Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…… април 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
търговско отделение, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесети април две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Радева т.д.№6172 по описа за 2016 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
По т.д.№6172/2016г.
по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, е постановено решение по чл.632, ал.5 ТЗ под №381/21.02.2020
година. Решението е вписано по партидата на „С.Х.“ЕАД(н), ЕИК*******, на 21.02.2020
година.
При
изчисляване на едногодишния преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ съдът
съобразява спирането на срока съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г.), изменението на тази норма (изм. ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) и приетото в §13, ал. 1 от
Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила
от 09.04.2020 г.) относно продължаването на сроковете след изтичане на седем
дни от обнародването му в “Държавен
вестник”.
При първоначалната редакция на горецитирания
закон съдът намира, че срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ попада
в хипотезата на чл. 3, т. 2, предложение второ от закона – “други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права”. С оглед на това, считано от
13.03.2020 г., срокът по чл. 632, ал.2 от ТЗ е спрял да тече.
Нормата на чл. 3, т. 2, предложение второ от
закона е изменена с изменението на горецитирания закон (изм. ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), като от хипотезите на спиране на
сроковете отпадат “други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права”.
Съгласно § 13, ал. 1 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., сроковете по
чл. 3, т. 2 относно “други
срокове”
в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на седем
дни от обнародването му в “Държавен
вестник”.
Следователно, считано от 17.04.2020 г., срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е
започнал да тече отново, като за изтичането му е необходим срок, обхващащ
остатъка от първоначалния срок, както и да бъде добавен периодът на спирането
от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. включително, т.е. общо 35 дни (така в Определение № 15/29.01.2021
г. по ч.гр.д. № 4042/2020 г. по описа на ВКС, Г.К., I Г.О., като даденото разрешение
относно преклузивния срок по чл. 172 от ЗЗД е приложимо и в настоящия случай).
Отчитайки разпоредбата на чл. 3 от
горецитирания закон и нейното изменение, съдът намира, че в случая законоустановеният
едногодишен срок за привнасяне на определените разноски в производството по несъстоятелност
е изтекъл на 29.03.2021 г.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че в случая не е
приложима нормата на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., предвиждаща,
че се спират процесуалните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на
сроковете по производствата и делата съгласно приложението.
Това следва от използвания законодателен подход. Спирането течението на
процесуалните срокове за определен период от време не е прецедент в българското
законодателство. Така в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ГПК (нова – ДВ, бр. 86
от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) е предвидено
спирането на течението на сроковете по съдебни производства през дните, обявени
за официални празници и по време на съдебната ваканция, с изключение на
сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Това спиране обаче касае само
процесуалните срокове по движението на висящите дела, а не и преклузивните
срокове, какъвто е едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
Аргумент за горното е и приетото
относно процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК в мотивите на т. 2 от
Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС,
че по отношение на сроковете по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал.6 от ТЗ, доколкото
те са установени от закона преклузивни срокове за предявяване на искове, не
намира приложение процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК, предвиждаща
спиране на течението на срока при спиране на производството и продължаване на
течението на срока от момента след възобновяването му. Това разрешение следва да
се приложи и по отношение на преклузивния срок по чл. 632 от ТЗ.
Не е приложима в случая и нормата
на чл. 4, ал. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. (изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г.), тъй като преклузивният срок по настоящото производство не е
изтекъл по време на извънредното положение и не е свързан с упражняване на
права от частно правни субекти.
До изтичането на законоустановения
преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, изтекъл на 29.03.2021 г., не е депозирано искане за възобновяване на производството
по несъстоятелност, не са представени по делото доказателства за наличие на достатъчно имущество на
дружеството в несъстоятелност или за внасяне на указаната сума, необходима за
предплащане на началните разноски в производството.
Доколкото НОИ е
уведомено от съда за обявяване на длъжника в несъстоятелност и задължението по
чл. 632, ал. 6 от ТЗ е в тежест на длъжника, за приключване на производството
по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 от ТЗ е от значение изтичането на
законовоустановения срок, но не и дали е проведена процедура от НОИ по
изземване на документи по реда на Инструкция № 5/ 30.06.2005 г. за приемане и
съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник.
С оглед на
горното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което
следва да бъде постановено прекратяване
на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството от Търговския
регистър.
С оглед на горното съдът намира, че са налице
предпоставките на
чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което следва да бъде постановено прекратяване на производството
по несъстоятелност и заличаване
на дружеството
от Търговския
регистър.
Водим от горното и на
основание чл.632,ал.4 от ТЗ съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№6172/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-6
състав.
ПОСТАНОВЯВА заличаване на „С.Х.“ЕАД(н),
*** от ТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ на основание чл.622 ТЗ и може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от вписването.
СЪДИЯ: