Присъда по НЧХД №1467/2025 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И
към присъда № 96 от 20.11.2025 година, по н.ч.х.дело № 1467/2025 година
по описа на Старозагорския районен съд.

Предявено е обвинение от частен характер от Х. Г. К. ЕГН ********** против
Н. С. П., роден на **** година година в град Стара Загора, живущ в град Стара Загора,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН ********** за това, че на 13.03.2025 година в град Стара Загора, на
улица „*“ №1, пред вход Б, чрез удари с юмруци и ритници с крак е причинил на Х. Г. К.
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания – престъпление по
чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс.
В наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане
предявеният от Х. Г. К., ЕГН ********** против подсъдимия Н. С. П., ЕГН **********
граждански иск за сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на
престъплението по чл. 130, ал.2 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 13.03.2025 година, до окончателното изплащане на сумата. На основание
чл.84 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото,
частния тъжител по делото пострадалия Х. Г. К..
Повереника на частния тъжител и граждански ищец, И. М. от АК – Стара
Загора в съдебно заседание, лично и от името на доверителя си, заявява, че поддържат
повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимият, като пледират подсъдимият да
бъдат признат за виновен по така повдигнатото обвинения. Поддържат изцяло така
предявения граждански иск. Подробни съображения за това се излагат в хода на съдебните
прения. Претендират за направените по делото разноски. В тази насока са и доводите на
частния тъжител и граждански ищец Х. К..
Подсъдимият Н. С. П. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
Твърди, че не той е нападнал тъжителя Х. Г. К., а е бил нападнат от него. Моли съда да бъде
признат за невиновен.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства.
По делото се прие като писмено доказателство и съдебно-медицинско
удостоверение на живо лице № 71/2025 година, както и се назначи съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни. По делото е приложена и преписка № 4156/2025 година по
описа на РП – Стара Загора.
Съдът, след като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по
безспорен начин следната фактическа и правна обстановка:
Пострадалият и частен тъжител Х. Г. К. и подсъдимият Н. С. П. били съседи и
живеели в жилищна кооперация, находяща се на адрес град Стара Загора, улица „*“ №1. На
13.03.2025 година, около 17.30 часа К. се намирал пред вход Б на жилищната кооперация,
заедно със съпругата си – свидетелката Т К.а. Видели се със съседите си – В. Т. И.а и Т
Димитров И.. В този момент покрай съпрузите К.и минал подсъдимият П., който казал на Х.
К. да предупреди съпругата си Т К.а да не го псувала на майка. Подсъдимият отишъл до
близък магазин и след около пет минути се върнал обратно, като разминавайки се с К. –
двамата си разменили реплики. К. тръгнал след него, за да му направи забележка, при което
подсъдимият му нанесъл удар. Свидетелката К.а се опитала да помогне на съпруга си, но
била изблъскана от П.. К. и П. си разменили удари, вследствие на което пострадалият паднал
на земята, а подсъдимият го удрял. В този момент свидетелят позвънил на ЕЕНСП 112 за да
1

съобщи за случващото се. К. и П. продължили да се боричкат, докато не пристигнали
служители на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора – свидетелите Д. Г. и Д. Н.. При
пристигането си служителите прекратили сбИ.ето между П. и К., снели писмени сведения от
частния тъжител – К., подсъдимия Н. П. и свидетелите – Т К.а, В. И.а, Т И.. По случая била
образувана прокурорска преписка №4156/2025 година по описа на РП Стара Загора, като с
Постановление от 25.04.2025 година, наблюдаващият прокурор отказал да образува
досъдебно производство.
Видно от приложеното Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
71/2025 година, издадено от съдебен лекар Т.П, вследствие на случилото се пострадалият е
получил следните травматични увреждания: „Болезнен оток по тилната повърхност на
главата. Оток и кръвонасядане по челото. Кръвонасядане по външния нос. Отоци и
кръвонасядания по дясна лумбална област. В удостоверението съдебният лекар сочи, че
описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в
предварителните сведения, а именно – при нанасяне на удари в травмираните области.
Във връзка с по точното установяване на конкретните травматични
увреждания на пострадалия, пряка причинна връзка от инцидента по делото е назначена и
съдебно медицинска експертиза по писмени данни която бе изготвена от вещото лице д-р Т.
С.. От заключението на вещото лице /лист 60-64 от делото/ се установява, че на 13.03.2025
година в град Стара Загора, частният тъжител е получил травматичен оток в тилната област
на главата вляво, травматичен оток и кръвонасядане на челото и травматични отоци и
кравонасядания в дясната поясна област. Вещото лице сочи, че описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време
и начин, описани в тъжбата и показанията на свидетелите – при нанасяне на побой с юмруци
и ритници. Тези травматични увреждания, както поотделно, така и в съвкупност са
причинили на пострадалия болка и страдание. Вещото лице счита, че при правилно
протичане на оздравителния период до пълното възстановяване от травматичните
увреждания е бил необходим срок от около две-три седмици. Установява, че по делото
липсват документи, които да сочат за наличие на травматични увреждания на подсъдимия
П..
От показанията на свидетелите Т К.а се установява, че в рамките на 10-15 дни
пострадалият бил силно притеснен и уплашен, не излизал от дома си, не искал да се среща
със съседите си защото се срамувал. Случилото се, се отразило на психиката му. Ходил при
личния си лекар и пиел успокоителни хапчета
Въз основа на изложеното до тук за съда по категоричен начин по делото се
установява, че на 13.03.2025 година пострадалият К. е получил конкретни травматични
увреждания, с което са му били причинени, болка и страдание без разстройство на здравето
– престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, както следва: показанията на свидетелите Т К.а, В. И.а,
Т И., Г. Г., Д. Н., Стоян Г. и В. Р., разпитани в хода на съдебното следствие; съдебно-
медицинско удостоверение на живо лице № 71/2025 година, заключението на съдебно-
медицинската експертиза по писмени данни № 370/2025 год., изслушано в съдебно
заседание, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно
изготвено и обясненията на експерта при изслушването му, както и материалите в
приложената по делото прокурорска преписка № 4156/2025 година по описа на Районна
прокуратура Стара Загора
По обвинението подсъдимия не се признава за виновен, но не отрича, че е
нанесъл удари на пострадалия. Твърди, че е бил провокиран от последния, като на
подсъдимия също са били нанесени удари.
2

