№ 10033
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110167398 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Д.С. 2016“ ЕООД
искова молба срещу „И.-П.А.“ ООД, с която е предявен установителен иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 9180.00 лева – главница,
представляваща незаплатено задължение по издадена фактура №
**********/02.10.2023 г. за проведени обучения съгласно Договор за извършване на
услуги от 01.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.07.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 13.08.2024 г. по
ч.гр.д. 44981/2024 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 01.08.2022
г. между ответника, в качеството му на възложител и ищцовото дружество, в
качеството на изпълнител е сключен Договор за извършване на услуги, по силата на
който ответникът възложил, а ищецът се съгласил да участва, организира, провежда и
промотира семинари, обучения, шоу-програми и демонстрации на продукти с марките,
представлявани от „И.-П.А.“ ООД, с които тя оторизира преподавателя да преподава и
демонстрира, срещу възнаграждение. За периода от 17.09.2022 г. до 20.08.2023 г.,
ищецът твърди, че е предприел провеждането на 22 броя мероприятия,
представляващи по своята същност проведени обучения на различни теми, в различни
градове, съответно с продължителност от половин ден, цял ден, два последователни
или три последователни дни, като всички те били насочени към промотиране и
усвояване начина на работа с продукти с марката на възложителя, като за всяко
проведено обучение ищецът попълвал съответно Приложение № 4 - Бланка хонорар
преподавател. Сочи, че са проведени събития и начислени хонорари, както следва:
17.09.2022 г. - Обучение на търговци Ф., София - цял ден, 250 лева;
30.09.2022 г. - Продуктово обучение на клиенти М., София - цял ден, 250 лева;
1
03-04.10.2022 г. - Подготовка на модели и представяне на N.R., Варна - два цели
дни, 500 лева;
08-09.10.2022 г. - Подготовка на модели и представяне на N.R., София - два цели
дни, 500 лева;
16-17.10.2022 г. - Подготовка на модели, продуктово обучение и представяне на
книгата на П.Г.Р., София - два цели дни, 500 лева;
01.11.2022 г. - Продуктово обучение E.H.H., София - цял ден, 250 лева;
07.11.2022 г. - Продуктово изнесено обучение на N.V., Пещера - цял ден, 250
лева;
09.11.2022 г. - Продуктово обучение на M.N.A.B.S., Пловдив - цял ден, 250 лева;
01.02.2023 г. - Индивидуално обучение трайно къдрене на Ш., София - цел ден,
250 лева;
02.02.2023 г. - Индивидуално обучение колористика и изсветляване на Ш.,
София - цял ден, 250 лева;
22-24.02.2023 г. - Обучение C.L. на преподавателския екип, подготовка на модел
и обучение на клиенти, София - три цели дни, 750 лева;
26-27.03.2023 г. - Подготовка и обучение B.C. на клиенти, В.Търново - два цели
дни, 500 лева;
28-29.03.2023 г. - Подготовка и обучение Booming Collection на клиенти, Плевен
- два цели дни, 500 лева;
04-05.04.2023 г. - Подготовка и обучение B.C. на клиенти, София - два цели дни,
500 лева;
18-19.05.2023 г. - Продуктово обучение на Търговци /Й.Е.А.я/, София - два цели
дни, 500 лева;
05-06.06.2023 г. - Продуктово обучение на търговец А - ден и половина, 400
лева;
17.07.2023 г. - Продуктово представяне на Д и Б.Б. с търговец А и Б., София -
половин ден, 150 лева;
01.07.2023г. - Продуктово обучение на клиент на В в кв. Лозенец, София -
половин ден, 150 лева;
19.07.2023г. - Продуктово обучение на Д клиент на търговец В, София - половин
ден, 150 лева;
21.07.2023 г. - Продуктово обучение Рестарт с търговец Г.М., София - половин
ден 150 лева;
10.08.2023 г. - Продуктово обучение Рестарт на М.М. с търговец Г.М., София -
половин ден 150 лева;
20.08.2023 г. - Продуктово обучение с търговец Е.С., Пловдив - два цели дни (12
часа), 500 лева.
Твърди, че изброените по-горе суми са начислени съгласно договореностите
между страните и по-конкретно съгласно Приложение № 1 – условия за работа.
Излага, че общо дължимата сума, начислена като хонорар за преподавателя за
извършените обучения възлиза на 7 650 лв. без ДДС или 9180 лв. с вкл. ДДС.
Поддържа, че за дължимото възнаграждение в съответствие с уговорките между
страните, е издал фактура № ********** от 02.10.2023 г., в която подробно били
2
описани извършените обучения и дължимите се за тях хонорари за преподавател.
