РЕШЕНИЕ
№ 813
гр. гр. Хасково, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря Павлина Ст. Н.а
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20245640103364 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Г. Ж. В., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Хасково, ул. „****“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, чрез пълномощника адв.А. С. от
АК гр.****, против Д. Н. П., с ЕГН ********** и адрес: гр.****, общ.****,
ул.“****“ № *, ет.*, ап.*, с която е предявен иск с правно основание чл. 143,
ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на **** год. между „Райфайзенбанк
България“ ЕАД - като кредитор, и ответникът - като кредитополучател, е бил
сключен Договор за банков кредит, по който ищецът бил поръчител. Поради
забава в погасяване на задължението по кредита, от заемодателят било
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда
но чл.417 и 418 от ГПК до Районен съд Хасково, за което било образувано
ч.гр.дело № 2788 по описа за 2012г., по което съдът издал Заповед №
1656/08.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на последния, по
молба на кредитора било образувано изпълнително дело № 200/2012 г. по
описа на ЧСИ К. А., по което длъжници били ответникът - кредитополучател
и ищецът - поръчител. Сочи се, че съгласно Покана за доброволно изпълнение
1
от **** г., същите следвало да заплатят на кредитора обща сума в размер на
14 776,69 лв. Впоследствие това изпълнително дело било прехвърлено на ЧСИ
с peг. № **** на КЧСИ З. З. с район на действие ХОС, за което било
образувано изп.дело № 917/2022г. по описа на ЧСИ. Посочва се, че
междувременно кредиторът „Райфайзенбанк България“ ЕАД цедирал
вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********. Твърди се от ищеца, че
в хода на изпълнителното производство той заплатил вместо
кредитополучателя за погасяване на неговия дълг сумата в общ размер на 5
500,53 лева, съгласно приложени удостоверения. Твърди, че многократно
отправял покани до ответника да изплати заемната сума, ведно с дължимите
лихви и заплатената от ищеца сума, но същият отказвал. Предвид изложеното,
ищецът иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 1250,00 лева, предявен като частичен иск от общо 5500,53
лева, представляващи заплатени от поръчителя суми за погасяване на
задължения, дължими от ответника като кредитополучател по горепосочения
договор за банков кредит. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, чрез назначеният му особен
представител адв. П. от АК-**** подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Отбелязва, че по делото
липсва информация от кого действително са били платени посочените в
удостоверението от ЧСИ суми, тъй като такива било възможно да са заплатени
и от самият длъжник. По делото липсвали и доказателства относно
уведомяването на ответника за започналите срещу него принудителни
изпълнителни действия, както и такива за прехвърляне на вземането. Предвид
това, оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото по настоящото производство изпълнително дело №
20228750400917 по описа на ЧСИ З. З., ведно с всички съдържащи се в
същото писмени доказателства в заврен вид се установява, че от Заповед
№1655 от ****г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, Хасковски районен съд се разпорежда Д. Н. П. с
ЕГН: ********** и Г. Ж. В. солидарно да заплатят на „РайфайзенБанк
2
България“ ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 11916.75 лева, за неизпълнение
на задължение по Договор за Банков кредит от ****г. сключен между
„РайфайзенБанк България“ ЕАД с ЕИК: ********* - кредитор и Д. Н. П. с
ЕГН: ********** – кредитополучател и Г. Ж. В. с ЕГН: **** – поръчител,
съгласно извлечение от счетоводните книги на Райфайзен Банк ЕАД от ****г.
Видно също така в кориците на изпълнително дело № 20228750400917
по описа на ЧСИ З. З., се установява, че с Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ****г. и Анекс № 1 от ****г. и Конкретен договор
за цесия от ****г. - „РайфайзенБанк България“ ЕАД с ЕИК: *********,
прехвърля вземанията си към Д. Н. П. с ЕГН: ********** на „ЕОС Матрикс“
ЕООД с ЕИК: *********, считано от ****г.
Видно от 2 броя товарителници от „МиБМ Експерс“ ООД в кориците
изпълнително дело № 20228750400917 по описа на ЧСИ З. З., се установява,
че Д. Н. П. с ЕГН: ********** и Г. Ж. В. с ЕГН: ****, са им редовно връчени
уведомления за извършената цесия между ЕОС Матрикс и Райфайзен Банк,
като ЕОС Матрикс е конституиран като взискател по изпълнително дело №
20228750400917 описа на ЧСИ З. З.
Видно от Удостоверение с вх. №13753/30.07.2025г. от ЧСИ З. З., се
установява, че има образувано изп. д. № 20228750400917 по описа на ЧСИ З.
З. за ****г. въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 2788/2012г.
на ХРС с длъжници Д. Н. П. с ЕГН: ********** и Г. Ж. В. с ЕГН: **** и
взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК: *********. Със същото се
удостоверява, че има постъпили суми от Г. Ж. В. по изпълнително дело №
20228750400917 по описа на ЧСИ З. З. към ****г. в размер на 5669,53 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По делото безспорно се установи, че ищеца се е съгласил да отговаря
като поръчител по договора за кредит.
В отношенията между банката кредитор, от една страна
кредитополучателя П. и солидарния длъжник В., от друга, е налице пасивна
солидарност по смисъла на чл. 121, ал.1 ЗЗД. Солидарността в случая
произтича не от закона, а от договора. В резултат на това банката може да
претендира изцяло дълга от всеки от съдлъжниците. Всеки от тях отговаря за
целия му размер, а кредиторът не е длъжен да взисква първо от
3
кредитополучателя, а едва след това от солидарния длъжник, арг. чл.122, ал.1
ЗЗД. В случаите на солидарност по чл.121 ЗЗД, характерно за вътрешните
отношения между съдлъжниците е, че платеното на кредитора трябва да се
понесе от тях поравно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата – чл.127, ал.1
и 2 ЗЗД. За разлика от пасивната солидарност, при поръчителсвото е налице
отделно договорно правоотношение между кредитора и поръчителя – чл.138,
ал.1 ЗЗД. Налице е и разлика във вътрешните отношения между поръчителя,
който е платил и длъжника. Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил след като го е уведомил за предявения срещу
него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането.