На база събраните по делото доказателства и посочени по-горе съдът приема,
че по един несъмнен начин така предявеното обвинение се доказа, поради което и съдът
призна подсъдимия за виновен. На първо място, несъмнено както подсъдимият П., така и
пострадалият К. на инкриминираните дата и час са били едно и също място – пред входа на
жилищната кооперация, на адрес град Стара Загора, улица „*“ №1. На следващо място, от
събраната по делото медицинска документация –и СМЕ по категоричен и безспорен начин
се установява, че именно на 13.03.2025 година пострадалият и частен тъжител Х. К. е
получил съответните травматични увреждания, характеризиращи престъпното деяние, като
такова по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. По несъмнен начин от експерта, изготвил съдебно-
медицинската експертиза се установи, че пострадалият на инкриминираната дата е получил
лека телесна повреда, описана по горе. Несъмнено предвид тези медицински данни на
пострадалия К. са причинени болки и страдания, без разстройство на здравето. Въз основа
на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че описаните
увреждания на пострадалия К. отговарят да са получени по време и начин, съобщени по
делото. Следователно на база заключението на съдебно-медицинската експертиза и
документацията към нея, по категоричен и несъмнен начин се установява, че пострадалият
К. е получил описаните травматични увреждания именно на 13.03.2025 година.
Следователно, съдът приема, че на база медицинската документация по делото по
категоричен начин се установи че на пострадалия К. са причинени описаните травматични
увреждания.
По отношение на авторството съдът намира, че автор на нанесената лека
телесна повреда е именно подсъдимият Н. С. П.. Безспорно се установи по делото, че на
процесните дата и час, между подсъдимия и тъжителя е възникнал словесен конфликт, който
е прераснал във физически такъв. По отношение на това обстоятелство показанията на
всички преки очевидци са единодушни, като по същество същото не се отрича и от самия
подсъдим. В подкрепа на твърденията на тъжителя в частта им, че на инкриминираната дата
на тъжителя е било причинено телесно увреждане, са показанията на свидетелката Т К.а,
негова съпруга, както и свидетелите Т И. и В. И.а /и двамата без родство със страните/.
Безпротиворечиво същите свидетели твърдят: „…Н. удари съпруга ми…бях на 2 метра от
тях и той удари и мен няколко пъти…“, „…нападна отново него /К./, удряше го и той падна
на земята…“, „…Х. падна и той отгоре му, може би с ръце нещо…Н. удряше Х.…“. Тези
показания на преките очевидци на събитието сочат еднозначно, че именно подсъдимият е
нанесъл телесните увреди на пострадалия на датата на деянието. Действително, показанията
на единия от преките очевидци – тези– Т К.а следва да се кредитират критично, тъй като
същата е съпруга на пострадалия и частен тъжител. От друга страна обаче, тези показания
изцяло се подкрепят и от показанията на другите двама преки очевидци – свидетелите В. И.а
и Т И., както и от представените по делото писмени доказателства.
Обобщено казано от изложеното до тук, на база експертното заключение и
приложената медицинска документация, както и показанията на свидетелите - очевидци, се
налага извода, че на посочената дата, пострадалият е получил травматичното увреждане по
възприетия по-горе начин в описаната по делото фактическа обстановка, като автор на
деянието е именно подсъдимия.
По отношение твърденията на подсъдимия, че същият е бил провокиран и
нападнат от пострадалия изначално, съдът намира следното: Еднозначни са показанията на
всички свидетели-очевидци в тази насока – че не пострадалия, а подсъдимия е инициирал
разговор с пострадалия, който разговор е довел и до физическа саморазправа и размяна на
удари между страните. Това заключение кореспондира и с безспорното по делото
обстоятелство, че между тъжителя и подсъдимия е съществувал конфликт – в този смисъл са
и обясненията на самия подсъдим. Действително, по делото има доказателства – сочещи на
това и пострадалят да е ударил подсъдимия по време на физическото съприкосновение
между тях – свидетелят И. сочи, че е забелязал „…като охлузване под едното око“. За тази
3

