създадат условия за
експлоатацията им и логично приемането по смисъла на чл.159а, ал.1 от НК
поглъща състава по чл.155, ал. 3 от НК, доколкото има припокрИ.е както по
отношение на деянието, така и по отношение на периода. В този смисъл е и
посочената по-горе доктрина.
Хипотезата е сходна разгледаната по отношение на съставите по чл.155,
ал.1 от НК и чл.159а, ал.1 от НК в цитираното ТР на ВКС:
Приликата на съставите на трафик на хора с цел използване за развратни
действия, с тези на склоняването към проституция с користна цел, е в общият
им родов обект на защита и в сходството на непосредствените им обекти на
защита. Те имат и общи обективни и субективни признаци. В раздела
"Разврат" от НК и в относимите към трафика на хора международни актове
няма определение на понятието проституция, но има дефиниция на понятието
"експлоатиране" на проституцията. Съдържанието на "експлоатирането на
проституцията" е изведено от чл. 4, б. "а" изр.2 от Конвенцията на Съвета на
Европа за борба с трафика на хора като включващо, най-малкото
"използуване с цел проституиране на друго лице или други форми на
сексуална експлоатация".
Следователно, проституцията представлява извършване на развратни
действия с другиго, срещу получаване на облага, която щом е занаят, няма
еднократен характер, а е дейност на системно извършване или най-малкото на
повтарящо се действие за продължителен или определен период от време.
При склоняване към проституция с користна цел по чл. 155, ал. 3, вр. с
ал. 1, предложение първо НК се извършват действия по мотивиране на лицето
към проституция. Същото по съдържание е и набирането чрез склоняване на
лице, когато това се върши с цел използване на развратните действия
(проституция, блудство, хомосексуализъм).
И двете деяния са на формално извършване и представляват психично
въздействие върху жертвата, с цел тя да бъде убедена да приеме определено
поведение. Както при склоняването към проституция, в състава по чл. 155, ал.
24

1, предложение 1 НК, така и при набиране чрез склоняване към проституция
по чл. 159а, ал. 1 НК за експлоатация на развратните действия, поведението на
дееца се изразява в мотивационно въздействие върху лицето за встъпване в
полови контакти, блудство и пр., срещу облаги. Без значение са използваните
средства - убеждаване, обещаване на облаги, създаване на изгоди, заплаха и
пр. Проституцията като разновидност на развратните действия, освен друго, е
и дейност при упражняването на която се получава облага. Когато деецът
склонява към проституция, ръководейки се от користна цел или за използване
на жертвата за проституция, блудство и пр., действа с формирани в
съзнанието си представи за получаване на облаги от развратните действия.
Следователно, склоняването към проституция с користна цел и
набирането чрез склоняване на лице към проституция, с цел използване за
разврат, се покриват, но с единствената разлика в обхвата на целта, а не в
нейното съдържание. При трафика на хора тя е с по-широк обхват, защото
експлоатацията на развратните действия има траен, системен характер, тъй
като проституцията се използва като занаят, извършван трайно за даден
период от време за облаги. При користната цел по чл. 155, ал. 1, предложение
първо НК, в съзнанието на дееца са очертани същите представи, но за
мотивирането на жертвата за инцидентни случаи на облагодетелстване чрез
проституирането.
Затова има поглъщане на обективните и субективни признаци на състава
по чл. 155, ал. З, вр. с ал. 1, предложение първо НК от състава на чл. 159а, ал.
1, предложение първо НК. В този случай деянието ще се квалифицира по чл.
159а, ал. 1 НК, по принципа на поглъщането, което изключва съвкупността от
престъпления - lex consumens derogat legi consumptae.
В останалите случаи съставът по чл. 155, ал. З, вр. с ал. 1, предложение
първо НК ще се прилага като самостоятелно престъпление.
Приложени тези разсъждения по настоящето дело водят до извод, че няма
пречка ако деецът е осъществил действия по приемане на жертвите на трафик
и тази му деятелност е различна от осигуряване на помещения, в които те да
извършват развратни действия и отделно им предостави такива помещения с
такава цел, то би била налице реална съвкупност и паралелни на трафика
действия и би могло да възникне отговорност в условията на съвкупност.
Доколкото обаче се твърди с едно и също деяние – предоставяне на
помещения за разврат като част от действията по приемане в идентични
периоди да са осъществени и двата състава, то тогава следва да се приеме, че
е налице поглъщане на състава на чл.155, ал.2 от този по чл.159, ал.1 от НК,
както е по отношение на склоняването към проституция срещу облага.
Ето защо подсъдимата бе оправдана за повдигнатото обвинение по чл.
155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от Наказателния кодекс.

