РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. гр.Мадан, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100093 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Р. М. С. против Вива
Кредит АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че Договор за
паричен заем Standard 14 № * е недействителен поради нарушения на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК при сключването му.
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2023 година ищецът сключил
Договор за паричен заем Standard 14 № * с ответника, по силата на който
заемодателят „Вива Кредит" АД му предоставил заем в размер на 1300,00
(хиляда и триста) лева, при следните параметри Размер на погасителна вноска
в лева 102.70, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса
за експресно разглеждане; Срок на заема: 44 седмици, Брой вноски: 22. Датите
на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно били:
20.07.2023, 03.08.2023, 17.08.2023, 31.08.2023, 14.09.2023, 28.09.2023,
12.10.2023, 26.10.2023, 09.11.2023, 23.11.2023, 07.12.2023, 21.12.2023,
04.01.2024, 18.01.2024, 01.02.2024, 15.02.2024, 29.02.2024, 14.03.2024,
28.03.2024, 11.04.2024, 25.04.2024, 09.05.2024г., при Фиксиран годишен
лихвен процент по заема - 40.32%, Лихвен процент на ден, приложим при
отказ от договора до 14-тия ден - 0.11 %, Общ размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане 2259.40лв. като същият е сборът от
общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети
предвид посочените допускания в т.8., Годишен процент на разходите на
заема: 49.38 %. При изчисление на ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
1
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор. Съгласно чл.1
ал.З от договора заемателят дължи на кредитора сумата от 715,0 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
като е уговорено тя да се плати разсрочено, като се раздели на равни части и
се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Освен тази сума
договорът предвиждал и заплащането на неустойка в размер на 476,52 лева,
платима при непредоставяне на обезпечение по чл.5 ал.1 от договора.
Отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за
потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към
процесния договор), в това число и относно недействителността на договора.
Сключеният с ответното дружество договор бил недействителен, тъй като не
отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК - не е съставен по ясен и
разбираем за потребителя начин. В него не било посочено как е формиран
годишния процент на разходите /ГПР/. Сочи ,че договорните клаузи, с които за
заемополучателя е уредено задължение за заплащане на сума в размер на
715,00 лева като такса за експресно разглеждане на документи и сумата от
476,52 лева като неустойка за непредоставяне на обезпечение, били нищожни
поради установяването им в противоречие с добрите нрави. Позовава се на TP
№ 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Твърди че
въведените в договора изисквания за вида на обезпечение създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, го изцяло да се
възпрепятства. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Сочи, че таксата за експресно разглеждане на документите е
уговорена в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди, че с това
допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал.
1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал.
4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер, съотношението между
главницата, таксата, която възлиза на 63% от размера на отпусната главница и
възнаградителна лихва за срока на договора от 15 месеца. Предвид
изложеното посочената клауза на чл. 1 ал. З която предвижда заплащането на
такса за експресно разглеждане на документите в размер на 715,00 лева, е
нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Ищецът сочи, че договорът за кредит бил изцяло недействителен на
осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. По изложените съображения
моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Сочи,
че в чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, нито предвижда в
договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени
всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
2
използвани при изчисляване на ГПР. Сочи, че в случая е приложимо
единствено първото базово допускане по т. 3 буква „а“ на приложение №1 към
ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един
договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е
от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.
Смисълът на закона бил кредитополучателят да се запознае предварително с
размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което
изискване в случая било спазено. Неоснователни били и твърденията на
ищеца за противоречие на договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
тъй като в същия е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита,
уговорен е срок на договора, както и условия за прилагането му. При
фиксирана лихва липсвало задължение в договора да се съдържа информация
по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Позицията на ищеца, че било налице нарушение на
добрите нрави, била лишена от мотивировка, тъй като липсвала конкретика
досежно конкретен морален принцип, който да е бил накърнен.
Неоснователни и необосновани били твърденията на ищеца, че таксата за
експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.
10 а, ал.2 от ЗПК. Посочената такса била дължима при избиране на услугата за
експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10
дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършвала преди
сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не може да
се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита.
Оспорва възражението на ищеца за нищожност на процесната неустоечна
клауза. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран НАСРЕЩЕН ИСК от Вива
Кредит АД против Р. М. С. с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
осъждането на Р. М. С. да заплати на Вива Кредит АД сума в размер на 440
лева, представляваща част от главницата по Договор за паричен заем № *,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. В
насрещната искова молба се сочи, че на 06.07.2023 г Р. М. С. е сключил с
Дружеството (в качеството му на заемодател) Договора за паричен заем № *
(„Договора“) и по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на
1300 лв. С подписване на договора тя се е задължила да върне заемната сума
на 22 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 70.20 лв. Както изрично е
посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на заемателя е
представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия
по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР
49.38 % и общ размер на плащанията - 1544.40 лв. Заемополучателя Р. М. С. е
заплатил обща сума в размер на 860 лв., с която сума са погасени, както
следва: 672.03 лв. - главница по договора; 187.97 лв. - договорна лихва по
договора. Към момент на депозиране на исковата молба заемателят дължи на
заемодателя главница в размер на 627.97 лв. - главница по договора, което
обуславя интереса им от предявяване на насрещния иск. По изложените
съображения моли за уважаване на насрещния иск.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на насрещния иск.
3
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че на 06.07.2023 г. между ВИВА КРЕДИТ ООД - заемодател и
Р. М. С.- заемополучател е сключен договор за паричен заем Standart 14 № *,
по силата на който заемодателят е предоставил заемна сума в размер на 1300
лева на заемополучателя, при следните параметри: размер на погасителната
вноска 102,70 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и
такса за експерсно разглеждане, срок на заема: 44 седмици, брой вноски: 22,
фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%, ГПР 49,38 %, общ размер
на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 2259,40 лева.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора заемателят заявява, че преди подписването
му е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от
кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или
форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от
разстояние. Според чл. 1, ал. 3 от договора за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 715 лева, която сума съобразно ал. 4 се заплаща
от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включва в
размера на всяка от погасителните вноски. Според чл. 5, ал. 1 от договора за
паричен заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата
по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по този договор, а именно: 1) поръчител - физическо лице,
което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не но
- рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания:
да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор;
да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да
няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател, или 2) банкова гаранция, издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7, валидна 30 дни след падежа за плащане
по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 (2) страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в
ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 476,52 лева, която се заплаща
разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.
2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 124,36 лева, а
общото задължение по договора става в размер на 2735,92 лева.
Като доказателство по делото е представена справка погасителен план
по договор за паричен заем № * за задълженията на Р. М. С., видно от която
заемополучателят Р. М. С. е заплатил по процесния договор сума в общ размер
на 860 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
4
доказателства, достигна до следните правни изводи:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между първоначалния ищец и ответното дружество е
възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът
е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради
което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо
лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, поради което има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-
9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В
исковата молба са релевирани основания за недействителност на процесния
договор за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай,
твърденията за недействителност на процесния договор поради
противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани
съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2
от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение
на задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение.
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така
въведените изисквания в цитираната по-горе клауза от договора за вида
5
обезпечение по избор на заемателя: физическо лице- поръчител, отговарящо
на определени изисквания или банкова гаранция в размер на цялото
задължение на заемателя по договор и срока за представянето му- тридневен,
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената
клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за
него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30
дни след падежа за плащане по договора или физическо лице-поръчител,
отговарящ на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него,
при положение, че кандидатства за отпускане на кредит, което предполага
нуждата му от финансови средства. Тоест, поставяйки изначално изисквания,
за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се
обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на
заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне
на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него
„неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът
му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която
ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. При служебно изчисляване на ГПР посредством онлайн
калкулатор при следните параметри: размер на предоставената сума 1300
лева, платима на 22 двуседмични вноски в размер на 124,36 лева всяка,
включващи главница, лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение, съобразно представения по
договора погасителен план, то общата дължима сума по кредита възлиза на
2735,92 лева, а ГПР възлиза на 632.00%, поради което действително
приложимият ГПР по договора би надхвърлил законоустановения максимум
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В чл. 5, ал. 2 от договора е посочено, че неустойката се
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски по договора, като
в този случай дължимата вноска възлиза на 124,36 лева. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък
към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка,
на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в
годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора
лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните,
което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
6
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в
настоящия случай възлиза на 1300 лева. От представената от ответното
дружество справка- погасителен план за задълженията на ищеца по процесния
договор е видно, че общо заплатената от заемополучателя сума по договора
възлиза на 860 лева, поради което разликата между подлежащата сума на
връщане на основание чл. 23 от ГПК и общо заплатената от заемополучателя
сума възлиза на 440 лева, която сума се явява недължимо платена при начална
липса на основание и подлежи на връщане. С оглед изложеното предявеният
насрещен иск от от Вива Кредит АД против Р. М. С. за осъждането на Р. М. С.
да заплати на Вива Кредит АД сума в размер на 440 лева, представляваща
остатък от главницата по Договор за паричен заем № * е основателен и следва
да бъде уважен, като вземането се присъди ведно със законната лихва от
датата на предявяване на насрещния иск.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора по предявения първоначален иск разноски се
дължат на първоначалния ищец на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Същите се
констатираха от съда в размер от 50 лева - внесена държавна по предявения
първоначален иск. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие на първоначалния ищец от адв. О. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. Според чл.38 ЗАдв. адвокатът може да предостави безплатна правна
помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и
настоящия случай. На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева в полза на процесуалния представител на
ищеца по предявения първоначален иск, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ответника се дължат направените
по делото разноски съобразно уважения насрещен иск в размер на 50 лева за
внесена държавна такса. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 200 лева,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и ниския обем от
извършени процесуални действия.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. М. С., ЕГН
**********, с адрес: * и „Вива Кредит“ АД, ЕИК: * със седалище и адрес на
7
управление: *, представлявано от С. П. П. – изпълнителен директор, че
Договор за паричен заем Standart 14 № * е недействителен на осн. чл. 22 от
ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА Р. М. С., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на Вива
Кредит АД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
С. П. П. – изпълнителен директор сумата от 440 лева (четиристотин и
четиридесет лева), представляваща остатък от главницата по Договор за
паричен заем № *, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране
на насрещната искова молба – 10.04.2025 г, до окончателно изплащане на
задължението, както и направените по разноски по насрещния иск в размер на
200 лева (двеста лева) за юрисконсултско възнаграждение и 50 лева
(петдесет лева) за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Вива Кредит“ АД, ЕИК: * със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от С. П. П. – изпълнителен директор, да
заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес * сумата от 400 лева
(четиристотин лева) - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв по предявения първоначален иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8