Решение по адм. дело №1318/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Съдът е сезиран с жалба, подадена от Ж. Г. П., [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 3, офис 6, чрез адвокат П. В. от АК-Бургас, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0320-000132 от 03.07.2025 г. на Г. П. Д. – полицейски инспектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас (ОД на МВР – Бургас), Районно управление (РУ) - Поморие, с която спрямо Ж. Г. П. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието за това“.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и немотивираност на издадената ПАМ. Твърди се, че заповедта е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Жалбоподателят счита, че в конкретния случай липсват мотиви, от които да се установи на кои изисквания не отговаря жалбоподателя – на психологическите или медицинските. Иска отмяна на оспорената ПАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата, допълва, че в оспорения акт липсвали необходимите мотиви, които да обосноват законосъобразността му. Моли да бъде отменена заповедта с присъждане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Г. Д. – полицейски инспектор в РУ - Поморие към ОД на МВР - Бургас, представя административната преписка, с искане за отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание, оспорва жалбата, като излага съображения за законосъобразността на наложената ПАМ.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя е придобил право да управлява МПС от категории В, М и АМ. Притежава СУМПС [номер], издадено на 17.10.2017г., валидно до 17.10.2027г. Води се отчет в ОД на МВР Бургас.

На 02.07.2025 г. до началника на РУ-Поморие е подадена докладна записка с рег. № 320р-7752 от 02.07.2025 г. от младши инспектор М. С.. В същата е посочено, че мл. инсп. С. по време на изпълнение на служебните си задължения (по назначения наряд АП-1467 с полицейски служител А. Х. за времето от 20:00 часа на 02.07.2025 г. до 08:00 часа на 03.07.2025 г.) около 22:00 часа на 02.07.2025 г. в [населено място] на [улица]са спрели за проверка лек автомобил [Марка], модел „320Д“ с рег. № А 22 90 РА, собственост на Ж. Г. П. и Е. Е. Я.. На водача на МПС П. била извършена проверка за алкохол, която била отрицателна, както и проверка на лични вещи и превозни средства, при която не били установени забранени вещи и предмети. Посочено е, че при извършване на проверката на водача на автомобила, същият бил видимо неспокоен, с бавни движения на крайниците, поради което се наложило С. да се обади на колегите от Пътен контрол за съдействие за тестване на водача за употреба на наркотични вещества и техните аналози. След пристигане на колегите му младши автоконтрольор И. Д. и полицай К. Я., на водача била започната процедура за проверка с полеви тест касета за техническо средство Д. Т. 5000, като първоначално П. бил съгласен да бъде тестван и започнал теста, като поставил тампона в устната си кухина за вземане на материал, но след около две минути извадил тампона от устата си, с две ръце извадил тампона от тест касетата и го изхвърлил на земята. Бил запитан от полицейските служители защо прави това, но същия не дал ясен отговор. Тогава полицейските служители му обяснили, че може да даде кръвна проба и проба урина за химичен анализ за употреба на наркотични вещества и техните аналози. П. се съгласил да даде кръвна проба, след което бил съпроводен до ФСМП – [населено място]. Сочи се, че от момента на спиране на МПС до даване на кръвна проба във ФСМП – [населено място], П. бил под постоянно наблюдение и не е употребявал течности, храни и тютюневи изделия. Във ФСМП – [населено място] същият дал два броя кръвни проби, но категорично отказал да даде проба урина. Посочено е, че при разговор с медицинското лице за това дали е употребявал лекарства в последните двадесет и четири часа същият си е менил мнението неколкократно (л. 16 – 17).

На провереното лице е издаден талон за медицинско изследване № 317355, връчен на 02.07.2025 г. в 23:25 часа. В талона е направено отбелязване, че лицето отказва да даде урина за изследване (л.20).

За извършената проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози е изготвен протокол № 038447 от 02.07.2025 г. (Приложение № 2 към чл.5, ал.2), в който е отразено следното: В графа І. Начин на управление на МПС, пътни и атмосферни условия в т. 1. Начин на шофиране – сигурно, т. 3. Състояние на пътното платно – добро; в графа ІІ. Начин на поведение по време на проверката в т. 5.1. Настроение/поведение – възбудено, в т.5.2. Слизане от МПС – нормално, в т. 5.3. Походка – сигурна, в т. 6. Съмнителни признаци – безпокойство, в т. 8. Очи – без особености, в т.11. Проверка за алкохол – да, с показание – 0.00 и в т.12. Проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози – отказва. Посочен е номера на издадения талон за медицинско изследване, а именно № 317355. Провереното лице е подписало собственоръчно протокола и е написало, че е отказало започнат полеви тест за наркотични вещества и техни аналози (л.5 и л.19).