телесна увреда, обаче, по делото не се събраха каквито и да е други доказателства,
включително и за обстоятелството дали е настъпила вследствие на процесните събития или е
съществувала от преди това. По този начин се явява невъзможно да се прецени дали
пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, с цел
приложение института на реторсията / чл. 130, ал.3 НК/, тъй като от една страна липсват
каквито и да е данни за времето и начина на получаване на сочената от свидетеля И. телесна
увреда на подсъдимия, а от друга – невъзможно е да се направи и сравнение с получените от
пострадалия телесни увреди за да се достигне до извод за идентичност на нейния характер.
Предвид така изложената фактическа обстановка, изградена на базата на
събраните по делото доказателства, съдът намира, за доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият Н. С. П. е автор на леката телесна повреда причинена на пострадалия Х. Г. К..
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

При така установеното съдът приема за несъмнено установено по делото, че
подсъдимият Н. С. П. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава
на чл.130, ал.2 от НК, а именно, че на 13.03.2025 година в град Стара Загора е причинил
лека телесна повреда на Х. Г. К. , изразяваща се в: „Травматичен оток в тилната област на
главата в ляво; Травматичен оток и кръвонасядане на челото; Травматични отоци и
кръвонасядания в дясната поясна област“, с което е причинил на Х. Г. К., болка и страдание
на пострадалия без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
В конкретния случай от значение за правната квалификация на деянието от
обективна страна са разясненията, дадени в Постановление Пленума на ВС №3/27.09.1979
година. Съгласно т.16 от същото, в случаите на лека телесна повреда с причиняване на болка
или страдание без разстройство на здравето, съдържанието на телесните увреждания се
свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни
части на тялото. По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а
страданието е продължителен процес на болката. ВС сочи, че не е необходимо във всеки
конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание –
достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива
последици при нормални условия. При това увреждане може и да има обективни следи.
Именно признаците на този фактически състав се установяват от доказателствата по делото.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, под формата на пряк
умисъл, който е възникнал внезапно по повод възникналия конфликт.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните
цели на генералната и специалната превенция.
Съгласно принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на
чл.130, ал.2 от НК, предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца или
пробация или глоба от сто до триста лева.
Съгласно вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства не се установиха по делото. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът намери, че подсъдимият е осъждан с присъда по н.о.х.дело №306/2020
г. по описа на Старозагорския районен съд, която присъда е изменена с решение по
в.н.о.х.дело №46/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Съдът като взе предвид това, че Н. С. П. не е осъждан за престъпление от общ
4

характер и няма данни да е освобождаван до сега от наказателна отговорност на основание
чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване, и за същото се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
шест месеца, или друго по леко наказание, съдът на основание чл.78а НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание “глоба” в размер на 1500
лева. Съдът намира, че именно този размер на наказанието предвидено в закон би изиграло
своята превъзпитаваща роля и би постигнало целите на закона.
На основание чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимият Н. С. П.
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

Предявен е граждански иск от пострадалия Х. Г. К. срещу подсъдимия Н. С. П.
за сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за причинените
му с престъплението по чл.130, ал.1 от НК, неимуществени вреди. Съдът намира следното: в
настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При
определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД
принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с установените
обстоятелства по делото. В случая на пострадалият е причинена лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай на
претърпените от пострадалия болки следва да се присъди обезщетение в размер на 500 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 13.03.2025
година, до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до претендирания
размер, така предявеният граждански иск се явява недоказан и неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
Относно уважената част на иска съдът се съобрази с характера на телесната
повреда, изразяваща се в болки и страдания, без увреждане на здравето и сравнително
краткия възстановителен период /две седмици – видно от заключението на назначената по
делото СМЕ и показанията на свидетелката Т К.а/.
Съдът присъди и в тежест на подсъдимия държавната такса върху размера на
така уважената част от гражданския иска в размер на 50 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са
ниското правно съзнание и слабо морално-волеви задръжки.
Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата
си.

РАОЙНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	96
Дата:	20 ноември 2025 г. (в сила от 5 декември 2025 г.)
Съдия:	Тодор Минов

Дело:	20255530201467
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 юни 2025 г.

Присъда по НЧХД №1467/2025 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите