№ 1889
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20233110116609 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции от „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, адрес: град В., ю. пр. з. срещу Б. А. Х.,
ЕГН **********, адрес: град В., кв. А., ул. „Н. б.“ № **, вх.**, ет.**, ап.** с
искания както следва:
1/ да се осъди Б. А. Х., ЕГН ********** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК
**************** сумата от 1200 лева, представляваща дължимата наемна
цена за месеците септември, октомври, ноември и декември 2023 г., на
основание сключения между „Т.“ ЕООД, ЕИК **************** и Б. А. Х.,
ЕГН ********** договор за наем от 05.04.2019 г. и анекс към него от
05.05.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата претенция – 21.12.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД;
2/ да се осъди Б. А. Х., ЕГН ********** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК
**************** сумата от 2585.28 лева /след допуснато изменение по
реда на чл. 214 ГПК/, представляваща дължимо обезщетение за причинените
вреди /прекъсване на алуминиев кабел ниско напрежение 185 мм2 до
разпределително табло № 1 и повреждане на врати за обезопасяване на
разпределително табло № 1/ по време на ползване на наетите съоръжения, на
основание сключения между „Т.“ ЕООД, ЕИК **************** и Б. А. Х.,
ЕГН ********** договор за наем от 05.04.2019 г. и анекс към него от
05.05.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата претенция – 21.12.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 233, ал.1 ЗЗД;
1
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 05.04.2019 г. е налице сключен договор за заем и поддръжка и
ремонт на ел. съоръжения, както и анекс към него от 05.05.2019 г., сключен
между ищеца и ответника. В качеството си на наемодател „Т.“ ЕООД е
предоставил на Б. А. Х., за временно и възмездно ползване собствените на
дружеството трафопостове и преносна мрежа и др., за ползването на които е
поето задължение за заплащане на наемна цена в размер на 250 лева без ДДС
или 300 лева с включено ДДС. Уговореният падеж за заплащане на наемната
цена е до пето число на съответния месец. Сключеният договор е станал
безсрочен, на основание раздел 4, т.9 от договора. Твърди, че не са погасени
задълженията за месец септември, октомври, ноември и декември 2023 г. като
за всеки месец е налице издадена от ищеца фактура, както следва на
01.09.2023 г., на 02.10.2023 г., на 01.11.2023 г. и на 01.12.2023 г. Общата
стойност на неплатения наем възлиза на 1200 лева с вкл. ДДС. По време на
договора за наем, при работа с тежкотоварна техника, са нанесени вреди от
страна на Х. по отношение на наетите съоръжения. Вредите се изразяват в
прекъснат алуминиев кабел ниско напрежение 185 мм2 до разпределително
табло № 1 и са повредени врати за обезопасяване на разпределително табло №
1. Необходимата сума за отстраняване на повредите досежно прекъснатия
кабел възлиза на 1011,60 лева с ДДС, а за вратите – 408 лева с вкл. ДДС или
общо 1419,60 лева с вкл. ДДС. Въпреки отправените покани за погасяване на
задълженията, ответникът не ги е погасил. Моли за уважаване на исковите
претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез
назначения особен представител. Заявява, че сключения договор е за ползване
на ел.съоръжения като оспорва сключването на договора и анекса от страна на
ответника. Оспорва договорът да е произвел действие и да е влязъл в сила,
предвид необходимостта от изграждане на преносна мрежа до площадката,
видно от анекса от 05.05.2019 г. Оспорва задължението за заплащане на
претендирания наем, оспорва настъпилите увреждания относно алуминиевия
кабел и вратите за обезопасяване на разпределителното табло да са част от
процесния договор и да са били ползвани от ответника. Оспорва ответникът
да е повредил вещите. Оспорва претендираните разходи за отстраняване на
уврежданията. Оспорва отправянето на покани до ответника. Оспорва
претенцията за заплащане на законна лихва.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства намира следното
от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приет договор за поддръжка и
ремонт на съобръжения, находящи се в град В. Ю. П. З., собственост на фирма
„Т.“ ЕООД. Същият е от дата 05.04.2019 г. и е сключен между „Т.“ ЕООД, ЕИК
********** като наемодател и Б. А. Х., ЕГН ********** като наемател. С него
се предоставят за ползване собствените на „Т.“ ЕООД съоръжения
/трафопостове, преносна мрежа и др./ като наемателят се задължава да
заплаща ежемесечно консумираната от него ел. енергия, разходите за
2
поддръжка и ремонт на ел. съоръжения и кабелна мрежа. Наемателят е
декларирал, че са уредени правата му за използваната от него площадка, както
и собствеността на съхраняваните върху нея вещи. Уговорената наемна цена е
в размер на 250 лева месечно плюс дължимия ДДС относно използването на
ел. съоръженията. Падежът за заплащане на наемната цена е до 5-то число на
съответния месец. Уговорено е, че договорът се сключва за срок от 1 година,
считано от 05.04.2019 г., но ако не бъде прекратен след изтичане на посочения
срок, същия става безсрочен като всички клаузи се запазват. Договорът се
прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; с писмено
едномесечно предизвестие и едностранно от наемодателя при забава
плащанията по договора, повече от 5 дни, както и при системно неплащане в
срок.
От анекс към договор за поддръжка и ремонт на ел. съоръжения – град
В. Ю. П. З., собственост на фирма „Т.“ ЕООД, от 05.05.2019 г., се установява,
че наемателят се задължава да заплаща наемна цена от 250 лева плюс
дължимия ДДС, представляваща наемна цена за използваните ел. съоръжения,
след изграждане, в срок до 31.12.2020 г. на преносната мрежа до използваната
от него площадка и монтиране на уред за отчитане на консумираната от него
ел. енергия. След изтичане на срока, наемателят се задължава да заплаща
наемната цена, независимо от степента на изграждане на преносната мрежа,
съгласно показанията на централния уред за отчитане и консумиране на ел.
енергия.
Приета като писмено доказателство е телепоща от 25.10.2023 г.,
изпратена от „Т.“ ЕООД чрез управителя на дружеството до Б. Х., с която го
уведомява, че е в нарушение на сключения между тях договор и анекс към
него, с оглед неплащане на дължимата наемна цена като същият възлиза на
900 лева без ДДС. Посочва, че и в следствие на работа с тежка техника е
нанесена щета на електропреносната мрежа, собственост на „Т.“ ЕООД, а
именно прекъснат алуминиев кабел, ниско напрежение 185 мм до
разпределително табло № 1 като щетите са в размер на 940 лева без ДДС.
Отразено е, че са повредени и врати на разпределителното табло № 1 като за
отстраняването на същите са необходими 350 лева без ДДС. Отправя покана
до 31.10.2023 г. да се заплати дължимия наем и сумата необходима за ремонт
на съоръженията или да се отстранят повредите. Не се установява, че
поканата, изпратена чрез телепоща е достигнала до адресата й, тъй като е
отразено, че е непотърсена.
По делото като писмени доказателства са издадени четири проформа
фактури № ***/01.09.2023 г., № ***/02.10.2023 г., № ***/01.11.2023 г. и №
***/01.12.2023 г. като същите са относно дължимия наем за месеците
септември, октомври, ноември и декември 2023 г., от страна на Б. А. Х., в
размер на по 250 лева без ДДС или 300 лева с ДДС. Като писмено
доказателство е представена и оферта за възстановяване на кабел НН 185 мм,
изготвена от „Е.“ ЕООД, от която е видно, че същата е на стойност 1011,60
лева с включено ДДС.
3
Приета по делото е съдебно техническа експертиза, от която се
установява, че вредите върху съоръженията, собственост на „Т.“ ЕООД са
строшаване на обезопасителните врати на разпределителното табло, а кабелът
със сечение 185 мм е прекъснат близо до разпределителното табло № 1. За
ремонт на вратите е необходима сума от 350 лева, а по отношение на кабела
1068 лева, включващо направа на изкоп за муфа, изключване и обезопасяване,
доставка на муфа, направа на муфа, доставка и направа на кабелна глава и
доставка и монтаж на кабел. Общата стойност на ремонта, необходим за
поправяне на повредите по наетите съоръжения, възлиза на 1418 лева. В
дворното място, собственост на ищеца има разпределително и електромерно
табло. Недопустимо е таблото да остане без врати, за да има в обекта сигурно
ел. захранване и да се съхрани живота на хора и животни, а също и да се
препятства получаване на късо съединение при валеж от дъжд или сняг.
Наемателят има достъп до посочения алуминиев кабел с ниско напрежение
185 мм и до разпределително табло № 1. Вещото лице е посочило, че старите
врати са негодни за употреба, тъй като са ръждясали и затова е необходимо да
бъдат подменени. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че дворното
място се е разоравало и след това се е посипвало със строителни материали, за
да не е кално и при това разораване е засегнат кабела. Уточнява, че
разораване, в случая, представлява плъзване и почистване на най-горния слой
пръст. Посочва, че цените, за необходимите дейности за ремонт, е взела от
интернет, но не е записала от кои фирми.
Приета по делото е тройна съдебно техническа експертиза, от която се
установява, че на разстояние от 1.5 м от разпределителното табло № 1 е
прекъснат 4 жилен алуминиев проводник, тип САВТ 3х185 + 95 кв.мм, който е
захранвал електромерното табло като едната врата на електромерното табло и
двете на разпределелителното са откъснати от пантите. Необходимо е да се
осигури алуминиев кабел САВТ 3х185 + 95 кв.мм, изолационна
термосвиваема муфа, съставена от 4 елемента за всяко от топлопроводните
жила със съответен размер, алуминиеви съединители, т.нар „гилзи“ с
подходящо сечение за всяко от жилата и кабелни накрайници за всяко от
жилата; направа на изкоп за полагане на кабела с дълбочина 0.7 м; пристягане
на съединителите и накрайниците към съответните кабелни жила чрез
кербоване, а муфата следва да бъде поставена върху всеки от съединителите и
пристегната чрез топлинно свиване. Вещите лица посочват, че корпусът на
таблото следва да се подсили с лента от листова стомана, а липсващите врати
да бъдат да изработени от същия материал и да се извърши заваряване на
пантите на място. Стойността на ремонта с включена доставка, материали и
труд възлиза на 2154.40 лева без ДДС. В обекта има разпределително и
електормерно табло като между тях има разположен силов захранващ кабел.
Същите се считат за преносна мрежа и други съоръжения. Достъп до таблата
има всеки, на когото е осигурен достъп до местоположението им. В основата
си причината за прекъсване на кабела се корени в намаляване на отстоянието
на кабела до земната повърхност при изравняването на терена. Насипването
4
на строителни отпадъци също е възможна причина, която да предизвика
нарушаване на изолацията между проводящите жила и оттам късо съединение.
Друга възможност е засягане със земекопна техника. Повредата в кабела е
станала след май 2023 г. като не може да се установи и определи кога са
възникнали механичните повреди на таблата. В съдебно заседание, вещите
лица посочват, че заравняване няма как да има без земекопна техника. Имало е
заравняване като са насипани керамични и строителни плочки, а и има три
или четири насипа с пръст. Самият кабел не отговоря на изискванията за
безопасност, но и самите табла. Вещите лица посочват, че при огледа на място
е имало ток.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели, на страната на ищеца – И. А. П. и И. М. М.. Първият от тях
посочва, че познава ответника, тъй като от 2020 г. има лодка, която държи в
района на „Т.“, в непосредствена близост до мястото, където ответникът е
разположил автоморга. Твърди, че Б. е използвал електричество от местата,
където има точки за електричество – две на брой като има и табло. Заявява, че
през 2023 г. е имало оплакване, че са скъсани силови кабели, в резултат на
дейността на Б. Х. и рибарите са били без ток, като е оставил и таблата без
вратички, а това е опасно, тъй като духа силен вятър. Уточнява, че Х. е
използвал фадрома да заравнява терена и да мести колите, насипвал е
строителни материали, счупени плочки. Проблемът е възникнал 2023 г. и ако
Х. е бил по-внимателен, при заравняването на терена е нямало да се стигне до
повредата. Увреденият кабел се намира на половин метър до електрическото
табло.
От показанията на свидетеля И. М. М. се установява, че Б. е използвал
електричество, защото си е имал помещение, което си е светело вечер.
Заявява, че 2023 г. е имало спиране на ток и искал да разбере защо и
управителят на „Т.“ му е показал мястото на повредата като му е казал, че има
ударен кабел. Действително видял, че е налице скъсан кабел. Твърди, че там
има паркирана фадрома и тя непрекъснато се мести, тъй като мястото се е
ползвало за морга за коли. Твърди, че има натрупани камари с пръст, а теренът
е подравнен и има насипани строителни отпадъци.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът при
съблюдаване на относимите правни норми намира от правна страна
следното:
Член 228 ЗЗД посочва, че с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да
му плати определена цена. При формиране на крайните изводи, съдът следва
изцяло да кредитира заключението на назначената тройна съдебно техническа
експертиза като компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран
по делото доказателствен материал. Събраните по делото гласни
доказателства изцяло кореспондират с него и са взаимодопълващи се, поради
което също следва да бъдат съобразени.
5
От представения договор от 05.04.2019 г. и анекс към него от 05.05.2019
г. се доказва, че между страните е налице възникнало валидно наемно
правоотношение с предмет ползване на трафопостове, преносна мрежа и
други. Неоснователни са възраженията на ответника, направени чрез
назначения особен представител, че договорът не е произвел действие,
предвид липсата на изграждане на трафопост. От анализа на сключения между
страните договор и анекс към него, от месец април и май 2019 г., се
установява, че се предоставя ползването на собствените на наемодателя „Т.“
ЕООД съоръжения – трафопостове, преносна мрежа и др. От приетата по
делото съдебно техническа експертиза е видно, че намиращите се в ползвания
от ответника терен, се намира преносна мрежа и други съоръжения, т.е.