Сочи, че съгласно Раздел II, т.2 от Договора: „Възнаграждението се заплаща по банков
път от Възложителя до 15 работни дни от предоставянето на фактура за стойността на
хонорара и договорените разходи от страна на Изпълнителя.“ Твърди, че в случая по
уговорка между управителите на двете дружества, не са издавани отделни фактури за
всяко проведено обучение, а е издадена една обща фактура. Сочи, че издадените
бланки за хонорар, както и процесната фактура, са достигнали до знанието на
ответника, като освен това бланките за хонорар били връчени лично на управителя на
ответното дружество и били изпращани периодично по имейл. Излага, че периодично
на счетоводителката на ответното дружество са изпращани и отчети за свършена
работа и проведени обучения. Аргументира, че ответникът е приел възложената работа
без възражения. На последно място излага, че е изпратил извънсъдебна покана до
ответника за плащане на процесната сума, но такова не постъпило. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва предявения иск като недопустим, като в тази връзка оспорва представителната
власт на процесуалния представител на ищеца. Оспорва иска и като неоснователен.
Твърди, че е заплатил претендираните суми. Оспорва ищецът да му е изпращал
периодично бланки за хонорар и твърди, че същите са изпратени наведнъж по имейл,
ведно със заявление за прекратяване на договор за възлагане, на 29.09.2023 г. Оспорва
да е получавал и бланките на хартиен носител. Сочи, че представители на ищеца
периодично са споделяли месечни отчети в платформа, до която е имал достъп и
ответникът. Излага, че ищецът е издавал периодично фактури, стойността на които
твърди, че е заплатил. Сочи, че между страните са сключени два договора, които били
взаимно и неразривно свързани. На 01.08.2022 г. бил сключен договор за извършване
на услуги от 01.08.2022 г., по който изпълнителят се задължил да предоставя на
възложителя услуги като обучаващ инструктор и/или представител на брандовете на
възложителя с конкретни по вид ангажименти, описани в раздел I на договора. В
приложение № 1 към него била определена конкретна цена за услугите на изпълнителя
като обучител. На 15.09.2022 г. бил сключен договор за възлагане, по който
изпълнителят се задължил да осъществява дейности като координатор на учебен
център и салон, преподавател и фризьор в учебния център на възложителя S.B.L. по
отношение на предлаганите от възложителя продукти/стоки и услуги в сферата на
козметиката и козметичните процедури с цел координация на дейностите в S.B.L.,
обучение на вътрешния екип и клиенти, продажба на обучения и продукти на
професионални клиенти, упражняващи включително, но не само, търговска дейност в
сферата на козметиката и козметичните продукти, фризьорство, бръснарство и други
козметични услуги, продажба на услуги и продукти на крайни клиенти. В чл. 1 било
уговорено, че изпълнителят приема да работи за популяризирането на учебната
дейност и услугите на S.B.L. - учебния център на възложителя, както и на салона и
оптималното функциониране на последния и да поддържа сайта на S.B.L. актуален.
Счита, че предметът на втория договор обхваща и поглъща този на първия. Излага, че
в периодичните си месечни отчети, ищецът е отчитал тези услуги, наред с всички
други услуги, предоставени от него по договорите. Твърди, че ищецът е издавал
периодично фактури, като в основанието посочвал услуга по договор за възлагане и
конкретния месец, през който услугите са били предоставени. Счита, че цената във
фактурите е общата цена, дължима на ищеца за всички предоставени услуги и
аргументира, че дължимите възнаграждения са изцяло заплатени. Сочи, че двата
договора са прекратени по изявления на ищеца, който връчил предизвестие от
3
15.09.2023 г. за прекратяване на договора за възлагане с 30-дневно предизвестие и след
това заявление от 21.09.2023 г. за прекратяване на същия този договор за възлагане с
незабавен ефект от 21.09.2023 г., на което ответникът отговорил, че е налице
неизпълнение и претендирал неустойка, но в крайна сметка уведомил ищеца, че
приема договора за възлагане от 15.09.2022 г. за прекратен по взаимно съгласие,
считано от 21.09.2023 г. На 29.09.2023 г. ищецът изпратил имейл озаглавен „Заявление
за прекратяване на Договор за възлагане“, към който били приложени и бланките по
договора. Подробно аргументира отново, че претендираните суми са вече платени.
Оспорва между страните да е уговаряно издаване на обща фактура. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане с негово насрещно вземане,
представляващо платено възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявен установителен
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, предвид липсата на
законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и
разпоредбата на чл. 258 ЗЗД.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно възникването на облигационно правоотношение с
ответника, по силата на което се е задължил да участва, организира, провежда и
промотира семинари, обучения, шоу-програми и демонстрации на продукти с марките,
представлявани от „И.-П.А.“ ООД, че услугата е извършена и приета от ответника в
качеството му на възложител, че е уговорено възнаграждение, в това число и размера
на възнаграждението.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже
положителния факт на плащането.
Предмет на настоящото производство е вземане по Договор за извършване на
услуги от 01.08.2022г., на стойност 9180.00лв. с вкл. ДДС.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 01.08.2022
г. между ответника, в качеството му на възложител и ищцовото дружество, в
качеството на изпълнител, е сключен Договор за извършване на услуги със соченото
от ищеца съдържание, както и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, а
именно, че е провел обученията, посочени в исковата молба.
Наличието на облигационна връзка със соченото от ищеца съдържание, се
установява и от приложеното на л. 12 по делото копие на Договор за извършване на
услуги от 01.08.2022г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
всички фактури, издадени по процесния Договор за извършване на услуги от
01.08.2022г. и по сключения между страните договор за услуги от 15.09.2022г., са
4
осчетоводени от двете дружества, описани са в дневниците за продажби на ищеца в
месеца на тяхното издаване, като е начислен и данък върху продажбите.
Съгласно константната практика на ВКС отразяването на фактурата в
счетоводствата на страните по сделката, на съответната сума при възложителя като
задължение, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване /в този смисъл решение № 138/17.10.2011 г. по т. д. №
728/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 36/25.05.2011 г. по т. д. № 263/2010 г. на
ВКС, ТК, I т. о. и други решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I
т. о., ТК./.
От заключението на вещото лице се установява, че индивидуализираната от
ищеца фактура № **********/02.10.2023г., е проформа фактура, не е данъчен
документ и не е осчетоводена в двете дружества.
На следващо място експертът е посочил, че по всички издадени от ищеца
фактури 12 на брой / по двата договора/ са извършени 13 плащания в периода
18.10.2022г. 20.09.2023г., на обща стойност 34 764.00лв., като срещу всяка фактура е
отразено плащане и не се отчитат задължения на ответника към ищцовото дружество.
При изслушване на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание,
експертът посочи, че описаните в исковата молба на страница 3-6 от ищеца дейности
са платени от ответното дружество. Вещото лице посочи, че не й е представено
приложение № 1, регламентирано в Раздел I, т. 8 от договора от 01.08.2022г., в което е
следвало да бъдат описани извършените услуги, но фактурите които са издадени от
ищеца са платени изцяло от ответното дружество. На следващо място експертът при
изслушването посочи, че фактурите са издадени за стойност по-голяма, от тази която е
индивидуализирана в месечните отчети, в които отчети са отразени и сумите, които се
претендират с исковата молба. В заключение експертът посочи изрично, че ответникът
е платил суми в по-голям размер.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че доколкото
от заключението на вещото лице и изслушването на експерта стана ясно, че всички
суми по процесния договор от 01.08.2022г. са платени от ответното дружество на
ищеца, исковата претенция се явява неоснователна.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и следното.
Индивидуализираната в заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба фактура №
**********/02.10.2023г., не е данъчен документ по смисъла на чл. 112 ЗДДС,
доколкото същата е проформа.
В договора страните не са уговорили, че дължимото се възнаграждение е с вкл.
ДДС затова ищецът може да претендира ДДС срещу ответника при доказване на
доставката с първичен счетоводен документ - фактура. При възникване на данъчното
събитие по см. на чл. 25 ЗДДС, ищецът, като доставчик на облагаема доставка за
услуга, не е начислил ДДС, не е издал първичен счетоводен документ фактура,
съгласно чл. 86 ЗДДС и няма основание да претендира ДДС от получателя по
доставката. Ответникът дължи ДДС при доказване на доставката от ищеца с първичен
счетоводен документ, без съставянето от ищеца на какъвто неоснователно претендира
сумите, съставляващи ДДС по двата договора - за възложителя не е възникнало
изискуемо задължение за плащане на ДДС. Разпоредбата на чл. 112 ЗДДС за
фактурата, като данъчен документ по ЗДДС, на чл. 114 ЗДДС за изискванията на
закона за съдържанието на данъчната фактура и тази на чл. 113 ЗДДС за задължението
на данъчно задълженото лице - доставчик да издаде данъчна фактура, са ясни и
5
безпротиворечиви и не налагат тълкуване в смисъл, различен от вложения в тях от
законодателя / в този смисъл Определение № 747 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. №
1228/2011 г., II т. о., ТК /.
По изложената аргументация за ищеца не е налице основание да претендира
ДДС на база издадената проформа фактура № **********/02.10.2023г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество
следва да заплати на ответника разноски в общ размер на 1200.00лв., от които
1000.00лв. – адвокатско възнаграждение и 200.00лв. – депозит вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Д.С. 2016“ ЕООД ,
ЕИК *********, срещу „И.-П.А.“ ООД, ЕИК **********, установителен иск с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 9180.00 лева с вкл. ДДС – неизплатено възнаграждение за проведени
обучения съгласно Договор за извършване на услуги от 01.08.2022 г., ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.07.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение от 13.08.2024 г. по ч.гр.д. 44981/2024 г. по описа на СРС, 180-
ти състав., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.С. 2016“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на „И.-П.А.“ ООД, сумата от 1200.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6