Изготвен е и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози (Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2), съгласно който П. е дал само кръвна проба (две епруветки 31735504 и 31735505) и отказал да даде проба урина за химичен анализ за наркотици. В протокола е записано още, че през последните 24 часа е употребил лекарствени продукти – Аналгин и Нурофен (л. 21-23).

За предаване на взетите биологични проби за изследване е изготвен протокол за предаване и приемане на документи и биологични проби по реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. (л.24).

На 03.07.2025 г. Ж. П. дал сведение, съгласно което на 02.07.2025 г. около 22:00 часа е управлявал собствения си автомобил с рег. № А 22 90 РА в [населено място] и е бил спрян за проверка от служители на МВР. Бил тестван за алкохол и пробата била отрицателна. Посочва, че се съгласил да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с полеви тест, но по време на теста се е отказал, тъй като и друг път е бил тестван за наркотици, като теста е отчитал положителен резултат, а впоследствие при кръвния тест е отчетен отрицателен резултат. Сочи, че във ФСПМ е дал кръвна проба за анализ, но е отказал да даде проба урина. Заявява, че не си спомня къде е отишъл тампона от тест касетата. Сочи прием на аналгин и нурофен (л. 18).

Оспорената ЗППАМ № 25-0320-000132 от 03.07.2025 г. е издадена от полицейски инспектор в РУ - Поморие към ОД на МВР – Бургас, в която е описана следната фактическа обстановка: на 02.07.2025 г. около 21:55 часа в [населено място], община Поморие по [улица]до дом № 53, Ж. П. е управлявал личния си лек автомобил [Марка] с рег. № А 22 90 РА, като е спрян от служители на РУ – Поморие за полицейска проверка. Извършен е тест за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“ с отрицателен резултат. Започнат е полеви тест за употреба на наркотични и/или упойващи вещества с тест касета „Дръг тест 5000“ STK7, като преди приключване на процедурата П. е извадил тампона от касетата и го е изхвърлил на земята без да даде обяснение на служителите на МВР. Посочено е, че е снето писмено сведение от водача, в което е посочено, че същият не помни какво се е случило. Сочи се, че същият е с видимо бавни движения на крайниците и с притъпено внимание и усещане за заобикалящата го среда. Във ФСМП – [населено място] дава кръвни проби за химичен анализ за употреба на наркотични вещества и/или упойващи вещества, като отказва да даде проба урина за същото. Посочено е, че по случая е образувана преписка с рег. № 320Р-7752/02.07.2025 г. по описа на РУ – Поморие (л.13). С оглед установените факти е прието, че лицето не отговаря видимо на медицинските или психологическите изисквания за водач на МПС. Счетено е, че следва да се яви на психологическо изследване и на медицински прегледи пред ТОЛЕК за установяване на годността му за водач на МПС за категориите, които притежава. На жалбоподателя Ж. П. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до отпадане на основанието за това“. В заповедта е указано, че може да се обжалва в 14-дневен срок по административен ред пред непосредствено по – горестоящия административен орган и по съдебен ред пред АдмС Бургас.

Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 03.07.2025г. Жалбата е подадена на 15.07.2025г. при спазване на преклузивния 14-дневен срок за обжалване.

Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и заповед № 8121К-7877/01.09.2023 г. на Министъра на вътрешните работи са определени структурите от МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП. В т.1.3 на първата заповед са посочени областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия. С издадена въз основа на посочените актове заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. Директорът на ОД на МВР Бургас оправомощил да издават ЗППАМ длъжностни лица от ОД на МВР Бургас, вкл. и полицейските инспектори в РУ при ОДМВР-Бургас (л.25-28).

По делото е приобщено като писмено доказателство – протокол за химикотоксилогично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег. № И-7965 от 15.08.2025 г. на ВМА – [населено място].

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от оправомощено за това лице – съгласно описаните по-горе заповеди, при спазване на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите по контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповедта от 01.12.2021г. Министърът на вътрешните работи е определил областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия, за служби по контрол по смисъла на чл.165 от ЗДвП, а Директорът на ОД на МВР Бургас е оправомощил полицейските инспектори в РУ при ОДМВР-Бургас да издават ЗППАМ – т.1.7 от заповедта.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от полицейския инспектор в РУ - Поморие при ОД на МВР – Бургас правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.

Визираните в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП юридически факти, при наличието на които е допустимо налагането на принудителната мярка, са първо, несъответствие с медицинските или психологически изисквания към водача на моторно превозно средство и второ, това несъответствие да е видимо. Законодателят е допуснал установяването на това несъответствие да се извърши от лице без специални знания в областта на медицината, което „видимо“ може да прецени по дадени признаци в поведението на водача наличието на визираното несъответствие. Тази възможност по закон е предоставена с оглед превантивния и преустановителен характер на принудителните административни мерки, за тяхното бързо и внезапно прилагане, с цел защита на обществения интерес.

В настоящия случай ПАМ е наложена в резултат на извършена проверка при която е започната процедура по изследване на водача с полеви тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози с тест касета „Дръг тест 5000“ STK7, като преди приключване на процедурата жалбоподателя е прекъснал изследването, като е извадил тампона от касетката и го е изхвърлил на земята без да даде обяснение на полицейските служители за това свое действие. На място е констатирано от контролния орган, че П. е с видимо бавни движения на крайниците и с притъпено внимание и усещане за заобикалящата го среда. При прилагането на ПАМ органът се е позовал и на дадените от водача сведения, че не си спомня къде е отишъл тампона от тест касетата. Настоящият състав приема, че при тези данни правилно административният орган е счел, че не е налице физическа пригодност на водача да управлява МПС и е приложил процесната ПАМ.

Доводите на жалбоподателя за противоречие между фактическите основания за прилагането на ПАМ, посочени в заповедта и протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози са неоснователни. Те не съответстват нито на съдържанието на релевантната правна норма, нито на фактите по делото. Действително в протокола е отбелязано в графа „начин на шофиране“ – сигурно, в графа „походка“ – сигурна и в графа „слизане от МПС“ – нормално, но дори и при такова отразяване в протокола този факт не преклудира правомощието на органа, тогава, когато установи видимо несъответствие да наложи принудителната мярка.

Неоснователно е и възражението, за липса на конкретизация в правното основание на заповедта по отношение на посочване на кои изисквания не отговаря жалбоподателя – на психологическите или на медицинските. Вярно е, че чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП се отнася както до медицинските, така и до психологическите изисквания към водача. Но видно от оспорената заповед органът недвусмислено е посочил, че става въпрос за лице, което видимо не е физически пригоден да управлява МПС. След като органа не притежава специални знания не би могъл и във всички случаи да посочи, което и не е необходимо за налагане на мярката по чл. 171, т.1, б. „а“ ЗДвП на кои конкретно изисквания не отговаря водача. Достатъчно е видимо установяване на физическата негодност на водача от лице без специални знания, която в случая е надлежно установена от органа. Органът е приел, че безспорно установените външни белези на несъответствие - видимо бавни движения на крайниците и с притъпено внимание и усещане за заобикалящата го среда е достатъчно основание да бъде наложена временната мярка.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП законодателят не изисква несъответствието с изискванията да е установено чрез психологическо или медицинско изследване, тъй като тогава лицето няма да отговаря на изискванията за упражняване на правнорегламентираната дейност и разрешението за упражняването на същата ще следва да бъде отнето. Законодателят изисква несъответствието да е видимо. Това ще рече първо, несъответствието да е толкова явно и очевидно, че да се установява и от неспециалист. И второ, то трябва да се види от самия компетентен орган, т. е. органът трябва да направи извода на базата на собственото си възприятие на несъответствието. Тогава, за да предотврати неправомерното упражняване на правнорегулираната дейност, законодателят е овластил контролните органи временно, до окончателното установяване на съответствието на психологичното състояние с изискванията, да отнемат свидетелството за управление на моторно превозно средство и по този начин да ограничат възможността за неправомерното управление на моторно превозно средство.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП е с императивен характер, като при прилагането й административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Видно от съдържанието й, предвидената в нормата ПАМ, е установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач с цел гарантиране безопасността на движението и предотвратяване на ПТП за в бъдеще.

Не без значение е и факта, че съгласно заключението на извършеното химикотоксикологично изследване на предоставените кръвни проби взети от Ж. П. е установено присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите – амфетамин и метамфетамин. Не е спорно, че същото не е било изготвено както към датата на проверката, така и към датата на налагане на ПАМ, но същото доколкото се касае за проба взета в деня на проверката е индиция за правилната преценка на проверяващия орган за състоянието на жалбоподателя и правилното прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, издадена от МЗ, водачите на МПС, на които е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „а“ от ЗДвП, преминават задължително прегледи при лекари със съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната система, слуховата система, неврологичен статус, вътрешен статус и хирургичен статус. Цитираната норма регламентира за адресата на ПАМ възможността годността му да бъде водач на МПС да бъде установена от съответните медицински специалисти. Временният характер на приложената ПАМ означава, че правото на адресата й като водач на МПС е временно ограничено до установяване по предвидения законов ред на съответствието му с приетите медицински и психологически изисквания. По този начин е гарантирано правото на защита на този адресат, което се реализира на последващ етап след издаване на ЗППАМ, тъй като законодателят е дал приоритет и засилена защита на обществения интерес.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради наличието на необходимите материално правни предпоставки за нейното налагане, съответно издадена при правилното приложение на материалния закон, а жалбата за неоснователна и като такава, същата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Бургаският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Г. П., [ЕГН], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0320-000132 от 03.07.2025 г. на Г. П. Д. – полицейски инспектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, Районно управление – Поморие.

Решението не подлежи на обжалване.