По вида и размера на наказанието:
25

На първо място следва да се отчете наличието на редица смекчаващи
обстоятелства: сравнително дългият срок на разглеждане на делото, чистото
съдебно минало на подсъдимата, съгласието на жертвите да бъдат набрани и
приети от подсъдимата, тяхната активна роля по трафикираните им.
От друга страна, като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да
се приеме, че подсъдимата е осъществила две форми на изпълнителното
деяние, а именно набрала е и е приела три отделни лица, получавала е облаги
от дейността им, деятелността е била подпомагана и от други лица,
действията са продължили дълго във времето, няколко месеца до
закъснялата, но адекватна намеса на органите на МВР, обстоятелството, че
подсъдимата е създала крайни неудобства, провокирала е възмущението,
безпокойството и е скандализирала с деятелността си по менажиране на
развратни действия в имота съседи, собственици на други етажи в сградата и
живущи в околността, станали случайни свидетели на действията на
пострадалите и на техните клиенти.
При горното съотношение на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намери, че следва да наложи наказание на Ц. И. по реда
на чл. 54, ал. 1 от НК, доколкото не са налице твърдените от защитата
многобройни смекчаващи обстоятелства, нито едно изключително. Цялата
защитна теза се концентрира върху обстоятелството, че проституцията била
легализирана в много държави, но следва да се уточни, че на подсъдимата е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.159а, ал.1 от НК, както и такова
по чл.159в от НК, които касаят трафик на хора, а обвинението не е
фокусирано въобще върху евентуално предоставени от самата подсъдима
лично сексуални услуги срещу заплащане. Поради това аргументите на
защитата се явяват неотносими и несъстоятелни. Следва да се има предвид,
че в редица международни договори Република България е поела ангажимент
да осъществява активни действия в борбата с трафика на хора, който в
развитите държави не е нито легализиран, нито толериран. Престъплението е
с висока степен на обществена опасност.
Що се отнася до възраженията за определените от законодателя граници
на наказанието, неговия вид, съдът следва да посочи, че правомощие на НС е
да определя кое престъпление с кое наказание от предвидените в общата част
на НК ще бъде санкционирано, респективно неговите граници и съдът не би
могъл да приложи чл.55 от НК единствено защото според защитата санкцията
на наказателноправната норма е „завишена“. В случая не са налице никакви
многобройни или едно изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото доброволното набиране и приемане на
пострадалите, респективно активната им роля в дейността по тяхното
трафикирана е предпоставка за налагане на наказание към минимума, а не
обуславя на самостоятелно основание приложението на чл.55 от НК.
Законодателят, определяйки границите на наказанието ЛОС за това
26

престъпление е отчел възможността жертвата да е активна страна и да е дала
съгласие за трафикирането.
Отделно срокът на наказателното производство, не е дотолкова дълъг с
оглед обстоятелството, че подсъдимата е обвинена в извършването на седем
отделни престъпления, както и с оглед обема на събрания доказателствен
материал. Въпреки това срокът на производството успешно може да бъде взет
предвид и продължителността му компенсирана в рамките на предвиденото
наказание, както и по отношение на приложението на чл.66 от НК, което само
по себе си е вид компенсация за периода на разглеждане на делото.
Съдът намира, че следва за всяко от шестте престъпления да бъде
определено наказание в размер на минимума. Налагане на наказание по реда
на чл.55 от НК според настоящия съдебен състав би се явявало необосновано
премиране на подсъдимата и би,лишило наказанието от неговата основна
функция и би създало чувство на безнаказаност у дееца, както и у останалите
членове на обществото, респективно би създало предпоставки за
осъществяване на подобна дейност без страх от пропорционални санкции.
Съдът не намира логика в предложеното от СРП въпреки липсата на
предпоставки и законова възможност въобще, да не налага наказанието
„глоба“.
В този смисъл за всяко от трите престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.
1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, съдът определи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години, както и на наказание „глоба“ в
размер на 10 000 лева, доколкото глобата е кумулативно предвидена с
наказанието ЛОС и съдът не може да не я наложи.
По изложените мотиви за всяко от трите престъпления по чл. 159в от
Наказателния кодекс съдът определи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от ТРИ години, както и на наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева,
доколкото глобата е кумулативно предвидена с наказанието ЛОС и съдът не
може да не я наложи.
Доколкото шестте престъпления са осъществени преди за което и да е от
тях да е налице влязла в сила присъда, съдът намира, че след като е
определил наказание за всяко едно от тях поотделно, то на подсъдимата
следва да се определи едно общо най-тежко наказание, което да й бъде
наложено на основание чл. 23, ал. 1 от НК. Ето защо, съдът наложи на И.
наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години, както и наказание
„глоба“ в размер на 10 000 лева.
Макар и да е налице възможността на чл.24 от НК за увеличаване на така
определеното наказание ЛОС, съдът не приложи тази разпоредба като
допълнителна компенсация за подсъдимата по отношение на
продължителността на производството.
Съдебният състав счита, че наложеното наказание следва да бъде с
отложено изтърпяване, защото за поправянето на подсъдимата не е
27

безусловно необходимо наказанието да се изтърпява ефективно, а
поправителният и превъзпитателен ефект на наложеното наказание могат да
бъдат постигнати и без ефективно изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода“. По отношение на срока на изпитателния срок, съдът намира, че
адекватен на обществената опасност на подсъдимата и на престъпленията, се
явява ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че подсъдимата следва да бъде
осъдена да заплати и разноските, които са направени по делото. Ето защо, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК Ц. И. бе осъдена да заплати по сметка на
СДВР сумата от 1189,50 лева, представляваща сторени разноски на
досъдебната фаза на процеса. На същото законово основание, подсъдимата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВСС и разноските, направени
на фазата на съдебното следствие, в размер на 70 лева.

Водим от горното съдът постанови присъдата си

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Павел Панов/
28

Съобщи за изтекли лични данни