От изложеното до тук следва, че вътрешните отношения между
длъжника и поръчителя и между съдлъжниците се регулират различно в двете
хипотези, независимо, че и в двата случая е налице солидарност. Именно
защото и при поръчителството, и при пасивната солидарност кредиторът
получава още един длъжник, за него е без значение коя форма ще бъде
избрана. Въпреки това, практиката сочи, че с оглед избягване на последиците
на чл.147 ЗЗД, свързани със срока за предявяване на претенцията срещу
поръчителя, за кредитора е по-изгодно да се ползва от пасивната солидарност
/ чл.121 ЗЗД/, а не да сключва договор за поръчителство.
Съгласно правната норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението по договор между длъжника и кредитора може да
претендира от първия главницата, лихвите и разноските, които е направил,
след като го е уведомил за предявения за предявената срещу него претенция.
Вземането на поръчителя против прекия длъжник за сумата, изплатена срещу
задължението на последния, възниква в момента на извършеното изплащане
от поръчителя. В случая вземането на ищеца е възникнало от момента на
заплащане на посочените суми по изпълнителното дело, постъпили чрез
принудително изпълнение върху имуществото на ищеца и налагане на запор
върху вземанията му. Следва да се счита, че ответната страна е била надлежно
уведомена за предявената против солидарния длъжник претенция на
кредитора, доколкото последният е предприел действия по събиране на
вземането против двете страни, като ищеца твърди, че е отправял множество
4
покани към кредитополучателя П..
В настоящия случай не е спорно, че от ищеца е била събрана посочената
в исковата молба сума, като това е станало в хода на образуваното
изпълнително дело. Съдът намира за наложително да изследва вътрешните
отношения между кредотополучателя П. и ищеца В.. Установи се, че ищеца е
действал със съзнанието, че ще бъде поръчител, а не съдлъжник. Както
неговото поведение, така и поведението на кредитополучателя, който е
ползвал получените средства, сочат на това, че каузата помежду им е била да
се обезпечи вземането на кредитора и по този начин да се улесни П. да получи
необходимите средства. Действително чл. 138, ал. 1 ЗЗД предвижда, че
договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в писмена форма, което
е изискване за валидност. Тази разпоредба обаче се отнася за договора между
кредитора и поръчителя, по който длъжникът не е страна. Само това
правоотношение е формално. От друга страна, винаги е налице и друга сделка
между длъжника и поръчителя, по силата на която поръчителят приема да се
обвърже спрямо кредитора, гарантирайки чужд дълг. Този тип отношения са
свързани с доверие между поръчителя и длъжника. Подобна необходимост от
такъв тип отношения се наблюдава и при пасивната солидарност. Причините,
поради които едно лице се съгласява да обезпечи чуждо задължение могат да
бъдат както дарствени, така и свързани с получаване на нещо, т.е.извличане на
бъдеща или вече получена облага. Те съставляват вътрешните уговорки
между длъжника и лицето, което се съгласява да отговаря за неговия дълг. За
тези договорки законът не предвижда форма за валидност. Ето защо
съществуването им и тяхното съдържание може да бъде установено с всички
доказателствени средства. Предвид това, съдът намира, че вътрешните
отношения между двете следва да се уредят в хипотезата на чл. 143, ал.1 ЗЗД,
т.е. като такива между длъжник и поръчител. Това е така защото ищеца не би
сключил договора като съдлъжник при положение, че облагата от него
настъпва единствено за кредитополучателя, а липсват каквито и да е данни
той да е възмездил извършената от В. услуга. Настоящият състав счита, че
подобно тълкуване е допустимо, тъй като крайният извод от него най-много
съответства на действително установените отношения между двете страни и
изразената от тях воля. Предвид това ищеца има право да получи не само
това, което е платил в повече, а всичко, което е изпълнил за погасяване на
чуждия дълг. От изложеното следва, че искът за заплащане на главницата от
5
1250 лева, като частична от 5500.53 лева е основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, ответника
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1375 лева, от които 50
лева държавна такса, 425 лева за внесен депозит за особен представител и 900
лева платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. П., с ЕГН ********** и адрес: гр.****, общ.****,
ул.“****“ № *, ет.*, ап.* да заплати на Г. Ж. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
****, ул. „****“ № *, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 1250 лева /хиляда двеста и
петдесет лева/, като частична от 5500,53 лв. /, представляваща заплатени от
ищеца суми по изпълнително дело № 20228750400917 по описа на ЧСИ З. З.,
образувано срещу него и ответника във връзка с Заповед №1655 от ****г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на
Хасковски районен съд, за неизпълнение на задължение по Договор за Банков
кредит от ****г. сключен между „РайфайзенБанк България“ ЕАД с ЕИК:
********* – кредитор, Д. Н. П. с ЕГН: ********** – кредитополучател и Г. Ж.
В. с ЕГН: **** – поръчител.
ОСЪЖДА Д. Н. П., с ЕГН ********** и адрес: гр.****, общ.****,
ул.“****“ № *, ет.*, ап.* да заплати на Г. Ж. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
****, ул. „****“ № *, вх.*, ет.*, ап.* на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
1375 лева /хиляда триста седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по
настоящото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Хасковски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д.
6