РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Варна, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110202748 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Х. С. Х. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.Ефтимий“ №**,
против НП № 22-0433-000217 от 14.06.2022год. на началник сектор към
ОДМВР Варна, І РУ с което за нарушаване нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДП му
е било наложено адм.наказание глоба в размер на 70лв. на основание чл. 178е
от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно тъй като
било постановено при допуснати съществени нарушения на процес. правила и
било необосновано - не кореспондирало с доказателствата по случая. Сочи, че
МПС-то било спряно пред дома му, към подстъп за гаража, че тротоара
където минавали пешеходците бил напълно свободен и автомобила не пречел,
както и че от стената до МПС-то имало повече от 2.5м. Счита, че деянието му
било малозначително. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивника се представлява от упълномощен
защитник, който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите
констатации отразени в акта, а във фазата по същество моли НП да бъде
отменено с основен аргумент, че нарушението било маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН като сочи, че за такова нарушение на въззивника вече било
съставяно НП, което било отменено от съда с решение постановено от ВРс по
АНД № 4432/2020год. именно с такива аргументи. Отправя искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 от ЗА.
1
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Л.-Ат., в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в хода на
адм.наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения
на процес. правила, а нарушението било безспорно доказано. Моли НП да
бъде отменено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде
уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, да бъдат
присъдени такива в минимален размер.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
На 17.05.2022год. въззивникът паркирал лекият си автомобил „Ситроен
Ксара Пикасо“ с рег.№ 4120ВХ на тротоара на ул. „Патриарх Ефтимий“ до №
**. Около 10:39ч. на посочената дата, при обход на района свидетелите Т. М.
и Д. М., и двамата полицейски служители при І РУ ОДМВР Варна забелязали
паркирания от въззивника л.а.. Същите преценили, че МПС-то е паркирано в
нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДП – на тротоара. За това нарушение св. М.
съставил на въззивника глоба с фиш № 1256410 и оставил под чистачката на
автомобила уведомление по чл. 186, ал.3 от ЗДП.
В последствие въззивникът подал възражение срещу фиша. Последният
бил анулиран, а на 01.06.2022год. св. М. съставил срещу въззивника АУАН
бл.№ 245178, в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 94,
ал.3 от ЗДП, тъй като на 17.05.2022год. около 10:39ч. в гр.Варна ,на ул.
„П.Ефтимий“ №**, в населено място е паркирал МПС с ДК№ В4120ВХ марка
„Ситроен Ксара Пикасо“, върху тротоара извън разрешените за това места
определени от администрацията или собственика на пътя. В АУАН св. М.
изрично посочил, че той се издава въз основа на глоба с фиш GT 1256410.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки в него, че има възражения, които ще представи на по-
късен етап. В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивника подал писмени възражения
срещу акта в които оспорвал извършването на нарушението. Възражението не
било прието от АНО и на 14.06.2022год., въз основа на акта началник сектор
към ОДМВР Варна – І РУ издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло
фактическите констатации отразени в акта, приел е, че въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДП и на основание чл. 178е от ЗДП
му наложил адм. наказание глоба в размер на 70лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали
актосъставителя и свидетеля по акта, който в показанията си пред съда
възпроизвеждат констатациите отразени в акта с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени
2
възражение от Х. С. Х., справка за нарушител, Заповед № 81213-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 3121К-
871/21.02.2022год. на същия министър, както и Заповед № 365з-
1034/21.02.2022год. на директора на ОД на МВР Варна.
В хода на съдебното следствие допълнително като писмени
доказателства са приобщени справка от Директора на дирекция „ИИБ“ при
Община Варна ведно с приложена към нея извадка от ГПДД, както и писмо
от Началника на Първо РУ ОД на МВР Варна ведно с приложените към него
глоба с фиш GT1256410/17.05.2022год., уведомително писмо и справка за
анулиран фиш.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което същата се явява допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение както от обективна, така и от субективна страна.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при което е извършено то, както и нарушената законова норма като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази
връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал неизпълнение на разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДП. Видно от
показанията на двамата разпитани по делото свидетели същите са
категорични, че лично са възприели паркирания на тротоара автомобил и това
е бил повода за съставянето на глоба с фиш. От приложения към преписката
снимков материал, представен от въззивника с възражението му срещу акта и
изявлението на св. М. направено с съдебно заседание, че автомобилът най-
вероятно е бил паркиран по този начин, тъй като именно той е на снимката, е
видно че това пространство ограничава платното за движение, покрито с
тротоарни плочи, обособяващи пешеходна площ, която разделя озеленената
такава пред сграда №9 на ул. "Патриарх Евтимий“ и съответства на дадената с
§6, т.6 от ДР на ЗДвП легална дефиниция на понятието „тротоар“. Тази площ
3
видимо е на едно ниво с основното тротоарно пространство, предназначено за
пешеходци, поради което е несъстоятелна тезата на въззивника, че тя не е част
от основната тротоарна ивица, разположена пред жилищната сграда.
Същевременно, сред приобщените доказателства липсват каквито и да е
данни, тази площ да е определена за паркиране на автомобили от собственика
на пътя или администрацията. Напротив от приобщеното писмо от директора
на дирекция „ИИБ“ при Община Варна е видно, че на посочения адрес няма
отразени места за паркиране, при което паркирането на съответния автомобил
е в разрез с чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДП.
За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че
обстоятелството дали е налице изискуемата ширина на оставащото свободно
тротоарно пространство и препятства ли се преминаването на пешеходците,
каквито доводи са изложени в жалбата, би било от значение само в случай, че
заетото от автомобила място е определено за паркиране. Настоящия случай
обаче не е такъв.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 178е от ЗДП,
тъй като именно тази норма предвижда санкция за деяние свързано с
паркиране върху тротоар извън разрешените за това места.
Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 27 от ЗАНН според
настоящия съд АНО е определил и размера на санкцията – глоба в размер на
70лв. Наказанието е наложено в размер към минималния предвиден в закона,
но над него като очевидно е отчетено предходно наложено адм. наказание
глоба за същото нарушение – глоба с фиш издаден от РУ Трявна. Така
наложеното наказание е съответно на извършеното нарушени е и в пълнота
ще постигне целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от
ЗАНН.
Що се касае изложеното в жалбата, а и във фазата по същество
становище, че нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
такова становище вече било изразявано от предходен съдебен състав за
идентично извършено от въззивника нарушение, то не се споделя от съда най-
малкото защото с нормата на чл. 189з от ЗДП в сила от 23.12.2021год.) е
въведена забрана за нарушенията по ЗДП да се прилагат нормите на чл. 28 и
58г от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна като последната е направила и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По искането на въззивника.
4
Искането е направено своевременно, но с оглед изхода на делото (НП
подлежи на потвърждаване) се явява неоснователно.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на потвърждаване)
искането на за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се
явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати
такова на основание чл. 63д, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3
от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з от една страна и от друга това, че процес. представител на въззиваемата
страна не е участвал лично в съдебното производство е е депозирал
единствено писмени бележки, съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Х. С.
Х. в полза на ОД на МВР Варна
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0433-000217 от
14.06.2022год. на началник сектор към ОДМВР Варна, І РУ с което на Х. С.
Х. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
70лв. на основание чл. 178е от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 93, ал.3 от
същия закон.
ОСЪЖДА Х. С. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул.
Патриарх Ефтимий“ № ** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
5
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6