Решение по дело №9551/2007 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№…………/10.07.2009 г.  гр. *****

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд, облигационно отделение, двадесети четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди и девета година в състав:

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.С.

при участието секретаря А.Г., като разгледа докладваното съдия Д.С. *** по описа на съда за 2007г., за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството по делото е образувано по предявени от П.Т.П.срещу П.Г.С., С.Г.К., Е.С.Н., С.И.С. и Б.Д.К. искове с правно основание чл.108 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на имот пл.№ *** по КП на КК”*****” за 2000г., находящ се в гр. *****, кв. „*****”, м. „*****”, при граници имоти пл. №***, № ***, №*** и реална част с площ от ** кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на гр. *****, кв. „*****”, м. „*****”, представляващ имот пл. № *** по КП на КК „*****” за 2000г., при граници: ПИ №***, ***, *** и останалата част от ПИ №***, и двата имота представляващи стар имот пл.№*** по КП на КК „*****” от 1990г., част от реституирани в полза на ищците имоти пл.№***, *** по КП на КК”*****” от 1956г., твърдяни като придобити от ищците по силата на реституция с решение №584/21.01.1999г. на ПК-*****.

В исковата молба и уточняващите се твърди, че ищците са наследници по закона на К.Н.А.. Собственици са на лозе от *** дка, находящо се в строителните граници на кв.”*****”, м.”******”, обхващащо имоти пл.№***,*** по КП на КК”*****” от 1956г., възстановено им с Решение № 584/21.01.1999г. на ПК-*****. Имот №***, с площ от *** кв.м.и и част от имот пл.№ *** по КП на КК”*****” от 2000, идентични с имот пл.№*** по КП на КК „*****” от 1990г., попадат във възстановения имот с площ от *** кв.м. Имотът е бил придобит по наследство от наследодателката, като следствие на делба с поделителен договор, същият се е паднал в неин дял. Имотът не бил внасян в ТКЗС. Излага се, че имотът попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като не е издадена заповед на кмета по реда на §4К от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че ответниците, които са във владение на имотите не са собственици и го владеят без правно основание.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Моли за присъждането на разноски.

Ответниците в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорват исковете като неоснователни. Оспорват факта, че наследодателката на ищеца е била собственик на възстановения имот. Моли за присъждането на разноски.

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 188, ал. 1 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че правното основание на претенцията предмет на производството е чл. 108 от ЗС.

Видно от представеното по делото решение № 584/21.01.1999г. на ПК – гр. ***** е възстановено право на собственост на наследниците на К.Н.А. върху лозе от *** дка, находящо се в строителните граници на кв. „*****”, м.”*****” и терен по §4, обхващащ имоти пл.№***, *** по КП от 1956г., включващ част от имот пл.№**** по КП на КК „*****”, заявен с пореден №12 от заявлението, установен с декларация по чл.12 от ЗСПЗЗ. По делото е представена реституционната преписка от ПК – *****, съгласно която, процесното лозе е заявено за възстановяване от  П.Т.П..

Съгласно приложените по делото удостоверение за наследници от 08.11.2007г. ищецът се легитимира като наследник на К.Н.А..

По делото е приложена декларация за притежавани непокрити земеделски имоти №610 от К.Т.П.А., в която е декларирано лозе от два дка в м.”********”.

Видно от приложеното по делото удостоверения за семейно положение и членове на семейството П.Г.С. е в брак с С.И.С. от ********г.,  С.Г.К. е в брак с Б.Д.К. от ************г.

Съгласно разрешение за строеж №613/22.11.1983г. е разрешено на П.Г.С. да построи сезонна постройка.

По делото е представен договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти от 20.05.1949г. от наследството на Н.Г.Я. между Г.Н.Г. и К. по мъж Т.А., като в дял и собственост на К.Т.П. се поставя лозе в м. „********”, с площ от ** дка при граници: Г.Н.Г., К.И. и П.С..

Съгласно удостоверение №1994/23.06.1967г. издадено от Общински народен съвет на гр.*****, в приложение на Постановление  на МС от 02.03.1982г. на Г.П.С. е предоставена хавра в размер на *** дка., находящо в землището на м.”*********”, при граници: М.Б., И.М., П-станция Т..

Съгласно удостоверение №6/15.09.1983г. издадено от Общински народен съвет на гр.*****, в приложение на Постановление №11 на МС от 02.03.1982г. и решение №35/612-4/28.03.1983г. на ИК на Общински народен съвет – гр. *****/приложено по делото/ на П.Г.С. е предоставена хавра в размер на *** дка., находящо в землището на м.”*******”, при граници: М.Б., Л.М., В. и Д.Х., С.К., П-станция Т..

Съгласно удостоверение №7/15.09.1983г. издадено от Общински народен съвет на гр.*****, в приложение на Постановление №11 на МС от 02.03.1982г. и решение №35/612-4/28.03.1983г. на ИК на Общински народен съвет – гр. *****/приложено по делото/ на С.Г.К. е предоставена хавра в размер на *** дка., находящо в землището на м.”*******”, при граници: П.Г., П.С., В. и Д.Х., П-станция Т..

Според удостоверение за наследници С.К. и П.С. се легитимират, като такива на Г.П.С..

По делото е изготвена СТЕ съгласно заключението, на която ПИ №*** по КП на КК „*****” е записан на П.Г.С..***. площ в имоти №*** и №*** по КП от 1956г., признати с решение №584/21.01.1999г., очертана със жълт контур, при граници почивен дом Т., ПИ № ****, наследници на М.И.Б., Пи №****, Д. и В. Х. и №****, П.С.Г.. Съгласно КП от 2000г. имотът представлява ПИ№*** с площ от ***кв.м. записан на С.Г.К. и имот пл.№*** с площ от *** кв.м. записан на П.Г.С.. Със заповед №П-121/10.05.2006г. е изменен приетия план от 2000г., като имот №***, става имот №*** с площ от ***квм. записан на П.Г.С.. В имота №*** няма наличие на сграда. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че имотът попада в регулация.

Видно от приетия като доказателство оценителен протокол от №1710/24.09.1993г. от комисия назначена със заповед на основание чл.265 от ППЗТСУ е извършена оценка на ****св.м. от имот целият с площ от ****кв.м. на П.Г.С.,*******, по удостоверение №6/15.09.1983г. ведно с построената сграда от ****кв.м. и е определена такава в размер на 55000лв., която съгласно удостоверение е заплатена. 

Съгласно вноска бележка от 14.01.1997г. и служебна бележка С.Г.К. е заплатила сумата от 46200лв.

С договор за доброволна делба от 05.05.1999г. е поделен имот пл.№***, находящ се в м. „********”, кв.** по плана на КК „*****”, целият с площ ***кв.м. като в дял на С.Г.К. е поставен имот с площ от ***кв.м., а в дял на П.Г.С. е поставен имот с площ от ***кв.м., в който дял се намира и построена в лична собственост на последния вилна сграда.

С договор за покупко – продажба, обективирана в нот. акт №********г., нот. дело №*********г. С.Г.К. е продала на Е.С.Н. ***, находящо се в гр. *****, м. „*********”, идентичен с бивш имот пл.№*** по КП на КК „*****”, представляващ имот пл. №***.

По делото са ангажирани гласни доказателства:

Разпитан в съдебно заседание св. Д. излага, че познава С. и П., тъй като бащите им имат съседни места от много години, в.м. „********” зад станцията на Правосъдието. Бащата на свидетелката се казвал М.Б.. В мястото първоначално имало барака, а П.построил вила към 1984г. в неговата си част от имота. Постройката е тухлена, водоснабдена и електрифицирана. Бараката, която останала в частта на С. била от стая и кухня, тя също била водоснабдена и електрифицирана на бетонова основа.

Разпитан св. С. излага, че познава П.и С., които имали място на спирка „********”. В имота имало барака с площадка, в която имало ток и вода, барака имала кухня и маза за инструменти. В последствие в имота била построена вила, тухлена масивна постройка през 80години от П.. Свидетелят излага, че бараката била съборена.

               Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ прави следните изводи от правна страна:

С осъдителния иск, основан на чл. 108 от ЗС, се признава, че към момента на неговото предявяване и на постановяването на решението ищецът е собственик на имота, че владелец на същите без основание е ответникът и затова той се осъжда да ги предаде на невладеещия ги техен собственик. Основателността на същия предпоставя на първо място доказване на ищцовата активна материалноправна легитимация. По пътя на главното и пълно доказване следва да бъдат установени претендираните собственически права върху спорната недвижимост.

Съгласно заключението по СТЕ възстановеният на ищеца имот с площ от ***кв.м., попада в имот пл. №*** по КП от КК”*****” от 2000г. и не попада в имот пл.№***, от което се налага извода, че искът за предаване владението на реална част от **кв.м., част от имот пл. №*** е неоснователен, само на това основание. 

По отношение на имот пл. №*** доколкото в настоящото производство е оспорено правото на собственост на ищеца, същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи предпоставките за настъпване на реституция по реда на ЗСПЗЗ.

Ищецът твърди, че наследодателката К.Н.А. е станала собственик на заявеното лозе от *** кв.м., в м. „*****”, кв. *****”, въз основа на договор за доброволна делба, като имота е отнет по насилствен начин. 

За установяване на правото на собственост по делото е приет договор за доброволна делба. От представените извадки от регистрите на населението би могло да се направи извод, че лицето по договора за делба и наследодателката на ищеца са едно и също лице.

Доброволната делба е деривативен способ за придобиване право на собственост и предвид оспорването от ответната страна, че праводателят Н.Я. на наследодателката на ищеца не е бил собственик на възстановения имот, ищцовата страна следва да установи, че праводателят е бил притежател на правото на собственост на годно основание. Такова доказване в настоящия процес не е направено.

На следващо място ищцовата страна не е установила, по безспорен и категоричен начин, че притежавания по договора за делба имот е идентичен с възстановения й. От събраните доказателства не може да се обоснове извод за идентичност, още повече, че в разписния лист към КП от 1956г. като собственик на възстановените имоти пл.№*** и *** е записан К.К..

В тази връзка съдът намира, че не е изпълнена първата предпоставка за настъпване на реституцията по реда на ЗСПЗЗ.

На следващо място в тежест на ищеца е да установи, че имотът е отнет по посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ начини. Доказателства за начина на отнемане не са събрани, поради което и не е налице следващата предпоставка за възникване на правото на собственост у ищеца, като следва да се отбележи, че не се твърди, че имота е включван в ТКЗС или други подобни селскостопански организации.

Извън горните предпоставки, които дори и да бяха налице предвид събраните в хода на производството доказателства съдът намира, че за ответниците П.Г.С., С.Г.К. е възникнало право на изкупуване по реда на §4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Придобиването на правото на собственост от ползвателите е сложна процедура, която като уредба се съдържа в ЗСПЗЗ и по конкретно в §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по §4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.

На наследодателя на посочените по – горе ответници е предоставено право на ползване през 1967г. върху хавра от ** кв.м.,имот пл. №*** по КП от 1990г., която хавра по силата на наследственото правоприемство е била предоставена по отделно, макар и като части от един цял имот на двамата ответници.

Ответниците са упражнили правото си на изкупуване, в лично качество и като наследници, като са заплатили земята, съгласно представените оценителни протоколи, платежни нареждания и служебни бележки от Общината в срок.

В имот пл. №*** по КП от 1990г. е имало построени две постройки към 1991г., едната от които съдът приема, че представлява сграда по смисъла на Наредба № 5 и § 1в от ППЗСПЗЗ. Този факт установен от събраните свидетелски показания, които са непротиворечиви и кореспондиращи по между си.

Предвид изложеното съдът намира, че са възникнали предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване на ответниците С.К. и П.Стайков в право на собственост. С оглед на това, че същите са били в брак по време на заплащане на земята, придобитата съсобственост е станала в режим на СИО, поради което и техните съпрузи/ответници са станали собственици на земята.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изходът от спора и искането от ответните страни за присъждането на разноски, такива следва да бъдат присъдени на основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм/ в размер на 15лв. на ответника Н., представляващи  платени държавна такса за съдебни удостоверения. Доказателства за други сторени разноски по делото не са налице.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Т.П., ЕГН ********** *** срещу П.Г.С., ЕГН **********,***, С.И.С., ЕГН **********,***, С.Г.К., ЕГН **********,***, Б.Д.К., ЕГН**********,***, Е.С.Н., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността да бъдат осъден ответниците да предадат владението на имот пл.№ *** по КП на КК”*****” за 2000г., находящ се в гр. *****, кв. „*****”, м. „*****”, при граници имоти пл. №***, № ***, №*** и реална част с площ от *** кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на гр. *****, кв. „*****”, м. „*****”, представляващ имот пл. № *** по КП на КК „*****” за 2000г., при граници: ПИ №***, ***, *** и останалата част от ПИ №***, и двата имота представляващи стар имот пл.№*** по КП на КК „*****” от 1990г., част от реституирани в полза на ищците имоти пл.№***, *** по КП на КК”*****” от 1956г., твърдяни като придобити от ищците по силата на реституция с решение №584/21.01.1999г. на ПК-*****.

 

 ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Е.С.Н., ЕГН **********,*** сумата от 15лв./петнадесет лева/, представляваща, съдебно деловодни разноски на основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

/Д.С./