сключения между страните договор и анекс към него има съответен предмет.
От раздел 5, т.9 на сключения договор от 05.04.2019 г. се установява, че
същият е сключен за срок от 1 година, а ако не бъде прекратен след изтичане
на посочения срок, същият става безсрочен като всички други клаузи се
запазват. Липсват събрани по делото доказателства, че след изтичане на 1
година от сключване на договора, същият е прекратен, на някое от
основанията, посочени в раздел 5, т.10, поради което съдът приема, че същият
е бил безсрочен.
Видно от договора и анекса е, че наемателят се е съгласил да заплаща
наемна цена, независимо от степента на изграждане на преносната мрежа, от
което следва изводът, че същият е задължен да заплаща месечен наем в размер
на 250 лева плюс ДДС.
По делото не се установи същият да е заплащал договорения между
страните наем, в уговорения между тях срок – до пето число на съответния
месец. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, че
наемателят е заплащал дължимият наем за процесния период, въпреки
наличието на валидно сключен договор за наем с „Т.“ ЕООД. С оглед
гореизложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на
сумата от 1200 лева, представляваща дължим наем за месеците септември,
октомври, ноември и декември 2023 г. се явява доказана по основание и
размер, поради което подлежи на уважаване.
Задължението за заплащане на обезщетение за причинени на
имуществото, предоставено за ползване, вреди е предвидено, изрично в
разпоредбата на чл. 233, ал.1, изр.2 ЗЗД. Същото възниква по силата на закона,
поради което се дължи при доказано такова, независимо от липсата на
съответна уговорка за заплащането му. В случая на ответникът е предоставено
ползването на /трафопостове, преносна мрежа и др./ като от приетата по
делото тройна съдебно техническа експертиза се установява това, че в обекта
има разпределително и електормерно табло като между тях има разположен
силов захранващ кабел. Същите се считат за преносна мрежа и други
съоръжения. Достъп до таблата има именно Б. Х., на когото е осигурен достъп
до местоположението им, видно от сключения с „Т.“ ЕООД договор за наем, а
6
и с оглед приетите по делото гласни доказателства, от които се установява, че
теренът е ползван и съоръженията са ползвани от Х. с оглед разположената
там автоморга. Възражението на особения представител, че ищецът не е
собственик на предоставените за временно ползване съоръжения е
ирелевантно, а и е направено след срока по чл. 131 ГПК, поради което се явява
преклудирано.
ЗЗД установява оборима презумция в полза на наемодателя, че вещта е
приета в добро състояние от наемателя, до доказване на противното от
последния. В случая такива доказателства – че съоръженията не са били в
добро състояние при предаване на ответника не са събрани по делото.
Напротив по делото са събрани доказателства, че ответникът е ползвал
наетите съоръжения и дори, че именно неговите действия, по време на
ползването им, са довели до настъпване на повредите – заравняване на терена,
което е намалило нивото на земната повърхност и е разкрило кабела,
струпване на строителна материали и използване на земеходна техника.
Законът презюмира, че неизпълнението на задължението на наемателя да пази
наетата вещ и да я върне в добро състояние е виновно. В този смисъл
„Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения“, проф. А.
К., изд.1996, стр.228. Обезщетението по чл. 233, ал.1, изр.2 ЗЗД е приложение
на общото правило на чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД.
Безспорно по делото, от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства тройна съдебно техническа експертиза и гласни доказателства,
се установява, че е налице причинена имуществена вреда, по време на
ползване на съоръженията - разпределително и електормерно табло като
между тях има разположен силов захранващ кабел, изразяваща се в
повреждане чрез прекъсване на 4 жилен алуминиев проводник, тип САВТ
3х185 + 95 кв.мм, който е захранвал електромерното табло като едната врата
на електромерното табло и двете на разпределителното са откъснати от
пантите. По делото не се събраха доказателства, от които да се установява, че
вредите се дължат на причина, поради която той не отговоря, следователно Б.
Х., следва да заплати дължимото обезщетение за възстановяване на
причинената вреда, реализирана по време на предоставените му за ползване
вещи. С оглед приетото по делото заключението по назначената тройна
съдебно техническа експертиза се установява, че дължимият размер на
обезщетението, равняващо се на стойността на ремонта на съоръженията, е в
размер на 2154.40 лева без ДДС или 2585.28 лева с ДДС.
На основание изложените мотиви, следва изводът за основателност и на
втората предявена от „Т.“ ЕООД искова претенция. Предвид уважаване на
исковите претенции, съдът следва да присъди и претендираната законна лихва
върху присъдените суми, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда – 21.12.2023 г. до окончателното изплащане на същата.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се следват само на ищеца. Съобразно
7
списъка по чл. 80 ГПК същите са в размер на 106.80 лева – заплатена
държавна такса и 46.63 лева – доплатена държавна такса с оглед увеличението
на исковата претенция, 461.96 лева – депозит за възнаграждение на особен
представител, 350 лева за изготвяне на експертиза и 1200 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, от страна на особения
представител, поради което съдът дължи произнасяне по същото.
Съобразно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. /обнародбава в
бр. 14/2025 г. на ДВ/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва, че дължимото възнаграждение е в размер на 520 лева по първия
предявен иск и в размер на 558,53 лева или общо 1078,53 лева. Следва да бъде
съобразено и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22, което има
задължителен характер, и съгласно което съдът не е обвързан императивно с
фиксираните в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. /обнародвана в бр.14 от 2025 г. на
ДВ/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения досежно
дължимото адвокатско възнаграждение. В този смисъл са и определение №
50021/5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК и определение №
959/05.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК. Съдът
разполага с възможност да определи размера на разноските като отчете
правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито
от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на
адвокатското възнаграждение, нито и от размера на адвокатските
възнаграждения, предвиден в Наредбата. Във връзка с изложеното, съдът
намира, че възражението за прекомерност следва да се остави без уважение,
доколкото от страна на процесуалния представител са предприети редица
процесуални действия за установяване дължимостта на претендираните суми.
С оглед гореизложените мотиви, съдът следва да възложи в тежест на
ответника разноски в размер на 2165,39 лева.
Отправено е искане от страна на особения представител за увеличаване
на определеното възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне по
същото. Съобразно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. /обнародбава
в бр. 14/2025 г. на ДВ/ за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение е в размер на 520 лева
по първия предявен иск и в размер на 558,53 лева или общо 1078,53 лева.
Заплатен е депозит от страна на ищеца в размер на 461,96 лева. Оставащото
дължимо възнаграждение, в размер на 616,57 лева, следва да се възложи в
тежест на ответника, с оглед изхода на спора по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. А. Х., ЕГН **********, адрес: град В., кв. А., ул. „Н. б.“ №
**, вх.**, ет.**, ап.** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, адрес: град В., ю.
8
пр. з. сумата от 1200 лева, представляваща дължимата наемна цена за
месеците септември, октомври, ноември и декември 2023 г., на основание
сключения между „Т.“ ЕООД, ЕИК **************** и Б. А. Х., ЕГН
********** договор за наем от 05.04.2019 г. и анекс към него от 05.05.2019 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата претенция – 21.12.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД
ОСЪЖДА Б. А. Х., ЕГН **********, адрес: град В., кв. А., ул. „Н. б.“ №
**, вх.**, ет.**, ап.** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, адрес: град В., ю.
пр. з. сумата от 2585.28 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214
ГПК/, представляваща дължимо обезщетение за причинените вреди
/прекъсване на алуминиев кабел ниско напрежение 185 мм2 до
разпределително табло № 1 и повреждане на врати за обезопасяване на
разпределително табло № 1/ по време на ползване на наетите съоръжения, на
основание сключения между „Т.“ ЕООД, ЕИК **************** и Б. А. Х.,
ЕГН ********** договор за наем от 05.04.2019 г. и анекс към него от
05.05.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата претенция – 21.12.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 233, ал.1 ЗЗД
ОСЪЖДА Б. А. Х., ЕГН **********, адрес: град В., кв. А., ул. „Н. б.“ №
**, вх.**, ет.**, ап.** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, адрес: град В., ю.
пр. з. сумата от 2165,39 лева, представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл. 78 ГПК
ОСЪЖДА Б. А. Х., ЕГН **********, адрес: град В., кв. А., ул. „Н. б.“ №
**, вх.**, ет.**, ап.** да заплати на адв. Е. Л. С., адрес: град В., ул. „Г. Б.“ №
** сумата от 616,57 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
осъществено процесуално представителство като особен представител в
производството по гр.д. № 16609/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна
УКАЗВА на Б. А. Х., ЕГН **********, адрес: град В., кв. А., ул. „Н. б.“
№ **, вх.**, ет.**, ап.**, че може да заплати присъдените в полза на „Т.“
ЕООД, ЕИК *****, адрес: град В., ю. пр. з. суми по негова банкова сметка или
чрез друг начин на плащане
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9