Р Е Ш Е Н И Е
№ 260585
гр. Силистра, 14 януари 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети декември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 577 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „ВиК” ЕАД – гр. Б. твърди, че ответницата е негов абонат по отношение на два притежавани от нея водоснабдени имота, находящи се в гр. Н., т.к. С. бряг – запад, ж.с. Б. 1, ет. ., ап. . и ап. ., както и че за периода от 28.03.2017 г. до 16.10.2019 г. в ап. 1 е отчетена консумация на питейна вода на обща стойност 340,42 лв. с ДДС, а в ап. 2 – консумация на стойност 601,42 лв. с ДДС, която не е заплатена на ВиК оператора. Поради снабдяването си със заповед за изпълнение за горните суми, както и за дължимата върху тях неустойка за забава за периода от 27.10.2017 г. до 13.12.2020 г. в размер на 17,51 лв. и за законната лихва върху главниците от 18.12.2019 г. до окончателното й плащане, издадена по ч.гр.д. № 305 по описа на СРС за 2020 г., моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи посочените в заповедта суми. Претендира и направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
Ответникът Е.Х.С. чрез назначения си по делото особен представил изразява становище, че исковете са недоказани, тъй като по делото не били представени доказателства, че тя (ответницата) е била собственик на имотите към момента на спорното потребление.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 18.12.2019 г. (първоначално в РС – Н.) заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 669 от 12.03.2020 г. по ч.гр.д. № 305 по описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното ѝ връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.
От представени по делото НА № …, т. . по описа на СВ – Н. за 2005 г. и НА № …, т. .. по описа на СВ – Н. за 2005 г. се установява, че тя е закупила посочените в исковата молба имоти, находящи се в гр. Н., т.к. С. бряг – запад, ж.с. Б. ., ет. ., ап. . и ап. 2, поради което е добила качеството на потребител на ВиК услуги на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Поради качеството ѝ на собственик на водоснабден имот спрямо ответницата са произвели действие Общите условия на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени с от ДКЕВР с решение от 11.08.2014 г., влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и канализационните системи услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено през монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. От представен като доказателство по делото извлечение от електронен карнет се установява, че за процесния период от 28.03.2017 г. до 16.10.2019 г. в първия водоснабден обект – апартамент 1, е била отчетена консумация на 125 куб.м. питейна вода, на обща стойност 340,42 лв. с ДДС съгласно представена справка за издадените за консумацията фактури, а във втория – апартамент 2 - консумация на 247 куб.м. питейна вода, на обща стойност 669,70 лв. с ДДС. Фактите, обосноваващи отпадането на статута на ответницата на потребител на ВиК услуги по отношение на процесните жилища, т.е. загубата на собствеността върху тях, биха имали посагяващ спорното право ефект, поради което тежестта за установяването им, както и за предварителното им конкретизиране, се носи от ответната страна. В конкретния случай особеният представител на ответницата не изтъкна погасяващи правото ѝ на собственост обстоятелства, поради което липсата на доказателства, че такива не са се осъществили след възникването на това вещно право, не би могло да обоснове недоказаност на исковата претенция. Договорната обвързаност на страните, както и доставянето на ВиК услуги през процесния период и на посочената по – горе стойност формира извод, че в тежест на ответницата е възникнало задължението да заплати на доставчика начислените ѝ суми, поради което исковете за установяване на вземанията на ищеца се явяват основателни и следва да се уважат в размерите по исковата молба, вторият от които, касаещ потреблението в апартамент № 2, е по нисък от стойността на действително предоставените услуги, вероятно поради отчитане на частично плащане.
Чл. 44 от Общите условия на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гласи, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Според програмния продукт на водоснабдителното дружество законната лихва за периода от 27.10.2017 г. до 13.12.2020 г. възлиза на сумата от 17,51 лв., която ответницата поради изпадането си в забава също дължи, ведно със законната лихва върху главницата от 18.12.2019 г. до окончателното й плащане. Казаното налага предявените искове да бъдат уважени в пълен размер, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно 25 лв. за държавна такса, 150 лв. за особен представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Х.С. с ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК … и адрес на управление: гр. Б., кв. П., ул. „Г. В. В.” № ., представлявано от Г. Т.,
-сумата от 340,42 лв. (триста и четиридесет лв. и 42 ст.), представляваща стойността (с включен ДДС) на ВиК услуги предоставени на абоната за периода от 28.03.2017 г. до 16.10.2019 г. в имот, находящ се в гр. Н., т.к. С. б. – запад, ж.с. Бисер 1, ет. ., ап. .;
-сумата от 601,42 лв. (шестстотин и един лв. и 42 ст.), представляваща стойността (с включен ДДС) на ВиК услуги предоставени на абоната за периода от 28.03.2017 г. до 16.10.2019 г. в имот, находящ се в гр. Н., т.к. С.б. – запад, ж.с. Бисер 1, ет. ., ап. .;
- неустойка за забава върху главниците за периода от 27.10.2017 г. до 13.12.2020 г. в размер на 17,51 лв. (седемнадесет лв. и 51 ст.);
-и законна лихва върху главниците от 18.12.2019 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 305 по описа на СРС за 2020 г.
ОСЪЖДА Е.Х.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК … и адрес на управление: гр. Б., кв. П., ул. „Г. В. В.” № ., представлявано от Г. Т., направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса, 150 лв. (сто и петдесет лв.) за назначаване на особен представител и 100 лв. (сто лв.) за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 50 лв. (петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/