Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 19,09,2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на
дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№4784 по описа на съда за 2018
г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по
делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез ***против Л.И.Л., ЕГН
**********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на
ищеца сумата от 668,58 лева, от които сумата от 591,04 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2015
г. – 31,12,2017 г., и сумата от 77,54 лева, представляваща лихва за забава за
периода 05,03,2015 г. – 12,02,2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №1209/2018 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна
енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от
“Техем сървисис“ ЕООД отчети, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен
иск с правно основание чл.422 от ГПК с предмет
признаване на установено, че по отношение на ответника съществува вземане,
претендирано от ищеца ”Топлофикация - Плевен” ЕАД гр.Плевен. В производството в
съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил
твърдяното количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и
размер. От приложеното ч.гр.д. №1209/2018 г. по описа на ПлРС се установява, че
ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо
ответника за процесните суми.
Установява се от представеното с ИМ
копие от Съобщение за дължим данък от Община Плевен до ответника, че същият е
собственик на имота в гр.***, за който при ищеца е открит абонатен 20423. Предвид
безспорния факт, че ответника е собственик на процесния имот, за който има
открита партида при ищцовото дружество, и който се намира в топлоснабдена
сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на
закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя.
Преди с.з.
ищецът е уточнил и претенцията си по пера, като е посочено, че от
претендираната сума 320,26 лева са начислени за отопление, 200,22 лева за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация и 70,56 лева за начислени за услуга „дялово
разпределение“.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено
и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 75,00 лева
за държавна такса в исковото производство. По отношение претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, съдът счита, че на
основание чл.78, ал.8 от ГПК /в редакцията към ДВ бр.8/24,01,2017 г./, следва
да бъде присъдено такова в размер на 100,00 лева, съобразявайки
ниската фактическа и правна сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно
заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, от които, с
оглед изхода на делото, ответникът следва да му заплати сумата от 52,50 лева
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Л.И.Л., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 668,58 лева, от които сумата от 591,04 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2015
г. – 31,12,2017 г., и сумата от 77,54
лева, представляваща лихва за забава за периода 05,03,2015 г. – 12,02,2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1209/2018
г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Л.И.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото
производство в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Л.И.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното
производство в общ размер на 52,50 лева, съразмерно с частта от вземането, за
която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: