№ 653
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ в публично заседание
на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20211110207242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Т., чрез адв. П. В. срещу Заповед за задържане от 29.04.2021г.,
издадена от 05 РУП-СДВР, с която жалбоподателят П.Т. е задържан на основание чл.72 ал.1
ЗМВР.
В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и се иска от съда да
бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв.
В.. Тя подържа жалбата и доводите в нея. Излага подробни съображения, сочещи
незаконосъобразността на заповедта. Иска от съда да отмени издадената заповед.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 29.04.2021г. св. П.Д. съставил Заповед за задържане на П. Т.. Заповедта била
връчена на Т..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства – заповед за задържане, протокол за обиск, свидетелски
показания.
Събраните в производството доказателства и доказателствени средства са единни и
непротиворечиви, като в пълнота изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.
1
Показанията на свидетеля бяха кредитирани, като достоверни, тъй като същите се подкрепят
от писмените доказателства. От тях съдът установи кой и на кого е издал заповедта.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази
насока са следните:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващо
правото на защита на нарушителя.
Съгласно чл. 74 ал.2 ЗМВР в заповедта, следва точно да са описани фактическите и правни
основания за задържането. Необходимо е наличие на правно единство между
квалификацията и описаното. В съдържанието на издадената заповед се съдържа словесно
описание на фактите, които според административния орган сочат основанието за
задържане. Нужно е в обстоятелствената част да е изведено точно и ясно не приписване на
законов текст, който според съответния орган осъществява конкретен състав престъпно
посегателство/правно основание за задържане, а да се сочат обстоятелствата, които го
описват. В процесната хипотеза е изписана правната квалификация - „ чл. 346 НК; чл.354а
НК“ и е въведено онагледяване на обстоятелствата свързани с конкертното изпълнително
деяние. Описанието на конкретното поведение е от същестевно значение, тъй като то следва
да очертае фактическите параметри и даде отговор какво се твръди да е извършено – от кого,
къде и какво е фактическото основание за задържането. В процесната хипотеза това е
сторено, като в съдържанието на заповедта е посочено конкретна фактическа конструкция.
В този смисъл не са били нарушени правата на задържаното лице, тъй като същият е имал
възможност, посредством връчването на заповедта, да установи кои действия, според
твърдението на властническия орган, обуславят задържането му – „управление на МПС след
употреба на наркотични вещества“.
Вярно е, че в съставената заповед не е посочена конкретната точка на чл. 72 ал.1 ЗМВР
/правната квалификация е въведена в заповедта, доколкото същата е образец/, обуславяща
задържането, но този пропуск не влияе върху законността на извършеното действие, тъй
като словесното описание на фактите очертава параметрите, предпоставящи задържането.
Неоснователен е доводът на защитата, касаещ липсата на въведено досъдебно производство.
Подобен реквизит не се явява изискуем по смисъла на закона, както и не касае законността
на фактическото ограничение.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от П. Т. Т. срещу Заповед за задържане № 229зз-563/
29.04.2021г. издадена от 05 РУ-СДВР, с което е задържан П. Т. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. София в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3